Балкани
Анталия е привлякла близо 12 милиона туристи от началото на годината

В Анталия всеки има избор как да прекара своята ваканция. Чистата вода с дългите пясъчни ивици предлагат спокойствие, богатото културно-историческо наследство очаква тези, които искат да научат повече за света, в който живеем, а морските пещери и водопадите са място за приключенци. Петият по големина град в Турция и окръгът около него са привлекли 12 милиона туристи от началото на годината, съобщи Министерството на културата и туризма в Турция.
Най-много чужденци са избрали да посетят именно Анталия през летните месеци, сочат данните от граничния контрол, но ако погледнем цифрите от началото на годината досега, курортният град остава на второ място по този показател. На първо място като най-предпочитан от туристите се изкачва Истанбул.
Статистиката нарежда българите на пето място сред чужденците, които посещават Турция. От началото на годината досега те са 1,5 млн. души, а преди нас са Русия, Германия, Великобритания и Иран.
И макар в Анталия да отчитат ръст от 38 хиляди туристи спрямо същия период на миналата година, то в страната през юли туристите са били почти с 5 процента по-малко, което прави 6,9 млн. души.
Официалните данни и туристическият сектор
Зад тези данни обаче стоят истории, които не са толкова еднозначни, колкото предполага оптимизмът в официалните данни. Реалността за работещите в сектора е по-различна, показа проверка на БТА.
Недоволството идва от факта, че повечето туристи предпочитат да прекарат деня в „ол инклузив“ хотелите и желанието да опознаят града и заобикалящите го места намалява. Затова предлаганите екскурзии и допълнителни атракции са с минимална надценка и печалба. Почти половината от заплатената сума отива за входни такси в музеите и при посещение на историческите забележителности. В повечето случаи екскурзията включва и обяд. Изчисленията показват, че когато бъдат приспаднати разходите за транспорт, екскурзовод, на практика печалбата е минимална и далеч не отговаря на разходите за живот и икономическата ситуация в Турция, споделят представители на сектора.
„Туристите, които идват тук, са все по-ограничени във възможностите. Затова и не съм особено доволен от този сезон. Не върви добре“, разказва местен екскурзовод, който е открил собствено туристическо бюро и предлага екскурзии в региона.
Голямо очакване за по-добри приходи идва със септември и спада на температурите, когато цените в хотелите се покачват, а климатът предполага повече разходки.
А какво могат да правят туристите в Анталия?
Обиколката на залива с кораб, разглеждането на Анталия отвисоко с лифт и посещението на античния театъра в Аспендос са сред най-предпочитаните дейности в свободното време на туристите.
Аспендос се намира на 50 км. от града. Там е един от най-добре запазените антични театри в света, включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО. Събира 12 хиляди души публика, а на сцената му и днес се провеждат концерти и спектакли.
Перге е другият античен град, чиито руини заслужават внимание. Стадионът в него е бил едно от важните места за провеждане на Олимпийски игри, а високите колони от мрамор и гранит са символ на неговото богатство. Все още е запазен басейнът, част от римската баня, който с малко повече въображение, оживява в съзнанието ни.
Спокойствието в стария пиратски град Сиде, където се намира една от най-дългите плажни ивици, създава усещането, че времето сякаш е спряло. Тук най-напред те посрещат останките на античния град с още един впечатляващ амфитеатър, а след това започват старите къщи, които водят към брега и храмовете на Аполон и Артемида край морето. Легендите за любовта между Марк Антоний и Клеопатра също са част от атмосферата на града.
В близост се намира и водопадът Манвгат, който се спуска от 5 метра височина. За тези, които искат само да наблюдават, има тераса, за която се заплаща вход, но не лисват смелчаци, които скачат от нея в студените води, както и такива, които вместо да гледат, се къпят по бреговете край водопада или са хванали греблата на кану-каяка.
Източник: БТА
Балкани
Служителите в Спешна помощ в Хърватия обявиха голям протест през октомври

Организации на служителите в Спешна помощ в Хърватия обявиха голям протест в началото на октомври в Загреб с искане за въвеждане на ранно пенсиониране за служителите в спешните служби, приемане на закон за спешната медицинска служба и уволнение на директора на Хърватския институт за спешна медицина Мая Гърба Буевич, съобщи хърватското издание „Индекс“.
Служителите от спешна помощ са представлявани от сдружение „Спешна на живо 194“ и синдиката „Спешна медицина“, но в протеста ще участват общо седем синдиката. В институтите за спешна медицинска помощ в Хърватия работят общо около 4500 души.
„Това ще бъде протест, а не стачка. Имаме голяма подкрепа от обществеността“, подчерта председателят на сдружението Томислав Петрушич и допълни, че най-вероятно протестът ще бъде организиран на 1 октомври.
Той посочи, че е била създадена работна група за изготвяне на закон за спешната медицинска служба при мандата на предишния министър на здравеопазването Вили Берош, който бе арестуван през ноември миналата година при разследване на корупция. Развитие по предложението за закона няма след встъпване в длъжност на новата министърка на здравеопазването Ирена Хръстич.
Протестиращите искат и смяната на директора на Хърватския институт за спешна медицина Мая Гърба Буевич, заради нейни изказвания, че служителите в спешна помощ не искат ранно пенсиониране, както при служителите в противопожарните и полицейските служби.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Такситата в гръцката столица Атина ще стачкуват на 9 и 10 септември

Синдикатът на водачите на таксиметрови автомобили в гръцката област Атика (САТА) е обявил 48-часова предупредителна стачка на 9 и 10 септември, съобщи държавната телевизия ЕРТ.
Както обяви президентът на синдиката Тимиос Либеропулос, повод за стачката е наредба, която опростява процедурите за работата на частните микробуси под наем с шофьор.
Либеропулос заяви, че е „задължение на държавата да защити обществения характер на (превозните средства) до 9 места, които са работа на такситата“ и че микробусите „искат да откраднат работата“ и да „унищожат професията“ на таксиметровите шофьори.
Той каза, че за едно и също нарушение таксиметровият водач може да изгуби разрешителното си за до шест месеца, а шофьорът на микробус се глобява между 480 и 800 евро и получава същия ден регистрационните си номера обратно.
От своя страна секретарят на Общогръцката федерация на автомобилите под наем с шофьор Маринос Микалеф обясни в телевизионно предаване, че с наредбата само се опростяват бюрократични процедури и се намаляват някои несъразмерно високи глоби. Той заяви още, че броят на туристите в Гърция вече надхвърля 30 милиона годишно, което поражда нови нужди в транспортния сектор.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
ХИНА: Хърватите подкрепят най-силно разширяването на ЕС с Босна и Херцеговина според проучване на Евробарометър

Мнозинството от хърватските граждани подкрепят по-нататъшното разширяване на Европейския съюз, като най-висока е подкрепата за присъединяването на Босна и Херцеговина, според резултатите от специално проучване на Евробарометър за разширяването, публикувано преди ден от Европейската комисия.
Цели 61% от анкетираните в Хърватия подкрепят по-нататъшното разширяване, в сравнение с 56% на ниво ЕС. Те смятат, че страните кандидатки трябва да се присъединят към ЕС, след като изпълнят необходимите условия и считат разширяването за полезно за собствената си страна.
Най-силна подкрепа за по-нататъшно разширяване е регистрирана в Швеция (78%), Дания (75%) и Литва (74%). Най-малко благосклонни към разширяването са французите и чехите (43%), австрийците (45%) и германците (49%).
Хърватските граждани са най-склонни да подкрепят присъединяването на Босна и Херцеговина, като 74% са „за“, в сравнение с 48% на ниво ЕС.
След Босна и Херцеговина хърватите най-много подкрепят присъединяването на Черна гора (69%), следвана от Украйна (66%) и Косово (62%). Най-ниска , 51%, е подкрепата им, 51%, за присъединяването на Сърбия.
На ниво ЕС най-висока е подкрепата за Украйна (52%) и за Черна гора (51%).
Проучването е проведено между февруари и юни тази година чрез преки интервюта в страните членки, както и в страните кандидатки и потенциални кандидатки.
Сред страните кандидатки най-силна подкрепа за присъединяване към ЕС има в Албания (91%), следвана от Северна Македония (69%). Най-ниска подкрепа за членство в ЕС е регистрирана в Сърбия (33%).
Сред страните на изток най-висока подкрепа за присъединяване към ЕС е регистрирана в Грузия (74%), където на власт е проруска партия, и в Украйна (68%).
Европейският съюз има най-позитивен образ в Албания, като 82% от анкетираните там имат благоприятно мнение, докато в Сърбия само 38% гледат положително на ЕС. В Украйна 49% от анкетираните имат положително мнение за ЕС, в Молдова – 55%, а в Грузия – 43%.
Интересното е, че 49,9% от анкетираните в Турция подкрепят членството на страната си в ЕС, а с положително мнение за ЕС са 50,7% от участвалите в проучването.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Технологиипреди 3 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати