Министерството на здравеопазването предлага промени в наредбата за придобиване на специалност. Това съобщиха от пресслужбата на ведомството.

Проектът ще бъде публикуван за обществено обсъждане с едномесечен срок.

Промените са изготвени в резултат на срещи, в рамките на създадена от министъра на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов работна група, като са взети предвид и предложенията на Инициативния комитет „Бъдеще в България“. По-рано днес министър Кирилов се е срещнал с представители на лекарите специализанти, за да ги запознае предварително с изготвените предложения за промени в наредбата.

Основната цел е да се гарантира по-голяма прозрачност в конкурсите за започване на специализация, защита на правата на младите лекари и по-добър контрол върху дейностите по провеждане на обучението за придобиване на специалност. 

По искане на специализантите отпада текст от наредбата с цел недопускане на погрешно тълкуване, че наредбата регламентира специализантите да бъдат назначавани на минимална работна заплата. Министерството прие предложението, като взе предвид и факта, че размерът на минималните възнаграждения не следва да се урежда с поднормативен акт. 

Друга предложена промяна е по отношение на конкурсите за подбор, които се провеждат във всяко лечебно заведение, обявило място за специализант. С цел недопускане на субективизъм, в тези процедури вече ще участва и представител на Министерството на здравеопазването – служител от съответната регионална здравна инспекция. Това е мярка, която цели да удовлетвори друго искане на специализантите, а именно допълнително гарантиране на равнопоставеност на кандидатите и безпристрастност на процедурата. 

По въпроса за въвеждане на централизиран конкурс не беше постигнат консенсус между всички заинтересовани страни. Отчетено беше, че това би създало проблем, тъй като провеждането на такъв конкурс не е съвместимо с трудовия договор, който защитава в максимална степен правата на специализантите. Против тази идея се обявиха както повечето висши училища, така и работодателски организации в здравеопазването. Сред мотивите им е, че подобен подход би лишил дипломираните лекари от възможността да започнат специализация по клинична специалност веднага след завършването им, а при кадрова необходимост в базите за обучение лечебните заведения ще работят в дефицит до провеждането на национален конкурс. 

С проекта за изменение ще се повишат критериите за ръководителите на специализантите. Към момента те трябва да имат най-малко три години трудов стаж, а с промените изискването ще бъде за поне пет години трудов стаж.

Министерството ще изпълни и друго искане на младите лекари, свързано с по-лесен и сигурен начин за подаване на сигнали при нередности в обучението им за придобиване на специалност. На първата среща представители на специализантите посочиха, че към момента често не подават сигнали, тъй като се опасяват за работните си места. В правомощията на министъра е да извършва контрол на дейностите по провеждане на обучението, затова e създадена онлайн форма за подаване на сигнали, която ще бъде видима на сайта на МЗ след приемането на наредбата. Министерството гарантира, че данните на подателите няма да бъдат предоставяни на съответното лечебно заведение.

С цел мониторинг и по-широко публично оповестяване на резултатите от проведените ежегодни анкети сред специализантите, висшите училища и базите за обучение ще имат задължението да изпращат резултатите и анализа от тях в МЗ, което ще ги публикува на своя сайт.

Ще бъде създадена възможност книжката за специализация да се издава и води и в електронен вид, което ще улесни проследяването на обучението и ще намали административната тежест. 

На последващ етап, чрез промени в Закона за здравето, се планира създаването на централизиран електронен регистър на специализантите. Предвидени са промени в още две наредби на МЗ. С тях ще се въведе на ниво болница да има лекар, който да бъде административен отговорник за специализантите, а на регионално ниво ще бъдат определени методични ръководители, които ще са хабилитирани лица от висшите учебни заведения.

През последните месеци студенти по медицина, лекари специализанти, подкрепени от техни преподаватели, протестираха с искане за достойно заплащане, за прозрачност при конкурсите и подобряване на условията на труд. Те настояха заплащането на лекар без специалност и фармацевт без специалност да бъде 150% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. 

На 1 юли се проведе извънредно заседание на парламентарната комисия по здравеопазване, на което се обсъдиха законодателни промени за въвеждане на минимални изисквания при определянето на размера на трудовите възнаграждения на персонала в лечебните заведения, и се реши, че до 28 юли ще бъде внесен общ законопроект от всички парламентарни групи. На следващия ден, по време на дискусия с народните представители, специализантите предложиха в Закона за лечебните заведения да бъде записано, че основната месечна заплата на лекар без специалност, както и на магистър-фармацевт без специалност, да бъде не по-малко от 150% от средната брутна работна заплата за страната през последните 12 месеца. На 3 юли със заповед на министър Кирилов се сформира работна група, която да разгледа възможностите за промени в придобиването на специалност.

На 22 юли парламентарната комисия по здравеопазване прие на първо гласуване законопроектите за промени в Закона за лечебните заведения, предложени от „Продължаваме промяната – Демократична България“, от „Възраждане“ и от ГЕРБ-СДС, „БСП – Обединена левица“ и „Има такъв народ“. Законопроектът на „Величие“ не беше приет. Законопроектите са свързани със заплащането на труда на лекари и професионалисти по здравни грижи.

На 31 юли народните представители излязоха във ваканция до 3 септември.

Когато започне да тече срокът за обществено обсъждане, ще дадем становище, след като го обсъдим с юристи и колеги, каза за БТА Василена Димитрова, представител на протестиращите и член на Инициативния комитет „Бъдеще в България“. Видно е, че има насока за това конкурсите да стават по-прозрачни, но как ще се регулират нещата още не е ясно и предстои да се обсъди, каза Калина Божилова от „Бъдеще в България“. За финансовия аспект трябва да има повече разговори занапред, каза още Божилова. Изразиха удовлетворението си за онлайн платформата за подаване на сигнали.   

Източник: БТА