Икономика
Бюджетният дефицит нараства с близо 925 млн. лева през юли до 4,278 млрд. лева, съобщават от Министерството на финансите

Дефицитът по бюджета на България нараства с близо 925 млн. лева на месечна база до 4,278 млрд. лева на касова основа към края на месец юли тази година, става известно от данните на Министерството на финансите в съобщение до медиите и публикувани на официалния сайт на ведомството. Отрицателното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 2,780 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 1,498 млрд. лева. Дефицитът към края на седмия месец на тази година се равнява на 1,96 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт.
За сравнение, към края на предходния месец юни салдото по КФП бе отрицателно в размер на 3,35 млрд. лева или 1,5 на сто от прогнозния БВП, пирпомня БТА.
Размерът на фискалния резерв към края на юли достига 19,778 млрд. лв., в т. ч. 17,953 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в Българската народна банка и банки, и 1,825 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Основни параметри по консолидираната фискална програма (КФП) към юли 2025 г.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2025 г. са в размер на 46,358 млрд. лв. или 51,4 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 13,5 на сто (5,511 млрд. лв.) спрямо отчетените към юли 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват с 16,7 на сто (5,418 млрд. лв.), пише в съобщението на финансовото министерство.
Неданъчните приходи нарастват с 12,9 на сто (787,3 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 694,1 млн. лева.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 37,793 млрд. лв., което представлява 53,3 процента от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81,5 процента от общите постъпления по КФП за периода.
Късното приемане на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г. забави прилагането на промените, свързани с мерките за повишаване на събираемостта на приходите и борбата със сивата икономика, съкрати времето, през което те ще се прилагат през 2025 г., но предприетите действия от приходните администрации за повишаване на събираемостта вече започват да оказват ефект върху постъпленията от ДДС, посочват от финансовото ведомство.
Неданъчните приходи са в размер на 6,899 млрд. лв., което представлява 57,5 процента от годишните разчети. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1,665 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2025 г. възлизат на 50,636 млрд. лв., което е 52,4 процента от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към юли 2024 г. бяха в размер на 41,818 млрд. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството в размер на 1,2 млрд. лева, уточняват от Министерството на финансите.
При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на юли 2025 г. нарастват със 7,617 млрд. лв. (17,7 на сто), пише в съобщението. Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Нелихвените разходи са в размер на 48,710 млрд. лв., което представлява 52,6 процента от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) със 7,058 млрд. лв. (16,9 на сто) спрямо отчетените към юли 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 43,391 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5,278 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 41,2 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 758,8 млн. лв. (46,7 процента от планираните за годината и ръст от 239,7 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г., което се дължи основно на календара по обслужването на държавния дълг), се посочва в съобщението.
Източник: БТА
Икономика
Американските борсови индекси са почти без промяна ден преди правителствените данни за пазара на труда

Един ден преди очакваните с нетърпение правителствени данни за пазара на труда днес фондовите пазари в САЩ бяха почти в застой. Индустриалният индекс Dow Jones, който и вчера се движеше почти без промяна, се повиши с умерените 0,05 на сто до 45 300 пункта в началото на търговията, предаде ДПА.
Технологичният Nasdaq 100 и по-широкият индекс S&P 500, които се повишиха вчера, също почти не се промениха в началото на днешната сесия. Nasdaq 100 се повиши с 0,2 на сто до 23 458 пункта, а S&P 500 – също с 0,2 на сто до 6 460 пункта.
Докладът за пазара на труда за август може да даде допълнителна представа за паричната политика на Управлението за федералния резерв. Следващото заседание на УФР е насрочено за средата на септември. Към момента пазарът е почти сигурен, че централните банкери ще понижат основния лихвен процент за първи път през тази година – макар и умерено, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп от месеци призовава за значително намаляване на лихвените проценти.
Очакванията на икономистите са за слаб ръст на заетостта и повишаване на равнището на безработица. Специалистите очакват, че официалният правителствен доклад ще покаже, че през август са добавени 75 000 работни места в неселскостопанския сектор, което е приблизително еднакъв брой с предходния месец според оценките, събрани от Дау Джоунс. Икономистите прогнозират, че равнището на безработица се е повишило от 4,2 на сто на 4,3 на сто.
Притесненията около пазара на труда засилват очакванията, че УФР ще намали основната лихва на предстоящото си заседание по-късно този месец. Вероятността за такъв ход се оценява на 97,4 на сто спрямо 96,6 на сто ден по-рано, показва инструментът „Си Ем И ФедУоч“ (CME FedWatch).
Броят на първоначалните молби за обезщетения за безработица в САЩ се увеличи през седмицата, приключваща на 30 август, показаха по-ранни данни днес. В сравнение с предходната седмица броят на молбите се е увеличил с 8 000 до 237 000 на сезонно изгладена база според данни на Министерството на труда на САЩ. Икономистите прогнозираха увеличение до 230 000. Данните за предходната седмица бяха потвърдени на ниво от 229 000. Четириседмичната плъзгаща се средна стойност се увеличи с 2500 до 231 000 в сравнение с предходната седмица.
Междувременно други данни разкриха, че търговският дефицит на САЩ е нараснал с почти една трета през юли въпреки високите мита. Вносът надхвърля износа със 78,3 млрд. долара, показват данни на Министерството на търговията във Вашингтон. Това е с 32,5 на сто повече, отколкото през юни, когато дефицитът беше малко над 59 млрд. долара. През юли вносът нарасна с 5,9 на сто до почти 359 млрд. долара, докато износът се увеличи само с 0,3 на сто до над 280 млрд. долара.
След вчерашните разочароващи данни на Бюрото по трудова статистика към Министерството на труда в САЩ за свободните работни места и текучеството на работната сила (JOLTS) днес ново разочарование дойде и от публикуван по-рано доклад на консултантската компания „ЕйДиПи Рисърч“ (ADP Research). Според него темпът на наемане в частния сектор също се е забавил през август. През август частният сектор на САЩ създаде само 54 000 работни места, като очакванията бяха за 75 000.
Източник: БТА
Икономика
Търговският дефицит на САЩ достигна четиримесечен връх заради рязко увеличение на вноса през юли
Търговският дефицит на Съединените щати се е увеличил през юли до най-високото си равнище за последните четири месеца заради рязък ръст на вноса, предадоха Ройтерс и Блумбърг.
По данни на Министерството на търговията дефицитът в търговията със стоки и услуги е нараснал с близо 33 на сто спрямо юни до 78,3 млрд. долара. Средната прогноза на икономисти, анкетирани от Блумбърг, беше за около 78 млрд. долара.
Вносът се е увеличил с 5,9 на сто – най-силният ръст от началото на годината. Повишението се е дължало до голяма степен на промишлени доставки, включително немонетарно злато, чийто внос е достигнал рекордните 10,5 млрд. долара преди въвеждането на по-високи мита върху доставките от Швейцария. Увеличили са се и доставките на потребителски стоки и капиталово оборудване. Износът също е нараснал, но с по-бавен темп.
Докладът отразява усилията на американските компании да ускорят вноса преди въвеждането на нови мита, наложени от администрацията на президента Доналд Тръмп върху редица държави, с които все още няма сключени търговски споразумения.
Дефицитът в стокообмена с Китай се е увеличил за пръв път от шест месеца, а този с Мексико също е нараснал леко. Дефицитът с Канада се е разширил след отчетения през юни най-малък размер от 2020 г. насам.
Коригиран спрямо инфлацията, дефицитът в търговията със стоки е достигнал 100,1 млрд. долара през юли – ниво, близко до рекордните стойности от началото на годината.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
„Амазон“ е изплатил данъци на стойност 1 милиард британски лири през 2024 г. във Великобритания

Американският технологичен концерн „Амазон“ (Amazon) обяви, че е платил данъци на стойност 1 милиард британски лири (1,34 милиарда долара) миналата година във Великобритания, след като приходите му са нараснали до над 29 милиарда британски лири, предаде ДПА.
Онлайн търговецът на дребно, който е един от най-големите работодатели в страната, обяви, че данъците, които плаща, са се повишили от 932 милиона британски лири през 2023 г.
Преките данъци, които компанията трябва да плати, включват корпоративен данък, бизнес ставки и данък върху цифровите услуги.
Те са достигнали около 1 милиард британски лири във Великобритания за 2024 г., според публикация в блога на компанията.
„Амазон“ е изправена пред сериозни критики за данъчните си дела във Великобритания през последните години, като компанията не е плащала корпоративен данък през 2021 г. и 2022 г. поради данъчното облекчение за „супер приспадане“, което вече е реформирано.
Корпорацията е платила корпоративен данък миналата година, но няма яснота за другите данъци, отбелязва ДПА.
Базираната в Силициевата долина компания подчерта, че е сред „топ 10 на данъкоплатците във Великобритания“ и планира да инвестира 40 милиарда британски лири в страната през идните три години.
Освен това общата сума на събраните от „Амазон“ данъци, като например ДДС, плащано от клиентите за продуктите, които купуват или националните осигурителни вноски на служителите е достигнала над 4,7 милиарда британски лири миналата година.
Компанията също така съобщи, че приходите ѝ от дейности във Великобритания са се увеличили до над 29 милиарда британски лири от около 27 милиарда британски лири година по-рано.
„Амазон“ има над 75 000 служители във Великобритания и обяви, че планира да наеме още хиляди като част от плана си за продължаващ растеж.
Това ще включва 2000 работни места в новия склад в Хъл и около 2000 в друг в Нортхамптън.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Технологиипреди 3 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати