Икономика
Промени в Закона за ограничаване на изменението на климата приеха на първо четене две комисии на НС

Парламентарните комисии по енергетика и по околната среда и водите на НС приеха на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата (ЗИД на ЗОИК), внесен от Министерския съвет. Новите текстове са свързани с повишената общоевропейска амбиция в законодателния пакет „Подготвени за цел 55“, като на европейско ниво вече са регламентирани редица промени в съществуващите механизми за намаляване на емисиите на парникови газове. Част от законодателния пакет се отнася и към въвеждане на изцяло нови подходи за гарантиране постигането на общата цел за намаляване на емисиите.
С промените в Закона за ограничаване изменението на климата се транспонират две директиви, свързани с функционирането на Европейската система за търговия с квоти за емисии на парникови газове и приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите. Въвеждат се и национални мерки по прилагане на три регламента, които касаят включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и мониторингът, докладването и проверката на емисиите на допълнителни парникови газове и емисиите от допълнителни видове кораби; обхвата, опростяването на докладването и правилата за съответствие и определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове през периода 2021 – 2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение.
Промените в закона в основата си представляват транспониране на Директива (ЕС) 2023/959 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за системата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове (Директива (ЕС) 2023/959), както и на Директива (ЕС) 2023/958 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика и подходящото прилагане на глобална, основана на пазара мярка (Директива (ЕС) 2023/958), посочва вносителят на измененията.
Директива 2023/959, която се транспонира с промените, представлява ключова реформа в рамките на Европейската система за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), като изменя Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814 и отразява целта за намаляване на емисиите в СТЕ на ЕС от 62 на сто до 2030 г. в сравнение с 2005 година. Тя цели насърчаване на намаляването на емисиите на парникови газове по разходоефективен и икономически ефективен начин.
Измененията, въведени с Директива (ЕС) 2023/958, са от съществено значение, за да се гарантира приносът на Съюза съгласно Парижкото споразумение по отношение на въздухоплаването. Съответно общото количество квоти за въздухоплаването става консолидирано и за него да се прилага коефициентът на линейно намаление, както е посочено в член 9 от Директива 2003/87/ЕО. Освен чрез отделяне на въглероден диоксид въздухоплаването влияе на климата чрез емисии, различни от въглероден диоксид, например азотни оксиди (NOx), частици от сажди, окислени серни съединения и последиците от водни пари, както и чрез атмосферни процеси, причинени от тези емисии, например образуването на озон и инверсионни следи. Въздействието върху климата на тези емисии, различни от въглероден диоксид, зависи от вида на използваното гориво и двигатели, както и от други фактори, включително от метеорологичните условия към момента на изпускане. Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) извърши актуализиран анализ на несвързаните с въглероден диоксид въздействия на въздухоплаването върху изменението на климата и констатациите от това изследване потвърдиха, че всички несвързани с въглероден диоксид последици за климата от авиационните дейности са поне толкова значими, колкото тези само от тези газове. Поради тези причини с Директивата се въвеждат няколко съществени промени в СТЕ за гражданското въздухоплаване. Предвижда се постепенното премахване на безплатните квоти за въздухоплаването, така че да се достигне пълен режим на търг от 2026 г. Ще бъдат резервирани 20 милиона квоти от януари 2024 г. до декември 2030 г. с цел подпомагане на закупуването на устойчиви авиационни горива (SAF). Това ще помогне на операторите да намалят ценовата разлика между конвенционалното реактивно гориво и SAF, като по този начин засили ангажимента на индустрията за постигане на нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 година.
Във връзка с нетранспониране в срок на Директива (ЕС) 2023/958 и Директива (ЕС) 2023/959 (за разпоредбите със срок за въвеждане 31 декември 2023 г.) срещу България са стартирани две процедури за нарушения № 2024/0014 и № 2024/0015 по описа на ЕК. Процедурите се намират на етап мотивирано становище, което е последният етап на досъдебната фаза преди сезирането на Съда на ЕС от Европейската комисия с искане за налагане на финансови санкции. В допълнение, за нетранспониране на Директива (ЕС) 2023/959 по отношение на разпоредбите със срок за въвеждане 30 юни 2024 г. срещу България е стартирана и процедура за нарушение № 2024/0177, припомнят вносителите на промените в закона.
По време на дебата думата взе само народният представител от ПП „Меч“ Красимир Манов, който се изказа против приемането на промените в закона.
„Като прочетох тези мотиви и единственото, което ми хрумна, е това нещо да се изхвърли в кошчето“, каза той.
По думите му няма емпирични данни, които да говорят в посока на климатични промени.
„Целият свят не ги спазва тези неща с изключение на Европейския съюз. Какви са тези ограничения, които ни налагате. Ние няма да можем да си развиваме икономиката“, посочи Манов.
Източник: БТА
Икономика
Европа рискува да задълбочи зависимостта си от Китай за батериите за електромобили, предупреждава „Делойт“

Зависимостта на Европа от произведените в Китай батерии за eлектромобили застрашава както сигурността на доставките, така и технологичния й суверенитет. Това предупреждение отправи консултантската компания „Делойт“(Deloitte) в доклад, цитиран от ДПА.
Само 13 процента от всички батерии за електромобили в глобален мащаб се произвеждат в Европа, сочат оценките на „Делойт“. Почти изцяло обаче компонентите за тях се произвеждат в подразделения на китайски и южнокорейски компании, като има само един базиран в ЕС производител, чиято продукция при това е ограничена. Около 70 процента от всички батерии за електромобили в света идват от Китай, се посочва в доклада.
„Делойт“ очаква приходите от батерии за електромобили в Европа да нараснат от 16 милиарда евро (18,6 милиарда долара) през 2024 г. до 54 милиарда евро до 2030 година.
Без бързо разширяване на местното производство растежът на пазара на електромобили рискува да затвърди зависимостта от китайски и други азиатски доставчици, предупреждават експертите.
Консултантската компания изтъква, че Европа ще трябва да заема поне 40 процента дял от световния пазар на производство на батерии за електромобили, за да има значима роля. Батериите, подчертава докладът, са най-скъпият компонент на електромобилите, като определят цената, производителността и пробега им.
„Делойт“ предупреждава също така, че доминацията на Азия се равнява на „регионална монополизация“ на пазара, което увеличава риска европейските автомобилни производители да загубят достъп до най-напредналите технологии.
Компанията също така подчертава забавяния или отменени проекти за европейски заводи за батерии, включително провала на начинанието на шведската „Нортволт“ (Northvolt) в Северна Германия.
Източник: БТА
Икономика
Почти една четвърт от служителите в Германия работят от дома си, сочи изследване на „Ифо“

През август 24,4 процента от служителите в Германия са работили от дома си поне част от времето. Това сочи най-новото проучване на мюнхенския институт „Ифо“ (Ifo), получено в БТА.
„Делът на работещите от вкъщи е доста стабилен от 2022 г. на ниво около една четвърт от всички служители“, казва експертът от института Жан-Виктор Алипур.
„Няма забележима тенденция към завръщане в офиса. Известните примери за отделни компании, които връщат служителите си в офиса, остават изолирани случаи“, допълва той.
Най-голям е делът на служителите, които работят от дома си поне част от времето, сред доставчиците на услуги (35,1 на сто). В производството 15,7 процента работят от дома си, а в търговията този дял е 11,9 на сто (в търговия на едро 17 на сто, а в търговия на дребно – 4,6 на сто). Най-малко работя от дома си служителите в строителния сектор (4,4 процента).
„Кампаниите за връщане в офиса доминират в заглавията. Все пак младите и бързоразвиващите се компании разчитат особено силно на работата от дома. Тя вече е твърдо интегрирана в културата на работодателите на бъдещето. Работата от дома е и ще остане утвърдена практика“, заявява Алипур в прессъобщението.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Партньорството между България и Гърция е още по-важно с въвеждането на еврото, посочи регионалният министър Иван Иванов в Солун

Партньорството между България и Гърция придобива още по-голямо значение предвид присъединяването към еврозоната. Това посочи министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов на откриването на българския павилион по време на 89-ото Международно изложение в Солун, съобщават от пресцентъра на министерството.
„С Гърция ни свързва не само съседството, но и партньорството в редица сфери. Тези взаимоотношения са още по-важни, предвид едно от най-значимите събития, което предстои за страната ни – въвеждането на еврото“, каза Иванов.
„Еврото изисква внимание не само към възможностите, които предоставя, но и към притесненията на нашите съграждани“, каза още регионалният министър. По думите му е важно да знаем опита на страните, въвели еврото, сред които е Гърция, и че форумът в Солун дава изключителни възможности за изследване на опита именно по тази тема. „Вярвам, че страните ни могат да бъдат движеща сила Балканите да станат най-доброто място за живот, а и за инвестиции“, каза още министър Иванов. Той посрещна гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, който посети българския павилион, пише в съобщението.
По-късно министър Иванов проведе двустранна среща с министъра на развитието на Република Гърция Панайотис Теодорикакос, в която двамата очертаха възможностите за по-тясно сътрудничество. Двамата министри бяха категорични, че въвеждането на еврото в България ще подобри инвестиционния климат и ще улесни икономическите отношения. Акцент в разговора бяха развитието на индустриални зони в двете страни и усвояването на европейски средства, включително чрез трансгранично сътрудничество, където България и Гърция имат дълбоки традиции, се посочва в съобщението.
В рамките на изложението в Солун България е официална гостуваща държава предвид предстоящото членство в еврозоната. Българският павилион е организиран от Българо-гръцката търговско-промишлена камара и „Грийн транзишън форум“ (Green Transition Forum) и е посветен на присъединяването ни към валутния съюз.
/ВЙ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Технологиипреди 4 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати