Икономика
Комитетът по наблюдение одобри четвърто изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., съобщиха от МЗХ

Комитетът по наблюдение одобри четвърто изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027, по време на седмото си заседание. Предстои направените промени да бъдат изпратени за одобрение и от службите на Европейската комисия, съобщиха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
„Динамичният характер на предизвикателствата, пред които е изправен земеделският сектор, налага гъвкав подход и готовност за корекции в посока на по-ефективното постигане на заложените цели“, каза заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева, цитирана в прессъобщението. Тя подчерта, че изменението е резултат от задълбочен анализ на постигнатите резултати, както и на новите възможности, които се откриват пред бранша. „С промените гарантираме, че стратегическите ни цели остават актуални и постижими“, добави още д-р Василева.
Сред основните промени в плана е предвиждането на допълнителни 40,8 млн. евро за ключови интервенции от Стратегическия план. Целта е да се осигури по-широк достъп до финансиране и да се постигне по-висока ефективност на мерките.
Средствата ще бъдат насочени към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), Изпълнителна агенция за борба с градушките, „Напоителни системи“ ЕАД и признати групи и организации на производители.
В интервенциите, свързани с производство и преработка, се създават възможности за определяне на делегирани бюджети при стартиране на приемите по тях.
Друга промяна е свързана с актуализиране и прецизиране на текстовете на интервенциите. Изменението е по отношение на финансовите условия и допустимите дейности.
По интервенцията за управление на риска се прецизират рисковете в съответствие с представената и одобрена концепция за създаване на Взаимоспомагателен фонд.
В рамките на директните плащания е увеличен бюджетът по интервенцията за производство на семена от картофи. Той нараства за сметка на средствата по интервенцията за картофи за нишесте, която няма да се прилага до края на периода, поради липса на интерес, посочват от Министерството.
За кампания 2026 подпомагането за оранжерийно производство ще продължи по досегашния модел, без разделение между отопляеми и неотопляеми оранжерии, тъй като системата за цифрови географски данни все още е в процес на изграждане.
Предвижда се от 2026 г. отпадане на екосхемата за биологично земеделие при животните, като средствата ще бъдат пренасочени към интервенции за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи и към екосхемата за трайни насаждения.
По предложение на четири браншови организации от сектор „Животновъдство“ отпада модулната ставка по интервенцията „Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми“.
В рамките на интервенциите в сектора на пчеларството се включват възможности за авансово плащане на финансовата помощ и удължаване на срока за изпълнение на изследователски проекти, с цел по-добро планиране и изпълнение. Предвижда се и включване на активи с цел предотвратяване на щети, причинени от неблагоприятни климатични явления.
По време на заседанието Държавният фонд „Земеделие“ представи напредъка в областта на директните плащания и секторните интервенции по Стратегическия план. За Кампания 2024 извършените директни плащания са в размер на близо 2 млрд. лева.
Одобрен и актуализиран бе графикът за приеми по Втори стълб на ОСП за 2025 г. и 2026 г.
Службите на Европейската комисия одобриха официално третото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., съобщиха от Министерството в началото на седмицата. Промените бяха направени с цел подобряване ефективността на финансирането, намаляване на административната тежест за бенефициентите и насърчаване на устойчивото развитие на земеделието и селските райони в България, посочиха тогава от ведомството.
Източник: БТА
Икономика
Повечето зеленчуци поскъпват на борсите у нас през седмицата, показват данните на ДКСБТ

Повечето зеленчуци поскъпват на борсите у нас през седмицата, показват данните от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повиши с 0,45 процента до 2,250 процентни пункта. Миналата седмица ИТЦ беше на ниво от 2,240 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 година.
Най-голям ръст има в цената на зелените чушки, които поскъпват с 9,80 на сто до 1,95 лева за килограм. С 8,55 на сто повече се продава зелето на цена от 0,99 лева за килограм. Цената на тиквичките е нагоре с 6,87 на сто до 1,68 лева за килограм. Картофите поскъпват с 0,76 на сто до 1,06 лева за килограм. Цената на морковите се вдига с 2,44 на сто и те се търгуват по 1,26 лева за килограм. Зрелият лук кромид се предлага с 0,72 на сто повече – по 1,12 лева за килограм. Поевтиняват доматите и краставиците – с 6,31 на сто и с 0,98 на сто до 2,02 лева за килограм и 2,43 лева за килограм. Надолу е и цената на червените чушки – с 3,85 на сто до 2,45 лева за килограм.
При плодовете, наблюдавани от ДКСБТ, ябълките поскъпват с 2,14 на сто до 2,87 лева за килограм. Прасковите поскъпват с 2,43 на сто до 3,71 лева за килограм, докато кайсиите са надолу с 2,70 на сто до 3,75 лева за килограм. Дините се продават с 1,15 на сто по-малко на цена от 0,69 лева за килограм. Лимоните поевтиняват с 1,92 на сто до 4,50 лева за килограм.
Цената на кравето сирене пада с 0,24 на сто до 11,87 лева за килограм през седмицата, докато тази на кашкавала „Витоша“ е нагоре с 0,22 на сто до 17,68 лева за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поевтинява с 6,59 на сто до 1,36 лева за кофичка от 400 гр., както и прясното мляко – с 4,27 на сто до 2,24 лева за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) се вдига с 0,96 на сто и то се предлага по 3,14 лева за брой. Пилешкото месо поскъпва с 1,70 на сто до 6,95 лева за килограм. Яйцата (размер М) също са нагоре – с 2,70 на сто до 0,38 лева за брой.
Цената на ориза пада с 0,06 на сто до 3,33 лева за килограм, както и на зрелия фасул – с 0,61 на сто до 4,22 лева за килограм. Лещата поскъпва с 0,56 на сто до 4,32 лева за килограм. Цената на брашното тип 500 се понижава с 0,39 на сто до 1,52 лева за килограм. Олиото качва с 4,07 на сто до 3,27 на лева за литър. Цената на захарта се вдига с 2,86 на сто до 1,87 лева за килограм.
Източник: БТА
Икономика
Секционният контрол на средната скорост е в сила в страната от днес

Прилагането на секционен контрол за измерване на средната скорост на движение по определени участъци от републиканската пътна мрежа започва от 00:00 ч. днес, 7 септември, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Чрез камери в началото и в края на всеки участък ще се отчита времето, за което едно превозно средство изминава разстоянието, и се изчислява средната му скорост. Ако тя е по-висока от максимално допустимата според Закона за движението по пътищата, ще се регистрира и данните ще се предоставят от Националното тол управление (НТУ) на Министерството на вътрешните работи (МВР), което ще налага съответните санкции. НТУ и МВР работят съвместно за прилагането на ефективен контрол в подкрепа на пътната безопасност.
Броят на сертифицираните отсечки достигна 22 на 5 септември. Списъкът е публикуван на интернет страницата на Националното тол управление. Той съдържа информация за пътя, началната и крайната точка на участъка, както и връзка към карта с точното му местоположение. Данните се актуализират с всяка нова отсечка, преминала задължителната първоначална проверка от Българския институт по метрология, посочват от пътната агенция.
Национално тол управление има техническа готовност за включване на 126 отсечки от републиканската пътна мрежа с обща дължина около 1200 км. Очаква се издаване на методическите указания от Министерството на вътрешните работи, след което тези участъци могат поетапно да бъдат включени в реален секционен контрол на средната скорост. Предвижда се до края на годината целият планиран обхват от 126 отсечки да започне реално да функционира.
Всички сертифицирани до 5 септември отсечки са: магистрала „Тракия“: Вакарел – Ихтиман; Ихтиман – Вакарел; Цалапица – Радиново; Радиново – Цалапица, магистрала „Струма“: Сандански – Дамяница; Дамяница – Сандански; Българчево – Покровник; Покровник – Българчево, магистрала „Хемус“: Девня – Игнатиево; Игнатиево – Девня; Белокопитово – Каспичан; Каспичан – Белокопитово, Северна коростна тангента: Илиянци – Чепинци; Чепинци – Илиянци, републиканските пътища: Слатино – Кочериново; Кочериново – Слатино; Струйно – Шумен; Шумен – Струйно; Долни Дъбник – Телиш; Телиш – Долни Дъбник; Български извор – Сопот; Сопот – Български извор.
Директорът на „Националното тол управление“ инж. Олег Асенов съобщи в средата на седмицата, че до края на годината ще бъдат покрити повече от 1200 км от пътната мрежа за контрол на средната скорост. Очаква се началото на контрола на претоварването да бъде около 15 октомври, като през първия етап ще има 20 точки, каза тогава Олег Асенов.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
Европа рискува да задълбочи зависимостта си от Китай за батериите за електромобили, предупреждава „Делойт“

Зависимостта на Европа от произведените в Китай батерии за eлектромобили застрашава както сигурността на доставките, така и технологичния й суверенитет. Това предупреждение отправи консултантската компания „Делойт“(Deloitte) в доклад, цитиран от ДПА.
Само 13 процента от всички батерии за електромобили в глобален мащаб се произвеждат в Европа, сочат оценките на „Делойт“. Почти изцяло обаче компонентите за тях се произвеждат в подразделения на китайски и южнокорейски компании, като има само един базиран в ЕС производител, чиято продукция при това е ограничена. Около 70 процента от всички батерии за електромобили в света идват от Китай, се посочва в доклада.
„Делойт“ очаква приходите от батерии за електромобили в Европа да нараснат от 16 милиарда евро (18,6 милиарда долара) през 2024 г. до 54 милиарда евро до 2030 година.
Без бързо разширяване на местното производство растежът на пазара на електромобили рискува да затвърди зависимостта от китайски и други азиатски доставчици, предупреждават експертите.
Консултантската компания изтъква, че Европа ще трябва да заема поне 40 процента дял от световния пазар на производство на батерии за електромобили, за да има значима роля. Батериите, подчертава докладът, са най-скъпият компонент на електромобилите, като определят цената, производителността и пробега им.
„Делойт“ предупреждава също така, че доминацията на Азия се равнява на „регионална монополизация“ на пазара, което увеличава риска европейските автомобилни производители да загубят достъп до най-напредналите технологии.
Компанията също така подчертава забавяния или отменени проекти за европейски заводи за батерии, включително провала на начинанието на шведската „Нортволт“ (Northvolt) в Северна Германия.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Технологиипреди 4 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати