Франция се готви за решаващия съдбата й 8 септември, когато на извънредна сесия на парламента, свикана от президента Еманюел Макрон, депутатите ще трябва да гласуват доверие на кабинета на премиера Франсоа Байру. Вотът беше поискан от самия Байру в края на август, а мотивът беше неговият план за бюджета за 2026 г., съдържащ мерки, които да оздравят френските държавни финанси.

Байру представи този план на 15 юли, точно след френския национален празник. Тогава той изтъкна, че Франция се намира в критичен момент от историята си, френският дефицит е достигал 5,6 процента от БВП през 2024 г., а държавният дълг възлиза на 114 процента от БВП. По първия показател Франция излиза извън параметрите на пакта за стабилност в ЕС, фиксиращ годишния дефицит на 3 процента от БВП, а по втория показател  тя се нарежда на трето място след Гърция и Италия, спечелили си през годините пословична слава на лоши ученици в ЕС заради колосалния си държавен дълг, отбелязва Франс прес.

При представянето на проекта си за бюджета и за оздравяването на френските държавни финанси центристът Франсоа Байру изтъкна примера с Гърция, която под бремето на дълга и на дефицита се озова под международно попечителство през 2010 г., наложило й мерки за строги икономии. Байру предупреди, че с всяка секунда дългът на Франция нараства с 5000 евро и разкритикува това, че от десетилетия французите смятат за нещо напълно нормално държавата да трябва да плаща всичко, което води до увеличаване на дълга и на дефицита. Байру подчерта, че французите са буквално станали пристрастни към държавния дефицит.

Планът на премиера за бюджета за идната година и за оздравяване на френските финанси съдържа две направления за действие, посочва Франс прес. Първото е за увеличаване на производителността, а второто е за редуциране на дълга и дефицита. По второто направление целта е дефицитът да бъде намален прогресивно на 2,9 процента от БВП до 2029 г., а при постигане на този праг дългът да спре да се увеличава. За целта държавата си поставя като първо правило да не харчи повече отколкото е харчила през 2025 г., с изключение на разходите по обслужване на нарастващия дълг и разходите за отбрана, предвидени да нараснат с 6,7 милиарда евро през 2026 г., за да достигнат общо 57,1 милиарда евро, добавя „Франс енфо“. Планът за икономии на Байру предвижда съкращаване на 3000 работни места в държавната администрация, премахване на непродуктивните агенции, запазване на социалните помощи и надбавки на нивото им от 2025 г. Повечето от пенсиите няма да бъдат увеличавани догодина. Правителството на Байру предвижда и принос към тези усилия да оказват най-богатите французи, но в тази насока това трябва да стане чрез начин, дефиниран от депутатите. Що се касае до разходите за здравеопазването, Байру предвижда намаляване в тази насока с 5 милиарда евро на година, обобщават Франс прес и „Франс 24“. По второто направление – увеличаване на производителността, планът на Байру предвижда намаляване с два дни на официалните празници във Франция. Така понеделникът след Великден и 8 май, когато французите отбелязват победата във Втората световна война, вече няма да са празнични дни. Всички тези мерки би трябвало да спестят на бюджета 44 милиарда евро за догодина.

Според анализатори Франция е затънала в блатото на ниския икономически растеж и на безконтролните публични финанси, а агенциите за кредитен рейтинг говорят за негативна перспектива за страната и са склонни да коригират към понижение на оценката й. Експерти сочат за пример Италия, където италианският премиер Джорджа Мелони и нейното правителство под натиска да намалят колосалния дълг на Италия, възлизащ на 135,5 процента от БВП или 3 трилиона евро, показаха впечатляващ икономически прагматизъм и през миналата година дефицитът се сви повече от предвиденото и беше едва 3,4 процента от БВП.  През четвъртото тримесечие на миналата година страната благодарение на по-големите от очакваното данъчни постъпления отчете и излишък по публичните сметки, което не се беше случвало от 2019 г. насам. Така Франция изведнъж се превърна в страна, която не успява да извърши реформи, докато мнението за Италия се промени.

През изминалите няколко дни Байру проведе политически консултации с редица партийни лидери в опит да запази правителството си на власт и да ги убеди, че пътят по който то е  поело, е правилен. Байру обаче още в навечерието на консултациите, в интервю за три френски медии – „Сен Нюз“, Ел Се И и Бе Еф Ем Те Ве – даде индикации, че е склонен на компромис по някои предлагани от него мерки. Той визираше премахването на двата празнични дни с цел увеличаване на френската производителност. Байру сподели, че първоначално е обмислял всъщност увеличаване на работната седмица от 35 на 36 часа, вместо премахването на двата официални празника. Но се е  отказал от това предложение, защото си е дал сметка колко мащабна ще бъде реакцията срещу него

В интервюто обаче Байру изтъкна, че мерките за икономии, заложени в бюджета за догодина, са нужни на Франция. Той сравни Франция с кораб с пробит корпус, който от 50 години се пълни с вода и който рискува да потъне. „От 51 години във Франция не е бил представян балансиран бюджет. Стигнахме до момента, в който има натрупване на дълга и дефицита“, заяви той, като по този начин прехвърли вината върху плещите на предходните правителства. Но негови критици припомниха, че неговата центристка партия „Демократично движение“ е част от президентската коалиция на Макрон и в последните години е подкрепяла винаги бюджетите на правителствата, избрани от Макрон.

Байру подчерта, че мерките в проектобюджета му ще са от полза за идното поколение, за най-младите хора, така че в бъдеще те да не бъдат обременени от френския държавен дълг и дефицит. Той призова поколението на бумърите, тоест на онези, които са родени между 1945 и 1965 г., да го подкрепят в тези негови усилия, защото когато страната е обременена с дълг, то е трудно тя да развива политики, които да са от полза за младите поколения. Байру припомни, че бумърите са живели във време на нулев дълг и сега трябва да помогнат същите времена да настъпят и за най-младите. Според Байру ако сега не се вземат мерки срещу дълга и дефицита, в бъдеще ще има две категории, които ще трябва да плащат – работниците и младите. Те ще бъдат жертвите на това, че сега не са взети смели решения за оздравяване на френските финанси, заяви премиерът.

Байру изненадващо изрази съгласие с едно от предложенията на крайнодясната лидерка Марин Льо Пен – това да се намали вноската на Франция в ЕС, ако има възможност подобно нещо да се направи. Но той все пак предупреди, че ако вноската изобщо не се плати, това би имало последствия за репутацията на Франция и страната би била обвинявана, че не изпълнява европейските си ангажименти.

Байру заяви, че партиите, които искат предсрочни избори, всъщност искат да посеят хаос в страната. Но той призна, че без одобрението на французите и на депутатите е невъзможно да се води смела политика.

В сряда в ново интервю за Бе Еф Ем Те Ве премиерът отново заяви, че би се отказал от идеята за премахването на двата официални празника, ако му се представи алтернативен вариант за увеличаване на производителността. Той дефинира държавният дълг като кръвоизлив, от който страда Франция. След консултациите, които проведе с политически лидери, Байру упрекна политическите сили във Франция, че се опитват да налагат своята гледна точка, вместо да постигнат компромис и да поемат протегнатата от него ръка в тази насока.

И докато Байру призоваваше непрестанно да бъде подкрепен неговия план за оздравяване на френските финанси, във Франция се разгоря полемика относно разходите за ремонта на неговата общинска канцелария, възлизащи на 40 000 евро.  Байру освен премиер е и председател на общинската агломерация По Беар Пирене и кмет на град По. На двата поста той беше избран за първи път през 2014 г. и преизбран преди пет години. Като такъв му се полага и общински офис, който именно е бил ремонтиран за 40 000 евро в момент, в който Байру призовава за овладяване на разходите във Франция. В интервю за изданието „Сюд Ест“ миналата неделя премиерът определи полемиката около тези 40 000 евро като ненормална и обидна. Той каза, че става дума за ремонт на сградата на цялото кметство, започнал още през 2017 г., в това число и на залата за бракосъчетания и изтъкна, че по време на този дългогодишен ремонт единствената канцелария, която е останала неремонтирана, за да се даде приоритет на всичко останало за ремонтиране, е била именно неговата. Байру каза, че кабинетът му буквално е тънел в разруха и ремонтът му е бил последната фаза от цялостния ремонт на сградата.

Поисканият от Байру вот на недоверие породи истинска политическа какофония във Франция, отбелязват френските медии. Всеки, който е с някаква тежест във френската политика днес и всеки, който е заемал висш държавнически пост в миналото, се изказа по темата.

Председателят на горната камара на френския парламент – Сената, Жерар Ларше изрази изненада от решението на Байру да се подложи на вот на доверие и каза, че то е било взето без консултации. Ларше обаче заяви, че споделя диагнозата на Байру за състоянието на френските финанси.

„Ако Байру не ревизира плана си, ние ще му гласуване недоверие“, заяви още в средата на юли лидерката на депутатите в Националния съвет (долната камара на френския парламент) от френската крайна десница „Национален сбор“ Марин Льо Пен. В случай на нови избори обаче Льо Пен няма да може да се кандидатира, защото тя има забрана от пет години да се кандидатира за избираема длъжност. Забраната й беше наложена от първоинстанционен съд по дело за злоупотреби с европейски средства. Льо Пен обжалва присъдата, но решение в тази насока би имало едва пред идната година. Тази забрана влезе в сила незабавно през март. Крайнодясната лидерка вече сезира Европейския съд за правата на човека по този въпрос. А се очаква в случай на насрочване на предсрочни избори, тя да се обърне и към Конституционния съвет на Франция, за да постанови той дали незабавното влизане в сила на наложената й забрана не е в разрез с френската конституция. Във вторник след среща с Байру Льо Пен призова за бързо разпускане на парламента. Тя каза, че според нея единственият начин следващият премиер на Франция да просъществува по-дълго, е той да скъса с макронизма.

В навечерието на консултациите на Байру с лидерите на френските политически партии Себастиан Шьону, заместник-председателят на „Национален сбор“, заяви в интервю за Ер Те Ел, че неговата партия няма да промени мнението си относно вота на доверие за кабинета и ще гласува срещу него на 8 септември. „Да свалим Байру не е удоволствие за нас, но той води една вредна политика“, каза Шьону. Той подчерта партийният лидер Жордан Бардела може да стане премиер на Франция, ако мнозинството от депутатите подкрепят неговата евентуална политика.  Шьону обвини Байру, че от 50 години в политиката, той не е направил нищо съществено, а сега си позволява да критикува и да поучава опозицията.

Лидерът на крайната десница и евродепутат Жордан Бардела заяви, че онези, които сега са на власт във Франция, са фактор на нестабилността в страната, тъй като политиките, които те водят и изборите, които те правят, са оспорвани от французите. Бардела се обяви за стабилност и за разпускане на Националното събрание, защото страната не може да изкара още две години по този начин. Той визира две години до президентските избори през 2027 г. Според Бардела при настоящото разпределение на силите в парламента, блокадата по важни въпроси ще продължава и такива теми като свръхданъчното облагане, несигурността пред френските компании, проблемите със сигурността в страната и с имиграцията, която продължава да нараства към взривоопасни нива, остават нерешени и Франция никога няма да излезе от задънената улица, ако сега не избере да отиде на нови парламентарни избори. Бардела на няколко пъти изрази съжаление, че Байру упражнява шантаж над французите, заплашвайки ги, че ако той не остане на власт и дойдат други управляващи, то Франция ще бъде обхваната от хаос. По време на среща с френските работодатели през август Бардела призова отново за предсрочни избори или за оставката на Макрон. Пак там Бардела заяви, че Франция има най-добрите състезатели в света, но е ръководена от магарета, което беше посрещнато със смях от френските работодатели, отбелязват Бе Еф Ем Те Ве и „Фигаро“. Във вторник след среща с Байру, на която присъства и Льо Пен, Бардела призова за бързи избори, като по този начин Франция ще има бързо и бюджет за идната година.

Заместник-председателят на парламентарната група на „Национален фронт“ в Националното събрание Лоран Жакобели изрази убеждение, че Байру трябва да си тръгне от властта много бързо. „Той знае, че с него е свършено“, подчерта Жакобели. Според него Байру е неделима част от провала на страната. Той го сравни и с пироман и заяви, че когато има пожар, трябва да се каже на пиромана да се разкара, предаде Ер Ем Се.

Лидерът на радикалната левица „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон призова за гласуване на недоверие и за отстраняване на Байру. Той обвини Байру, че лъже за състоянието на Франция, за да предизвика паника на финансовите пазари. Меланшон се обяви и за отстраняване на президента Макрон, защото макронизмът иска да съкрати работни места. Меланшон обяви и подкрепа за планираната за 10 септември общонационална блокада на страната, предаде Бе Еф Ем Те Ве. Меланшон приветства и отделния призив на синдикалните организации във Франция за стачка на 18 септември. Радикалнолевият лидер призова Макрон да не номинира сега нов премиер от същия род като Байру, защото ще го споходи същата съдба, като тази на Байру.

Според националния координатор на „Непокорна Франция“ Манюел Бомбар, за да се попречи на хаоса във Франция, трябва да се попречи на бюджета на Байру. Матилд Пано, председателката на парламентарната група на „Непокорна Франция“ в Националното събрание, подчерта, че Байру е обявил социална война на французите. Евродепутатката от френската радикална левица Манон Обри определи изказванията на Байру по време на интервюто му, дадено на 31 август, за „най-доброто от най-лошото на макронизма“ и каза, че по време на това интервю Байру е показал, че макронизмът презира французите. Тя подчерта, че е настъпил моментът на трезво мислене чрез промяна на политиката.

Националният секретар на Френската комунистическа партия Фабиан Русел заяви, че има нужда от една силна и единна Франция, от една държава със стратегическо мислене и от излизане от политиките, които са съсипали обществените услуги. Той подчерта, че не е обсебен от идеята за нови избори, а по-скоро иска Франция да намери една нов курс.

Лидерът на Френската социалистическа партия Оливие Фор заяви, че въз основа на плановете, представени от Байру, единствената възможност е да се гласува недоверие на кабинета му и обеща, че социалистите ще представят собствени предложения за бюджета за идната година. Социалистите спазиха това си обещание и през август представиха алтернативен план за бюджет за Франция, отбелязва Бе Еф Ем Те Ве. Той предвижда икономии в размер на 23 милиарда евро вместо на предлаганите от Байру 44 милиарда евро. Социалистите предлагат вкарването в ред на френските финанси да е до 2032 г., а не до 2029 г., както предлага Байру. Планът предвижда повече постъпления в бюджета от данъци за най-заможните французи,  като например връщането на данъка върху богатството, премахнат от Макрон през 2017 г., заради което той е наричан „президент на богатите“ от неговите критици. Социалистите предлагат и въвеждане на минимален данък върху състоянието, превишаващо 100 милиона евро. Тази мярка е препоръчвана от френския икономист Габриел Зюкман. Социалистите предлагат и премахване на някои фискални ниши или премахване на някои държавни помощи за компаниите. 

Байру вече разкритикува някои от предложените мерки, като например тези, насочени срещу френските богаташи. Според него това ще подтикне най-богатите да се преместят в други страни, които водят политика на фискален дъмпинг. Тук той посочи Италия като пример и това породи остра реакция от правителството на Джорджа Мелони, което отрече да води подобна политика и призова Франция да се присъедини към общите усилия в ЕС за борба с европейските данъчни убежища, припомня АНСА.

През изминалите седмици лидерът на френските социалисти Фор не престана да говори за перспективата за нови избори във Франция и да призовава за общ фронт в лявото пространство срещу заплахата крайната десница да дойде на власт. На 31 август в интервю за Бе Еф Ем Те Ве Фор каза: „Целта ми е да избегна във Франция да се разиграе драмата на управлението на крайната десница“, подчерта той. „Французите, които си представят, че крайната десница на власт означава по-голяма покупателна способност, трябва да погледнат какво се случва в Аржентина и във САЩ. Там ситуацията е влошен вариант на ситуацията във Франция при управлението на Макрон“, заяви Фор. Според него обединението на левицата в единен фронт може да стане преди втория тур на евентуалните предсрочни избори, а на първия тур социалистите и радикално левите могат да се обединят само в определен брой избирателни райони. Социалистическият лидер не изключи варианта след предсрочните избори социалистите да подкрепят кандидат за премиер от радикалната левица срещу евентуален кандидат от крайната десница.

В същото интервю Фор добави, че самият Байру си дава сметка, че трябва да си тръгне от властта и подчерта, че решението на социалистите да гласуват недоверие на премиера е необратимо, тъй като Байру е предложил един проектобюджет, който ще тласне страната в рецесия и в който мерките засягат основно работниците. Фор се зарече, че ако социалистите вземат властта, то те ще управляват, без да им се налага да прилагат член 49,3 от френската конституция, при който важни решения се прокарват без дебати в парламента. Подобно нещо се случи в последните няколко години при прокарването на ключови въпроси, като пенсионната реформа или затягането на миграционно законодателство и то при няколко различни премиери, избрани от Макрон, припомня Бе Еф Ем Те Ве. Фор изрази и готовност неговата партия да участва в състава и на едно левоцентристко правителство, но изтъкна, че никога не би се включил в кабинет, обединяващ представители на левицата и десницата, какъвто е настоящият кабинет на Байру.

В отговор на упорството на Байру и Макрон да не подкрепят предлаганите от опозицията планове за оздравяване на финансите на Франция, Фор ги нарече „инженери на хаоса“ и безотговорни лидери, а останалите, които ги търпят, Фор нарече „истински мъченици“.  

Бившият френски премиер Габриел Атал призова всички партии да си говорят, за да има Франция бюджет за идната година. Атал е лидер на партията на Макрон „Ренесанс“ и е смятан за потенциален кандидат за президент на изборите през 2027 г. В началото на юли по време на проява на движението „Младите с Макрон“ – младежка организация на макронистите, Атал заяви, че иска да предложи на макронистите път на победата през двете години преди президентския вот. Това беше разтълкувано като начало на предизборна кампания от страна на Атал. Проявата тогава беше по повод 10 години от създаване на движението на младите макронисти, което използва този повод, за да смени името си от „Младите с Макрон“ на „Младите напред“.                      
Тогава Макрон също говори пред младежите, но ги призова да действат, да са единни, да останат отговорни и да работят за страната, а не да прекарат идните две години в мислене само за изборите през 2027 г. Макрон призова младите макронисти да не се поддават на разделения, защото той ще има нужда от тях, от тяхното единство и от тяхната подкрепа, както той каза, „след 2, след 5 или след 10 години“, припомнят „Пари мач“ и „Л’Индепандан“. Това беше разтълкувано веднага като заявка на Макрон, че след изборите през 2027 г. той няма да излезе от политиката. По конституция той няма право да се бори за трети последователен президентски мандат, но нищо не го спира да опита отново да стане президент на изборите през 2032 г. или пък на изборите през 2037 г. 

През лятото френският писател и есеист Еманюел Кариер, придружавал Макрон по време на неговата визита в Канада и Гренландия, публикува статия в „Гардиън“, в който разкри какво му е споделил френският лидер. От статията стана ясно, че в кулоарите на срещата на върха на Г-7 в Канада през юни Тръмп е заявил на Макрон, че те двамата ще бъдат избрани за трети президентски мандат. „Ще видите, ние двамата ще изкараме трети мандат“, е заявил Тръмп на Макрон. От същата статия на Кариер за британското издание става ясно и, че Макрон е споделил с него, че не разбира младите хора, а че съпругата му е тази, която ги разбира.

Министърът на въоръжените сили на Франция Себастиан Льокорню, смятан за доверен човек на Макрон, в интервю за „Паризиен“ отхвърли хипотезите, че ще стане премиер, ако правителството на Байру падне на 8 септември. Той заяви, че предпочита да продължава да заема досегашния си пост.

