Свят
Западни издания коментират обиколката на Фон дер Лайен в няколко страни от ЕС, включително България

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен планира два пъти годишно да се прави преглед на инвестициите в отбраната на страните от Европейския съюз, пише в заглавие британският в. „Файненшъл таймс“ по повод обиколката ѝ в няколко държави от ЕС, включително България.
Държавите членки на ЕС трябва да оценят пропуските във военните си способности и да изготвят планове за тяхното преодоляване на неформална среща на лидерите им в Копенхаген, заяви пред британското издание Фон дер Лайен и добави, че след това се очаква напредъкът им да бъде проверяван на всеки шест месеца.
„Много е важно (в Копенхаген) да се изготви план за действие, в който подробно да се опише, на първо място, какви са пропуските. И как ще ги компенсираме до 2030 г.?“, каза тя, цитирана от „Файненшъл таймс“.
„Трябва да определим цели и етапи (…), защото само това, което може да се измери, се изпълнява“, посочи Фон дер Лайен и добави: „Така че трябва наистина да видим, че всички напредват. Защото това е огромна задача. Това е национална задача, но и обща задача за целия Европейски съюз“, добави тя пред британското издание.
Фон дер Лайен каза това по време на четиридневната си обиколка в страни на Източния фланг на ЕС, която приключва тази вечер. Обиколката включваше пътуване с финландски кораб на бреговата охрана, посещение на естонска военновъздушна база, среща с полския министър-председател Доналд Туск до новата укрепена гранична ограда на страната с Беларус и визита в оръжеен завод в България, преди заключителните срещи в Литва и Румъния днес, посочва „Файненшъл таймс“.
В петък Европейската комисия обяви, че ще разпредели цялата си програма за заеми за превъоръжаване и производство на оръжие на стойност 150 млрд. евро, което е най-новата стъпка на Брюксел в областта на военните въпроси. Председателката на ЕК заяви, че „последните три години, разбира се, бяха революция“ по отношение на участието на Еврокомисията във въпросите на отбраната.
Урсула фон дер Лайен и Доналд Туск инспектираха полско-беларуската граница, извежда в заглавие полският в. „Газета виборча“.
Полският премиер Туск и председателката на Европейската комисия Фон дер Лайен пристигнаха вчера на инспекция в Кринек на полско-беларуската граница. Основна тема на разговорите им стана отбраната и сигурността, включително защитата на източната граница на Европейския съюз, отбелязва полското издание.
В пограничния пост в Кринек двамата участваха в брифинг с командния състав на граничната охрана и армията, които са ангажирани с охраната на полско-беларуската граница, където от няколко години се наблюдават хибридни дейности и миграционен натиск, предизвикани от Беларус и Русия, посочва „Газета виборча“.
След това те се отправиха към Озерани Мале, малко село близо до границата с Беларус. Тук, при модернизираната гранична ограда, те направиха съвместно изявление.
Туск посочи в изявлението си пред медиите, че последните дни и седмици на войната в Украйна ясно показаха, че „никакви отстъпки и никакви игри с руския лидер Владимир Путин и Русия няма да доведат до успех или да гарантират европейската сигурност“, обръща внимание „Газета виборча“.
„Стига отстъпки, трябва да бъдем твърди и добре подготвени. Полша се подготвя добре, а ЕС и самата председателка на Еврокомисията също са тук, за да намерят аргументи, с които да убедят всички в Европа, че тази граница е граница, която трябва да защитим и в която трябва да инвестираме, включително и европейски средства“, каза още Туск.
Посещението на Фон дер Лайен в България поставя акцент върху нелекия път на страната към превръщането ѝ в европейски оръжеен хъб, извежда в заглавие онлайн изданието „Политико“.
Посещението на председателката на Европейската комисия в България идва, след като германската оръжейна компания „Райнметал“ обяви, че планира да построи два нови завода в България, което ще превърне страната в най-големия производител на барут в Европа, посочва „Политико“.
Вчерашната визита на Фон дер Лайен в най-големия държавен оръжеен завод в България (Вазовските машиностроителни заводи в Сопот – ВМЗ) обаче предизвика протести на националистически партии, разкривайки вътрешни разногласия относно нарастващата роля на страната като хъб за производство на оръжие, пише онлайн изданието
Председателката на Еврокомисията беше придружавана от българския министър-председател Росен Желязков във ВМЗ, където двамата обсъдиха въпроси, свързани с европейската сигурност, и разгледаха съоръженията на завода.
„Това е точно такъв проект, какъвто искаме да видим“, заяви Фон дер Лайен, цитирана от „Политико“, и добави: „Той ще донесе нови работни места в региона. Благодарение на тези проекти в Сопот ще бъдат създадени до 1000 нови работни места, а освен това ще увеличим и производството на боеприпаси“.
„България активно допринася както за отбраната и сигурността на Украйна, така и за тази на Европейския съюз“, каза председателката на ЕК. „Приносът на България и нейната отбранителна промишленост са повод за гордост не само за страната, но и за цяла Европа. Затова ви благодаря много за това посещение“, допълни тя.
Група протестиращи от крайнодясната партия „Възраждане“ и националистическата партия „Величие“ се събраха пред входа на завода, за да изразят своето негодувание от визитата на Фон дер Лайен, отбелязва „Политико“.
Костадин Костадинов, лидерът на „Възраждане“, който по-рано е призовавал за излизане на България от НАТО, блокира влизането на автомобила на председателката на Еврокомисията в завода, описва изданието.
По време на Студената война България се превърна в един от основните производители на оръжие за страните от Варшавския договор, специализирайки се в леко стрелково оръжие, боеприпаси и леки бронирани машини. Разпадът на Съветския съюз обаче доведе до рязък спад в сектора, като много държавни заводи бяха затворени, посочва „Политико“.
Инвазията на Русия в Украйна вдъхна нов живот на българската отбранителна промишленост, превръщайки страната в ключов доставчик на боеприпаси по съветски стандарт за Киев и съживявайки някога неработещи заводи, отбелязва изданието.
Фон дер Лайен е на обиколка в страни на така наречената „предна линия“ ЕС, за да ги увери в подкрепата на на блока срещу Русия. Освен България, която има излаз на Черно море, председателката на Еврокомисията посети Финландия, Естония, Литва, Латвия и Полша – все държави, които граничат с Русия или Беларус. Днес тя ще е в Румъния и Литва, посочва „Политико“.
Източник: БТА
Свят
Корейският сценарий за край на войната в Украйна е възможен, но няма да гарантира сигурност, каза Володимир Зеленски

Южнокорейският сценарий за край на войната в Украйна е възможен, но той няма да удовлетвори нуждите ѝ в сферата на сигурността, каза президентът Володимир Зеленски в интервю за френското издание „Поан“, цитирано от Укринформ.
„Южна Корея е пример за тържество на ценностите. Нейното развитие е несъпоставимо с това на Северна Корея, която преживя истински икономически и цивилизационен упадък. Южна Корея направи скок напред по отношение на цивилизация, технологии и икономика, защото поощрява хуманността. А това е най-важното за една страна – фокусът да е върху хората“, подчерта украинският лидер.
Той добави, че макар и корейският сценарий за край на войната да е възможен, заплахата от Северна Корея е несравнима с тази от Русия, като освен това по думите му Южна Корея разполага с много по-големи гаранции за сигурност.
„Всичко е възможно – но трябва да признаем, че Южна Корея има голям съюзник – САЩ. А повярвайте ми, тя разполага с достатъчен брой системи за противовъздушна отбрана, за да гарантира сигурността си. Честно казано, Украйна се стреми да получи надеждни гаранции за сигурност, каквито са например зенитно-ракетните комплекси „Пейтриът“, притежавани от Южна Корея. Но този паралел има и своите ограничения: населението на Северна Корея е около 20 милиона души, а това на Русия е над 140 млн. Заплахата от Русия е пет-шест, дори десет пъти по-голяма. Пренасянето едно към едно на южнокорейския модел е малко вероятно да удовлетвори нуждите на Украйна в сферата на сигурността“, посочи Зеленски и добави, че силно се възхищава на южнокорейския икономически модел.
По-рано съветник по въпросите на сигурността на френския президент Еманюел Макрон каза, че договарянето на прекратяване на огъня е възможно – стига Украйна да получи солидни гаранции за сигурността си, припомня Укринформ.
/АГ/
Източник: БТА
Свят
Повечето от внесените незаконно в Белгия цигари идват от България, съобщават местни медии

Най-големият дял на внасяните незаконно в Белгия цигари идва от България, съобщават белгийски медии. Отбелязва се, че в последните години се наблюдава чувствително увеличение на контрабандата заради повишението на акциза върху тютюневите изделия в Белгия.
В последните години средната цена на пакет цигари в Белгия нарасна от 6,39 на 10,57 евро, като мярката бе въведена, за да се ограничи употребата на цигари. Властите отчитат, че е постигнат обратен ефект – нараства незаконният внос на евтини цигари, като същевременно белгийският бюджет е загубил 692 милиона евро приходи между 2020 и 2024 година. Само за първото тримесечие на тази година 34,6 на сто от изпушените цигари в страната не са донесли бюджетни приходи, докато миналата година този дял е бил 26,9 на сто, сочи проучване.
От незаконните цигари в Белгия едва 2,9 на сто са фалшиви, докато 31,7 на сто са произведени законно, но са внесени в нарушение на правилата, които предвиждат, че всеки пътник може да пренася в багажа си до два стека цигари.
От България пристигат 45,4 на сто от незаконно внесените тютюневи изделия, от Люксембург, където акцизите са чувствително по-ниски – 14,7 на сто, от Турция – 7,8 на сто. Отчита се значителен внос също от Румъния, Мароко и Албания. Според експерти в тази област това, че някои от тези държави не са туристически, води до извода, че става дума за организирана контрабанда.
Федерацията на тютюнопроизводителите от Белгия и Люксембург е на мнение, че колкото повече акцизите се повишават, толкова по-широки възможности се отварят пред престъпните мрежи. От организацията призовават белгийското правителство да преразгледа подхода си към акцизите и ограниченията срещу електронните цигари.
Източник: БТА
Свят
Доналд Тръмп каза, че ще продължи да се бори за мир в Украйна

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се ангажира да продължи да се бори за сключване на мирно споразумение между Москва и Киев въпреки все по-засилващите се съмнения дали е възможно в обозримото бъдеще колегите му от Русия и Украйна Владимир Путин и Володимир Зеленски да се срещнат и да преговарят лице в лице, съобщиха агенциите, като се позоваха на негово телевизионно интервю.
„Нещо ще се случи, но те (Путин и Зеленски) все още не са готови за това. Но нещо (определено) ще се случи. И ние възнамеряваме да направим така, че то да се случи“, каза американският лидер пред „Си Би Ес Нюз“.
Вчера Тръмп спомена, че в идните дни възнамерява да участва в разговори за войната, след като срещата му с Путин в Аляска не доведе до пробив. По думите на официален представител на Белия дом се очаква по-късно днес републиканецът да разговаря по телефона със Зеленски.
Също вчера, Путин каза, че е готов да се срещне с украинския лидер, ако той дойде в Москва, но добави, че всяка подобна среща трябва да бъде подготвена внимателно и да донесе реални резултати. Украинският външен министър отхвърли варианта подобни преговори да се състоят в руската столица.
В интервюто за Си Би Ес Тръмп посочи, че никак не го радва касапницата между Русия и Украйна, но добави, че ще продължи да се бори за постигането на мирно споразумение.
„Мисля, че ще успеем да изгладим всички различия. Честно казано, мислех, че ще бъде по-лесно да се разбера с руската страна, отколкото с другите страни, но в действителност нещата с нея се оказаха малко по-сложни“, посочи той.
Тръмп е недоволен от факта, че не може да спре боевете в Украйна, които започнаха с руското нахлуване през февруари 2022 г. Първоначално той предвиждаше, че ще успее да прекрати войната веднага след встъпването си в длъжност през януари.
По отношение на вчерашните кадри от присъствието на Путин, китайския президент Си Цзинпин и севернокорейския лидер Ким Чен-ун заедно на парада в Пекин републиканецът посочи, че е в „добри отношения“ с всеки един от тях.
„Разбирам защо го направиха. Те се надяваха аз да видя това и аз го видях“, каза Тръмп. „Отношенията ми с всички тях са много добри. И в идните две седмици ще разберем до каква степен (наистина) са добри.“
По отношение на заслугите, които му се приписват за уреждането на различни военни конфликти по света, Тръмп допълни, че не се бори за Нобелова награда, а че просто иска да сложи край на кръвопролитията.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Технологиипреди 3 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 2 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати