Тазгодишното 89-то издание на Солунския международен панаир (TIF) започва днес и ще продължи до 14 септември. Както съобщават организаторите, в него ще участват около 1100 изложители на изложбена площ от 33 хиляди квадратни метра и в рамките на 11 тематични експозиции.

Тази година Солунският международен панаир ще има юбилеен характер, защото организацията, която го провежда – „Хелекспо“, навършва 100 години от основаването си. Тя е учредена през 1925 г., а на следващата година се провежда първото издание на изложението. От тогава то събира изложители от цял свят всяка година с прекъсване по време на Втората световна война и първите следвоенни години.

Изданието „Грийк рипортър“ разказва, че идеята за създаването на международното търговско изложение е на Николаос Германос, професор по зоология в Солунския университет „Аристотел“, а по-късно член на гръцкия парламент. Тогавашното правителство приема идеята, тъй като вижда в нея възможност за привличане на вниманието на международните пазари към Солун и Северна Гърция, както и за засилване на връзките с Балканите и Централна Европа.

Първото издание на панаира се провежда през октомври 1926 г. и привлича около 6000 участници, като само 310 от тях са от чужбина, отбелязва още англоезичното издание, като добавя, че две държави – Унгария и СССР – изпращат свои официални делегации на панаира. Събитието е посетено от около 150 000 души, което е впечатляващ брой за онзи период, коментира още „Грийк рипортър“.

На тазгодишното изложение на Солунския панаир няма да има почетна страна. На пресконференция във вторник президентът на „Хелекспо“ Тасос Дзикас обясни, че е имало договореност с голяма държава от Азия, но геополитическата ситуация и войните в широкия регион са променили ситуацията, предаде гръцкия икономически сайт „Капитал“. Дзикас обаче уточни, че за 2026 г. има споразумение с „една много важна страна“, която ще бъде обявена скоро. България беше почетна страна на панаира през 2023 г.

В традиционната си програмна реч на откриването на Солунския международен панаир днес се очаква гръцкият премиер Кириакос Мицотакис да обяви трайни мерки в подкрепа на доходите на средната класа с акцент върху семейството, съобщава гръцката държавна телевизия ЕРТ. Според източници от правителството стойността на мерките ще бъде близо 1,5 млрд. евро.

Тази сума ще се прибави към пакета от мерки в размер на 1 млрд. евро, обявен през април, който предвижда възстановяване на стойността на един наем на наемателите и предоставянето на по 250 евро годишно на всички пенсионери с ниски доходи.

Мерките, които ще обяви Мицотакис днес, ще бъдат гласувани с държавния бюджет и ще влязат в сила от 1 януари 2026 г.

Също в рамките на 89-ото издание на Солунския международен панаир ще се състои форум, посветен на присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. Събитието се организира от Българо-гръцката търговско-промишлена камара (BHCCI) и Green Transition Forum (GTF), предаде АНА-МПА.

Форумът, озаглавен „България среща еврото: Интеграция и икономически перспективи“ (Bulgaria Meets the Euro: Integration and Economic Perspectives), ще се състои в Палата 16 на Солунския панаир. Събитието ще бъде открито от организаторите – Савас Карафилидис, президент на Българо-гръцката търговско-промишлена камара, и Моника Станишева, основателка на GTF.

Източник: БТА

Изплашени от неотдавнашните расистки атаки в столицата, все повече румънски доставчици на храна маркират раниците си с надпис „RO“ или пишат „Румънец съм“, за да не бъдат обърквани с чуждестранни работници, информира в свой материал телевизия Диджи 24. Тази крайна мярка идва, след като доставчик от Бангладеш беше бит в столицата, отбелязва медията.

„Мнозинството от колегите имат на гърба си освен номера и стикер с Румъния. Ще си взема и аз днес, за да си го сложа и да се прави разлика“, посочи за телевизията местен доставчик.

Той смята, че нападнатият доставчик от Азия, който беше ударен на улицата в Букурещ от 20-годишен младеж и наречен „нашественик“, е станал обект на агресията, тъй като е бил разпознат като чужденец.

„Не би трябвало да стигаме дотам да се обозначаваме, че сме румънци. Има румънци, които работят в чужбина и няма да е приятно някой да ги бие в чужбина (…) Ние сме демократична страна и какво правим, расисти ли сме?“, коментира още той.

И докато румънските доставчици търсят начин да се предпазят, както могат, чужденците продължават да се страхуват, отбелязва телевизията. 

„Да, страх ме е, но внимавам. Също така не работя до късно, само до 8-9 вечерта и после се прибирам вкъщи, защото ме е страх. Игнорирам лошите хора, защото не искам да имам проблеми с никого“, казва Атиф от Пакистан, който е пристигнал преди четири години в Румъния, за да помогне на семейството си със спечелените пари.

Нападението срещу доставчик на храна от Бангладеш в края на август идва след призив на депутат от крайнодесния Алианс за обединение на румънците (АУР) – втората по големина парламентарна партия, да бъдат отказвани поръчки, ако доставчиците не са румънци. 

Броят на чуждестранните работници в Румъния, идващи от страни извън ЕС, е бил около 100 0000 души в края на 2024 г., напомня телевизията.

Същевременно група от над 20 асоциации на гражданското общество с дейност в областта на човешките права и социалните услуги адресираха писмо до президента Никушор Дан и външния министър Оана Цою, в което поискаха отваряне на посолства на Румъния в Непал, Бангладеш и Шри Ланка, подкрепа за фирмите, набиращи работна ръка, и подсилване на политическата рамка за защита на правата на чуждестранните работници.

„Румъния се сблъсква от години с дефицит на работна ръка, особено в сектори като производството, строителството, търговията, хотелиерството и ресторантьорството, административните услуги и поддръжка. В този контекст нашата страна отпуска увеличени квоти за имигрантски визи за работа за граждани на трети страни“, посочват подписалите писмото

Те отбелязват, че годишният брой разрешения за нови чуждестранни работници се е повишил пет пъти от 2021 г. насам, като през последните две години е 100 000 души годишно.

Според цитирания документ „Румъния не е развила обаче и съответните дипломатически и консулски отношения или двустранни споразумения с основните страни, които са източник на тази трудова сила“.

През първата година на 2025 г. страните с най-голям брой граждани, получили разрешение за работа в Румъния, са били Непал, Шри Ланка, Индия, Бангладеш и Турция (с изключение на Република Молдова, която е в по-специална ситуация), отбелязват асоциациите.

Източник: БТА

Сръбският президент Александър Вучич заяви в ранните часове на днешния ден, че държавата ще се намеси и няма да позволи институциите да бъдат унищожавани, разрушавани и палени, предаде сръбската национална телевизия РТС.

„Хората в Сърбия трябва да знаят, че държавата е по-силна от всеки друг. Така беше днес, така ще бъде утре, така ще бъде винаги. Държавата Сърбия е силна държава, сериозна държава и отговорна държава“, каза Вучич в извънредно изявление след безредиците, които избухнаха късно вечерта на 5 септември по време на антиправителствен протест в северния сръбски град Нови Сад.

Сръбският държавен глава обяви, че по време на сблъсъците 11 полицаи са ранени, а няколко души са арестувани, говорейки от оперативния щаб в сръбското Министерство на вътрешните работи в Белград.

„Имаше директни призиви в социалните мрежи за линчуване и насилие срещу държавни органи. Това са обикновени страхливци, които нападат хора, които просто си вършат работата. И никога няма да спечелят“, каза Вучич в извънредното си обръщение.

Той определи, че на протеста в Нови Сад тази вечер е имало максимум 7020 души, докато в останалата част на Сърбия на протестите е имало 2300 души, добавяйки, че другите протести с изключение на този в Нови Сад са преминали добре.

„Някои, заедно с някои членове на Европейския парламент, се опитаха да застрашат стабилността на държавата. С маски на лицата си искаха на всяка цена да окупират сградата на Философския факултет в Нови Сад и не успяха“, каза Вучич.

Вървете да разрушавате страната си, не разрушавайте Сърбия. Мислите ли, че се страхувам от вас? Ни най-малко!“, каза Вучич и допълни, че евродепутатите ще бъдат преследвани в съответствие със сръбските закони.

Присъствието на евродепути на протеста в Нови Сад бе осъдено и от председателя на Скупщината Ана Бърнабич и председателя на управляващата Сръбска прогресивна партия и бивш премиер Милош Вучевич.

В Сърбия от 10 месеца се организират масови антиправитествени протести, оглавени от студенти, с искане за свикване на предсрочни избори и наказания за виновните за смъртта на 16 души, които загинаха при срутване на козирката на жп гарата в северния сръбски град Нови Сад на 1 ноември миналата година.

Източник: БТА