Хърватия възнамерява да се присъедини към международната Коалиция за дронове, ръководена от Латвия и Великобритания, чиято цел е да гарантира сигурна верига за доставки на дронове на Запад, обяви хърватският външен министър Гордан Гърлич Радман, цитиран от хърватската новинарска агенция ХИНА.

Гърлич Радман бе на официално посещение вчера в Латвия, където направи съобщението. Той определи Рига като добър партньор за Хърватия, но по думите му има възможност и желание за по-нататъшен напредък в двустранните отношения.

„Хърватия и Латвия споделят сходна история и нашият опит осигурява солидна основа за взаимно разбирателство и тясно партньорство“, каза Радман след срещата с латвийската си колега Байба Браже. Той обяви сътрудничество в транспортната инфраструктура, цифровизацията и информационните технологии, електротехническата промишленост и хранителния и фармацевтичния сектор.

Хърватският външен министър подчерта сътрудничеството в отбранителната промишленост, обявявайки намерението на Хърватия да се присъедини към Коалицията за дронове, създадена от Латвия и Великобритания през февруари миналата година. Според латвийското Министерство на отбраната коалицията има за цел да осигури превъзходството на Украйна в областта на безпилотните летателни апарати чрез стабилни доставки на дронове, да подкрепи западното производство на дронове и да засили оперативните способности.

„Постигнахме съгласие за безкомпромисна подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна и че само украинският народ трябва да решава собственото си бъдеще“, каза министърът след срещата.

Освен Латвия, Великобритания и Украйна коалицията включва Белгия, Чехия, Дания, Франция, Естония, Италия, Литва, Нидерландия, Люксембург, Полша, Германия и Швеция, както и членовете на НАТО Турция и Норвегия, а също така Австралия, Канада и Нова Зеландия.

Източник: БТА

Четири огромни затворени пръстена от земни валове, наподобяващи медальони, се простират в равнините близо до Корнещ, Орцишоара, Сечани и Мурани, недалеч от западния румънски град Тимишоара. Почти незабележими от нивото на земята, тяхното величие се разкрива при поглед отвисоко, съобщава специално за БТА агенция Аджерпрес.

Това са концентричните укрепления на Корнещ, които обхващат 17 хектара, което прави този обект най-голямата крепост от бронзовата епоха в Европа. Построени преди повече от три хилядолетия с отбранителна цел, валовете са документирани за първи път през 1725 г. в т.нар. „Карти на Мерси“ (наречени на Флоримунд Мерси, управител на Банат след освобождението на региона от османската окупация).

Ранната археологическа литература приписва обекта на аварския период, докато по-късните междувоенни проучвания го свързват с бронзовата епоха, по-специално с периода на Троя. Неотдавнашни проучвания на повърхността, проведени от археолози от Националния музей на Банат (MNB), идентифицираха три селища в укрепената зона, принадлежащи към ранната медна епоха, средната бронзова епоха и ранната желязна епоха.

Систематичните разкопки, проведени през последните 20 години в крепостните стени на Корнещ, разкриха праисторически керамични фрагменти, датиращи от ранната желязна епоха.

Отбелязвайки, че следите от селището покриват само около 5% от обекта, археологът Леонард Дорогостайски от Националния музей на Банат предполага, че конструкцията не е била укрепление, а по-скоро временен култов център. Предвид размерите си, тя е могла да побере много хора, но е неподходяща за постоянно обитаване поради липсата на вода, обяснява той.

В подкрепа на теорията си той посочва, че липсата на некропол показва, че укреплението е било използвано само временно.

Префектът на Тимиш Михай Ритивоиу заяви пред Аджерпрес, че археологическият паметник в Корнещ има изключителен потенциал и че е предприел стъпки за включването му в списъка на историческите паметници, за да се осигури финансиране за продължаване на проучванията.

Освен това археолозите от MNB, които проучват обекта в Корнещ от повече от десетилетие, са започнали усилия за включването му в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Има и планове за изграждане на музей, в който да се излагат артефактите, открити по време на периодичните разкопки.

Систематичните археологически проучвания в Корнещ-Яркури започнаха през 2007 г. под ръководството на археолозите от МНБ д-р Александру Сентмиклоши и д-р Бернхард Хеб от Берлинския музей за праистория и протоистория, с финансовата подкрепа на Областния съвет на Тимиш, Германското научноизследователско дружество „Deutsche Forschungsgemeinschaft“ и провинция Хесен чрез инициативата „Loewe“.

През 2007 г. археолозите от MNB откриха укреплението Корнещ чрез сателитни изображения, което е изключителна находка, като се има предвид, че обектът е построен от хора, живели преди 3000 години. 

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)   

Източник: БТА

Изплашени от неотдавнашните расистки атаки в столицата, все повече румънски доставчици на храна маркират раниците си с надпис „RO“ или пишат „Румънец съм“, за да не бъдат обърквани с чуждестранни работници, информира в свой материал телевизия Диджи 24. Тази крайна мярка идва, след като доставчик от Бангладеш беше бит в столицата, отбелязва медията.

„Мнозинството от колегите имат на гърба си освен номера и стикер с Румъния. Ще си взема и аз днес, за да си го сложа и да се прави разлика“, посочи за телевизията местен доставчик.

Той смята, че нападнатият доставчик от Азия, който беше ударен на улицата в Букурещ от 20-годишен младеж и наречен „нашественик“, е станал обект на агресията, тъй като е бил разпознат като чужденец.

„Не би трябвало да стигаме дотам да се обозначаваме, че сме румънци. Има румънци, които работят в чужбина и няма да е приятно някой да ги бие в чужбина (…) Ние сме демократична страна и какво правим, расисти ли сме?“, коментира още той.

И докато румънските доставчици търсят начин да се предпазят, както могат, чужденците продължават да се страхуват, отбелязва телевизията. 

„Да, страх ме е, но внимавам. Също така не работя до късно, само до 8-9 вечерта и после се прибирам вкъщи, защото ме е страх. Игнорирам лошите хора, защото не искам да имам проблеми с никого“, казва Атиф от Пакистан, който е пристигнал преди четири години в Румъния, за да помогне на семейството си със спечелените пари.

Нападението срещу доставчик на храна от Бангладеш в края на август идва след призив на депутат от крайнодесния Алианс за обединение на румънците (АУР) – втората по големина парламентарна партия, да бъдат отказвани поръчки, ако доставчиците не са румънци. 

Броят на чуждестранните работници в Румъния, идващи от страни извън ЕС, е бил около 100 0000 души в края на 2024 г., напомня телевизията.

Същевременно група от над 20 асоциации на гражданското общество с дейност в областта на човешките права и социалните услуги адресираха писмо до президента Никушор Дан и външния министър Оана Цою, в което поискаха отваряне на посолства на Румъния в Непал, Бангладеш и Шри Ланка, подкрепа за фирмите, набиращи работна ръка, и подсилване на политическата рамка за защита на правата на чуждестранните работници.

„Румъния се сблъсква от години с дефицит на работна ръка, особено в сектори като производството, строителството, търговията, хотелиерството и ресторантьорството, административните услуги и поддръжка. В този контекст нашата страна отпуска увеличени квоти за имигрантски визи за работа за граждани на трети страни“, посочват подписалите писмото

Те отбелязват, че годишният брой разрешения за нови чуждестранни работници се е повишил пет пъти от 2021 г. насам, като през последните две години е 100 000 души годишно.

Според цитирания документ „Румъния не е развила обаче и съответните дипломатически и консулски отношения или двустранни споразумения с основните страни, които са източник на тази трудова сила“.

През първата година на 2025 г. страните с най-голям брой граждани, получили разрешение за работа в Румъния, са били Непал, Шри Ланка, Индия, Бангладеш и Турция (с изключение на Република Молдова, която е в по-специална ситуация), отбелязват асоциациите.

Източник: БТА