Министърът на отвъдморските територии в правителството на Байру – Манюел Валс, който беше премиер по времето на президента социалист Франсоа Оланд, заяви на 31 август пред „Франс интер“, че Франция трябва да избегне колективното самоубийство и да намери пътя на диалога и на компромиса в навечерието на 8 септември. Валс предупреди, че разпускането на парламента сега би представлявало риск за центристите и за бившето му политическо семейство – социалистите. Те ще се окажат притиснати между крайнодесните и радикално левите, които имат почти еднакви програми по бюджетните и финансовите въпроси, предупреди бившият премиер, добавя „Фигаро“. Валс подчерта, че не е нужно управляващите постоянно да следват движенията на общественото мнение, което сега в мнозинството си подкрепя разпускането на парламента. Според Валс вместо разпускане на парламента, което ще доведе до нова политическа катастрофа, по-скоро партиите трябва да постигнат компромис помежду си. Валс дефинира и като „отрова“ решението на Макрон да разпусне парламента миналата година, което породи настоящите политически кризи в страната.

Бившият вътрешен министър в няколко правителства по време на Макрон – Жералд Дарманен, който е настоящ министър на правосъдието в правителството на Байру и който е сочен също за кандидат за президент за изборите през 2027 г., заяви, че на 8 септември на карта е изложена стабилността на френските институции, датиращи от времето на генерал Шарл де Гол, предаде Бе Еф Ем Те Ве. Той подчерта, че тези институции гарантират социалния мир и предупреди, че ако кабинетът на Байру падне, то финансовите пазари ще атакуват Франция.

Вътрешният министър Брюно Рьотайо, който е лидер на десноцентристката партия „Републиканците“ и чиято политика понякога се доближава до тази на крайната десница, отхвърли критиките, идващи от крайнодесните, че той също носи отговорност за финансовите проблеми на страната. Той обаче заяви, че никога Франция не е била до такава степен на прага на финансовата пропаст. Същият този Рьотайо  през лятото породи оживена полемика сред макронистите, когато заяви в интервю за ултраконсервативното издание „Вальор актюел“, че макронизмът ще приключи с Еманюел Макрон просто защото това не е политическо движение, нито идеология, а се основава по същество на един човек. Рьотайо тогава подчерта, че е част от управляващата коалиция, не защото е привърженик на макронизма, а защото е воден от желанието да работи в интерес на Франция и да не допусне на власт да дойде една меланшонизирана левица. Той каза, че участва в правителството от името на една десница, която е полезна, но не и покорна и заяви, че не е просто фигурант в кабинета, а присъства там, за да придаде пълна тежест на идеите на десницата. Рьотайо призова за санитарен кордон около „Непокорна Франция“, която е по-лоша заплаха за френската политика в сравнение с „Национален сбор“. Този санитарен кордон трябва да бъде обособен още на общинските избори догодина, каза Рьотайо. Той изрази мнение, че десницата трябва да бъде в центъра на един по-широк ударен батальон, но не каза дали иска да се съюзи с крайнодесните. Това мнение на Рьотайо беше изразено малко след като в началото на юли Макрон го разкритикува, че се обявява срещу помощите от държавата за сектора на възобновяемите енергии. Тогава Макрон заяви на Рьотайо, че всеки министър от кабинета му трябва да се занимава само с ресора, който му е поверен и призова премиера Байру да вкара дисциплина в изказванията на министрите си.

Мнението за Рьотайо за макронизма пък породи низ от критики от страна на видни макронисти, обобщават Бе Еф Ем Те Ве и Франс прес. Бившата премиерка Елизабет Борн и настояща министърка на образованието заяви, че Рьотайо се опитва да отслаби центристката коалиция с подобни изказвания. Аниес-Пание Рюнаше, министърка на екологичния преход, нарече макронизма „избор на действието срещу популизма и на обединението срещу разделението“. Партията „Ренесанс“ на Макрон определи думите на Рьотайо като неприемливи.  Министърката на равенството Орор Берже каза, че макронизмът няма да свърши нито сега, нито след 2 години, нито след това и нищо няма да го заличи. А министърът на индустрията Марк Фераси опрели макронизма като политически проект, в който се разпознават много французи.

Като цяло вотът на доверие, поискан от Байру, поставя в неудобно положение „Републиканците“, които отскоро са ръководени от Рьотайо. Те имат свои министри в кабинета и ако той падне, те ще се разделят с постовете си. Но „Републиканците“ са против някои предложения в проектобюджета на Байру и някои от членовете на тази партия дадоха вече индикация, че ще гласуват срещу правителството на 8 септември, посочва Бе Еф Ем Те Ве.

Същевременно Лоран Вокие, лидер на парламентарната група на „Републиканците“ в Националното събрание и бивш министър по европейските въпроси в правителството на Франсоа Фийон по времето на десноцентристкия президент Никола Саркози, увери, че неговата партия няма да гласува вот на доверие нито на едно бъдещо социалистическо правителство, нито на едно правителство на „Национален фронт“, съобщава Бе Еф Ем Те Ве. На това мнение обаче възразиха представители на „Републиканците“, сред които и Рьотайо.

В разгара на политическите изказвания френският министър на икономиката Ерик Ломбар изрази надежда, че Франция ще има бюджет в уречените срокове и каза, че страната не се намира във финансова криза. За Ерик Ломбар се заговори и, че може да стане следващ премиер на Франция, съобщава „Франс енфо“. Той има идеалния профил и е изиграл главна роля в прокарването на предходния бюджет на страната. Той е смятан и за приближен на социалистите Франсоа Оланд и Оливие Фор и има репутацията на човек, който съумява да говори с левицата. В миналото Ломбар е бил ръководител на Френската спестовна каса, а преди това е бил шеф на компания. Смята се, че освен харесвани от социалистите позиции, той заема и някои позиции в подкрепа на бизнеса, но също така не е против и въвеждането на някакво данъчно облагане за най-богатите.

Според министъра на промишлеността Марк Фераси всички мерки в бюджетния план на Байру подлежат на преговори с изключение на едно нещо – обема на спестяванията, които трябва да бъдат направени и които да са 44 милиарда евро за догодина. Иначе на преговори подлежат отмяната на двата празнични дни, фискалните мерки и обществените разходи, поясни Фераси.

Бившият френски премиер Едуар Филип заяви, че разпускането на парламента е необорим сценарий. Филип е ръководител на центристката партия „Хоризонти“, влизаща в центристкия президентски блок и подкрепяща правителството на Байру. Той е сочен и за кандидат за президент за изборите след две години.

Евродепутатът Рафаел Глюкман, лидер на левоцентриското движение „Плас пюблик“, заяви, че ще гласува срещу правителството на Байру, защото премиерът още от началото е отказал да преговаря по предложения от него бюджет, който е невъзможен за одобряване в този му вид. Според Глюкман Франция няма нужда още от идната година да спести 44 милиарда евро, а има нужда да поеме по един справедлив за хората път, пораждащ доверие у избирателите.

Бившият френски президент, социалистът Франсоа Оланд, изрази недоумение как Макрон е позволил на Байру да предприеме подобна инициатива и да поиска вот на доверие, който очевидно ще изгуби. Оланд заяви, че ще гласува на 8 септември срещу кабинета на Байру.

Левоцентристката представителка и неуспяла кандидатка за президент Сеголен Роаял, която беше и житейска партньорка на Франсоа Оланд и бивша министърка на околната среда, енергетиката и моретата в правителствата на левоцентристите Манюел Валс и Бернар Казньов по времето на Оланд и която по времето на част от първия мандат на Макрон беше и емисар по въпросите за арктическия и антарктическия полюс, заяви в „Екс“, че всеки ден под ръководството на Байру носи безредие във Франция. Тя подчерта, че управляващият екип тегли отчаяно страната към дъното, докато съществуват други решения и попита как може Байру все още да е на власт.

Бившият министър на бюджета в правителството на десноцентриста Франсоа Фийон – Франсоа Бароан, който е представител на десноцентристката партия „Републиканците“,  заяви в интервю „Трибюн“, че Франция все пак не е толкова закъсала колкото Гърция и че ще съумее да се справи с финансовите си проблеми.

Бившият френски премиер от времето на Жак Ширак  – Доминик дьо Вилпен, който в миналото е бил и министър на външните и на вътрешните работи, заяви, че Макрон трябва да предложи на опозицията да управлява и да избере съжителството с нея.

За бившия френски президент, десноцентриста Никола Саркози друго решение освен разпускане на парламента няма. В интервю за „Фигаро“ той определи обаче инициативата на Байру за вот на доверие като „политическо самоубийство“. А синът на Никола Саркози от брака му със Сесилия Саркози, днес известна като Сесилия Атиа – Луи Саркози,  който е журналист и писател, заяви че при нови избори би гласувал за крайната десница, защото лидерът на  радикалната левица Меланшон е по-голяма заплаха от лидера на крайнодесните Жордан Бардела.

Лидерът на френската крайнодясна партия „Реконкиста“ и неуспял кандидат за президент Ерик Земур призова за нови избори не само за парламент, но и за президент. Според него смяната на президента на Франция е единственото решение, което си струва да бъде подкрепено и което ще извади страната от задънената улица на политическата криза. „Няма други решения, които могат да сработят, нито нов премиер, нито нови парламентарни избори ще дадат резултат“, подчерта той, цитиран от Бе Еф Ем Те Ве.

Националният секретар на френските еколози, които отказаха поканата на Байру, да участват в консултациите по-рано през седмицата –  Марин Тондлие, призова за промяна на политиката във Франция и определи всички обяснения, давани от Байру в подкрепа на бюджетните му планове като хаотични и объркани. Тя определи интервюто на Байру, дадено на 31 август, като корабокрушение. По време на него премиерът е обвинил французите, че са отговорни за дълга на страната и е показал пълно неуважение към мнението на опозицията. Байру е демонстрирал презрение към всякакви предложения за излизане от кризата, които не са дошли от него, а от други партии, заяви Тондлие. Тя обаче добави, че не вижда нужда от нови парламентарни избори, ако след тях ще се случи същото като след предните – а именно на власт да не дойдат победителите, а онзи, който Макрон избере.

Председателят на френската Сметна палата, социалистът Пиер Московиси, който беше и министър по европейските въпроси, евродепутат, заместник-председател на Европарламента и  европейски комисар по икономическите и валутните въпроси, данъчната политика и митническия съюз от 2014 г. до 2019 г., призова в интервю за Ел Се И, Франция да се сдобие навреме с бюджет за идната година, тъй като се намира в една ситуация, която дори и да не е критична, поражда безпокойство. Той припомни, че по силата на френската конституция бюджетът трябва да бъде обсъждан в продължени на 70 дни, което означава, че страната има срок до 15 октомври да го приеме.

Бившият лидер на френската десноцентристка партия „Републиканците“ Ерик Сиоти, който беше отстранен от ръководството й заради сближаване с крайнодесните по време на предизборните кампании миналата година и днес има свой десен проект, наречен „Съюз на десните за Републиката“, призова да не бъде подкрепен Байру по време на вота на доверие на 8 септември. Той адресира този призив основно към бившите си приятели – „Републиканците“, посочва Бе Еф Ем Те Ве.

Бившият френски премиер Бернар Казньов, който е левоцентрист, призова левите сили да постигнат компромис, изключвайки от него радикалната левица, за да получат възможност да управляват страната.  
 
В навечерието на ключовия вот изненадващо обаче през август популярността на президента Макрон и на премиера Байру се увеличи леко, за да достигне респективно 24 и 20 процента, след като удари дъното през предходния месец юли, когато беше респективно 19  и 18 процента, отбелязва „Журнал дю диманш“, позовавайки се на допитване на института ИФОП, публикувано на 31 август. Анализатори обаче коментираха, че по традиция през ваканционния месец август французите са по-снизходителни в оценката си към лидерите си.

А според допитване на агенция „Елаб“ за Бе Еф Ем Те Ве 75 процента от французите са против идеята на Байру за премахването на два празнични дни. 65 процента от французите са съгласни с констатациите на Байру, че спешно трябва да се работи за намаляване на дълга и на дефицита, но 60 процента от анкетираните смятат, че усилията, които Байру изисква от французите са прекалено големи. Относно премахването на празниците редица френски медии припомниха, че в началото на президентството си Макрон лично е отхвърлил подобни идеи, които се чуха тогава.

Според допитване на агенция „Вериан“, публикувано от „Фигаро“ вчера, на 4 септември, доверието в Макрон е едва 15 процента, а това в Байру – 14 процента.

А според анкета на „Елаб“ за изданието „Лез еко“ сред привържениците на Макрон, подкрепили го преди три години на президентските избори, сега едва 45 процента одобряват действията му.

Проучване на института „Ифоп“ за нагласите за гласуване в случай на предсрочни избори, публикувано на 2 септември, показа, че „Национален сбор“ и негови политически партньори биха излезли на първо място на вота с 32-33 процента. Ако левицата се обедини в единен фронт тя би получила 25 процента. А центристите биха получили 15 процента. Ако левицата се раздели на две, то социалистите, комунистите и „Плас пюблик“ ще получат заедно 15 процента, а радикалната левица и еколозите ще получат 11 процента.

Относно създалата се криза Еманюел Макрон, който от седмици е зает с горещите международни досиета, на 29 август пред журналисти подчерта, че ще изпълни докрай мандата си. „Вярвам в демокрацията. Тя се изразява в това, че хората гласуват за определен мандат. Мандатът ми беше поверен от французите и от никой друг и този мандат ще бъде упражняван до края си, дори и това да не се харесва на онези, които бяха разгромени на няколко пъти по време на същите тези избори“, заяви Макрон, визирайки основните си съперници от крайната десница и радикалната левица, припомнят „Фигаро“ и Бе Еф Ем Те Ве.

Така той де факто отговори на въпроса, който си задаваха французите още от 7 юли – ще използва ли правото си по конституция да разпусне пак предсрочно парламента. Макрон разпусна предсрочно Националното събрание миналата година, недоволен от изхода от евровота, на който неговият лагер остана на второ място, а крайната десница излезе с голяма преднина на първа позиция. На предсрочните избори обаче на първия тур отново спечели крайната десница, а на втория тур благодарение на общ фронт между центристите и обединената левица срещу крайната десница победи изненадващо обединената левица, а центристите останаха втори, докато крайната десница остана трета, но удвои депутатите си в Националното събрание и стана най-голямата самостоятелна опозиционна сила в него. На четвърто място останаха тогава десноцентристите от „Републиканците“. Макрон не се съобрази с резултата от изборите и не възложи мандат на избраната от обединената левица Люси Касте за премиер. Той изтъкна като аргумент за това, че нейното правителство би било блокирано от крайната десница, от центристите и от десноцентристите в парламента. Той избра първо премиер от „Републиканците“ – Мишел Барние, но неговото правителство не се задържа дълго на власт заради плановете за бюджета за 2025 г. Така Макрон най-накрая назначи за премиер представителят на подкрепящата го центристка коалиция Франсоа Байру, който успя да прокара бюджета за 2025 г., но сега рискува да изпадне от кораба.

По конституция след 7 юли 2024 г., когато беше вторият тур на парламентарните избори, Макрон нямаше право за една година да разпуска предсрочно парламента. Смяташе се, че след изтичането на този срок, той ще прибегне до правото да разпусне парламента, но междувременно рейтингът на крайните партии нарасна и Макрон така и не предприе този риск. Вместо това той неотдавна отчете, че от 2017 г., тоест откакто той дойде на власт, във Франция са направени много разходи, за да бъдат защитени французите от кризите и сега французите трябва да спестяват и да работят, за да изплатят тези разходи. В последните няколко дни Макрон заяви и категорична подкрепа за Байру.

В навечерието на вота на доверие, на 2 септември президентът събра ръководителите на партиите от десноцентристкия блок на обяд в Елисейския дворец за ново координиране на позициите. На срещата, на който участваха Франсоа Байру, Едуар Филип, Габриел Атал и Брюно Рьотайо, Макрон е призовал лидерите да работят с другите политически сили за постигане на компромис, но е изключил компромис с двете крайни партии.

Паралелно с това се проведоха и срещи в разнородни формати в лявото и дясното пространство. А френските синдикати призоваха за ден на обща стачна мобилизация, който ще бъде на 18 септември. Същевременно синдикатите не призоваха за общи действия в подкрепа на деня на блокада на страната, организиран от движение, нарекло се „Да блокираме всичко“. Този ден ще е на 10 септември.

А френската емисия на „Евронюз“ се опита да даде отговор на това кой стои всъщност зад призива да се блокира всичко във Франция на 10 септември в знак на протест срещу политиката на икономии, която Байру се опитва да прокара с бюджета си за идната година. Инициаторите на кампанията казват, че са аполитически настроени, но тяхното движение получи подкрепата на някои политически партии от левицата и на някои синдикални организации, както и от привържениците на предходното протестно движение „Жълтите жилетки“.

За първи път всъщност призивът за блокиране на страната на 10 септември е отправен още през май в съобщение в „Телеграм“, публикувано от група граждани, нарекли се „Съществените Франция“ (Les Essentiels France) и разпространяващи антиправителствени послания. „На 10 септември спираме всичко, не за да избягаме, а за да кажем не“, се казва в посланието на групата, публикувано в „Телеграм“ на 21 май, тоест два месеца преди Байру да представи плана си за бюджета за идната година, пише „Евронюз“. Според някои френски медии и наблюдатели тази група е свързана с крайнодесни и конспиративни среди. В канала на групата в „Тик Ток“ се вижда, че тя подкрепя излизането на Франция от ЕС и се противопоставя на военната помощ за Украйна. Там е публикувано и видео на заместник-председателя на руската Държавна дума, който казва, че всякакво замесване на Франция във украинския конфликт може да въвлече страната в Трета световна война. Призивите на групата бяха масово препоствани онлайн след предложението на Байру за бюджета от 15 юли, показва анализ на „Визибрейн“, френската платформа за наблюдение на френските социални мрежи. В резултат на което подобни призиви са се съдържали в около 30 000 послания дневно в социалните мрежи. Няколко дни след 15 юли кампанията „Да блокираме всичко“ се е сдобила с интернет сайт и с профили в социалните мрежи. Според експертите във „Визибрейн“ има индикации, че кампанията е била изкуствено раздута с помощта техниката астротърфинг, с фалшиви акаунти или с ботове, публикуващи хиляди съобщения на ден. В платформата „Екс“ например много от тези ботове се представят като млади французойки, споделящи широка палитра от съдържание, създадено с изкуствен интелект, или пък фалшиви новини, сред които много възприемат прокремълска или антиукраинска гледна точка.

Анализатори от френската група „Проджект фокс“, специализирана в дигиталното разузнаване, подчертават, че в действителност става дума за мрежа от ботове, потенциално контролирани от чужбина, целящи да раздуят социалните разделения във Франция, допълва „Евронюз“.

Леви партии, сред които комунистите и непокорните, обаче изразиха подкрепа за протестното движение, планиращо парализа на страната на 10 септември. Някои синдикати планират също да се присъединят към протестите на 10 септември.

Недоволството срещу Макрон възникна и по друг повод. Сатиричното издание „Канар аншене“ съобщи, че семейство Макрон е продало къщата си в Токе за 3,6 милиона евро, като подчерта, че цената на имота е била  200 процента по-ниска преди 10 години. Имотът е бил притежание на Брижит Макрон от 1985 г. Къщата е с площ 250 квадратни метра насред парцел с площ от 660 квадратни метра.  Според изданието „Воа дю нор“ семейство Макрон пък неотдавна е закупило нова къща в Туке.

Що се касае до риска Франция да се озове без бюджет, ако правителството на Байру падне, „Франс енфо“ припомни през август, че от 2023 г. Испания е без нов бюджет. В продължение на две години Мадрид удължава действието на бюджета за 2023 г., тъй като правителството на социалиста Педро Санчес няма нужното мнозинство в парламента, за да прокара нов бюджет. Страната не е закъсала поради тази причина и дори е отчела растеж от 3,2 процента за 2024 г., посочва „Франс енфо“.

Източник: БТА

/СХТ/

Източник: БТА

/СХТ/

Източник: БТА