През септември Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) разширява обхвата на разяснителната кампания „НЗОК за теб“, съобщиха от здравния фонд.

Хората остават във фокуса на работата на институцията, но за да може Здравната каса да достигне до повече от тях, започва разясняване на правата им като здравноосигурени в медии и по екраните в метрото.

Всяка седмица популярни личности, подкрепящи каузата на НЗОК, ще разказват от екрана всичко, което засяга пациентите. Интервюта по актуални теми с експерти на Здравната каса също ще дават информация от радио и телевизионния ефир. Потребителите на НЗОК, могат да продължат да се информират за правата си и от социалните мрежи на институцията – TikTok, Facebook, YouTube, както и от официалния сайт на Здравната каса: www.nhif.bg

От средата на месеца, към средствата за информация, в столицата ще бъде добавена и мрежата на столичното метро.

Заедно със своите регионални структури в страната, НЗОК вече провежда и срещи в домове за възрастни хора. Там експерти от институцията запознават обитателите с правата им на здравноосигурени, предоставят им информация за защита от злоупотреби, разясняват възможностите за профилактика, помощни средства, дентална помощ.

За да бъде поставена основата на трайна здравна култура сред младите, инициативите обхващат и университетите и учениците от гимназиален етап.

НЗОК обръща специално внимание и на сдвояването с приложението „Е-здраве“, където пациентите могат да открият своята медицинска информация. Тя, в ръцете на хората, е и инструмент за по-строг контрол върху системата. Институцията призовава гражданите при всяка установена нередност да сигнализират НЗОК – за да можем заедно да защитим средствата за здраве.

Източник: Offnews.bg

В България липсват 340 лекари в спешната помощ, но никой не предлага част от местата да се заемат от парамедици, сочи анализ на Съюза на парамедиците в България. Данните са на база запитване по Закона за достъп до обществена информация до Министерството на здравеопазването (МЗ) и Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП).

В София свободните места са 102 или над 40% от всички, в Силистра липсата е в размер на 60 на сто, в Монтана, Кюстендил, Варна, Русе и Сливен не достигат над 30% медици в Спешната помощ. През летния сезон в Бургас липсват 20 фелдшери, а населението достига до 2 млн. души. Най-малък недостиг се наблюдава в Кърджали, Стара Загора и Перник.

Има дни, в които цели областни градове остават без нито един лекарски екип. Смолян, Благоевград, Ямбол, Велико Търново разчитат на едва 4–6 линейки за целия град и околните села. В цялата страна има трайно незаети 340 лекарски места. Въпреки увеличеното възнаграждение, лекарите категорично отказват да работят в Спешната помощ, а с незаетите бройки не се прави нищо, пишат още от Съюза на парамедиците.

Причината не е само в парите, а в хаоса, унизителните условия, липсата на перспектива и комуникация, свързаността между екипите, болниците и полицията. Не се организират ежегодни обучения, няма модерни медикаменти, няма държавна политика за продължаващо медицинско образование, а хората са оставени да се борят сами в система, която ги изцежда и обезкуражава, посочва д-р Теодор Цанков, реаниматор и зам.-председател на Съюза.

Оказва се, че освен че не се трансформират в места за парамедици, свободните бройки са недостъпни и за лекари на граждански договор, заради бюрократични правила.

От Съюза на парамедиците настояват за законодателна реформа, която да позволява назначаването на парамедици с ясен стандарт за тяхната дейност, възможност лекари да дежурят на граждански договор и гъвкави модели на заетост.

Сред предложенията са още специализантите държавна поръчка да полагат минимум три добре платени дежурства в ЦСМП на месец. Според Съюза на парамедиците щатните разписания в системата на Спешната помощ не отразяват реалността. Времето за пристигане на екип – 8-10 мин. в града и 20 мин. в селата, е илюзия, допълват парамедиците.

България е десетилетия назад от европейските стандарти – и по брой екипи, и по оборудване, и по условия за персонала. За реална промяна са нужни както драстично увеличение на финансирането и разделяне на спешните от неотложни повиквания, така и инвестиция в човешки ресурс – чрез достойни условия на труд и продължаващо обучение, пишат още от Съюза на парамедиците.

В началото на годината от Съюза предложиха парамедици да бъдат назначавани в училищата, като това ще помогне за решаването на кризата с липсата на медицински сестри.

Техен анализ показва, че в училищата най-честите инциденти са травми и неотложни състояния. Парамедиците са квалифицирани именно в оказването на първа помощ. Наредбата за здравните кабинети в училищата обаче ограничава училищните ръководства да наемат само медицински сестри и фелдшери.

Според организацията в България не достигат 30 000 медицински сестри, а професията „фелдшер“ вече не съществува – заменена е от „лекарски асистент“. Поради тази причина има и учебни заведения, които не могат да осигурят нужното „медицинско лице“.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Все повече хора прекарват голяма част от деня си пред компютри, телефони и таблети. Това се отразява пряко на очите – зачервяване, замъглено зрение и усещане за умора вече са сред най-честите оплаквания в офталмологичните кабинети. В същото време модерната медицина предлага решения за проблеми, които до скоро изглеждаха нелечими, казва д-р Веселин Даскалов – водещ офталмохирург пред екип на Столична лекарска колегия.

В динамичното време, в което живеем, младите хора страдат най-вече от т.нар. компютърен синдром. Пациентите се оплакват от зрителна преумора, замъглено зрение, често мигане, сърбеж и парене в очите. В тези случаи се налага поставянето на изкуствени сълзи, казва офталмологът.

По думите му по-възратните пациенти най-често страдат от старческо далекогледство, което се появява след 40-годишна възраст и засяга около 40% от населението. Медицината прави пробив и в този случай, тъй като корекция на зрението може да бъде извършена с лазерна процедура или с поставяне на мултифокални вътреочни лещи.

Всеки, който работи по повече от 4 часа пред екран, неизбежно изпитва зрителна умора. Симптомите са зачервяване, парене, усещане за чуждо тяло в окото. В такива случаи е важно да се потърси офталмолог и да се направи ежегоден профилактичен преглед, казва д-р Даскалов.

Очният специалист подчертава, че след 40 г. често срещани увреждания са глаукомата и катарактата (т. нар. перде на окото) При катаракта лечението е хирургично – смяна на лещата с изкуствена, посочва лекарят.

При глаукомата разполагаме с широка гама от импланти – експрес имплант, клапан на Ахмет и сравнително новия Xen. Те отвеждат течността от предната очна камера и трайно намаляват вътреочното налягане. Резултатите са много по-добри и дълготрайни в сравнение с класическата трабекулектомия. Що се отнася до катарактата, развитието е революционно. Днес почти всички пациенти получават вътреочни лещи, като освен стандартните монофокални вече се използват мултифокални и с удължен фокус. Все по-често се прилагат и лазер-асистирани операции, посочва д-р Даскалов.

Кои симптоми са сигнал за консултация със специалист

Всеки, който усети зрителна умора, зачервяване на очите, чувство за чуждо тяло или други нетипични симптоми, трябва да потърси лекарска помощ. Добре е поне веднъж годишно да се правят профилактични прегледи, препоръчва специалистът.

По думите му младите хора са отговорни към очното си здраве – четат, интересуват се, задават адекватни въпроси, твърди офталмологът.

Той посочва и кои са най-значимите постижения в неговата сфера през последните 20 години.

При катарактата вече използваме мултифокални лещи и лазерни техники. При отлепване на ретината резултатите значително се подобриха благодарение на газовите импланти. Също така имаме напредък при макулните дупки и епиретиналните мембрани – успеваемостта на операциите е над 90%. В детската офталмология вече има медикаменти за лечение на наследствени заболявания като амавроза на Лебер, които дават частично зрение на иначе слепи пациенти. Рефрактивната хирургия също е голямо направление – чрез лазерни процедури и вътреочни лещи коригираме диоптри, астигматизъм и дори част от пресбиопията, казва д-р Веселин Даскалов.

Източник: Offnews.bg