Децата в Украйна се върнаха вчера в училище за началото на новата учебна година с надеждата да учат в безопасна среда в сянката на руската инвазия, предаде Асошиейтед прес. 

От началото на войната през февруари 2022 г. училищата намират различни начини, за да продължат обучителния процес. 

В село Бобрик, в северната Сумска област, недалеч от фронтовата линия, едно от училищата премести класните си стаи изцяло в подземно помещение, за да може учениците, чието образование вече бе засегнато от пандемията от коронавирус, да може да продължи в присъствена форма. 

„Трябва да направим всичко възможно, за да може това поколение да не бъде изгубено“, каза директорът Олексий Коренивски. „Времето е единственото нещо, което не може да се върне. Децата са нашето бъдеще и ние трябва да им дадем всичко, което имаме“, добави той. 

Училището е преместено под земята преди две години, когато въздушните тревоги понякога продължаваха 20 часа, спирайки учебните занятия. Единственият вариант бе часовете да продължат, докато учениците се крият. 

Сега в мазето на административна сграда, която никога не е била предназначена за училище, класните стаи са разположени в тясно пространство и някои от тях са разделени само с дебела пластмасова преграда. Няма прозорци, нито врати. По време на уроците гласовете на децата се сливат в хор.

Вчера много от тях пристигнаха с бродирани традиционни ризи – вишиванки. Учителските бюра бяха отрупани с цветя, които децата им донесоха като традиционен подарък за началото на годината.

„За съжаление, този „съсед“ няма да отиде никъде“, каза Олексий Коренивски, визирайки Русия. Той разказа и колко много е трябвало да се направи, за да бъде преместено училището в подземните помещения и добавя, че това си е струвало. Някога влажното и тъмно мазе сега е ремонтирано, има вентилация, електричество и нови подови настилки.

Това е само един пример за това как украинците се адаптират, за да продължат живота си, предвид че засега няма изгледи инвазията на Русия да приключи скоро.

В Бобрик, село с население от около 2000 души, училището е малко, с класове от около 10 деца. Тази година само седем са първокласниците.

По време на първия учебен час учителката отвори учебника на картата на Украйна. На нея тя показа цялата страна, без отбелязани окупирани територии. Тя посочи и северната Сумска област, където се намира Бобрик. 

„Регионът ни е до Русия“, каза тя. „Ето защо е толкова трудно, ето защо ни бомбардират толкова често – защото сме близо до този труден за спогаждане съсед“, добави учителката. 

В момента в училището учат малко повече от 100 ученици, въпреки че около 10% са напуснали след руската инвазия и сега продължават да си тръгват още от тях. За училище, което е толкова малко, липсата на всяко напуснало дете се усеща. 

Сред тези, които се готвят да напуснат, е 15-годишната Влада Михайлик, която скоро ще се премести в Австрия с 11-годишния си брат. Майка им е преценила, че ситуацията в родното им село е станала прекалено опасна. 

„Живеем добре. Но понякога е тъжно. Често чуваме дроновете „Шахед“ и експлозиите“, каза Влада. „Ученето под земята стана рутина, добавя тя. „Ако трябва да избираме между онлайн обучение и мазето, мазето е по-добре“, заявява тя. 

Влада признава, че не би искала да напуска града и предпочита да завърши училище с приятелите си. 

В една от класните стаи войната не е сред първите обсъждани теми на първия учебен ден. Когато учителката пита учениците какво са правили през лятото, отговорите са неочаквано нормални – каране на колело, помагане на родителите, време с нови приятели. Тогава, се чува тих глас на дете от трети клас, което казва: „Дрон „Шахед“ бе прехванат над нас и видяхме фрагменти от него“.

„Всичко това е заради войната“, отговаря спокойно учителката. 

Тъй като мазето е малко, в училището се учи на две смени и с кратки междучасия. Предишната училищна сграда, красива постройка от 20-и век, сега стои празна, просторните ѝ класни стаи чакат учениците да се върнат, когато ситуацията със сигурността се подобри.

7-годишната Ева Туи започва трети клас в класна стая под земята. Тя си спомня за предишната си класна стая, само на 400 м, която е била по-удобна и по-топла през зимата. 

„Тук сме, защото сме във война и има много сирени“, каза Ева и добавя, че предната нощ е будувала от вълнение заради началото на новата учебна година. 

Ева споделя, че има едно просто желание за тази учебна година: „Да се върнем в класната стая. Нея я усещаме повече като дом“. Но Ева има обаче и една по-голяма мечта: „Войната да спре.“

(БТА)

(Превод от английски език: Анелия Пенкова)

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА

/БЗ/

Източник: БТА