Отчетеният тези дни от БНБ ръст от 12,2 на сто през юли на годишна база на депозитите на домакинствата в България се дължи по-скоро на сигурното влизане на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г., защото през последните седем-осем години темповете на растеж на депозитите на гражданите най-често са между седем и девет процента. Това каза в интервю за БТА Тихомир Тошев, управител на „КредитЦентър“, потърсен за коментар във връзка с публикуваните от централната банка данни.

От Асоциацията на банките в България, в коментар за БТА, напомниха, че в своята последна макроикономическа прогноза БНБ посочва, че вследствие на предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. се очаква ускоряване на растежа на депозитите през втората половина на 2025 г. Причината е предвижданото по-активно депозиране на свободни парични наличности в банковата система с оглед бъдещото им превалутиране в евро, допълват от асоциацията, като изтъкват, че данните потвърждават тази тенденция. Парите в обращение (пари извън парично-финансови институции) намаляват с 4,4 на сто на годишна база към юли 2025 г. и достигат 26,7 млрд. лв., което представлява спад от 7,4 на сто спрямо края на 2024 г. (28,9 млрд. лв.). От АББ очакват тази тенденция да се запази, а вероятно и да се ускори към края на годината, като тя напълно съответства на посочената по-горе динамика.

Разглеждайки годишната динамика на измененията/ръста на депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, виждаме почти идентични темпове на изменение при депозитите, коментираха от Асоциацията.

АББ посочва, че според прогнозата на БНБ този растеж ще се ускори до 15,7 на сто за депозитите на неправителствения сектор, главно поради по-интензивното депозиране във връзка с присъединяването ни към еврозоната. Ключов фактор е и премахването на банковите такси за внасяне на левове по сметка на каса или на банкомат от повечето банки за определен период от време. В прогнозата на БНБ се очаква също този растеж да се забави за неправителствения сектор до 6,3 на сто към края на 2026 г., а през 2027 г. да нараснат с 8 на сто, като тогава основен двигател ще бъдат доходите на домакинствата и динамиката на заплатите, напомнят от Асоциацията на банките в България. 

Според кредитния консултант Тихомир Тошев сега заради улеснената възможност да сменим левовете в евро част от така наречените „пари под дюшеците“ излизат и влизат в банковата система под формата на депозити, за да може на 31 декември през нощта автоматично и безплатно да се превалутират в евро. Експертът изтъкна, че това не са спестявания от миналата година, а са пари, трупани от българите с години.

От АББ изтъкнаха, че основната причина за ускорения растеж на депозитите в лева е депозирането на свободните парични наличности и процесът ще се засили още до края на годината във връзка с предстоящото присъединяване към еврозоната. От макроикономическа гледна точка допълнителен двигател е нарастването на доходите на българите. Средната работна заплата расте с 12 на сто на годишна база през второто тримесечие на 2025 г. и изпреварва значително инфлацията. Това създава предпоставки за по-високо равнище на спестяванията в домакинствата, посочиха от АББ.

Тихомир Тошев напомни, че през последните години депозитите растат постоянно и вече българите държат в банките над 94 млрд. лева. За съжаление те не са поравно разпределени между всички български граждани, като около 20 процента от притежателите на депозити държат 80 процента от сумата. Останалите 80 процента имат по-скоро малки депозити до 20 000 лева. В този дял около 15-16 процента от депозитите са до 5000 лева, което според експерта на фона на сегашната икономическа среда в страната и средните доходи не са сериозни спестявания, но такива са възможностите на част от българите.

През последните две години, в които инфлацията започна да става едноцифрена, според Тихомир Тошев се очертават две тенденции – ръст на депозитите като цяло и „стопяване“ на малките спестявания. Въпреки че инфлацията у нас вече е овладяна, а средните доходи нараснаха, цените останаха високи и това подлага на натиск хората с по-малки депозити и по-ниски доходи, които изпитват необходимост да попълват дупки в семейния  бюджет, посягайки към и без това малките си спестявания, коментира експертът. Продължаваме да обсъждаме, че България е с най-ниската минимална заплата в ЕС, с най-ниските доходи в Общността и трябва да се работи за увеличаването им, а това е и причината голяма част от хората в по-малките населени места все още да работят за минимална или близка до нея заплата и да не мога да спестяват, допълни Тошев.

От Асоциацията на банките в България посочиха, че официалната статистика не използва термини като „малки“, „средни“ и „големи“ депозити и допълниха, че не може еднозначно да се определят „малки“ депозити, доколкото официалната статистика ги разглежда в няколко интервала – под 1000 лв., между 1000 лв. и 2500 лв., между 2500 лв. и 5000 лв. и т.н. Ако се разглежда официалната статистика, за „големи“ могат да се възприемат депозитите над 200 000 лв., тъй като превишават гарантирания от Фонда за гарантиране на влоговете в банките размер – 196 000 лв. Размерът на депозитите над 200 000 лв. към юни 2025 г. е 16 млрд. лв. или 17,1 на сто от общия размер на депозитите за домакинствата. Към юни 2023 г. (2 години назад) техният размер е 10,9 млрд. лв. или 14,5 на сто от общия размер на депозитите на домакинства и нетърговските организации, обслужващи домакинствата. Общият им брой към юни 2025 г. е 35 800 броя депозити, а към юни 2023 г. са 23 200 броя. От тази гледна точка в последните две години се наблюдава тенденция към нарастване на този вид депозити – както като брой, така и като стойност, а също и като дял в общия обем на депозитите, посочиха от Асоциацията на банките в България.

Спестяванията в големите и в малките градове

В цялата страна има хора, които са спестовни и такива, които не са, коментира Тихомир Тошев нагласите на българите да заделят „бели пари за черни дни“. В по-малките градове хората могат да заделят и да спестяват по-малко заради по-ниските доходи, а в столицата, където са най-високите доходи в България, се спестява повече, но и в София, както и в по-малките градове и села има хора, които не успяват да заделят настрана пари и харчат целия си месечен доход. Въпреки всичко експертът съветва да се опитваме да заделяме между десет и двадесет процента от месечния ни доход, а най-добре, когато можем да си го позволим, да спестяваме по 20 на сто от заплатата. Това ни дава спокойствието, че трупаме спестявания за моменти при инцидентна необходимост, за почивка, подобрение в дома, покупка на нов автомобил. В лева или в евро няма промяна в разумния процент на сумите, които месечно трябва да заделяме, за да имаме спестявания, коментира експертът.

От Асоциацията на банките в България казаха, че не разполагат с официална статистика или конкретни данни за различията в спестяванията между населението в големите и малките населени места, тъй като подобна информация не се събира централизирано от банковата система. Възможни са изводи въз основа на общи икономически тенденции, но АББ не би могла да се ангажира с тяхното изследване и интерпретация, посочиха от Асоциацията.

За какво теглим заеми

Една от честите причини за теглене на потребителки кредит е за подобрения в дома – поставяне на климатици, смяна на дограма, ремонт, изолация на жилището, каза Тихомир Тошев и допълни, че българинът продължава да инвестира в жилището си, за да си създава по-добри условия и по-голям комфорт за живот.

Заемите за почивка обаче вече почти липсват, каза експертът и допълни, че добрата новина е, че българинът вече не почива на кредит, а със спестени средства. Заемите за ваканция са останали в сегмента „бързи кредити“ и се предпочитат от по-млади хора, които все още не печелят достатъчно. Тихомир Тошев напомни, че това е много погрешно финансово решение, което обикновено води до редица проблеми след това.

Според Асоциацията на банките в България причините, поради които хората теглят банкови заеми, са разнообразни и зависят от личните им нужди и финансови обстоятелства. Няма официална статистика, която да отчита конкретните мотиви на кредитополучателите, но могат да се разграничат основните направления, в които домакинствата и предприятията търсят финансиране, посочиха от организацията. По данни на АББ при домакинствата водещи са две групи: жилищни кредити – за закупуване на жилище, които към юни 2025 г. съставляват 56,7 на сто от всички кредити за домакинствата (при 52,9 на сто година по-рано); потребителски кредити – с дял от 39,6 на сто към юни 2025 г. (при 43,1 на сто към юни 2024 г.).

От АББ посочиха, че при нефинансовите предприятия структурата е различна и зависи от икономическия сектор. Към края на юни 2025 г. най-голям е делът на кредитите за: търговия – 26,7 на сто, преработваща промишленост – 20,8 на сто, операции с недвижими имоти – 12 на сто от общия размер на кредитите за нефинансовите компании.

Средният размер на кредитите

Тихомир Тошев коментира, че се наблюдава промяна в средния размер на потребителския кредит, който тегли българинът и той вече е малко над 15 000 лева заради поскъпването на ремонтните дейности още от периода на високата инфлация. Освен че е трудно да се намери майстор, който да го направи, цените и на материалите и на труда вече са съвсем различни, допълни експертът.

Към момента АББ не изчислява средния размер на кредитите и не разполага с информация за него. Подобни данни биха могли да се извлекат чрез допълнителни изследвания и анализи, но те са предмет на отделно и по-обхватно проучване, допълниха от Асоциацията.

Според Тихомир Тошев няма промяна в профила получателите на банкови заеми и това продължават най-често да са хора между 35 и 45 години. Те са със стабилни доходи, работа и вземат решение, че е време да направят някакво подобрение в дома. Няма промяна и в сроковете, които потребителите избират да връщат банковия заем. 

Продължава тенденцията хората да предпочитат да изтеглят заем за по-дълъг срок, за да имат по-ниска вноска, която няма да натоварва месечния им бюджет, а ако им изпадне възможност, го погасяват предсрочно, каза експертът.  

При ипотечното кредитиране тази година ще е рекордна, коментира Тихомир Тошев. Въпреки че всяка година от последните няколко поставяме нов и нов рекорд, 2025 г. има допълнителен двигател – влизането в еврозона, допълни той. По думите му донякъде страхът, че цените на имотите могат да се увеличат още повече след присъединяването ни към еврото, мотивира повече хора да излязат на пазара на имоти и да ги купят с ипотечен кредит. За това говори и увеличаващият се дял на хората, които правят покупки на жилища с ипотечен кредит, въпреки че все още около 45 процента от сделките са изцяло кешови.

Има ли имотен балон

Според Тихомир Тошев засега България е много далеч от имотен балон. Той напомни, че към момента спестяванията на българите в банките са над 94 млрд. лева и част от тези пари се ползват за покупка на имоти. Експертът отбеляза, че през последните години ръстът на цените на имотите е доста сериозен, но допълни, че той е продиктуван от голямото търсене и малкото предлагане. Въпреки ръста, който бе генериран в България, страната остана с най-ниските цени на имотите в ЕС, доходите у нас сериозно растат последните няколко години, а БНБ постави в края на миналата година рамка, която да пази от евентуален балон и залитане в кредитирането, каза експертът, напомняйки за изискването за минимум 15 процента собствени средства за получаването на ипотечен кредит, максимален 30-годишен срок на кредита и условието не повече от 50 процента от доходите ни да отиват за погасяване на заема за жилище. 

Има доста защити срещу имотен балон, което никога не дава сто процента гаранция, но в момента ситуацията изглежда стабилна и не показва признаци на балон, коментира експертът.

Необслужваните кредити

Нивото на необслужваните кредити в България към края на второто тримесечие е 1,77 на сто и остава съвсем близко до средното за ЕС от 1,6 на сто (към края на първото тримесечие на 2025 по данни на Европейския банков орган), посочиха от Асоциацията на банките в България. По този показател страната ни се нарежда по-добре от редица държави като Полша, Испания, Гърция, Румъния, Унгария, Австрия, Франция и Италия. От Асоциацията изтъкаха, че на годишна база се наблюдава понижение, като напомниха, че през второто тримесечие на 2024 г. нивото на необслужваните кредити беше 2,29 на сто. 

В сегмента на жилищните кредити тенденцията е особено благоприятна, коментираха от АББ. Делът на необслужваните жилищни заеми продължава да намалява за поредно тримесечие и достига рекордно ниските 0,41 на сто към края на юни 2025 г., при 0,43 на сто три месеца по-рано и 0,55 на сто година по-рано. Следователно, макар в номинално изражение да има леко увеличение при потребителските и жилищните кредити, общият дял на необслужваните заеми продължава да намалява, заявиха от АББ. Според Асоциацията това потвърждава, че тенденцията не представлява риск за стабилността на банковата система, която остава добре капитализирана и устойчива.

От Асоциацията изтъкнаха, че развитието на жилищното кредитиране е подкрепено от фундаментални фактори, влияещи върху пазара на недвижими имоти – растящи доходи, ограничено предлагане в определени сегменти и търсене от страна на домакинствата. Един от основните двигатели на ипотечното кредитиране е именно ускореният растеж на доходите в последните години, който изпреварва значително инфлацията. Това според АББ мотивира търсенето на жилища за повишаване на стандарта на живот от страна на домакинствата. „Секторът продължава да кредитира разумно и отговорно, а кредитната активност се развива в рамките на устойчиви и контролирани параметри. Банките спазват и наложените от БНБ през 2024 г. макропруденциални мерки относно показателите за кредитни стандарти, което предотвратява натрупването на дисбаланси. Банковият сектор е стабилен и устойчив, като поддържа по-високи нива от средното за ЕС по отношение на водещи показатели като ликвидното покритие и капиталовата адекватност“, заявиха от Асоциацията на банките в България.

Лихвените проценти

Кредитният консултант Тихомир Тошев не очаква да има промяна на лихвите по ипотечните заеми. От една страна законът за въвеждането на еврото ясно казва, че след първи януари банките трябва да запазят същите лихви по кредите на клиентите си, а от друга страна продължава да имаме голяма депозитна маса и по-малко изтеглени кредити, като разликата е почти 50 процента, коментира експертът. Според него това ще продължи да държи лихвите около сегашните им равнища. Моите очаквания са, че и през следващата година пазарът ще продължи да работи при лихви между от 2,2 и 2,8 процента по ипотечните заеми, каза Тошев.

Лихвените проценти по ипотечните заеми се формират в условията на силно конкурентен пазар и зависят от редица фактори – цената на привлечения ресурс за кредитиране, динамиката на референтните лихвени проценти при плаващи условия, както и от индивидуалната политика на банките, коментираха от Асоциацията на банките в България. Към момента средният лихвен процент по жилищните кредити в лева е на ниво от 2,44 на сто и е сред най-ниските в Европейския съюз, изтъкнаха от Асоциацията. Според прогнозите на БНБ, лихвените проценти по новоотпуснатите кредити се очаква да продължат постепенното си понижение до началото на 2026 г., след което е вероятно да последва плавно конвергиране в съответствие с очакваната динамика на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната, коментираха от АББ.

При лихвите по депозитите няма да има много добри новини, защо банковата система е свръхликвидна, предстои освобождаване на голяма част от задължителните минимални резерви на банките и по тази причина догодина лихвите по депозитите ще са между 0 и 2-2,5 процента, коментира Тихомир Тошев. Той отбеляза, че обикновено по-високите лихви се дават от по-малки банки, които имат нужда от допълнителна ликвидност и допълни, че най-вероятно големите банки и през следващата година няма да дават лихви по депозитите.

От Асоциацията на банките в България напомниха, че според последната макроикономическа прогноза на БНБ, до края на 2025 г. се очаква лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити за неправителствения сектор като цяло да се запазят без съществена промяна. В отделните сегменти обаче прогнозата сочи възможна разнопосочна динамика, изтъкнаха от Асоциацията. В сектора на нефинансовите предприятия се предвижда продължаване на тенденцията към леко понижение на лихвените проценти по нови срочни депозити. При домакинствата обаче се очаква известно повишение, каза от АББ и допълниха, че подобна посока вече се наблюдава при предлаганите от някои от големите търговски банки по-високи лихвени проценти към края на второто тримесечие, което може да се свърже със стремежа им да привлекат част от свободните парични наличности на домакинствата в банковата система.

Алтернативните спестявания

Спестяването във взаимни фондове продължава да не е толкова масово предпочитано от българите, коментира Тихомир Тошев, въпреки че в тях може да се участва и с 1000 лева. Проблемът е, че за мнозина този инвестиционен инструмент не е толкова познат, но се знае, че при него е възможно да се постигне много добра доходност, но и да се загуби немалка чест от парите при проблеми на фондовите пазари, обясни експертът. Предпазливостта на българина идва и от факта,  че при този инструмент парите ни не са гарантирани, за разлика от защитата на всички банкови депозити до 100 000 евро.

Въпреки това, по думите на Тошев, се отчита всяка година ръст на средствата, които българите влагат във взаимните фондове, но с по-ниски темпове спрямо банковите спестявания. По думите му в момента повечето фондове носят доходност, особено тези с нисък риск и тя е между два и пет процента годишно. Въпреки че при нискорисковите фондове шансът да загубим парите си е минимален, това може да се случи при лошо стечение на обстоятелствата на пазар, напомни експертът.

По отношение на доходността от парите ни експертът посочи, че при покупката на имот тя не е гарантирана, но отбеляза, че през последните години такива вложения бяха значително по-печеливши в случаите, когато те се отдават под наем и носят между три и пет процента доходност. Сериозна допълнителна доходност от имотните сделки има и заради тенденцията от последните няколко години на ръст от между 10 и 15 на сто на жилищата и сега, част от хората, които са купили имоти преди три години, могат да ги продадат с 50 процента горница, коментира Тошев. Но и това не е гарантирана трайна тенденция, допълни експертът и напомни за периодите на срив на имотните цени с 35 процента. 

Всички варианти за инвестиция могат да носят както много добра доходност, така и да доведат до загуба на част от парите ни, по тази причина трябва да влагаме парите си умно, обобщи експертът.

Източник: БТА

Цената на пшеницата в Европа, включително фючърсите на борсата „Юронекст“ (Euronext) в Париж, регистрират спад през седмицата, анализират експертите на Софийската стокова борса (ССБ).

Те обясняват, че това се дължи на силната конкуренция за износ от страна на Русия и Украйна, както и на очакванията за по-голямо от прогнозираното производство на пшеница в световен мащаб. През седмицата фючърсите на борсата „Юронекст“ се търгуваха на нива около 175 евро за тон.

В САЩ и Русия цената на пшеницата също се понижава, повлияна от глобалната динамика и от силното предлагане, отчитат експертите на ССБ.

Цената на царевицата в САЩ и Европа също отбеляза известен спад. На борсата „Юронекст“ тя беше около 187 евро за тон.

През изминалата седмица цената на нерафинираното слънчогледово олио с доставка в Ротердам регистрира лек спад, като се движеше около 1356 долара за тон.

Търговията на Софийската стокова борса със зърнени стоки остава спокойна през изминалата седмица, отчитат още експертите на борсата. Продължава търсенето на фуражна пшеница, насипно, като котировките са на 340 лева за тон. Фуражната пшеница се предлага за около 450 лева за тон. Появиха се продавачи на фуражен ечемик с котировки продава от 400 лева за тон. Предлагането на голямо количество хлебна пшеница от стари реколти е също нагоре – 450 лева за тон, а купувачите отговарят с начална цена от 270 лева за тон.

Цените на основните хранителни стоки на ССБ са стабилни при непроменено ниво на началните цени. Има множество оферти за продажба на семена и ядки на цени от 2500 до 6800 лева за тон. 

При индустриалните стоки на ССБ имаше сделки за природен газ на 1424,32 лв./хил. л и за газьол за промишлени и комунални цели на 1838,02 лв./хил. л. 

Източник: БТА

Страните от Европейския съюз обсъждат предложения за затваряне на оставащите маршрути, по които руски газ може да достига до Европа въпреки решението на блока за постепенно прекратяване на вноса, съобщи Ройтерс, позовавайки се на проектодокумент от 4 септември, с който разполага. 

Европейската комисия предложи през юни законодателство за прекратяване на вноса на руски петрол и газ в ЕС до 1 януари 2028 г. като част от усилията за прекъсване на дългогодишните си енергийни отношения с Русия след инвазията в Украйна през 2022 г.

Новият проект предвижда да се затрудни практиката за „преетикетиране“ на руски газ като транзитен. В него се казва, че митническите органи трябва да отказват внос на предполагаеми транзитни обеми, освен ако не е представено недвусмислено доказателство, че газът е произведен извън Русия.

По-специално внасяният газ през газопровода „Турски поток“- който свързва Русия с Турция, а след това се транспортира към страна членка на ЕС, България – трябва да се счита за руски, а не просто за газ, който е преминал транзитно през Русия, посочва проектът.

„Руската федерация е основен износител на газ и не е играла забележима роля като транзитна държава в миналото“, се посочва в документа.

Предложението отразява опасенията, че компаниите могат да преетикетират вноса на руски газ, за да избегнат забраната на ЕС. Доказването на произхода на газа, който често се смесва по време на транзит, е печално известно като изключително трудно.

Говорител на Дания, която председателства  ЕС на ротационен принцип и е изготвила документа, отказва да коментира темата. 

Очаква се страните от ЕС да се стремят към одобрение на предложенията през следващия месец. Забраната за внос на руски газ трябва да бъде приета с квалифицирано мнозинство, което означава, че отделни държави като Унгария и Словакия, които се противопоставят, не могат да я блокират.

Според предвидените срокове ЕС ще прекрати вноса на руски газ по нови договори от януари 2026 г., по съществуващи краткосрочни договори – от 17 юни 2026 г., а по дългосрочните – от януари 2028 г.

Източник: БТА