Европейската комисия се ангажира с инициатива за обществени консултации и мнения, в рамките на която граждани и предприятия могат да споделят виждането си по редица политики на ЕС и действащото законодателство. На определения за това уебсайт могат да бъдат публикувани коментари, които ЕК ще вземе предвид при по-нататъшно разглеждане на тези политики.

Една от инициативите, която понастоящем е отворена за коментари, е свързана с държавната помощ за предприятия в затруднено положение – преразглеждане на Насоките за спасяване и преструктуриране.

Настоящото преразглеждане на Насоките за спасяване и преструктуриране има за цел да се изключат някои стартиращи и разрастващи се предприятия от обхвата на определението за „предприятие в затруднено положение“, за да им се даде възможност да се възползват от други видове държавна помощ, ако не са изложени на риск от несъстоятелност.

Преразглеждането също така има за цел да се добави стоманодобивният сектор към материалния обхват на прилагане на насоките и да се приведат насоките в съответствие с най-новата съдебна практика на ЕС.

Политически контекст

Сегашните Насоки за държавна помощ за спасяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (Насоки за спасяване и преструктуриране) бяха приети през 2014 г. В насоките са определени условията, при които може да се констатира, че държавна помощ за спасяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение е съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз. Само дружества, които отговарят на критериите в определението за предприятие в затруднено положение (ПЗП), могат да получат помощ съгласно тези насоки.

Насоките се прилагат за всички нефинансови предприятия в затруднено положение, с изключение на тези, които извършват дейност във въгледобивния или стоманодобивния сектор. Сегашните Насоки за спасяване и преструктуриране бяха оценени като част от широкообхватна проверка за пригодност на правилата за държавна помощ. Проверката за пригодност беше съсредоточена по-специално върху оценката на целесъобразността на определението за ПЗП и в нея се стигна до заключението, че макар определението за ПЗП до голяма степен да е постигнало целта си дружествата в затруднено положение да бъдат правилно идентифицирани, то не е напълно ясно, а за националните органи не е лесно да го прилагат.

Срокът на действие на Насоките за спасяване и преструктуриране изтича на 31 декември 2025 г. Поради това Комисията възнамерява да удължи с една година срока на действие на Насоките за спасяване и преструктуриране, т.е. до 31 декември 2026 г., за да се гарантира подходящото им преразглеждане.

Освен това след приемането на сегашните Насоки за спасяване и преструктуриране преди повече от десет години пазарният и геополитическият контекст се промениха, по-специално за европейския стоманодобивен сектор, чиято конкурентоспособност е изправена пред големи предизвикателства. В своя план за действие в областта на стоманата и металите Комисията потвърждава тези предизвикателства. 

Проблем, който инициативата цели да преодолее 

Първият потенциален въпрос, който трябва да бъде разгледан, се отнася до приложното поле на насоките, и по-специално дали в него да бъде включен стоманодобивният сектор. Този сектор беше изключен от приложното поле на  насоките през 2014 г. поради свръхкапацитета в ЕС и по света. Въпреки че в самия ЕС вече няма структурен свръхкапацитет в стоманодобива, такъв все още има по света. При преразглеждането се обмисля стоманодобивният сектор да бъде включен в приложното поле на Насоките за спасяване и преструктуриране като начин да се помогне на стоманодобивната промишленост на ЕС да бъде в състояние да се справи с настоящите и бъдещите предизвикателства.

Вторият потенциален въпрос, който трябва да бъде решен, се отнася до техническите количествени критерии в определението за ПЗП, които могат да имат нежелания ефект някои предприятия, предвид специфичния им модел на растеж (напр. иновативни стартиращи предприятия с големи първоначални разходи за иновации, обхванати от последващи кръгове на дялово финансиране), да отговарят на тези критерии за ПЗП, въпреки че в действителност може да не са в затруднено положение. Такива нежелани последици биха били в противоречие с целта на определението за ПЗП, а именно да се идентифицират предприятията, които почти сигурно ще бъдат принудени да прекратят дейността си в краткосрочен или средносрочен план. Друг аспект на този потенциален проблем е, че съгласно определението може неоправдано да бъдат изключени жизнеспособни предприятия от други видове държавна помощ. Ако се установи, че това е така, положението би било особено проблематично в контекст, в който целта е да се насърчават и стимулират иновациите от страна на европейските дружества, включително по-специално от стартиращите и разрастващите се предприятия, за да се засили конкурентоспособността на европейската икономика.

Трето, Комисията възнамерява да изясни някои части от определението за ПЗП, по-специално по отношение на понятието „собствен капитал“, което изглежда създава объркване за практикуващите юристи.

И накрая, Комисията предвижда също технически изменения в структурата на насоките поради няколко решения на съдилищата на ЕС.

Какво се стреми да постигне инициативата и по какъв начин 

Инициативата има за цел да гарантира, че Насоките за спасяване и преструктуриране продължават да бъдат подходящи за постигане на целта си.

Вероятни въздействия

Тази инициатива ще осигури по-голяма правна сигурност и прозрачност за заинтересованите страни по отношение на начина, по който Комисията ще оценява и гарантира, че държавната помощ за спасяване или преструктуриране на
нефинансови предприятия в затруднено положение е в съответствие с член 107 от ДФЕС. Очаква се също така тя да подпомогне иновациите, а оттам и растежа, като намали необоснованите пречки пред стартиращите и разрастващите се предприятия по отношение на тяхната допустимост до различни видове държавна помощ. 

Източник: БТА