Японските домакинства са отделяли за храна рекорден дял от разходите си в близо 80 процента в големите градове за петте години до 2024 година, съобщи агенция Киодо след анализ на правителствени данни. 

Проучването е разработено на база на коефициента Енгел, като отчита каква част от бюджетите на домакинствата се харчи за храна в столиците на 46-те японски префектури и района на Токио, като се използват усреднени петгодишни стойности от 1985 година. 
   
От 2020 г. до 2024 г. в средно 37 от 47 града (или 78,7 на сто) са отчетени рекордни стойности за домакинствата, състоящи се от двама или повече души. Коефициентът на Енгел е най-висок в Осака (31,2 на сто), следвана от Аомори (29,6 процента) и Кобе (29,2 процента). 

Средното за страната ниво е било 26,1 процента през 1985-1989 г. и след това се колебае в границите между 23 и 24 процента за 25-те години до 2014 година. Показателят леко нараства до 25,6 процента през 2015-2019 г., преди да скочи до 27,5 процента през най-скорошния петгодишен период.

Повишението около 2020 г. отразява спада в разходите, свързани с дейности извън дома, по време на пандемията от КОВИД-19. След това растежът продължава на фона на поскъпването на храните при по-слабата йена и по-високите цени на материалите. 

Коефициентът Енгел, наречен така по името на германския статистик Ернст Енгел, се използва широко в Япония като показател за благосъстоянието на домакинствата. По-висока стойност означава, че семействата ще разполагат с по-малко пари за други разходи. 

Очаква се показателят да остане висок за известно време, тъй като цените на ориза, който е основна храна в Япония, остават високи, а цените на други храни продължават да се повишават. 
 
В началото на 60-те години на 20 век коефициентът се колебаеше около 40 процента в периода на силен икономически растеж на Япония, но след това започна да спада с разширяването на икономиката. 

Анализът се базира на Изследването на доходите и разходите на домакинствата, което се публикува всеки месец от японското министерство на вътрешните работи и комуникации.

Източник: БТА

Нидерландската компания Ей Ес Ем Ел (ASML), ключов доставчик на оборудване за производство на чипове от най-ново поколение, се готви да стане основен акционер във френския стартъп за изкуствен интелект „Мистрал“ (Mistral AI), съобщи Ройтерс.

Агенцията отбелязва, че този ход ще доведе до укрепване на европейския технологичен суверенитет.

Ей Ес Ем Ел се ангажира да вложи 1,3 млрд. евро от общо 1,7 млрд. евро, които „Мистрал“ набира, като се очаква и да получи място в управителния съвет на компанията.

Този рунд на финансиране (Серия Си) ще направи „Мистрал“ най-високо оценяваната компания за изкуствен интелект в Европа с предварителна оценка от 10 млрд. евро.

Често представян като лидер на Франция и Европа в областта на изкуствения интелект, „Мистрал“ се конкурира с американски гиганти като „ОупънЕйАй“ (OpenAI) и „Гугъл“ (Google) на „Алфабет“ (Alphabet).

Дял в „Мистрал“ би свързал два европейски технологични лидера, а финансовата инжекция от Ей Ес Ем Ел може да помогне на „Мистрал“ да намали зависимостта на Европа от американски и китайски модели за изкуствен интелект.

Нидерландската компания произвежда литографско оборудване, необходимо за производството на най-модерните чипове, и използва изкуствен интелект, за да направи инструментите си по-ефективни. Компанията може да спечели от прилагането на аналитичните данни и решенията на „Мистрал“ в областта на изкуствения интелект за подобряване на производителността на своите системи и разработването на нови продукти.

Ей Ес Ем Ел е единственият доставчик на оборудване за екстремна ултравиолетова (EUV) литография за производители на чипове като тайванската компания Ти Ес Ем Си (TSMC) и американската „Интел“ (Intel). EUV системите струват около 180 млн. долара и са незаменими за производството на най-усъвършенстваните чипове.

„Мистрал“ (Mistral), подкрепян от „Нвидиа“ (Nvidia), беше оценен на над 6 млрд. долара след финансирането си от Серия Би миналата година, а „Файненшъл Таймс“  съобщи по-рано този месец, че „Мистрал“ (Mistral) води разговори с Ем Джи Екс и други инвеститори за набиране на 1 млрд. долара при оценка от 10 млрд. долара.

Компанията е основана през 2023 г. от Артюр Манш, бивш изследовател в „ДийпМайнд“ (DeepMind), и бившите служители на „Мета“ (Meta) Тимоте Лакроа и Гийом Лампъл.

Източник: БТА

При успешна реализация на проекта за изграждане на два завода у нас, договорен между България и германската компания „Райнметал“, правителството би работило и за нова инвестиция в доста по-високотехнологично производство. Това посочи вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в предаването „120 минути“ по бТВ.

„Аз имам много дълъг опит в работата с немски инвеститори. От този опит знам, че се започва с нещо малко по-голямо и като потръгнат нещата, се увеличава размерът на инвестицията. Това се е случвало, включително и с мое пряко участие, десетки, да не кажа стотици пъти“, каза Дончев по повод плановете за изграждане на два военни завода у нас – първи за артилерийски снаряди по стандартите на НАТО и втори – съвместно предприятие за производство на барут.

Вицепремиерът каза, че това е продукция и производство, което не бива да подценяваме. За целите на въоръжените сили и военната индустрия взривните вещества са много ценен ресурс и е много важно на наша територия, на територията на България ние да имаме капацитет, да имаме способност да произвеждаме, а не да внасяме“, заяви Дончев.

По думите му този завод ще позволи на страната ни да бъде независима по отношение на доставки на барут, ако ситуацията го изисква. „Недай си боже, ако се наложи и България изпадне, ще използвам евфемизма „кинетичен сблъсък“, това е евфемизъм на война, ако недай си боже се наложи, ние ще чакаме доставка на барут от Африка? Или от Азия?“, каза Дончев.

Според вицепремиера правителството ще организира реализацията на двата завода така, че всичко да е както трябва, което би отворило път за реализация на нова инвестиция от страна на германската компания у нас за доста по-сложна продукция.

„Райнметал“ е световен производител на военна техника с над 100 години опит, той не произвежда само снаряди и боеприпаси, той произвежда военна техника, камиони, радари и какви ли не други неща. Аз бих се радвал да имаме инвестиция на много по-високотехнологично ниво, която да гарантира много по-висока добавена стойност“, добави Дончев.

Томислав Дончев посочи, че като цяло българската индустрия страда от липса на работна ръка, което е сериозен проблем, тъй като индустрията оформя 28 на сто от икономиката на страната, което е повече от земеделието и туризма взети заедно.

Източник: БТА