Дипломатическото противопоставяне между Русия и Запада е във фокуса на вниманието на световния печат днес.

„Крещяща намеса на Русия“, пише френският в. „Паризиен“ в статия за смущаването на Джи Пи Ес системата на самолета на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за което се подозира, че е било извършено при пристигането ѝ в България в неделя. 

В резултат екипажът е използвал хартиени карти, за да се ориентира, отбелязва изданието.

Рядък и тревожен инцидент, при който, за щастие, нямаше последствия. Нямаше катастрофа, никой не пострада, дори и пътниците не бяха уплашени при кацането. Само едно от притесненията на авиационните специалисти сега стана известно и на широката общественост, отбелязва „Паризиен“, като добавя, че целта на атаката не е била да причини смърт. Според експертите досега подобни смущения не са причинили нито една катастрофа.

Каква е причината за опасенията за смущаване на Джи Пи Ес сигнала, които съществуват от години? Конфликтните зони, отговаря френското издание. „Когато преминавате в близост до зони на военни действия, сте много по-изложени на тези GPS смущения, било то атакуващи или защитни, независимо дали са насочени към вашия самолет, или не“, обяснява Мишел Полако – бивш пилот и специалист по аеронавтика, който посочва Балтийско море и Черно море като места с висока степен на Джи Пи Ес смущения. Европейската комисия също счита, че този тип инциденти са често срещани в Източна Европа.

Не е изненадващо, че Русия вече е посочена като отговорна за инцидента от неделя. „Българските власти ни информираха, че подозират, че това се дължи на явна намеса от страна на Русия“, заяви вчера говорителката на председателя на Европейската комисия Ариана Подеста. Случайно или не, Урсула фон дер Лайен пристигна в България, за да посети фабрика за производство на боеприпаси, предназначени за Украйна, отбелязва „Паризиен“.

В същото време Москва засилва пропагандната си кампания, отбелязва британският в. „Гардиън“, като цитира американския център за анализи Институт за изследване на войната. Организацията смята, че „териториалните придобивки на Русия остават непропорционално ограничени и бавни в сравнение с понесените големи загуби“ и поради това Кремъл засилва пропагандната си кампания, за да повлияе на вземането на решения в западните столици. Москва обвинява европейските държави, че удължават войната, отправя ядрени заплахи и твърди, че победата ѝ в Украйна е неизбежна.

Влиятелни руски военни наблюдатели обаче опровергаха твърденията на руското министерство на отбраната и началника на армията генерал Валерий Герасимов, като ги обвиниха в преувеличаване на напредъка на бойното поле в Украйна, отбелязва Институтът.

На 30 август Герасимов заяви, че от март 2025 тази година руските сили са превзели 3500 кв. км територия и 149 населени места. „Институтът се е запознал с доказателства, които показват, че руските сили са превзели само около 2346 кв. км украинска територия и са превзели 130 населени места“ през този период, съобщава американският мозъчен тръст.

В същото време противниците на Запада се събират около китайския президент Си Цзинпин, отбелязва френският в. „Фигаро“.

Колебанията и промените в курса на Европа, както и непоследователността на Тръмп, дават нови козове на антизападния лагер, се казва в анализа на журналистката Изабел Ласер. 

Световната история все повече се пише извън Запада, а някои от нейните глави вече не са под контрола на Европа. Европейските лидери се надяваха да повлияят на Доналд Тръмп и да го накарат да премине на страната на Украйна. В същото време те смятаха, че утвърждаването на т.нар. „глобален Юг“ бързо ще достигне своя лимит, след като разделенията в лагера на авторитарните лидери, демократичните стремежи на народите и икономическите различия създадат невъзможни за преодоляване разриви.

Ако вярваме на големите европейски столици, Русия и Китай вече бяха поели по пътя на развода, наложен от васализирането на Москва от Пекин. А Индия, голямата демокрация в групата, не би могла да наруши равновесието и неутралитета си, като премине на страната на диктатурите.

Срещата на Шанхайската организация за сътрудничество обаче показва друго, отбелязва анализът.

Тази сутрин бе съобщено, че влакът на севернокорейския лидер Ким Чен-ун е влязъл в Китай за историческа среща с президентите Си и Владимир Путин. Ким е преминал границата тази нощ, за да присъства на парада утре сутринта, с който Китай ще отбележи 80 години от края на Втората световна война.

През юли генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че светът е на ръба на Трета световна война, която може да бъде започната от Русия и Китай, отбелязва британският в. „Дейли мейл“. 

Китай ще започне с опити да завземе Тайван, като същевременно ще се погрижи Кремъл да атакува територията на НАТО. Съществуват опасения, че Путин така или иначе иска балтийските републики Естония, Латвия и Литва, които в миналото са били част от Съветския съюз.

За да се предотврати това, Рюте смята, че е необходимо увеличаване на силите на НАТО, като в същото време се работи със съюзниците от Индийско-тихоокеанския регион. Това е нещо, което президентът на САЩ Доналд Тръмп подкрепя, припомни той.

Източник: БТА

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) заяви, че е открила следи от уран в Сирия по време на изследване на сграда, разрушена от Израел през 2007 г., за която агенцията отдавна е смятала, че вероятно е била недеклариран ядрен реактор, предаде Ройтерс, като се позова на доклад на МААЕ, представен вчера на вниманието на нейните страни членки.

Правителството на сваления сирийски лидер Башар Асад твърдеше, че обектът в град Дейр аз Зор, където се е намирала сградата, е бил конвенционална военна база.

МААЕ заключи през 2011 г., че е „много вероятно“ сградата да е била тайно построен реактор, който Дамаск е трябвало да декларира пред агенцията.

Оттогава МААЕ се опитва да стигне до окончателно заключение и миналата година е успяла да вземе проби от околната среда на три неназовани места, „които според твърденията са били функционално свързани“ с обекта в Дейр аз Зор, се посочва в поверителния доклад, до който агенция Ройтерс е успяла да си гарантира достъп.

МААЕ откри „значителен брой частици естествен уран в пробите, взети от едно от трите места. Анализът на тези частици показва, че уранът е от антропогенен произход, т.е. произведен е в резултат на химическа обработка“, се посочва в доклада.

Терминът „естествен“ означава, че уранът не е обогатен.

Докладът не достига до заключение какво означават откритите следи.

„Настоящите сирийски власти посочиха, че не разполагат с информация, която би могла да обясни наличието на такива уранови частици“, се посочва в доклада, като се добавя, че ислямисткото правителство е предоставило на МААЕ достъп до съответния обект отново през юни тази година, за да вземе още проби от околната среда.

На среща през същия месец на ръководителя на МААЕ Рафаел Гроси със сирийския президент Ахмед аш Шараа „Сирия се съгласи да сътрудничи на Агенцията, при условия на пълна прозрачност“, се казва още в доклада.

На тази среща Гроси е поискал помощта на Сирия за завръщане в Дейр аз Зор „през следващите няколко месеца, за да бъде извършен по-нататъшен анализ, да се получи достъп до съответната документация и да се разговаря с лицата, участвали в ядрени дейности на Сирия в миналото“.

В доклада се посочва, че МААЕ все още планира да посети Дейр аз Зор и ще оцени резултатите от пробите от околната среда, взети на другия обект.

„След като този процес бъде завършен и резултатите бъдат оценени, ще има възможност да се изяснят и решат нерешените въпроси, свързани с ядрените дейности на Сирия в миналото, и да се приключи с този въпрос“, се посочва в доклада.

Източник: БТА

В започналия в средата на миналата седмица 82-и международен кинофестивал във Венеция има раздел, наречен „Венеция Spotlight“ или „Под светлините на прожекторите на Венеция“. В него обикновено са селектирани до 10 кинопродукции в различни жанрове със силна социална значимост, съчетана с иновативност в киноизказа и оригинален креативен подход, възприет при осъществяване на връзката с публиката, се пояснява на сайта на Венецианския кинофестиал. Тази година в раздела са селектирани 8 продукции и сред тях е най-новият филм на българския режисьор Стефан Командарев, озаглавен „Made In EU“. Филмът е коопродукция на България, Чехия и Германия, показва още справка в сайта на Венецианския кинофестивал. Продукцията имаше световна премиера именно на феста. А сюжетът й нямаше как да не прозвучи много познато на италианците. Кинотворбата разказва за това какво е да си болен от непознато заболяване в малък град, заради което обществото те поставя изведнъж на обвинителната скамейка, в ролята на ходеща заплаха за другите. В подобна ситуация се оказаха много италианци в различни населени места преди 5 години, когато вирусът на Ковид-19 се появи в Италия, ставайки причина в крайна сметка за повсеместен локдаун. Лятото на 2020 г. беше първият период на отваряне на страната след това повсеместно затваряне, по време на което в Италия животът беше буквално парализиран. 

Пет години по-късно италианците следяха това лято с повишен интерес разпространението на друго заболяване на територията на страната си – западнонилската треска. Според доклада на Висшия италиански институт по здравеопазване от края на август в страната е имало 351 потвърдени случая на зараза със западнонилския вирус, посочва „Скай Ти Джи 24“. Те са били регистрирани в 43 провинции в 14 области. Засегнатите области са Пиемонте, Ломбардия, Венето, Фриули Венеция Джулия, Емилия Романя, Лацио, Абруцо, Молизе, Кампаня, Пулия, Базиликата, Сицилия и Сардиния. 22 от заразените са починали, като става дума основно за възрастни хора с други заболявания. 10 от смъртните случаи бяха регистрирани в областта Лацио, в която е столицата Рим, а 9 от смъртните случаи бяха регистрирани в областта Кампания.

Западнонилската треска се причинява от ухапване от заразени със западнонилския вирус комари от рода Culex. 80 % от инфектираните с вируса хора не се проявяват симптоми. При около 20 % от тях се развива именно западнонилска треска, характеризираща се с главоболие, температура, болки в мускулите, повръщане, обрив, умора, болка в очите и увеличени лимфни възли, показва справка на сайта на българския Национален център за заразни и паразитни болести.  При по-малко от един процент от заразените инфекцията може да протече като заболяване, засягащо нервната система. Рискови фактори са напреднала възраст, високо кръвно налягане, диабет, бъбречни заболявания, алкохолизъм и др. Времето от ухапването от заразен с вируса комар до проявата на симптомите е от 3 до 14 дни.

Западнонилският вирус се среща в Африка, Европа, Близкия изток, Северна Америка и Западна Азия. Заразените с него комари, които могат да заразят после човека, се инфектират на свой ред от заразени птици. Комарите разпространяват вируса, тоест те са негови вектори, а птиците са негов резервоар. Хората се считат за „задънена улица“ в еволюцията на вируса, защото за разлика от птиците, не могат да предадат вируса при последващо ухапване от комар. Вирусът може да се предаде единствено от човек на човек при кръвопреливане или трансплантация на органи. Инфектирана майка също може да зарази своето дете при бременност, раждане и кърмене, се казва още в справката, публикувана на сайта на Националния център.

Паралелно със западнонилската треска медиите в Италия се интересуваха и от друго по-екзотично заболяване, за чието разпространение също са виновни комарите – болестта чикунгуня, причинявана също от вирус. Разпространението на чикунгуня се следеше внимателно и в други европейски страни, както и в САЩ, а водещи медии, сред които „Ню Йорк таймс“, Би Би Си, „Монд“ или Националното обществено радио на САЩ, му посветиха пространни публикации.

Името на болестта чикунгуня идва от дума на езика кимаконде, говорен в Танзания. Думата в буквален превод означава „онова, което се огъва“, разказва Лори Силва, вирусолог от университета в Питсбърг, цитирана от Националното обществено радио на САЩ. Понятието буквално означава, че болните от чикунгуня са като огънати или прегънати от болка, добавя експертката.

Има два вида комари –  Aedes aegypti и Aedes albopictus – които предават вируса на чикунгуня, допълва „Ню Йорк таймс“. Между 4 и 8 дни след ухапването от комар човек може да развие симптомите на болестта, в това число висока температура, болки в ставите и обрив. В редки случаи заразата може да убие заразения, но тук говорим за заразени малки деца и възрастни хора.

“Фаталните случаи на зараза са малко, но чикунгуня може да причини у хората болки в продължение на месеци, а понякога дори и години“, разказва Скот Уийвър, научен директор на националната лаборатория в Галвестън в щата Тексас, цитиран от „Ню Йорк таймс“.

Чикунгуня рядко е фатално заболяване, но причинява продължителни болки в ставите и слабост, обобщава „Ню Йорк таймс“. “От днес за утре един здрав и трудоспособен човек изведнъж не може дори да набере номер по телефона, да хване химикалка, да държи нож, за да нареже продуктите за готвене“, разказва доктор Даяна Рохас Алварес, която оглавява екипа, занимаващ се с анализ на ситуацията с чикунгуня към Световната здравна организация.  Тя подчертава, че заразата действително влияе на качеството на живот на заразения.

Лори Силва, цитирана от Националното обществено радио на САЩ, също изтъква, че симптомите на заболяването обичайно отшумяват след няколко седмици, но има случаи, в които то се превръща в хронична болест.

От началото на годината в света са регистрирани над 240 000 случая на зараза, отбелязва „Ню Йорк таймс“. 90 души в света са починали в резултат на заразата, допълва Националното обществено радио на САЩ. Над 200 000 случая на зараза има в Латинска Америка, а на френския остров Реюнион в Индийския океан от началото на годината са регистрирани 50 000 случая на зараза. 

В Китай случаите на зараза са близо 10 000, основно в провинция Гуандун, посочва „Монд“. Това именно накара здравните власти в Китай да обявят истинска война на чикунгунята, отбелязва американското Национално обществено радио. В град Фошан, чието население е 9,5 милиона души, например военни пръскаха улиците и парковете с инсектициди, а заразените с вируса бяха изолирани, като мерките напомниха на мнозина за действията на китайските власти по време на Ковид-19. Чикунгуня не се разпространява по въздуха, но комарите, които са преносители на вируса – да. И тъй като огнищата на чикунгуня в Китай са рядкост, то населението в тази страна няма имунитет, затова някои от мерките, прилагани това лято от здравните власти, могат да бъдат оправдани, посочва Националното обществено радио на САЩ. Де факто тази година в Китай имаше най-голямото огнище на зараза с чикунгуня в историята на азиатския гигант.

Вирусът на чикунгуня за първи път е идентифициран в Танзания през 50-те години на миналия век и причинява спорадични огнища на зараза в Африка и Азия в следващите десетилетия. До 2004 г.  здравните власти не му обръщат голямо внимание, припомня „Ню Йорк таймс“. През 2004 г.  обаче избухва ново огнище на заразата в Кения, което се разпространява до френския остров Реюнион. И там една трета от населението се оказва заразена. После същият щам на вируса се прехвърля в Южна Азия и причинява големи огнища на заразата в Индия в периода 2005 –  2007 г. Оттам вирусът започва да обикаля по света. През втората половина на 2013 г. той започва да вилнее на Карибите и до края на 2015 г. в региона са регистрирани 1,8 милиона случая на зараза. После вирусът достига и Южна Америка, а по същото време нов щам от Ангола се озовава в Бразилия и оттогава двата щама циркулират редом един до друг.

Днес вирусът присъства в страни на всички континенти, без Антарктика, като случаите и огнищата на зараза са основно в тропическите и субтропическите райони, но климатичните промени и увеличаването на пътуванията по света допринасят за разпространението на заболяването, казва Лори Силва.

Според СЗО 5,6 милиарда души живеят в райони, в които комарите, които предават вируса, също могат да живеят. Тези комари хапят обикновено през деня, тоест те се захранват с кръвта на хората на работа, в училище или в автобусите.

Климатичните промени водят до разпространението на комарите-преносители на вируса по два начина. Едно по-топло и по-влажно време осигурява по-благоприятен хабитат за тези комари. А при екстремни метеорологични събития често пъти има наводнения, водата после се застоява, като се превръща в благоприятна среда за развъждането на комарите. При тези екстремни събития освен това хората са принудени да напуснат временно домовете си и да живеят при условия на ограничен достъп до чиста вода и на занижена хигиена, което отново превръща дадени райони в клъстъри на заразата, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

Комарът Aedes albopictus в последните години разширява присъствието си в Европа. В Южна Америка пък комарът Aedes aegypti пренася вируса в бедни квартали в бързо разрастващите се градове, в които има проблеми с водоснабдяването.

Хората изглежда получават имунитет към чикунгуня след заразата, но в страни като Индия или Бразилия населението е толкова голямо, че вирусът е в постоянна циркулация, пише американското издание.

Има две ваксини срещу чикунгуня, но те се произвеждат в ограничени количества и са предназначени основно за пътуващи хора от индустриализираните страни или за лаборанти и здравни работници, за които има повишен риск от зараза, посочва „Ню Йорк таймс“. Първата от двете ваксини е разработена от датската компания „Бавариан нордик“, но дозата в САЩ струва от порядъка на 270 долара, което е доста над възможностите например на хората в Парагвай, където ваксината би свършила работа срещу разпространението на вируса. В Бразилия изследователският институт „Бутантан“ сега работи по по-евтин вариант на втората ваксина.

Най-добрата защита срещу вируса на чикунгуня е да не бъден ухапан от заразен комар. Следващата стъпка е да се редуцират местата, в които се развъждат комарите. Ето защо това лято в засегнатите от заразата райони в Китай здравни служители обикаляха от къща на къща, за да проверяват за застояла вода, която може да се превърне в естествен развъдник на комари-преносители на заразата, коментира „Ню Йорк таймс“.

През миналия месец Световната здравна организация предупреди, че моделът на настоящото разпространение на вируса наподобява на глобалната епидемия отпреди 20 години, при която бяха заразени 500 000 души по света, посочва „Ню Йорк таймс“.

В САЩ от 2019 г. няма случаи на местно предаване на заразата, а само случаи на зараза на хора, завърнали се от райони с огнища на заразата. Случаи на чикунгуня бяха регистрирани във Франция и в Италия. Заболяването е ендемично в Мексико.

САЩ може и да са доволни от факта, че на местно ниво няма предаване на чикунгуня, но имат друг повод за безпокойство, отбелязва френското издание „Сианс е ви“. Този повод се нарича чума, която през Средновековието изтреби голяма част от европейското население. Тогава за период от 5 години според оценките между 30 и 60 % от населението на Стария континент, или 25 милиона души, са умрели от тази болест. Днес тя не е изчезнала напълно, но медиците знаят как да я лекуват, така че тя на предизвиква опустошения като тези от миналото. Това е добре, тъй като това лято жител на Калифорния беше диагностициран именно с чума, посочва френското издание. Новината беше съобщена на 19 август чрез прессъобщение на окръг Ел Дорадо. Името и полът на заразения не се съобщават. От съобщението ставаше ясно само, че човекът се е заразил, докато е бил на къмпинг в района на град Саут Лейк Тахо. “Чумата присъства естествено в няколко района на Калифорния. Важно е хората да вземат предпазни мерки за себе си и за техните домашни животни, когато са навън, по-специално когато се разхождат или лагеруват в зони, в които има диви гризачи“, се казваше в съобщението на властите, публикувано на 19 август. 

Чумата е бактериално заболяване, дължащо се на бактерията Yersinia pestis. Често пъти се предава при ухапване от бълхи, които са се сдобили с тази бактерия, хапейки преди това заразени гризачи като плъхове или катерици.

За да се избегне зараза, здравните власти на окръг Ел Дорадо препоръчаха на жителите да не докосват труп на гризач, да третират срещу бълхи домашните си любимци, да избягват зони за къмпингуване, в които има много гризачи, да носят широки и дълги дрехи, за да избегнат ухапвания от бълхи, да се консултират с ветеринар, ако домашният любимец се разболее след контакт с мъртъв или жив гризач, да се консултират с лекар, ако се разболеят след ухапване от бълха или от гризач, обобщава „Сианс е ви“.

Френската медия „Радио Франс“ пък припомня, че преди случаят на зараза в Калифорния в американския щат Аризона през юли пациент почина от белодробна чума, като това беше първи смъртен случай в резултат на заболяването в страната от 2007 г. насам.

Източник: БТА