Икономиката в Русия е в застой и ако централната банка не намали лихвените проценти, възможно е страната да изпадне в рецесия. Това заяви днес Герман Греф, главен изпълнителен директор на най-голямата руска банка „Сбербанк“ и един от най-влиятелните банкери в Русия, цитиран от Ройтерс.

Руската икономика, намираща се в условията на война, нарасна с 4,1 на сто през 2023 г. и с 4,3 на сто през 2024 г., много по-бързо от страните членки на Г-7, въпреки многобройните западни санкции, наложени след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г. Въпреки това икономиката рязко се забавя при високите лихвени проценти.

Най-високите военни разходи на Русия от времето на Студената война насам разшириха инфлацията, което накара централната банка да повиши основния си лихвен процент до 21 на сто през октомври – най-високото ниво от първите години на управлението на президента Владимир Путин през 2003 г.

Централната банка намали лихвения процент до 20 на сто през юни, а след това до 18 на сто през юли, но високопоставени служители отправиха редица предупреждения, през която икономиката е изправена, която според тях все още е скована от застрашаващата цена на кредитите.

В изказване пред репортери в кулоарите на Източния икономически форум в град Владивосток, Греф, бивш министър на икономиката, заяви, че през второто тримесечие икономиката изглежда така, сякаш се намира в „техническа стагнация“.

Греф заяви, че очакваното намаление на лихвите от сегашните 18 на 14 на сто до края на годината не е достатъчно, за да съживи икономиката, и предположи, че само ако лихвите бъдат намалени на 12 на сто може да се очаква икономическо възстановяване.

„Важно е да се излезе от този период на контролирано охлаждане на икономиката, за да не се превърне в стагнация, защото съживяването на икономиката ще бъде много по-трудно от охлаждането ѝ“, допълни той.

Греф заяви, че данните от банките, които се получават по-бързо от тези на Руската статистическа служба „Росстат“, показват рязко забавяне и че има признаци, че през юли и август растежът е бил близък до нулата.

Миналата седмица министърът на финансите Антон Силуанов информира президента Владимир Путин на среща в Кремъл, че се очаква икономическият растеж на Русия да се забави до 1,5 на сто през 2025 г., което е с един процентен пункт под предишната официална прогноза за 2,5 на сто, тъй като високите лихвени проценти, наложени за ограничаване на инфлацията, са задушили заемането на средства.

Натискът върху централната банка, ръководена от Елвира Набиулина, да намали лихвите на заседанието си на 12 септември се засилва от предупрежденията на държавни ръководители и бизнес лидери за опасността от въздействието им.

Греф изрази надежда, че Централната банка на Русия ще се вслуша в предупрежденията и ще избегне рецесия.

„При сегашните равнища на инфлация темпът, при който можем да се надяваме на икономическо възстановяване, е 12 на сто или по-нисък. Така че някъде около тези равнища най-вероятно ще видим икономическо възстановяване“, заяви той.

Алексей Заботкин, заместник-управителят на централната банка заяви във вторник, че Русия е постигнала значителен напредък в борбата с инфлацията, но че банката проявява предпазливост в оценките си за намаляване на инфлацията, за да се увери, че те не са прекалено преждевременни или прекалено оптимистични.

„Последните данни показват, че икономиката се охлажда по-бързо от очакваното“, заяви министърът на икономиката Максим Решетников.

По време на първите два мандата на Путин като президент от 2000 до 2008 г. руската икономика нарасна до 1,7 трилиона долара спрямо по-малко от 200 млрд. долара през 1999 г. Но сега номиналният брутен вътрешен продукт (БВП) на Русия е едва 2,2 трилиона долара, приблизително на същото ниво, на което беше през 2013 г. – годината преди Русия да анексира Крим от Украйна.

Източник: БТА

„Електроразпределителни мрежи Запад“ (ЕРМ Запад) започва информационна кампания под надслов „Животът струва повече от лайковете“, насочена към превенция на рисковото поведение сред деца и тийнейджъри, свързано с качване на електрически стълбове и съоръжения с високо напрежение за заснемане на „екстремни“ видеа и снимки за социалните мрежи, съобщиха от дружеството.

Кампанията цели да повиши информираността за реалните опасности от токов удар, падане и фатални инциденти, които могат да възникнат при подобни действия. 

От дружеството отбелязват, че се наблюдава нарастваща тенденция сред младите хора да търсят популярност чрез рискови предизвикателства, често вдъхновени от социалните медии.

Основните послания с хаштаг #StayAliveChallenge – „Животът струва повече от лайковете“, са „Животът ти е по-ценен от всяко стори“, „Не си играй с напрежението – играй с въображението“, „Лайковете изчезват. Последиците остават“.

Кампанията е насочена към ученици на възраст между 8 и 18 години, както и техните родители и учители, които играят ключова роля в превенцията.

Тя ще включва образователни видеа и инфографики в „Тик-Ток“ (TikTok), „Инстаграм“ (Instagram) и „ЮТюб“ (YouTube), разпространение на печатни материали, партньорства с разпознаваеми сред тийнейджърите лица и други активности. Целта е постигане на повишена информираност и промяна в поведението, намаляване на инцидентите, свързани с електрически съоръжения, и създаване на култура на безопасност и отговорност сред младите хора.

БТА припомня, че на 2 септември се наложи аварийно-спасителна операция на две непълнолетни деца, които се качиха на висока строяща се сграда край бул. „Цариградско шосе“.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА