Сидни Маклафлин-Леврон ще направи драстична промяна на Световното първенство по лека атлетика в Токио този месец, след като замени коронната си дисциплина 400 метра с препятствия с бягането на 400 метра. 

26-годишната американка вече е постигнала всичко в препятствията с шест световни рекорда, две олимпийски и една световна титла. Но този сезон тя се отказа от нея в замяна на бягането на 400 метра, където не е основната фаворитка. Маклафлин-Леврон обаче каза, че има търпението, необходимо да преследва величие и в новата дисциплина.

„През последните няколко години, представянията, които постигнах, създадоха апетит за рекорди всеки път, когато стъпя на пистата. Но честно казано, просто искам да бъда най-добрата атлетка. Ако това означава, че е нужно време, за да стана по-бърза на 400 метра, ако са необходими дори години, искам да работя за това“, каза тя пред медии във видео разговор тази седмица.

Пътят на Маклафлин-Леврон към бягането на 400 метра започна през 2023-а, но контузия на коляното я накара да се оттегли от Световното първенство същата година. Тя се завърна с нов фокус и разбиране за нюансите на състезанието.

„Определено знаех, че искам да се върна към това. Хареса ми идеята да се включа в различни събития, да се предизвиквам, да видя дали мога да бъда най-добрият всестранно развит атлет, преди да закача шпайковете си“, каза тя.

„Това определено беше огромно предизвикателство и научих много през този сезон – за 400-метровото бягане, за себе си, за това колко е различно от бягането с препятствия. Но ми харесва всяка секунда от него“, добави тя, цитирана от агенция Ройтерс.

На въпрос какво е различното между двете дисциплини, американката се засмя и каза, че боли повече.

„400-метровото бягане с препятствия е състезание с толкова голям ритъм, че въпреки че чувстваш, че спринтираш много бързо, все още си в крачка. Докато 400-метровото бягане всъщност е просто спринт“, коментира тя.

Времената на Маклафлин-Леврон на 400 метра са от световна класа. Нейните 48.90 секунди на първенството на САЩ бяха с две десети от секундата по-малко от американския рекорд, държан от Саня Ричардс-Рос, и третото най-бързо време в света тази година след Салва Еид Насер от Бахрейн (48.67) и Марилейди Паулино от Доминиканската република (48.81).

Световният рекорд обаче е нещо съвсем различно. Германката Марита Кох постигна изумителните 47.6 секунди през 1985-а – рекорд, обвит в съмнение, тъй като бившата Източна Германия беше известна със систематичното допингиране на своите спортисти.

„Да, мисля, че някой би могъл да го подобри. Но трябва да работим върху това да свалим под 48 секунди, преди дори да можем да говорим за 47.6 секунди“, заяви американката.

Маклафлин-Леврон се завръща на същия стадион в Токио, където спечели първото си олимпийско злато през 2021 година.

„Това беше много специален момент. Във време, когато КОВИД затваряше толкова много хора в домовете им, Олимпийските игри все още можеха да се проведат. Беше вдъхновение за нас да се върнем навън, да се върнем към усилената работа за постигане на мечтите си“, коментира тя.

Източник: БТА