Свържете се с нас

Свят

Какво стана с Германия, след като преди 10 г. Меркел каза „Ще се справим с това“?

Преди десет години Ангела Меркел изрече най-известната си фраза: „Ние ще се справим с това“, припомня „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. 

Канцлерката вече говори от тринадесет минути в този последен летен ден на 2015 г., когато погледжда за кратко бележките си. Германия е „силна страна“. След това поглежда нагоре, отново обръща погледа си към журналистите на пресконференцията и добавя изречение, което години по-късно определя като „само по себе си невероятно банално“, но което и до днес „се връща като бумеранг“: „Ние ще се справим с това“, пише вестникът.

Това е фраза, която едни възприемат като насърчение посред бежанската криза, а други – като арогантност. Какво, питат последните, означава „ние“? Какво означава „справим“? Какво означава „с това“?

На 31 август 2015 г. съюзът ХДС/ХСС е с над 40 процента в проучванията. Партия, наречена „Алтернатива за Германия“ (АзГ), основана две години и половина по-рано, след първите си успехи на национално ниво, според социолозите отново е ясно под 5-процентната бариера и e заплашена да изчезне в забвение. Месец по-рано федералното правителство е приело пакет от мерки за подпомагане на Гърция, което е и причината Меркел да отложи лятната пресконференция с няколко седмици, за което тя се извинява пред столичното журналистическо съсловие.

Меркел е наречена „предателка на народа“

Канцлерката е изпитана в кризи: банкова, финансова и валутна криза, кризата в Украйна, излизане от атомната енергия след ядрената катастрофа във Фукушима – Меркел трябваше да се изправи пред много предизвикателства през почти десетте години, в които беше на поста. И ето нова: бежанската криза.

Още през 2008 г. броят на търсещите убежище започва да нараства, но никога досега в Германия не са пристигали толкова много хора наведнъж, колкото през 2015 г. Две седмици преди пресконференцията на Меркел федералният министър на вътрешните работи Томас де Мезиер заяви, че до края на 2015 г. очаква 800 000 търсещи убежище. Всъщност първоначалните молби за убежище са 441 899, защото властите не успяват да се справят с регистрацията и затова през следващата година броят им ще бъде още по-висок – 722 370.

Много германци искат да помогнат в онези дни. Говори се за култура на гостоприемството. От една страна. От друга страна, враждебността към търсещите убежище се засилва, отбелязва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Ден преди Меркел да отговори на въпросите на пресата, по инициатива на вестник „Билд ам Зонтаг“ сто известни личности призовават за солидарност с бежанците, пише Дойче Веле. Сред тях са световните шампиони по футбол Марио Гьотце, Тони Крос и Лукас Подолски, лауреатката на Нобелова награда за литература Херта Мюлер, всички федерални министри и регионални министър-председатели като Хорст Зеехофер от ХСС. Федералният министър на финансите Волфганг Шойбле говори за „най-голямото изпитание от обединението насам“, а вестникът го цитира: „Убеден съм: ще се справим.“

Десет дни по-рано федералният министър на икономиката Зигмар Габриел от ГСДП също беше изрекъл тези три думи: „Ние ще се справим с това.“ Но това беше във видеоподкаст без широк обхват, който медиите откриха едва година по-късно.

Вероятно става дума за съвпадение. В мемоарите си Меркел пише, че в разговор за бежанската политика е казала на шефката на кабинета си Беате Бауман: „По някакъв начин ще се справим и с това.“ В отговор тя я е посъветвала да използва тази формулировка и на предстоящата пресконференция.

Така или иначе, в този августовски ден Меркел не може да предвиди какъв ефект ще има изявлението й, което всъщност се състои от две изречения, а не само от трите незабравими думи: „Мотивът, с който подхождаме към тези неща, трябва да бъде: постигнахме толкова много, ще се справим. Ще се справим, а ако нещо ни пречи, трябва да го преодолеем.“

Меркел има предвид новината за 71 мигранти, намерени мъртви в камион в Австрия, както и размириците в Хайденау, малък град в Саксония, където разгневени граждани насилствено подклаждат настроения срещу бежанците и където пет дни преди пресконференцията канцлерката е наречена „предателка на народа“. Меркел засяга и двете теми, както и предизвикателствата при търсенето на работа и жилища за новодошлите. „Мнозина ще останат за дълго“, прогнозира Меркел. Тя ще се окаже права.

Четири дни след „Ние ще се справим с това“ тя взема решение

„Ние ще се справим“ – тези думи ще останат запечатани в колективната памет на германците. Те обаче не се появяват в репортажа на  „Тагесшау“ и само в няколко заглавия на първите страници на големите ежедневници на следващия ден, както разкрива погледът в архива. Вестниците „Зюддойче Цайтунг“ и „Велт“ дори не споменават тази фраза в своите заглавни статии. Различно е положението с „Тагесшпигел“, която отваря първата си страница с тази фраза, придружена от снимка на влак на гара Келети в Будапеща, в който мигрантите седят и стоят натъпкани един до друг.

Вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ повтаря фразата в новина на първа страница, а също и в коментара си, в който се отбелязва, че федералното правителство „по този начин подчертава безграничната готовност на Германия да приеме мигранти“, но остава да се види дали червено-черната коалиция на Меркел най-накрая ще успее да овладее ситуацията.

Фактът, че „Ние ще се справим с това“ все още има такава сила, вероятно се дължи на събитията в следващите дни. Докато канцлерката иска да вдъхне кураж с изявлението си, все повече хора започват да изпитват чувство на загуба на контрол – в ушите им думите „Ние ще се справим“ звучат по-скоро като: „Сега ще направим така, и точка“.

Още в деня на пресконференцията на Меркел се разпространяват съобщения, че унгарските полицаи са се оттеглили от гарата в Будапеща. Изведнъж вече няма проверки на пероните. Изчакващите мигранти, предимно сирийци, много от които искат да отидат в „Алемания“, „Джърмани“, нахлуват във влаковете за Виена и Мюнхен. Ден по-късно полицаите се връщат. Още един ден по-късно снимката на тригодишното момче Айлан Курди, изхвърлено мъртво на турски плаж, обикаля света. В четвъртък унгарските сили за сигурност спират влак за Австрия, за да прехвърлят търсещите убежище в приемния център.

След това, четири дни след произнасянето на „Ние ще се справим с това“, ситуацията в Унгария се влошава до такава степен, че Меркел взема решение, което някои опоненти ще нарекат „отваряне на границите“. На 4 септември, петък, тя решава заедно с австрийския канцлер Вернер Файман да приеме мигрантите, блокирани в Унгария, поради „днешната кризисна ситуация на унгарската граница“. Фактът, че Берлин разглежда това като „изключение“, остава незабелязан. Хиляди хора вече имат свободен достъп.

„Алтернатива за Германия“, смятана до неотдавна за мъртва, се завръща

Преди да обяви решението си, Меркел информира различни хора. Тя изпраща SMS и на баварския премиер Хорст Зеехофер. По-късно той ще каже, че не го е прочел навреме, защото е изключил мобилния си телефон, докато е бил на почивка.

Решението на Меркел предизвиква разрив между сестринските партии ХДС и ХСС, който ще продължи години. Особено Зеехофер не е на себе си. Във вестник „Билд“ той гневно заявява, че канцлерката е взела „грешно решение“. Става въпрос за „напълно погрешен сигнал в рамките на Европа“. И: „Не може канцлерката да даде на бежанците най-висшето разрешение да си изберат сами страната, в която да потърсят убежище.“ Гостоприемството на германците няма да трае вечно…

През септември 2015 г. първите социолози виждат, че АзГ, която се смяташе за мъртва, отново достига 5%, а в края на годината някои социологически институти отчитат двуцифрена подкрепа за нея. След критиките към еврото, AзГ намери нова тема, която й дава тласък: политиката на убежище. Две години по-късно, на изборите за Бундестаг, партията влиза за първи път в парламента с 12,6 процента. Съюзът ХДС/ХСС, от друга страна, през втората половина на 2015 г. пада под 40-процентовата граница и две години по-късно на изборите за Бундестаг получава само 32,9 процента, което е вторият най-лош резултат в историята на Федерална република Германия, но все пак по-добър от следващите два резултата през 2021 и 2025 г.

Решението си да допусне търсещите убежище в Германия Меркел оправдава в средата на септември 2015 г. след среща с австрийския си колега Файман. „Има ситуации, в които не можеш да мислиш 12 часа“, казва тя. И става ясно какви са нейните стандарти: „Ако сега започнем да се извиняваме, че показваме приятелско лице в извънредни ситуации, тогава това не е моята страна.“ И продължава: „Казвам го отново и отново: можем да се справим и ще се справим.“ По-късно, сега, чрез повторението, думите ѝ се възприемат от критиците като упоритост.

