Свят
Проевропейски демонстранти бяха осъдени на затвор в Грузия

Грузински съд осъди днес на до две и половина години затвор осем проевропейски демонстранти, обвинени в насилие по време на антиправителствените протести миналата година, предаде Франс прес.
Според грузински медии трима протестиращи са осъдени на две и половина години затвор, а останалите петима – на две години. Всички те бяха признати за виновни от съд в столицата Тбилиси за „организиране или участие в групови действия, които са нарушили обществения ред“.
Тези обвинения бяха повдигнати след поредица арести на опозиционни лидери, правозащитници и журналисти – репресии, които предизвикаха безпокойство и осъждане от няколко западни страни, отбелязва АФП.
Грузия, която е официален кандидат за членство в ЕС, бе изправена пред сериозна политическа криза след победата на партия „Грузинска мечта“ на парламентарните избори през октомври 2024 . Резултатът от вота бе отхвърлен от опозицията и предизвика големи протести.
Опозицията обвини партията, която замрази преговорите за членство в ЕС, в проруски авторитаризъм – обвинения, които бяха отхвърлени от правителството.
„Терор в Грузия – друга политически мотивирана присъда днес“, написа в социалната мрежа „Екс“ бившата президентка и опозиционен лидер Саломе Зурабишвили. „Това е ръководена от държавата репресия, която подкопава свободата, справедливостта и европейския път на Грузия“, добави тя.
Десетки хиляди хора излизаха по улиците на Тбилиси в продължение на месеци, но според протестиращите, атмосферата на репресии постепенно е довела до намаляване на броя на демонстрантите, посочва АФП.
Преди миналогодишните избори „Грузинска мечта“ обяви намерението си да забрани всички основни опозиционни партии.
Брюксел заяви, че отстъплението на Грузия от демокрацията я отдалечава от кандидатурата ѝ за членство в ЕС – цел, която е вписана в конституцията на страната и е подкрепяна от около 80% от населението според проучвания на общественото мнение.
САЩ и няколко европейски страни наложиха санкции на някои от лидерите на „Грузинска мечта“.
Източник: БТА
Свят
Русия нарече исканите от Украйна гаранции за сигурност „гаранции за опасност“ за Европа

Русия осъди исканите от Киев гаранции за сигурност за уреждане на конфликта в Украйна и ги нарече „гаранции за опасност за европейския континент“, предадоха световните агенции.
Говорителката на руската дипломация Мария Захарова повтори, че Русия смята за „абсолютно неприемливи“ исканията на украинския президент Володимир Зеленски, които трябва да бъдат обсъдени днес на среща на Коалицията на желаещите.
„Това не са гаранции за сигурност за Украйна, това са гаранции за опасност за европейския континент“, каза тя днес пред журналисти по време на икономическа конференция във Владивосток.
Тя отхвърли като фалшиви твърденията, че Русия стои зад заглушаването на GPS системата на самолета, с който летя председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в неделя до България.
/ЛМ/
Източник: БТА
Свят
Левицата и десницата в САЩ обединяват сили да забранят на конгресмените да търгуват с акции

В Камарата на представителите се заформи необичайна коалиция, когато конгресмени, които рядко се съгласяват по други въпроси, обединиха сили в подкрепа на законопроект, забраняващ на членовете на Конгреса и техните семейства да притежават и търгуват с акции на компании, съобщи Асошиейтед Прес.
Групата включва представители от крайната десница, левицата, умерени и много други между тях. Те се събраха, за да подкрепят забраната, която се ползва с висока обществена подкрепа и изглежда набира нова инерция, след като преди това е била блокирана в предишни сесии на Конгреса.
„Не всеки ден виждате такъв състав от личности заедно,“ каза републиканецът Брайън Фицпатрик, умерен конгресмен, който представлява колебаещ се избирателен район в Пенсилвания. „Всички се усмихвате там. Това е нещо добро. То показва силата на тази кауза“, добави той.
Конгресът обсъжда от години предложения за ограничаване на търговията с акции от страна на законодатели, тъй като съществува потенциален конфликт на интереси – те често имат достъп до информация и решения, които могат драстично да раздвижат пазарите.
Сенатска комисия вече одобри законопроект на сенатора републиканец Джош Хоули от Мисури, който също разширява забраната за търговия с акции, така че тя да ключва бъдещи президенти и вицепрезиденти – но забележително освобождава от нея президента Доналд Тръмп. Законопроектът, представен тази седмица в Камарата, е ограничен само до Конгреса, но вносителите заявиха, че са отворени към идеята да се включи и изпълнителната власт, ако се събере достатъчно подкрепа.
Според действащото законодателство федералните законодатели са задължени да оповестяват своите сделки с акции. Законът за акциите беше приет през 2012 г. с идеята публичността да накара конгресмените да се въздържат от активна търговия. Това обаче не се случи.
Вносителите на новия законопроект заявиха, че са обединили своите отделни предложения за забрана на търговията с акции в един общ двупартиен проект. Водещият инициатор, републиканецът Чип Рой от Тексас, каза, че групата се среща от няколко месеца, а някои от вносителите работят по тази идея от години.
Макар законопроектът да не позволява на законодателите да притежават индивидуални акции и облигации, те ще могат да държат диверсифицирани взаимни фондове, борсово търгувани фондове (ETF) и определени суровини. Законодателите, които в момента притежават индивидуални акции и облигации, ще имат 180 дни, за да се освободят от тях. Новоизбраните членове ще разполагат с 90 дни, за да го направят след встъпването си в длъжност.
Източник: БТА
Свят
САЩ прекратяват защитения статут на венецуелските мигранти

Министерството на вътрешната сигурност на САЩ предприе вчера стъпки за прекратяване на въведеното по времето на Байдън предоставяне на Временен защитен статут за венецуелските мигранти в САЩ, предаде Ройтерс
Министерството заяви, че Венецуела вече не отговаря на изискванията за това.
Временният защитен статут е достъпен за хора, чиито родни страни са преживели природно бедствие, въоръжен конфликт или друго извънредно събитие. Той осигурява на разрешение за работа и временна защита от депортация.
„Като претеглихме въпросите на обществената безопасност, националната сигурност, миграционните фактори, имиграционната политика, икономическите съображения и външната политика, е ясно, че позволяването на венецуелските граждани да останат временно в Съединените щати не е в най-добрия интерес на Америка,“ се казва в изявление на говорител на министерството.
Статутът ще да изтече на 10 септември. Според данни, публикувани от Конгреса през декември, повече от 256 000 венецуелци са получили такъв статут по силата на решението от 2021 г.
Администрацията на президента Доналд Тръмп за пръв път предприе стъпки за премахване на защитата срещу депортация за венецуелците през февруари.
Въпреки че федерален съд блокира хода през март, по-късно Върховният съд на САЩ даде разрешение на федералното правителство да продължи с депортациите.
/ЛМ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Технологиипреди 3 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Българияпреди 2 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 2 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати