България отбеляза 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Тържества имаше и на 5 и на 6 септември в различни градове в страната. 

Съединението е нашето вдъхновение, единни сме успявали и само единни ще пребъдем, каза президентът Румен Радев в словото си по повод 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия в Пловдив. Вярвам, че обединени всички заедно ще надмогнем днешните недъзи и заедно ще строим България в заветите на нашите предци – България свободна, демократична, справедлива, просперираща, допълни той. Вярвам, че ще надмогнем вечните деления, които ни правят уязвими отвън, и днес тези разломи са опасни за държавата, посочи президентът. 

140 години след Съединението българите отново се жалват от деребеите, а Великите сили отново спорят за сфери на влияние. Времената са критични и трябва да признаем, че има политически брокери, готови да похарчат нашето бъдеще, за да си купят чужда благословия, да харижат суверенитета, хазната, дори нашата идентичност – всичко онова, за което се бореха Левски, Бенковски, Ботев и Захари Стоянов и всички сподвижници на Съединението, категоричен беше Румен Радев.

Заедно можем повече, отколкото всеки един от нас поотделно, каза за БТА по повод днешния празник председателят на Народното събрание Наталия Киселова, която бе официален гост на XIX-ия Международен панаир на традиционните занаяти в Регионалния етнографски музей на открито (РЕМО) „Етър“ край Габрово. Традиционно в Деня на Съединението се казва, че само обединени можем да постигнем националните си цели, но има и други послания, които могат да бъдат прочетени от дистанцията на времето. А именно, че българският национален интерес понякога надделява над международната конюнктура, така както е било при нарушаване на Берлинския договор, когато се обединяват Княжество България с Източна Румелия, посочи Киселова. Тя напомни думите на един от дейците на Съединението – Захари Стоянов, по-късно председател на Народното събрание, който казва, че революцията върви ръка за ръка с правилата и законодателството. 

Да бъдем единни призоваха българските политици в Деня на Съединението.

Благоевград

Ако искаме България да пребъде, трябва да помним, че разделението е най-голямата опасност, а съединението – нашата най-голяма сила, каза в слово по повод 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия заместник-кметът на Благоевград Станислав Кимчев. Той отбеляза и последвалата война, обявена от Сърбия, насърчена от чужди сили, както и защитата на Съединението с кръвта и славата на загиналите български войници. „Така Съединението се превърна не просто в акт на смелост, а в доказателство, че България може сама да определя съдбата си“, посочи още заместник-кметът на Благоевград.

Варна

Варна е градът, в който на 6 септември 1885 година княз Александър Батенберг оповестява официално новината за Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Тогава владетелят е в летния дворец „Сандрово“. Той получава телеграма за събитията в Пловдив и съобщава за станалото пред огромно множество от балкона на тогавашната Телеграфо-пощенска станция в крайморския град. В сградата днес се помещава Държавният архив, а на нея е поставен барелеф на княз Батенберг.

Събитията отпреди 140 години бяха припомнени днес на честванията, провели се във Варна, които започнаха с изпълнението на марша „Шуми Марица“ от представителния духов оркестър на военния флот. Пред паметната плоча на княз Батенберг бяха положени венци и цветя, след което гостите се включиха в празничното шествие до Паметника на загиналите в Сръбско-българската война. Там бе проведен военен ритуал. Заупокойна молитва за падналите за свободата на Родината отслужиха свещеници от Варненската и Великопреславска митрополия, след което бяха поднесени венци и цветя.

Видин

С тържествена церемония пред паметника на Скърбящия войн във Видин беше отбелязан Денят на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Тържествено слово по повод 140-годишнината от Съединението на България произнесе заместник-кметът на община Видин Борислава Борисова. По думите ѝ честванията във Видин всяка година са на паметното и емблематично място – пред паметника на Скърбящия войн. Той е уникален, защото войникът-победител не се радва на победата, а скърби за дадените жертви.

Председателят на Общинския съвет Светослав Славчев и общинският съветник Калин Виденов са инициатори на предложението Видин да бъде обявен от Народното събрание за „Град на българската бойна слава“ по повод честването на 140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Перник

Съединението е ярък пример, че нашите предци са изпитвали болка от разединението. Това заяви патриарх Даниил, който днес оглави празничната света литургия в храм „Св. Николай Мирликийски“ в брезнишкото село Ребро. По думите му днешното общество е не само разделено, но и примирено. „Всеки се е затворил и живее за себе си, а нашите предци не са могли да стоят спокойно, когато са виждали народа разединен и са се потрудили. Всичко е било срещу тях, а народът е бил сам с Бога и е успял. След това е защитил при Сръбско-българската война това дело на Съединението“, посочи патриарх Даниил. Той подчерта, че днес е важно да имаме любов към Господ и към хората, за да получим Божието благословение.

Пловдив

Тържествата в Пловдив започнаха с тържествен молебен в катедралния храм „Успение Богородично“. По случай празника епископ Поликарп поздрави миряните от името на Пловдивския митрополит Николай и пожела на всички здраве, мир, единство и Христова любов. Според него посланието на днешния ден е нашият народ да търси това, което обединява.

Молебен бе отслужен и пред паметника на Гаврил Кръстевич в двора на храма. Отбелязването завърши с поднасяне на венци и цветя пред паметника.

По повод 140-ата годишнина от Съединението на България Елисавета Георгиева, учител и майстор в изработването на исторически знамена, дари специално изработено ръчно извезано знаме на Съединението на кмета на Пловдив Костадин Димитров, съобщиха от общинската администрация. Знамето е изработено със сърмен конец изцяло на ръка по технологията на Райна Княгиня, извезани са надписът „Съединението прави силата“, два лъва, рози, дъбов венец и кръст – знаци на силата, вярата и обединението на българския народ.

Честванията продължиха с тържествено полагане на венци и цветя на паметната плоча на майор Райчо Николов до площад “Римски стадион”, както и на паметника на Захари Стоянов в Градската градина. Тържествено слово за живота и делото на майор Райчо Николов произнесе Стоян Иванов, директор на Историческия музей в Пловдив. След това присъстващите отдадоха почит, а цветя и венци поднесоха кметът на Пловдив Костадин Димитров, областният управител проф. Христина Янчева, районни и заместник-кметове на града.

С историческа възстановка членове на комитет „Родолюбие“ пресъздадоха пред Военния клуб на площад „Централен“ в Пловдив събитията от 6 септември 1885 г. Преди 140 години войски, командвани от майор Данаил Николаев, чета начело с Чардафон Велики, установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Без военни действия осъществяват Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Беше прочетена и прокламацията за Съединението. С прокламация се обявяват и членовете на новото временно българско правителство. По традиция участниците във възстановката преминаха по главната улица в Пловдив под звуците на каба гайда и се хванаха на хоро. 

С тържествена проверка-заря бяха отбелязани 140 години от Съединението и Празника на града. „През втората половина на XIX век наричат Пловдив символиката, сърцето на българския дух и духовния елит на България. Нашите предци не се повлияват от това, че Пловдив е столица на Източна Румелия, от възможността да бъдат столичани в един османски вилает“, каза в словото си кметът на града Костадин Димитров пред паметника на Съединението в Пловдив, където бе кулминацията на честванията по повод 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Кметът посочи, че обявеното в Пловдив Съединение в Европа е прието като естествен порив на българите за свобода и единство. „Съединението е смел, почти безразсъден, но напълно справедлив акт. Това е първият успешен опит за преодоляване на статуквото и от конкретно събитие се превръща в национална символика“, каза Димитров. По думите на кмета това, което се случва в Пловдив преди 140 години, показва на света, че българите умеят да взимат съдбата си в свои ръце. И преди, и сега Пловдив винаги е бил пример за единство, защото пловдивчани носим особена отговорност, посочи още кметът и допълни, че градът не само носи духа на Съединението, но и уверено гледа напред.

Пред паметника на Съединението бяха положени венци и цветя от името на президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Наталия Киселова, министър-председателя Росен Желязков, вицепрезидента Илияна Йотова, министри, народни представители, Българска телеграфна агенция, военни и патриотични организации, политически партии, признателни българи.

Русе

Денят на Съединението беше отбелязан с тържествена церемония, възстановки и изложба в Русе. Церемония пред Паметника на загиналите в Сръбско-българската война на площад „Княз Александър Батенберг“ постави началото на честванията. На място беше строен почетен караул от служещите във Военно формирование 32420 Русе, а викарият на Русенския митрополит Наум Макарий и свещеници от Русенската света митрополия отслужиха заупокойна молитва в памет на загиналите и благодарствен молебен. 

Веднага след церемонията пред сградата на Регионалния исторически музей се проведе и възстановката „Русенските герои в защита на Съединението“, организирана от Народно читалище „Стефан Караджа – 2018“ и Национално дружество „Традиция“ – клон „Ангел Кънчев“. Пред сградата на музея близо 30 доброволци станаха част от живата картина, пресъздаваща града в навечерието на паметния 6 септември 1885 година и радостта от посрещането на вестта за Съединението на Княжество България и Източна Румелия. 

По-късно в зала „Русе“ на Историческия музей беше открита и тематичната изложба под наслов „Първа победа на модерна България“ .

София

Паметник на ген. Владимир Вазов бе открит в София в Деня на Съединението. На събитието присъстваха кметът на София Васил Терзиев, министърът на правосъдието Георги Георгиев, зам.-министърът на културата Тодор Чобанов, изпълнителният директор на „Сиела Норма“ Веселин Тодоров, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, общински съветници и граждани.

Паметникът се намира на бул. „Владимир Вазов“, на ъгъла с ул. „Панайот Хитов“. Монументът е създаден от скулптора Борис Борисов, а проектът е реализиран по инициатива и с дарителската подкрепа на „Сиела Норма“. Поставянето му е одобрено с решение на Столичния общински съвет.

Съединението на България беше отбелязано с едноминутно мълчание и с поднасяне на венци от името на държавни институции, парламентарни групи и др.  

С едноминутно мълчание и поднасяне на венци пред костницата на княз Александър Първи Батенберг в столицата бяха отбелязани 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На церемонията присъстваха министърът на правосъдието Георги Георгиев, столичният кмет Васил Терзиев, депутати, гости.

Сега, 140 години по-късно, си пожелавам да изберем не само да бъдем съединени, но да бъдем обединени, защото това дължим на бъдещите поколения и вярвам, че имаме силите да го направим и да построим просперираща България, която да се възползва от всичко, което се случва в променящия се свят. Това каза столичният кмет Васил Терзиев по време на тържествена церемония пред костницата на княз Александър Първи Батенберг.

Стара Загора

В Стара Загора отбелязаха 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия с общоградски ритуал. Официалната церемония се проведе в двора на Военно формирование 24 150 – Втора Тунджанска механизирана бригада, където се намира Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война.

Преди церемонията в двора на Втора Тунджанска механизирана бригада бе организирано празнично шествие по улиците на Стара Загора.

На 6 септември своя празник отбелязват и старозагорските села Пряпорец, Остра могила, Християново, Малко Кадиево и Стрелец. Празнични програми ще се състоят на площадите в центровете на населените места.

Хасково

С тържествен ритуал по поднасяне на венци и цветя на паметника на Незнайния войн в Хасково беше отбелязана 140-ата годишнина от Съединението. В церемонията на централния площад „Свобода“ се включиха военнослужещи от формирование 52 740 в Хасково и 22 280 – Корен. В празничното честване участва и Духов оркестър Хасково. След края на официалната част под съпровода на музикантите от Народен оркестър при Община Хасково се изви българско хоро.

На 5 септември 

Велико Търново

Във Велико Търново годишнината от Съединението беше отбелязана на 5 септември, като за първи път в 40-годишната си история аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“ на Царевец беше представен с музика на живо. На спектакъла присъстваха председателят на Народното събрание Наталия Киселова, народните представители Димитър Николов и Мариана Бояджиева, както и кметът на старата столица Даниел Панов.

Музиката беше изпълнена от Русенската държавна опера и гост-музиканта Теодосий Спасов под диригентството на маестро Владимир Бошнаков. В концерта прозвучаха произведения на големи български композитори, свързани с Велико Търново и представяни през годините на откритата сцена в двореца на Второто българско царство. Вечерта завърши с празнични илюминации и бурни аплодисменти от страна на публиката.

Плевен

В Плевен на 5 септември се състоя концерт, посветен на 140-тата годишнина от Съединението. В програмата взеха участие Плевенската филхармония, Общинският хор „Гена Димитрова“, вокалната формация „Геомарчало“, Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“, Общинският духов оркестър и Детски хор „Звъника“. Диригент на концерта и автор на аранжиментите е Георги Милтиядов.

Пловдив

С историческа възстановка и заря на 5 септември беше отбелязана 56-годишнината от обявяването на село Голямо Конаре за град Съединение. Тържествата на централния площад в Съединение по повод празника на общината и 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия започнаха още сутринта.

Честването започна в 9:00 ч. с издигане на националното знаме на пл. „Съединение“, а малко по-късно Общинският съвет проведе тържествена сесия. В 19:30 ч. в църквата „Св. Атанасий“ беше отслужена панихида в памет на участниците в Съединението. Беше извършен и ритуал по изнасяне на знамето на Голямоконарската чета, съпроводен с литийно шествие до площад „Съединение“. Там присъстващите имаха възможност да видят историческа възстановка на моменти от Съединението.

В края на официалната част на празника на паметника бяха положени венци и цветя, а вечерта завърши с традиционната заря-проверка и музикална програма.

Вицепрезидентът Илияна Йотова участва на 5 септември в тържественото отбелязване на Съединението на България в родопското село Първенец. „Днес надписът на фасадата на българското Народно събрание „Съединението прави силата“ не е само надпис със златни букви, не е само емблема на изстрадалата българска съдба, не е само заветът ни към поколенията след нас. Той е нещо много повече, той е клетва между нас българите, която трябва да си даваме, защото тя значи, че можем да успяваме само, когато сме заедно и в трудностите и в успехите“, каза в словото си Йотова.

Сливен

С шествие със 140-метрово българско знаме Сливен отбеляза на 5 септември 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. В честването се включиха представители на фолклорни клубове и Регионален клуб „Хаджи Димитър“ на Народно читалище „Традиция“. Шествието премина по централните булеварди и завърши на площад „Хаджи Димитър“, където се състоя общоградска церемония.

В словото си кметът Стефан Радев подчерта, че Съединението е „изумително дело, което до голяма степен оформя съвременните граници на България“ и пример, че „когато действаме обединено, можем да постигнем всичко, дори срещу волята на великите сили“.

Източник: БТА

С тържествена проверка-заря в Пловдив бяха отбелязани 140 години от Съединението и Празника на града.

„През втората половина на XIX век наричат Пловдив символиката, сърцето на българския дух и духовния елит на България. Нашите предци не се повлияват от това, че Пловдив е столица на Източна Румелия, от възможността да бъдат столичани в един османски вилает“, каза в словото си кметът на града Костадин Димитров пред паметника на Съединението в Пловдив, където бе кулминацията на честванията по повод 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Кметът припомни моменти от историческите събития преди 140 години и посочи, че обявеното в Пловдив Съединение в Европа е прието като естествен порив на българите за свобода и единство. „Съединението е смел, почти безразсъден, но напълно справедлив акт. Това е първият успешен опит за преодоляване на статуквото и от конкретно събитие се превръща в национална символика“, каза Димитров. 

По думите на кмета това, което се случва в Пловдив преди 140 години, показва на света, че българите умеят да взимат съдбата си в свои ръце. И преди, и сега Пловдив винаги е бил пример за единство, защото пловдивчани носим особена отговорност, посочи кметът и допълни, че градът не само носи духа на Съединението, но и уверено гледа напред.

Пред паметника на Съединението бяха положени венци и цветя от името на президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Наталия Киселова, министър-председателя Росен Желязков, вицепрезидента Илияна Йотова, министри, народни представители, Българска телеграфна агенция, военни и патриотични организации, политически партии, признателни българи.

Празникът завърши с тържествена заря-проверка. В нея участваха представителни формирования от Съвместното командване на специалните операции (СКСО), 110-ти логистичен полк и 91-ви инженерен батальон за обща поддръжка от Сухопътните войски, Трета авиационна база и 24-та авиационна база от състава на Военновъздушните сили.

Източник: БТА

/БИ/

Източник: БТА