Изказването на Меркел и до днес предизвиква поляризация

При това не става дума, че Меркел наблюдава хаоса бездейно. Защото през следващите месеци допринася за сключването на споразумение между ЕС и Турция, което от 2016 г. нататък ще доведе до силно намаляване на броя на търсещите убежище в Германия до началото на пандемията от коронавирус (преди да се повиши отново през 2023 г.). Страните по Балканския маршрут също затрудняват преминаването на мигрантите.

Политиката на предоставяне на убежище обаче продължава да разпалва страстите, както след Нова година в Кьолн през 2015 г., така и след атентатите в Манхайм, Золинген, Магдебург и Ашафенбург. Междувременно проучвания показват, че мнозинството от германците желаят друга, по-строга политика на предоставяне на убежище. Броят на търсещите убежище до днес не би трябвало да бъде толкова висок, колкото през 2015 и 2016 г., но това е само защото украинците, които бягат от руснаците, не трябва да кандидатстват за убежище поради изключение от правилото. Това често скрива факта, че от 2022 г. Германия е регистрирала още повече търсещи убежище, отколкото в средата на миналото десетилетие.

Меркел и днес не отстъпва от взетото преди 10 години решение и го защитава,  се вижда от документален филм по немската телевизия А Ер Де.

Сегашното германско правителство продължава да затяга проверките по границите и да се стреми да депортира повече нелегални мигранти, стана ясно от интервю на вътрешния министър Александър Добринт  пред подкаста „Тейбъл.Тудей“(Table.Today).

Докато през 2014 г. в Германия са регистрирани малко под 750 000 търсещи закрила, до края на 2024 г. техният брой е нараснал до 3,3 милиона. Десет години след известното изказване на Меркел мненията продължават да се разминават по въпроса дали Германия е успяла, все още се опитва да успее или никога няма да успее. Да се справи… И с какво…

Източник: БТА

Свят

АП: Европейските лидери са изправени пред трудни избори на срещата за Украйна в Париж

Европейските страни са заклещени между чука и наковалнята преди предстоящата днес среща на група държави в Париж, които да обсъдят гаранциите за сигурност за Украйна, предаде Асошиейтед прес. 

Войната в Украйна продължава без изгледи за примирие, а ключовият въпрос за това какъв ще бъде американският принос за сигурността на Украйна в бъдеще остава неразрешен. 

От месеци т.нар Коалиция на желаещите се среща, за да обсъжда помощта за Украйна, включително да разработва планове за военна подкрепа за Украйна, в случай че се сключи примирие, за да се възпрепятства бъдеща руска агресия. 

Лидерите на коалицията – френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър, категорично заявяват, че всяка европейска „гаранционна“ сила в Украйна се нуждае от подкрепата на Съединените щати. Но макар американският президент Доналд Тръмп да намекна, че страната му ще се включи, той се оттегли от призивите за прекратяване на огъня в Украйна и се въздържа от въвеждането на допълнителни строги икономически мерки срещу Москва.

Въпреки че Тръмп каза, че е „разочарован“ от руския президент Владимир Путин и отправи няколко заплахи в опит да го накара да преговаря за край на сраженията, нищо от това не сработи. На срещата с Путин в Аляска миналия месец Тръмп не успя да убеди руския лидер да спре боевете и към момента не е успял да посредничи за преговори между Путин и украинския президент Володимир Зеленски.

Въпреки че Тръмп и лидери от Европа се срещнаха във Вашингтон след разговорите в Аляска и военни лидери от САЩ, Европа и НАТО преговаряха за подкрепата за Украйна, малко конкретни подробности излязоха наяве относно гаранциите за сигурност, които да възпрат Москва от бъдещ конфликт.

Бивши военни генерали и експерти казват, че Европа е в трудна ситуация – не знае каква подкрепа САЩ са готови да окажат на коалицията, нито пък какво точно ще представлява евентуалното примирие или дали САЩ ще се придържат към поетите ангажименти. Също така далеч не е сигурно, че Путин би се съгласил на прекратяване на бойните действия – нещо, което руските официални представители неизменно отхвърлят.

„Да се говори за подробно оперативно планиране, без да е ясно каква точно е задачата, е почти невъзможно“, каза Ед Арнолд, експерт по европейска сигурност в Кралския обединен институт за военни изследвания в Лондон и бивш военен стратег. 

Защо европейците смятат, че е необходимо примирие

„Коалицията на желаещите“ обхваща около 30 държави, които подкрепят Украйна, но идеята за т. нар. гаранционна сила, която ще предоставя гаранции за сигурност на Киев, е подкрепяна от само част от тази група. 

Великобритания, Франция и Естония казаха, че са готови да разположат войски в Украйна, за да възпрат Путин от повторна атака, а представители на Полша заявиха, че Варшава няма да участва и вместо това ще се съсредоточи върху укрепването на сигурността на НАТО в Източна Европа. 

Няма „никакво предложение“ за разполагане на каквито и да било войски, без да е сключено примирие, тъй като това е прекалено рисковано, каза Франсоа Есбур, специален съветник във Фондацията за стратегически проучвания в Париж. 

Въпреки че Зеленски намекна, че е готов за преговори, за момента няма изгледи за споразумение за спиране на огъня – най-малкото заради позициите на президентите на САЩ и Русия. 

На срещата с европейски лидери в Белия дом на 18 август – три дни след срещата с Путин, Тръмп се отказа от призивите за прекратяване на огъня в Украйна и каза, че предпочита да бъде сключено мирно споразумение.

Изказванията му са знак, че Тръмп се доближава до позицията на Русия и би позволил на Москва да се сражава в Украйна, докато текат мирните преговори. 

Руският министър на външните работи Сергей Лавров по-късно намекна, че евентуалният край на боевете остава още по-далечна идея, като заяви, че Москва няма да приеме подписа на Зеленски на каквото и да било мирно споразумение, тъй като според Русия той не е легитимен президент. 

„Ако Путин не иска примирие и ако Тръмп не призовава за примирие, какъв е шансът да се сключи примирие?“, попита Есбур. 

Как биха могли да изглежда гаранциите за сигурност на Европа за Украйна

Дори ако се стигне до прилагането на мирно споразумение за Украйна, не е ясно дали то ще бъде достатъчно, за да спре Путин и може да е „много, много рисковано“ за европейските държави, заяви Арнолд.

Подобна операция зависи от това САЩ да предоставят разузнавателна подкрепа и от възпиращия ефект на американската военновъздушна мощ в страни извън Украйна.

Желанието на Запада да сваля руски ракети, нарушаващи примирието, или да поразява установки, изстрелващи ги от територията на Русия, е „близко до нулата“, каза Есбур.

Всеки отговор на нарушение на примирието, по думите му, вероятно ще зависи от това „колко западни войници всъщност биха били убити от руснаците… а никой не иска да мисли твърде много по този въпрос предварително“, добави той.

(БТА)

(Превод от английски език: Анелия Пенкова)

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Не Русия ще решава дали в Украйна може да има чуждестранни военни, заяви генералният секретар на НАТО

Русия не може да решава дали Западът може или не може да изпрати военни в Украйна, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте, цитиран от Франс прес.

„Защо се интересуваме какво мисли Русия относно войските в Украйна? Не руснаците трябва да решават“, подчерта той на конференция по сигурността, провеждаща се в Прага.

/ГГ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

АНСА: Италианското външно министерство потвърди за една ранена италианка при инцидента с фуникуляра в Лисабон. Португалските власти работят по две хипотези за трагедията

Министерството на външните работи на Италия потвърди, че една италианка е била ранена при дерайлирането на фуникуляра „Глория“ в португалската столица Лисабон вчера, предаде АНСА. Жената не е със сериозни травми.

В инцидента загинаха най-малко 17 души, а ранените са най-малко 21, като сред тях има 11 чуждестранни граждани, обобщават АП и Франс прес. Все още се знае малко за самоличността на жертвите, но синдикални източници казват, че сред тях е  водачът на фуникуляра, допълва АНСА.

При дерайлирането на машината, тя се удари в съседна на трасето къща по стръмен склон.

Според първа възстановка на събитията, направена от пожарникарите, вероятно кабел се е скъсал и предизвикал дерайлирането  на едно от двете превозни средства на фуникуляра по трасето „Глория“, свързващо зоната на площад „Рещаурадориш“ с квартала Барио Алто, намиращ се на един от хълмовете в Лисабон. Но не се изключва и друга хипотеза, че може да не се е задействала спирачната система на превозното средство.

В района на инцидента, станал в пиков час, е имало много хора. При дерайлирането на фуникуляра и удрянето му в близка сграда, над района се издигна прашен облак. Хората, намиращи се там, започнаха да бягат уплашени от зоната с площад „Рещаурадориш“ към булеварда „Свобода“, тръгващ от него.

На мястото на трагедията, която  е невиждана за Лисабон, веднага пристигна кметът на столицата Карлош Моедаш. Той нарече инцидента „безпрецедентен и много сериозен“. На мястото дойде и министърът на инфраструктурата Мигел Пинто Луж.

За днес е обявен ден на национален траур. Още вчера президентът на Португалия Марсело Ребело де Соуза изрази съболезнования за близките на загиналите.  Съболезнования изрази и премиерът Луиш Монтенегро.

Фуникулярът „Глория“ е един от трите в Лисабон. Останалите два са „Лавра“ и „Бика“. Трите фуникуляра заедно с асансьора „Санта Жуста“ са атракция за туристите. „Глория“ е най-старият от трите фуникуляра и в него може да се транспортират най-много 45 души, като голяма част от тях стоят правостоящи.

През 2022 г. фуникулярът „Глория“ беше обявен за обект от националното наследство на Португалия.

На 7 май 2018 г. имаше от риск за инцидент с него заради проблем в системата за поддръжка на превозното средство, но жертви тогава нямаше.

Няколко дни преди настоящия инцидент компанията „Карис“, която е оператор на транспортните средства в Лисабон, анулира търг за възлагане на поръчка за поддръжката на „Глория“. Причината е била, че всички получени оферти са надвишавали предвидената сума. Това е една от новините, съобщени през последните часове от португалските медии, заедно с новината, че е имало многократните оплаквания от страна на работниците в „Карис“ относно необходимостта от подходяща поддръжка на фуникулярите.

Педро Богаш, ръководител на административния съвет на „Карис“ заяви, че компанията е спазвала всички протоколи във връзка с поддръжката на фуникулярите.

„Глория“ е пуснат в експлоатация през 1885 г. и е електрифициран през 1915 г.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 15 минути

Националният отбор по водна топка за жени до 18 години загуби от Ирландия на Европейското първенство

Българияпреди 17 минути

В Академията на МВР демонстрираха как се противодейства на заплахи, свързани с дронове

Святпреди 18 минути

АП: Европейските лидери са изправени пред трудни избори на срещата за Украйна в Париж

Българияпреди 24 минути

Няма данни за пострадали български граждани при инцидента с фоникуляр в Лисабон, съобщиха от Министерството на външните работи

Спортпреди 25 минути

Арне Слот не включи Федерико Киеза в състава за Шампионската лига

Святпреди 28 минути

Не Русия ще решава дали в Украйна може да има чуждестранни военни, заяви генералният секретар на НАТО

Българияпреди 28 минути

Първият Хекатон за социални предприемачи беше открит в Ботаническата градина в Балчик

Святпреди 29 минути

АНСА: Италианското външно министерство потвърди за една ранена италианка при инцидента с фуникуляра в Лисабон. Португалските власти работят по две хипотези за трагедията

Балканипреди 30 минути

Сръбският президент разговаря с китайския лидер Си Цзинпин в Пекин и покани китайски фирми да инвестират в Сърбия

Икономикапреди 31 минути

Възможно е Русия да изпадне в рецесия, ако централната банка не намали лихвите, предупреди главният изпълнителен директор на „Сбербанк“

Българияпреди 32 минути

Жители на община Козлодуй поискаха повече свързаност между общинския център, селата и съседните общини

Балканипреди 33 минути

Заради скандални сметки за такси Хърватия ще въведе нови правила в сектора

Обществопреди 5 дни

21-годишен шофьор прегази 4-годишно дете на заден ход

Балканипреди 5 дни

Гръцката брегова охрана е открила на остров Родос телата на мъж и жена, за които се предполага, че са били част от група мигранти

Икономикапреди 4 дни

Кметството на Париж иска да ограничи автобусите с посетители и да регулира свръхтуризма във френската столица

Икономикапреди 3 дни

„Уиз Еър“ преговаря с „Прат енд Уитни“ за ускорен ремонт на голям брой реактивни двигатели, засегнал десетки самолети на компанията

Бизнеспреди 3 дни

Как един неонацист и враг на трансджендърството внезапно стана жена и избяга в Русия

Българияпреди 5 дни

Балът на банатските българи в Бърдарски геран събра десетки гости от страната и Румъния

Бизнеспреди 4 дни

И вие ли храните техно-емоционалния капитализъм?

Бизнеспреди 4 дни

И вие ли храните техно-емоционалния капитализъм?

Икономикапреди 3 дни

Dax се върна над психологическата граница от 24 000 пункта в първия ден на септември

Балканипреди 4 дни

Ердоган се срещна със Си Цзинпин преди срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в китайския град Тянцзин

Българияпреди 4 дни

Военнослужещи от Сухопътните войски и днес се включиха в гасенето на пожара в Рила

Политикапреди 4 дни

Тагарев: България и сега е сред водещите производители на боеприпаси

Новини