Балкани
Милорад Додик призова партиите в босненската Република Сръбска да бойкотират предсрочните президентски избори

Отстраненият от длъжност президент на босненската Република Сръбска Милорад Додик очаква всички политически сили от автономната единица да бойкотират предсрочните президентски избори, насрочени от босненската Централна избирателна комисия (ЦИК) за 23 ноември. Той заяви това в интервю за обществената телевизия на Република Сръбска РТРС.
„Очаквам всички останали партии да решат да бойкотират (изборите), никой в Република Сръбска не иска избори, дори опозицията. Призовавам ги да се обединят около решението на парламента, че няма да излязат на избори. Ако отидат, ще нарушат това решение, а това означава, че са подчинени на Сараево“, заяви Додик пред медията.
Додик беше осъден през февруари на една година затвор и шест години забрана да заема публични длъжности заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност, който следи за спазването на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната преди 30 години.
След като присъдата влезе в сила, на 6 август ЦИК на Босна и Херцеговина прекрати мандата на Додик, който бе избран на общите избори през 2022 г.
ЦИК обяни предсрочни избори за президент на Република Сръбска на 23 ноември, а Додик насрочи на 25 октомври референдум във връзка с присъдата и отстраняването му от длъжност.
Днес Додик подчерта, че на този етап в Република Сръбска всичко ще се решава с референдуми.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Източник: БТА
Балкани
Служителите в Спешна помощ в Хърватия обявиха голям протест през октомври

Организации на служителите в Спешна помощ в Хърватия обявиха голям протест в началото на октомври в Загреб с искане за въвеждане на ранно пенсиониране за служителите в спешните служби, приемане на закон за спешната медицинска служба и уволнение на директора на Хърватския институт за спешна медицина Мая Гърба Буевич, съобщи хърватското издание „Индекс“.
Служителите от спешна помощ са представлявани от сдружение „Спешна на живо 194“ и синдиката „Спешна медицина“, но в протеста ще участват общо седем синдиката. В институтите за спешна медицинска помощ в Хърватия работят общо около 4500 души.
„Това ще бъде протест, а не стачка. Имаме голяма подкрепа от обществеността“, подчерта председателят на сдружението Томислав Петрушич и допълни, че най-вероятно протестът ще бъде организиран на 1 октомври.
Той посочи, че е била създадена работна група за изготвяне на закон за спешната медицинска служба при мандата на предишния министър на здравеопазването Вили Берош, който бе арестуван през ноември миналата година при разследване на корупция. Развитие по предложението за закона няма след встъпване в длъжност на новата министърка на здравеопазването Ирена Хръстич.
Протестиращите искат и смяната на директора на Хърватския институт за спешна медицина Мая Гърба Буевич, заради нейни изказвания, че служителите в спешна помощ не искат ранно пенсиониране, както при служителите в противопожарните и полицейските служби.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Такситата в гръцката столица Атина ще стачкуват на 9 и 10 септември

Синдикатът на водачите на таксиметрови автомобили в гръцката област Атика (САТА) е обявил 48-часова предупредителна стачка на 9 и 10 септември, съобщи държавната телевизия ЕРТ.
Както обяви президентът на синдиката Тимиос Либеропулос, повод за стачката е наредба, която опростява процедурите за работата на частните микробуси под наем с шофьор.
Либеропулос заяви, че е „задължение на държавата да защити обществения характер на (превозните средства) до 9 места, които са работа на такситата“ и че микробусите „искат да откраднат работата“ и да „унищожат професията“ на таксиметровите шофьори.
Той каза, че за едно и също нарушение таксиметровият водач може да изгуби разрешителното си за до шест месеца, а шофьорът на микробус се глобява между 480 и 800 евро и получава същия ден регистрационните си номера обратно.
От своя страна секретарят на Общогръцката федерация на автомобилите под наем с шофьор Маринос Микалеф обясни в телевизионно предаване, че с наредбата само се опростяват бюрократични процедури и се намаляват някои несъразмерно високи глоби. Той заяви още, че броят на туристите в Гърция вече надхвърля 30 милиона годишно, което поражда нови нужди в транспортния сектор.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
ХИНА: Хърватите подкрепят най-силно разширяването на ЕС с Босна и Херцеговина според проучване на Евробарометър

Мнозинството от хърватските граждани подкрепят по-нататъшното разширяване на Европейския съюз, като най-висока е подкрепата за присъединяването на Босна и Херцеговина, според резултатите от специално проучване на Евробарометър за разширяването, публикувано преди ден от Европейската комисия.
Цели 61% от анкетираните в Хърватия подкрепят по-нататъшното разширяване, в сравнение с 56% на ниво ЕС. Те смятат, че страните кандидатки трябва да се присъединят към ЕС, след като изпълнят необходимите условия и считат разширяването за полезно за собствената си страна.
Най-силна подкрепа за по-нататъшно разширяване е регистрирана в Швеция (78%), Дания (75%) и Литва (74%). Най-малко благосклонни към разширяването са французите и чехите (43%), австрийците (45%) и германците (49%).
Хърватските граждани са най-склонни да подкрепят присъединяването на Босна и Херцеговина, като 74% са „за“, в сравнение с 48% на ниво ЕС.
След Босна и Херцеговина хърватите най-много подкрепят присъединяването на Черна гора (69%), следвана от Украйна (66%) и Косово (62%). Най-ниска , 51%, е подкрепата им, 51%, за присъединяването на Сърбия.
На ниво ЕС най-висока е подкрепата за Украйна (52%) и за Черна гора (51%).
Проучването е проведено между февруари и юни тази година чрез преки интервюта в страните членки, както и в страните кандидатки и потенциални кандидатки.
Сред страните кандидатки най-силна подкрепа за присъединяване към ЕС има в Албания (91%), следвана от Северна Македония (69%). Най-ниска подкрепа за членство в ЕС е регистрирана в Сърбия (33%).
Сред страните на изток най-висока подкрепа за присъединяване към ЕС е регистрирана в Грузия (74%), където на власт е проруска партия, и в Украйна (68%).
Европейският съюз има най-позитивен образ в Албания, като 82% от анкетираните там имат благоприятно мнение, докато в Сърбия само 38% гледат положително на ЕС. В Украйна 49% от анкетираните имат положително мнение за ЕС, в Молдова – 55%, а в Грузия – 43%.
Интересното е, че 49,9% от анкетираните в Турция подкрепят членството на страната си в ЕС, а с положително мнение за ЕС са 50,7% от участвалите в проучването.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Технологиипреди 3 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати