След като само един сет не достигна за български финал при юношите на Уимбълдън, такъв все пак ще има на следващия турнир от Големия шлем – US Open. Иван Иванов и Александър Василев ще се изправят днес един срещу друг в битка за титлата в Ню Йорк.

Световният номер 1 Иван Иванов спечели полуфинала си срещу Зангар Нурланули от Казахстан за малко повече от час с 6-1, 6-4. Нурланули беше отстранил трима поставени играчи подред, но 16-годишният българин се оказа непреодолимо препятствие. Той постигна 25 печеливши удара, вдигна скоростта на сервиса си до 198 км/час и спаси осем от девет точки за пробив, за да достигне до втория си пореден юношески финал от Големия шлем.

Задачата на номер 4 в схемата Александър Василев се оказа по-трудна, след като изостана със сет срещу намиращия се в отлична форма Луис Гуто Мигел, но в крайна сметка победи бразилеца с 2-6, 6-1, 6-0. Мигел беше в серия от осем поредни победи, след като спечели титла на юношеско събитие на ITF в Канада в седмицата преди US Open. С тази победа 18-годишният Василев гарантира български шампион в събота. Той и Иванов никога не са се срещали на ниво юноши на ITF.

Александър Василев
Източник:
USTA

Иванов има 11 поредни победи в турнири от Големия шлем, след като победи американеца Ронит Карки през юли на Уимбълдън (който пък надви Василев на полуфинала в три сета). Той може да стане първият юноша, който печели титлите от Уимбълдън и US Open в един сезон след канадеца Филип Пеливо през 2012 г. и Григор Димитров през 2008 г. Иванов достигна и полуфиналите на Ролан Гарос през юни. От 2020 г. българинът тренира в академията на Рафаел Надал в Манакор.

Източник: Капитал

През юли Вашингтон направи още една крачка напред, като гарантира ценови праг за MP Materials, чиято централа е в Лас Вегас, като обеща да купува неодим-празеодим на около два пъти по-висока цена от пазарната. Също така се ангажира да купува всички магнити от бъдещ завод в САЩ.

В същото време китайските власти бавно поставиха индустрията под държавен контрол, затваряйки или консолидирайки хиляди мини в две големи държавни предприятия – China Northern Rare Earth (Group) High-Tech Co и China Rare Earth Group, компанията майка на Rising Nonferrous Metals Share Co. на Джанг.

Исторически издържана стратегия

Още през 90-те години Китай формулира стратегията си, когато тогавашният лидер Дън Сяопин обяви „Близкият изток има петрол, а Китай има редкоземни елементи“. Благодарение на слабото екологично регулиране в страната, секторът преживя експлозивен ръст. Хиляди малки оператори копаят в северните и южните провинции, като постепенно държавата консолидира дейността им в две големи държавни корпорации.

В същото време Пекин проведе целенасочени придобивания в чужбина. Китайски компании, подкрепени от държавата, купиха американски и френски производители на магнити, след което преместиха производствените линии в Тяндзин и Нинбо. До 2004 г. американските заводи бяха затворени, а работниците – съкратени, а знанията прехвърлени в Китай.

Източник: Капитал

Тридесет държавни лидери се събраха в Париж с украинския президент Володимир Зеленски, за да обсъдят евентуалните гаранции за сигурността на Киев в случай на мирно споразумение с Русия. Коалицията, състояща се от европейски държави, Канада, Австралия и Япония, но може би без САЩ, финализира работата по своите актуални военни планове, целящи да възпрат бъдеща руска агресия, както в рамките на Украйна, така и в други части на Европа. Европейските лидери обаче твърдят, че такива ангажименти са осъществими само с подкрепата на САЩ, която президентът Доналд Тръмп още не е дал изрично.

Щатският специален пратеник Стив Уиткоф се срещна с европейски официални лица преди срещата на върха, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова за яснота, за да се даде възможност за по-задълбочени разговори с Вашингтон. Предложенията включват дългосрочна подкрепа за украинската армия и евентуално международни сили в или близо до Украйна, въпреки че различията по темата остават. Анализаторите предупреждават, че мирът все още остава далечен, възпрепятстван от очевидната съпротива на Русия, колебливата дипломация на Тръмп и липсата на съществени преговори.

Ентусиазъм в Париж, но хлад от Вашингтон

Френският президент Еманюел Макрон обяви след срещата в Париж на 4 септември, че двадесет и шест държави са се „ангажирали официално“ да разположат сили в Украйна като гаранции за сигурност след сключване на бъдещо примирие или мирно споразумение с Русия. Тази военна сила, без да е ясно дали ще е под обединено командване или не, ще бъде разположена на сушата, в морето и във въздуха, за да „предотврати всяка нова голяма агресия“. Не се очаква да има военни формирования, изпратени на фронтовата линия. „Тези сили не целят да водят война срещу Русия“, заяви Макрон по време на срещата на високо равнище на т.нар. „Коалиция на желаещите“ в Париж. Френският президент и британският премиер сър Киър Стармър бяха съпредседатели на срещата, на която присъстваше и украинският държавен глава Володимир Зеленски.

Източник: Капитал