Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, заедно с жители и гости на Велико Търново, присъства на тържествения концерт–спектакъл по случай 40 години Аудио–визуален спектакъл „Звук и светлина“ в старата столица. Събитието е част от инициативите по повод отбелязването на 140 години от Съединението на България и се проведе на площад „Цар Асен I” пред хълма Царевец. На събитието присъстваха народните представители Димитър Николов и Мариана Бояджиева, както и кметът на старата столица Даниел Панов.

Тази вечер за първи път в 40-годишната си история аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“ на историческата крепост беше представен с музика на живо, изпълнена от Русенската държавна опера и гост-музикантът Теодосий Спасов под диригентството на маестро Владимир Бошнаков. В концерта прозвучаха произведения на големи български композитори, свързани с Велико Търново и представяни през годините на откритата сцена в двореца на Второто българско царство. Вечерта завърши с празнични илюминации и бурни аплодисменти от страна на публиката, която бе изпълнила до краен предел площада пред хълма Царевец.

След концерт-спектакъла Наталия Киселова коментира, че „Звук и светлина“ не е само туристически продукт, но и нещо, което показва нашата култура и национална традиция по неповторим начин.

Теодосий Спасов призова всички да идват често в Търновград и да се наслаждават на тази панорама, украсена с музика и светлини. 

С концерт-спектакъла беше закрита официалната програма на тазгодишното издание на „Сцена на вековете“. Тя предложи на зрителите осем заглавия: „Сватбата на Фигаро“, „Фауст“, „Травиата“, „Кармен“, „Цар Калоян“, концерта на Johann Strauss Virtuosen Orchestra, „Ромео и Жулиета“ и настоящият концерт.

Преди спектакъла Наталия Киселова посети церемония по награждаване на директорите на българските опери и театри, които през 40-годишната история на Летния оперен фестивал „Сцена на вековете“ са били част от неговата програма. Плакети и благодарствени грамоти получиха и партньори на организаторите.

Директорът на Дирекция „Култура“ на Община Велико Търново Нелина Църова припомни, че началото на фестивала е поставено на 6 и 7 юни 1985 г. с два спектакъла на операта „Ивайло“ от Марин Големинов. Две години по-късно крепостта Царевец е естествен декор на шест постановки на операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров. Режисьор на двете заглавия е академик Пламен Карталов. След прекъсване, през 2008 г., по повод 100 години от обявяване Независимостта на България, фестивалът е възстановен и оттогава се провежда ежегодно под патронажа на Министерство на културата. Преди 40 години е създаден и аудио-визуалният спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“ и за тези четири десетилетия е излъчван повече от 7 500 пъти пред над седем милиона публика от всички континенти.

Преди 10 години формата на фестивала беше променена и разширена, каза артистичният директор на „Сцена на вековете“ маестро Владимир Бошнаков. Той се превърна в престижна сцена за всички оперни, симфонични и балетни трупи от цялата страна, както и чуждестранни гости. За детската и младежка аудитория беше създадена програмата „Сцена на вековете – поглед към бъдещето“. Всяка година в последното десетилетие програмата включва и съпътстващи събития. Така фестивалът се разгръща през цялото лято на три сцени.

На церемонията присъства и заместник-председателят на Общинския съвет във Велико Търново Росен Иванов, който връчи паметните знаци. Той каза, че честването на двата юбилея е събитие за града и страната. Според него това е нещо много ценно, което трябва да бъде запазено. 

По-рано днес певецът и актьор Орлин Павлов получи плакет и благодарствени грамоти за родителите си – басът Орлин Павлов-старши и сопраното Тиха Генова, изпълнили главните роли в операта „Ивайло“ на 6 и 7 юни 1985 г. на крепостта Царевец.

Във връзка с годишнината в музея „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново е подредена и изложба, разказваща историята на аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“.

Източник: БТА

„Днес надписът на фасадата на българското Народно събрание „Съединението прави силата“ не е само надпис със златни букви, не е само емблема на изстрадалата българска съдба, не е само заветът ни към поколенията след нас. Той е нещо много повече, той е клетва между нас българите, която трябва да си даваме, защото тя значи, че можем да успяваме само, когато сме заедно и в трудностите и в успехите“. Това каза в словото си вицепрезидентът Илияна Йотова, която участва в тържественото отбелязване на Съединението на България в родопското село Първенец.

Вицепрезидентът посочи, че преди 140 години името на България отново е на световната карта след пет века робство. Нечувана дързост е да пренебрегнеш и да нарушаваш международни договори, безпределна смелост, непобедима воля, характер, каза Йотова. Тя допълни, че в тези години със силен дух, с чувство за независимост, наследници на национално-освободителните борби и на великото българско Възраждане намират сили в себе си да заставят правителства и империи да забравят за кроежите си, да забравят за интересите и сметките си и да признаят Съединението на българите. 

„Не мога да се примиря, че преди 140 години по тези земи са вървели истински държавници, които са градили държавност, правят законите за да я има велика и силна България, а днес сякаш цялата ни енергия отива в това да рушим, да срутваме, подвластни от лични и политически интереси. Колко нищожно е всичко това на фона на историята, която имаме“, каза вицепрезидентът. 

В Първенец, тогавашното Дермендере, в хана на Тома Кацигра, в продължение на два месеца постоянно заседава Българският таен централен революционен комитет и именно тук Захари Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянович, капитан Коста Паница и Димитър Ризов вземат съдбоносното решение България да бъде единна, посочи в словото си кметът на община „Родопи“ Павел Михайлов. Заседанието е проведено на 25 и 26 юли 1885 година. По думите на Михайлов първоначалната дата на Съединението е обявена за 15 септември, но бурните събития в Пловдив и околността правят така, че Съединението се осъществява на 6 септември. „От Първенец тръгна искрата, която запали Пловдив, обхвана цялата страна, която превърна страхливите в смели, колебливите в решителни, а разделените в единни. Съединението не е минало, то е живо, Съединението е днес, Съединението сме ние и ако бъдем заедно, България ще бъде сила“, каза още кметът. 

Пред паметника на Захари Стоянов на площад „Съединение“ в с. Първенец бяха поднесени венци и цветя. На церемонията присъстваха министърът на околната среда и водите Манол Генов, народните представители Тошко Йорданов, Иван Червенков, Димитър Гюров, командирът на Съвместното командване на специалните сили бриг. ген. Божидар Бойков, кметове на общини, населени места, председатели на Общински съвети, общински съветници и граждани. Участие в тържественото отбелязване взеха Военен духов оркестър и представителни роти от Съвместно командване на специалните операции, факлоносци и венценосци. Празникът завърши с тържествена проверка – заря.

Източник: БТА

С историческа възстановка и заря беше отбелязана 56-годишнината от обявяването на село Голямо Конаре за град Съединение. Тържествата на централния площад в Съединение по повод празника на общината и 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия започнаха още сутринта.

Честването на празника започна в 09:00 ч. с издигане на националното знаме на пл. „Съединение“, а малко по-късно Общинският съвет проведе тържествена сесия. В 19:30 ч. в църквата „Св. Атанасий“ беше отслужена панихида в памет на участниците в Съединението. Беше извършен и ритуал по изнасяне на знамето на Голямоконарската чета, съпроводен с литийно шествие до площад „Съединение“. Там присъстващите имаха възможност да видят историческа възстановка на моменти от Съединението.

През 1969 г. село Голямо Конаре е със сменен административен статут и става град Съединение.

“Днес, на 5 септември 2025 година, ние отбелязваме една паметна и значима дата в нашата история. България е държава, която има много богата история. Държава, която има много възходи, много падения. Днес сме се събрали да отдадем почит на нашите смели предци, дръзнали срещу едно пагубно решение за нашата държава – решението на Берлинския конгрес от 1885 година България да бъде разделена на три териториално административни единици. Няма как да не се гордеем с акта, който са ни завещали нашите предци. Няма как да не се гордеем с нашите най-смели, млади и решителни към онова време жители на село Голямо Конаре и най-вече в лицето на Недялка Шилева, която е повела и дала духа на четата в посока на провеждане на революцията”, каза в официалното си слово кметът на Съединение Георги Руменов. 

Той съобщи на присъстващите, че с единодушие Общинският съвет на Съединение е взел решение всички учебни заведения на територията на общината да се казват “Недялка Шилева”. Това е един акт, с който ние увековечаваме подвига на нашата героиня, каза още Георги Руменов. 

“Народ, който не познава и не тачи историята си, няма бъдеще” беше посланието, с което той се обърна към гражданите. 

Сред официалните гости на събитието беше и областният управител на Пловдив проф. Христина Янчева, която се обърна към присъстващите с призива да пазим историята си и да я предаваме на поколенията. “Това е едно от най-великите събития в българската история – символ на несломимия дух и силата на българския народ. В този момент всички българи дръзко се противопоставят на великите сили и на Берлинския договор като доказателство, че българският народ иска да живее в една държава и под едно знаме. Днес град Съединение е символ на единството, на вярата, че всички заедно можем да бъдем по-силни”, каза областният управител. 

Сред официалните гости на събитието бяха още бригаден генерал Маргарит Николаев, командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада – Карлово, комисар Пламен Иванов, заместник-директор на ОД на МВР – Пловдив, народни представители, кметове на общини и общински съветници.

Беше прочетен и поздравителен адрес от президента на Република България Румен Радев. Поздравителни адреси бяха изпратени още от Наталия Киселова,  председател на Народното събрание, Иван Пешев, министър на младежта и спорта, Иван Иванов, министър на регионалното развитие и благоустройството и други. 

В края на официалната част на празника на паметника бяха положени венци и цветя, а вечерта завърши с традиционната заря-проверка и музикална програма.

Източник: БТА