Свържете се с нас

Европа

Евробарометър: Повечето европейци вярват в бъдещето на ЕС

Над половината българи – 59%, и 66 на сто от останалите граждани на ЕС смятат, че бъдещето на Общността е оптимистично, сочи проучване на „Евробарометър“.

Половината от българските участници в допитването и останалите европейци имат положително отношение към ЕС, а 44 на сто от сънародниците ни и 41 процента от останалите – към ЕП. Мнозинството (62 на сто у нас и 72 на сто в ЕС) отчитат, че действията на ЕС се отразяват на тяхното всекидневие, като според половината това влияние е положително.

За 58 на сто от българите и 73 на сто от останалите участници тяхната страна печели от това, че е част от ЕС. Според 47 на сто от българите основната полза е в допълнителните възможности за намиране на работа (този отговор дават 25 на сто от другите участници), докато за останалите в ЕС най-важни са защитата на мира и подобряването на сигурността.

Почти половината българи (49%, 42 на сто в ЕС) са на мнение, че ЕС се развива в правилната посока. Според 50 на сто у нас и 52 процента от останалите участници, страната им не върви в правилната посока. У нас 43 на сто (55 на сто в ЕС) очакват в близките 5 г. стандартът им на живот да остане без промяна, а 27 на сто от всички отговори изразяват песимизъм.

Според 56 на сто от българските участници и 68 на сто от останалите ролята на ЕС в защитата срещу глобалните заплахи ще нараства. Мнозинството (81 на сто у нас и 90 на сто от останалите в ЕС) е на мнение, че държавите от ЕС трябва да бъдат по-обединени пред настоящите общи предизвикателства. За 69 на сто у нас и 77 на сто от другите в ЕС има нужда от по-голям европейски бюджет, с който да се осигури повече подкрепа за развиваните проекти. Повечето участници (61 на сто у нас и 64 на сто в ЕС) наскоро не са попадали на информация за дългосрочния бюджет на ЕС.

Мнозинството (82 на сто у нас и 85 на сто в ЕС) са съгласни осигуряването на европейски средства да зависи от състоянието на законността. Малко над 70% подкрепят въвеждането на нови възможности за получаване на приходи в европейския бюджет. Повечето участници (58 на сто у нас и 55 на сто в ЕС) очакват прозрачност при разпределението на общия бюджет. Сходни са дяловете на онези, които биха искали ефикасност и проследимост на бюджетните разходи.

У нас 43% (62 на сто в останалите страни от ЕС) искат ЕП да има по-голяма роля. Сред основните теми, посочени от участниците за разглеждане от евродепутатите, са инфлацията, отбраната, борбата с бедността, създаването на работни места. Участниците заявяват, че ЕП трябва да защитава най-вече мира (над 45 на сто), демокрацията (19 на сто у нас и 33 на сто в ЕС), свободата на словото (17 на сто у нас и 22 на сто в ЕС), върховенството на закона (28 на сто у нас и 22 на сто в ЕС), свободното придвижване (34 на сто у нас и 15 на сто в ЕС).

Проучването е извършено през май, като от българска страна отговори са дали 1039 участници, посочва БТА.

Източник: Offnews.bg

Европа

Новото дигитално евро – дори без интернет достъп

ЕС предвижда възможности разплащанията с цифровото евро да се осъществяват дори при липса на интернет, съобщи днес пред евродепутатите от комисията на Европейския парламент по икономически и валутни въпроси Пиеро Чиполоне, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от БТА.

Той отбеляза, че в днешното време на геополитическо напрежение и растящи заплахи в киберпространството е необходимо Европа да разполага със самостоятелна електронна разплащателна система. ЕС предвижда до края на годината да завърши първата фаза от подготовката на цифровото евро – разплащателна система, подобна на частните световни системи (като „Виза“ (Visa), „Мастъркард“ (Mastercard) и др. – бел. ред.), но поддържана от ЕЦБ. По неговите думи днес Европа все още е изцяло зависима при безналичните плащания от частни неевропейски системи.

Цифровото евро ще допълни парите в брой, уточни Чиполоне. Ще бъде запазена свободата на хората да се разплащат с пари, издадени от ЕЦБ, добави той.

Еврото трябва да бъде готово за бъдещето, цифровото евро ще бъде допълнение, а парите в брой ще останат важни за нашата устойчивост. Предвиждаме хората да могат да използват цифровото евро дори и в случаи на големи смущения. Засега цифровите разплащателни системи, осигурявани от неевропейски организации, затрудняват способността ни да действаме бързо и независимо, особено при кризи. Безналичните разплащания са удобство и са бързи, но са зависими от състоянието на цифровата инфраструктура, каза експертът.

Разплащателните системи са толкова важни, колкото достъпът до електричество и до чиста вода. Трябва да има възможност за разплащане, общодостъпна при всички случаи. Саботажите на подводни съобщителни кабели показаха колко може да бъде уязвима инфраструктурата. Предвиждаме новата европейска инфраструктура за електронни разплащания да бъде разпръсната поне в три отделни региона, всеки от които да разполага с множество сървъри. В случай на криза или кибератака в даден район, плащанията ще бъде пренасочвани, за да не бъдат прекъсвани, поясни Чиполоне.

Той добави, че се предвижда, когато една банка изпадне в неспособност да продължи работа, приложение на ЕЦБ за плащане с електронни устройства да осигурява възможност за прехвърляне към услугите на незасегната банка.

Чиполоне отчете, че някои граждани не разполагат със смартфони или им е трудно да боравят с приложения. Работим с представители на уязвимите групи, за да се създадат необходимите за тях технологии – например управление на приложението на ЕЦБ с гласови команди, поясни той. По неговите думи се обмисля възможността незрящите и глухите потребители да получават безплатна помощ в библиотеки и пощи, за да могат да използват европейското приложение за електронни плащания.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Европа

Евробарометър: Повечето европейци вярват в бъдещето на ЕС. Българите най-скептични

Над половината българи – 59%, и 66 на сто от останалите граждани на ЕС смятат, че бъдещето на Общността е оптимистично, сочи проучване на „Евробарометър“.

Половината от българските участници в допитването и останалите европейци имат положително отношение към ЕС, а 44 на сто от сънародниците ни и 41 процента от останалите – към ЕП. Мнозинството (62 на сто у нас и 72 на сто в ЕС) отчитат, че действията на ЕС се отразяват на тяхното всекидневие, като според половината това влияние е положително.

За 58 на сто от българите и 73 на сто от останалите участници тяхната страна печели от това, че е част от ЕС. Според 47 на сто от българите основната полза е в допълнителните възможности за намиране на работа (този отговор дават 25 на сто от другите участници), докато за останалите в ЕС най-важни са защитата на мира и подобряването на сигурността.

Почти половината българи (49%, 42 на сто в ЕС) са на мнение, че ЕС се развива в правилната посока. Според 50 на сто у нас и 52 процента от останалите участници, страната им не върви в правилната посока. У нас 43 на сто (55 на сто в ЕС) очакват в близките 5 г. стандартът им на живот да остане без промяна, а 27 на сто от всички отговори изразяват песимизъм.

Според 56 на сто от българските участници и 68 на сто от останалите ролята на ЕС в защитата срещу глобалните заплахи ще нараства. Мнозинството (81 на сто у нас и 90 на сто от останалите в ЕС) е на мнение, че държавите от ЕС трябва да бъдат по-обединени пред настоящите общи предизвикателства. За 69 на сто у нас и 77 на сто от другите в ЕС има нужда от по-голям европейски бюджет, с който да се осигури повече подкрепа за развиваните проекти. Повечето участници (61 на сто у нас и 64 на сто в ЕС) наскоро не са попадали на информация за дългосрочния бюджет на ЕС.

Мнозинството (82 на сто у нас и 85 на сто в ЕС) са съгласни осигуряването на европейски средства да зависи от състоянието на законността. Малко над 70% подкрепят въвеждането на нови възможности за получаване на приходи в европейския бюджет. Повечето участници (58 на сто у нас и 55 на сто в ЕС) очакват прозрачност при разпределението на общия бюджет. Сходни са дяловете на онези, които биха искали ефикасност и проследимост на бюджетните разходи.

У нас 43% (62 на сто в останалите страни от ЕС) искат ЕП да има по-голяма роля. Сред основните теми, посочени от участниците за разглеждане от евродепутатите, са инфлацията, отбраната, борбата с бедността, създаването на работни места. Участниците заявяват, че ЕП трябва да защитава най-вече мира (над 45 на сто), демокрацията (19 на сто у нас и 33 на сто в ЕС), свободата на словото (17 на сто у нас и 22 на сто в ЕС), върховенството на закона (28 на сто у нас и 22 на сто в ЕС), свободното придвижване (34 на сто у нас и 15 на сто в ЕС).

Проучването е извършено през май, като от българска страна отговори са дали 1039 участници, посочва БТА.

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Европа

Евробарометър: Повечето европейци вярват в бъдещето на ЕС. Българите най-скептични

Над половината българи – 59%, и 66 на сто от останалите граждани на ЕС смятат, че бъдещето на Общността е оптимистично, сочи проучване на „Евробарометър“.

Половината от българските участници в допитването и останалите европейци имат положително отношение към ЕС, а 44 на сто от сънародниците ни и 41 процента от останалите – към ЕП. Мнозинството (62 на сто у нас и 72 на сто в ЕС) отчитат, че действията на ЕС се отразяват на тяхното всекидневие, като според половината това влияние е положително.

За 58 на сто от българите и 73 на сто от останалите участници тяхната страна печели от това, че е част от ЕС. Според 47 на сто от българите основната полза е в допълнителните възможности за намиране на работа (този отговор дават 25 на сто от другите участници), докато за останалите в ЕС най-важни са защитата на мира и подобряването на сигурността.

Почти половината българи (49%, 42 на сто в ЕС) са на мнение, че ЕС се развива в правилната посока. Според 50 на сто у нас и 52 процента от останалите участници, страната им не върви в правилната посока. У нас 43 на сто (55 на сто в ЕС) очакват в близките 5 г. стандартът им на живот да остане без промяна, а 27 на сто от всички отговори изразяват песимизъм.

Според 56 на сто от българските участници и 68 на сто от останалите ролята на ЕС в защитата срещу глобалните заплахи ще нараства. Мнозинството (81 на сто у нас и 90 на сто от останалите в ЕС) е на мнение, че държавите от ЕС трябва да бъдат по-обединени пред настоящите общи предизвикателства. За 69 на сто у нас и 77 на сто от другите в ЕС има нужда от по-голям европейски бюджет, с който да се осигури повече подкрепа за развиваните проекти. Повечето участници (61 на сто у нас и 64 на сто в ЕС) наскоро не са попадали на информация за дългосрочния бюджет на ЕС.

Мнозинството (82 на сто у нас и 85 на сто в ЕС) са съгласни осигуряването на европейски средства да зависи от състоянието на законността. Малко над 70% подкрепят въвеждането на нови възможности за получаване на приходи в европейския бюджет. Повечето участници (58 на сто у нас и 55 на сто в ЕС) очакват прозрачност при разпределението на общия бюджет. Сходни са дяловете на онези, които биха искали ефикасност и проследимост на бюджетните разходи.

У нас 43% (62 на сто в останалите страни от ЕС) искат ЕП да има по-голяма роля. Сред основните теми, посочени от участниците за разглеждане от евродепутатите, са инфлацията, отбраната, борбата с бедността, създаването на работни места. Участниците заявяват, че ЕП трябва да защитава най-вече мира (над 45 на сто), демокрацията (19 на сто у нас и 33 на сто в ЕС), свободата на словото (17 на сто у нас и 22 на сто в ЕС), върховенството на закона (28 на сто у нас и 22 на сто в ЕС), свободното придвижване (34 на сто у нас и 15 на сто в ЕС).

Проучването е извършено през май, като от българска страна отговори са дали 1039 участници, посочва БТА.

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия
Advertisement
Икономикапреди 34 минути

Секционният контрол на средната скорост е в сила в страната от днес

Святпреди 41 минути

Украйна и Русия си размениха удари, предизвикали пожари в нефтопреработвателен комбинат в Краснодарския край и в Киев

Святпреди един час

Руски дронове атакуват Одеса, съобщи кметът; в града отекват силни взривове

Святпреди един час

Полша вдигна самолети във въздуха след руски удари по Украйна, обяви полската армия

Святпреди 2 часа

Правителството на Тръмп започна акция срещу имигранти в американския щат Масачузетс, обяви Министерството на вътрешната сигурност

Балканипреди 2 часа

В Истанбул каравани ще могат да спират само на одобрени от общината места

Святпреди 3 часа

Президентът на Венецуела призова САЩ да не предизвикват „ширикомащабен военен конфликт“

Святпреди 3 часа

Жена загина при руски обстрел в украинската Сумска област, обявиха местните власти

Святпреди 4 часа

Двама души бяха тежко ранени при срутване на покрива на супермаркет в Германия

Святпреди 4 часа

Украински дронове са нанесли удари по център за обучение в Запорожката АЕЦ, каза тамошната руска управа

Святпреди 5 часа

Германия изпрати над 1000 бойни машини на учение в Литва

Святпреди 5 часа

Най-малко 60 души бяха убити от бойци на „Боко Харам“ в Североизточна Нигерия

Политикапреди 5 дни

Желязков: Самолетът на фон дер Лайен не е бил цел на смущенията с GPS сигнала, ситуацията няма защо да се разследва

Българияпреди 5 дни

Комплексният онкологичен център във Враца вече разполага с нов линеен ускорител

Икономикапреди 4 дни

Магазините на веригата „Сейнсбърис“ започват да използват технология за лицево разпознаване

Святпреди 5 дни

Австрийското правителство ще приеме пакет за стимулиране на икономиката в размер на един милиард евро

Бизнеспреди 4 дни

Google запазва Chrome, но ще споделя данни с конкуренти

Балканипреди 3 дни

Турските власти са блокирали над 311 000 уебсайта през изминалата година, сочи доклад

Бизнеспреди 5 дни

Самолетът на Фон дер Лайен най-вероятно не е бил обект на атака

Политикапреди 4 дни

“Да, България“ представи план от няколко точки за отпор на завладяната държава

Политикапреди 4 дни

“Да, България“ представи план от няколко точки за отпор на завладяната държава

Бизнеспреди 5 дни

Инвеститори влагат милиарди в пазара на офиси в Ню Йорк

Икономикапреди 5 дни

Европейските борси стартираха сесиите с понижения в очакване на данните за инфлацията в еврозоната

Българияпреди 5 дни

От КНСБ не подкрепят предложената от правителството линия на бедност и настояват за реална защита на уязвимите групи от населението

Новини