Впечатляващ земеделски комплекс на около 1600 години бе открит при археологически разкопки в град Кафр Касим, Централен Израел. Находката хвърля нова светлина върху живота и културата на древната самарянска общност, съобщи израелската Служба за древните паметници на културата, цитирана от израелската новинарска агенция ТПС. 

Разкопките преди изграждането на нов жилищен квартал откриха сгради с цветни мозайки, ритуални бани и преси за зехтин. 

„Размерът и великолепието на откритите сгради, качеството на мозайките по подовете им и сложните земеделски съоръжения говорят за богатството и влиянието на местната самарянска общност“, заявиха ръководителите на разкопките Алла Нагорски и Даниъл Лийхи Грисуолд.

Археологическият обект, разположен в района, известен като Хирбет Кафр Хата, има голямо историческо значение. Древните източници го описват като родното място на Менандър – самарянски магьосник и наследник на Симон Маг, когото християнската традиция признава за един от най-ранните привърженици на вярата. Имението е използвано приблизително 400 години от края на римския период до византийската епоха (IV–VII век сл. Хр.) и предоставя рядка възможност да се проследи просперитетът на самарянския живот тогава.

Една от най-впечатляващите находки е мозайка, запазена в изключително състояние, с плътни геометрични фигури и изображения на растения и зеленчуци. В центъра й е медальон, заобиколен от листа на акация и редки изображения на грозде, фурми, диня, артишок и аспержи. Близо до входа археолозите намериха частично запазен гръцки надпис, пожелаващ късмет на собственика на сградата. Името, изписано там, било често срещано сред самаряните. 

В северната част на комплекса били открити преса за зехтин, голям склад и обществен ритуален басейн, известен като миква. Близостта на миквата до пресата подсказва, че общността е произвеждала зехтин според религиозните закони за чистота.

„Този тип преса е по-характерен за района на Йерусалим и Юдейските планини и е по-рядко срещан в Самария“, обясни Нагорски. Пресата се състояла от две крила: северното включвало основните производствени помещения с две преси на винт и голямо мивно корито, а помощните помещения били разположени в южното крило.

През вековете мястото е претърпяло значителни промени. „Луксозните сгради били заменени с практическо земеделско производство. Нови стени били издигнати върху мозайките, а изящни колони и капители били използвани повторно в строителството,“ добави Нагорски. Тя предположи, че тези промени може да са свързани с бунтовете на самаряните по време на византийската власт – серия от въстания през V и VI век срещу рестриктивни имперски закони.

„Особеното на този обект е, че за разлика от много други самарянски селища, разрушени по време на тези бунтове, имотът в Кафр Касим останал в употреба и запазил своята самарянска идентичност, както показват намерените керамични маслени лампи“, допълни Нагорски.

Министърът на културното наследство на Израел Амихай Елияху подчерта, че откритието отразява споделената история на древните народи по тези земи. „Този имот разкрива още една страница от историята на евреите и самаряните в региона. Тези общности имат общи корени и религиозни традиции, като и двете са минавали през трудности под чужда власт. Богатството и изискаността на този имот показват, че самаряните са живели на израелски земи в продължение на много векове, оставяйки след себе си богато и многопластово наследство.“

Самаряните се отделят от основното юдаизъм между VIII и V век пр. Хр. заради различия около Устния закон (текстове в юдаизма, които не са включени в Писания закон) и централната роля на Йерусалим. Те смятат планината Геризим, близо до Шхем (Наблус), за най-святото място на Земята.

В Израел понастоящем живеят около 800 самаряни.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)

Източник: БТА