Европейската комисия се ангажира с инициатива за обществени консултации и мнения, в рамките на която граждани и предприятия могат да споделят виждането си по редица политики на ЕС и действащото законодателство. На определения за това уебсайт могат да бъдат публикувани коментари, които ЕК ще вземе предвид при по-нататъшно разглеждане на тези политики.

Една от инициативите, която понастоящем е отворена за коментари, е свързана с енергийната ефективност на сградите – рамка на портфейла за увеличаване на кредитирането за саниране.

С тази инициатива се определя всеобхватна рамка на кредитния портфейл, която да се използва доброволно от финансовите институции.

Нейните цели са:

– увеличаване на обема на заемите за енергийно саниране в съответствие с целите на ЕС в областта на енергетиката и декарбонизацията
– защита на уязвимите домакинства
– описание на най-добрите практики за насърчаване на заемодателите да дават приоритет на сградите с най-лоши характеристики.

Това е в съответствие с новите правила на ЕС относно енергийните характеристики на сградите (преработена Директива (ЕС) 2024/1275, член 17).

Политически контекст

На сградите в ЕС се дължат 42% от крайното енергийно потребление в блока и над една трета от свързаните с енергията емисии на парникови газове в него. Санирането на сгради по начин, с който се свеждат до минимум потреблението на енергия и въглеродните емисии, е от съществено значение, ако искаме да постигнем пълна декарбонизация на ЕС до 2050 г., като същевременно допринасяме за конкурентоспособността на европейската икономика и насърчаваме енергийната сигурност, финансовата достъпност и по-доброто качество на живот.

Неотдавна публикуваната Директива (ЕС) 2024/1275 (преработена) относно енергийните характеристики на сградите (преработената Директива за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) е крайъгълният камък на европейската политика в областта на енергийното саниране и е основният инструмент за изпълнение на инициативата „Вълна на саниране“. С тази директива се определят правилата за декарбонизиране на сградите в целия ЕС в съответствие с целите на Европейския зелен пакт и плана REPowerEU. С член 17 се укрепват правната уредба и рамката на политиката с цел да се мобилизират инвестиции в енергийно саниране и те да се насочват там, където са най-необходими, като същевременно се гарантира, че никой не е изоставен.

Проблем, който инициативата цели да преодолее 

Въпреки многобройните ползи от енергийното саниране темпът на санирането на сградния фонд на ЕС и обемът на инвестициите до момента са недостатъчни за постигане на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и 2050 г. За да се преодолее това, преработената ДЕХС съдържа редица разпоредби за насърчаване на санирането на сградите. Например от държавите членки се изисква да приемат национални планове за саниране на сгради, в които са включени цели, политики и мерки, за да се гарантира, че сградният сектор може да допринесе с пълния си потенциал за техните стратегии за икономии на енергия и за по-широките им стратегии за декарбонизация. 

Съществува консенсус, че частните инвеститори и финансовите институции играят ключова роля за увеличаване на темпа и обхвата на санирането, преди всичко чрез намаляване на разликата във времето между първоначалните разходи за саниране и момента на извличане на свързаните с него ползи, както и като играят ролята на доверени партньори за собствениците на сгради в някои пазарни събития от значение за енергийното саниране (ситуации, в които собствениците на сгради обикновено могат да помислят да започнат саниране), като например (ре)финансиране на покупка.

Сред факторите, оказващи влияние върху възможностите за финансиране от финансови институции и усвояването на това финансиране от собствениците на сгради, са следните:

i) първоначалните разходи за саниране и свързаните с тях възприятия за риск и възвръщаемост;

ii) относително фрагментираното търсене, тъй като собствеността върху сградите обикновено е по-малко концентрирана, отколкото при други видове активи;

iii) недостатъчното предлагане за определени категории собственици на сгради, особено за тези с по-ниски приходи или тези, които са по-възрастни (поради изискваните високи обезпечения и гаранции, както и поради цената на капитала и стопанисването);

iv) недостигът на информация и ниската осведоменост относно наличното финансиране;

v) множеството и тромави процедури или регулаторните ограничения за достъпа до публична подкрепа (техническа и финансова), които могат да обезсърчат собствениците и финансистите и да направят съчетаването на публичната подкрепа с частно финансиране по-трудно.

В условията на липсващи целенасочени и ефективни публични действия, насочени към финансовите институции, настоящата недостатъчна финансова рамка може да изложи на риск пълното прилагане на инициативата „Вълна на саниране“. Финансовите институции също така вероятно ще се съсредоточат върху най-малко рисковите операции по финансиране, като по този начин е възможно да се изоставят най-уязвимите домакинства и сградите с най-лоши характеристики. Накратко, настоящите пазарни слабости ще продължат да съществуват и дори биха могли да се увеличат поради по-големите нужди от инвестиции.

За да се преодолее този проблем, като част от преработването на ДЕХС съзаконодателите възложиха на Комисията да подготви делегиран акт за установяване на всеобхватна рамка за портфейла, предназначена за доброволно използване от финансовите институции. Целта е да се увеличи обемът на заемите за саниране с цел подобряване на енергийните характеристики в съответствие с целите на Европейския съюз за декарбонизация, като същевременно се защитят уязвимите домакинства и се обърне специално внимание на сградите с най-лоши характеристики (член 17, параграф 10). 

Какво се стреми да постигне инициативата и по какъв начин

Общата цел на делегирания акт е да се подкрепят заемодателите да увеличават обема на отпусканите заеми за енергийно саниране и да се определят най-добрите практики, за да се насърчат заемодателите да предприемат действия по отношение на сградите с най-лоши характеристики в съответствие с целите на Европейския съюз за декарбонизация, както и да се защитят уязвимите домакинства.

Като част от работата по подготовката на делегирания акт Комисията възнамерява:

• да изготви карта на действащите разпоредби относно оповестяването, докладването, информацията за потребителите и условията за отпускане на заеми, съдържащи се в рамката за пруденциалното финансиране и финансирането за устойчиво развитие и в свързаното законодателство, в това число в правната уредба на таксономията, Директивата за ипотечните кредити и Директивата за потребителските кредити, които се отнасят до финансирането на сгради, за да установи потенциалните пропуски, пречки и полезни взаимодействия;

• да проучи полезните взаимодействия с други действия по прилагане съгласно Директивата за енергийната ефективност и ДЕХС (в това число насоките за държавите членки и участниците на пазара относно начините за осигуряване на частни инвестиции в енергийната ефективност съгласно член 30, параграф 10 от преработената Директива за енергийната ефективност и оценката на схемите за финансиране на енергийната ефективност и санирането на сгради на равнището на ЕС и на национално равнище съгласно член 30, параграф 16 от преработената Директива за енергийната ефективност и член 9, параграф 8 от преработената ДЕХС), както и с инициативи, ръководени от други служби на Комисията и други институции (в това число относно използването на финансови инструменти за енергийна ефективност съгласно политиката на сближаване, Фонда за възстановяване и устойчивост и други съответни ръководени от ЕС програми);

• да анализира по какъв начин финансовите институции, в сътрудничество с публичните органи, биха могли да засилят участието си в санирането с цел подобряване на енергийните характеристики, например като:

i) разчитат на съществуващата нормативна уредба, по-специално в областта на докладването и оповестяването; ii) поставят количествено определени от самите тях цели, например при разработването на нови финансови продукти или приспособяването на съществуващи финансови продукти, включително по отношение на стандартизацията и увеличаването на грамотността и капацитета на персонала във връзка с енергийната ефективност;

iii) засилват сътрудничеството със заинтересованите страни и осигуряват по-лесен достъп до информация;

• да разгледа по какъв начин да се гарантира, че уязвимите домакинства също ще се възползват от всеобхватната рамка на портфейла.

Вероятни въздействия

Тъй като рамката на портфейла е доброволна, нейното въздействие ще зависи от степента на усвояване. Очаква се обаче финансовите институции, които решат да се съобразят с мерките в делегирания акт, да заделят по-голям дял от баланса си за финансиране на саниране с цел подобряване на енергийните характеристики, със специален акцент върху сградите с най-лоши характеристики.

Наборът от мерки в делегирания акт няма да бъде правно задължителен. Следователно, освен от степента на усвояване, тяхното въздействие ще зависи от ефективността им и от това доколко те са подходящи за справяне със специфичните предизвикателства и пречки, пред които са изправени държавите членки, кредитните институции, участниците на пазара и собствениците на сгради. При условие че бъде въведена всеобхватна рамка на портфейла, основана на делегирания акт, и тя ефективно помага за преориентирането на заемите, собствениците на сградите с най-лоши характеристики (т.е. сградите с ниско равнище на енергийните характеристики и нисък клас) биха спечелили най-много под формата на по-лесен достъп до финансиране и подкрепа.

Източник: БТА