Хиперзвуковите ракети, единствената област, в която Китай вече се твърди, че е задминал САЩ, включват някои модели, за които се смята, че са способни да носят ядрени бойни глави. Най-вероятните цели на ракетите се смята, че ще бъдат американски военни кораби – заплаха, подчертана от Пийт Хегсет в интервю миналия ноември. Смята се, че най-новата подобна ракета е корабна версия на наземната хиперзвукова DF-17, която добавя планиращо устройство за по-голяма способност за избягване на отбранителни съоръжения. В момента експерти допускат, че американският флот няма категоричен отговор на ракетата, която лети със скорост до 8 Маха – повече от 9600 км/ч – и която е известна като YJ-17 (YJ е съкращение от Ying Ji , или „Удар на орела“, предназначено за противокорабни ракети).

Някои елементи от парада останаха скрити още по време на репетициите. Това важи и за най-новата наземна система за междуконтинентални балистични ракети и, най-интригуващо, за това, което експертите казват, че прилича на лазерно оръжие – известно е, че Китай се опитва да разработи лазерни отбранителни системи с насочена енергия.

Стратегическите последици от парада са недвусмислени

Си Дзинпин съчетава военната мощ с призивите за мир – визитна картичка на неговия подход, като настоява, че възходът на страната е мирен, но не оставя съмнения за растящата възможност за защита на интересите й със сила. Присъствието на Путин и Ким Чен Ун подчерта създаването на новата ос на държави, готови да оспорят доминацията на Вашингтон и да разширят влиянието си икономически, дипломатически и военно.

Демонстрацията също така идва в момент, когато САЩ се сблъскват с вътрешни разделения и намалена производствена отбранителна мощ на фона на бързо модернизираната китайска индустрия. Анализатори смятат, че способността на Пекин да произвежда масово съвременни системи, съчетана с модернизацията на сухопътните, морските, въздушните, кибернетичните и космическите войски, може да измести баланса на военната мощ в световен мащаб в полза на Китай.

Източник: Капитал

Министерството на правосъдието на САЩ настояваше Google да продаде Chrome. Все пак решението от вторник означава, че технологичният гигант ще може да го запази, но ще бъде лишен от правото на изключителни договори и ще трябва да споделя данни от търсенията с конкуренти.

Google беше предложила по-малко драстични решения, като например ограничаване на споразуменията си за споделяне на приходи с компании като Apple, за да бъде нейната търсачка зададена като основна на техните устройства и браузъри.

Реакцията на Google

Във вторник Google определи съдебното решение като своя победа, като заяви, че бързият напредък на изкуствения интелект е променил значително индустрията, предоставяйки на хората много повече възможности да намират информация. „Което потвърждава това, което казваме още от завеждането на делото през 2020 г.: конкуренцията е ожесточена и хората лесно могат да избират услугите, които желаят“, продължава изявлението.

Технологичният гигант отричаше нарушения още от началото на делото през 2020 г., твърдейки, че доминиращата му позиция на пазара се дължи на по-доброто качество на неговата търсачка и че потребителите просто я предпочитат пред останалите.

Източник: Капитал

В Германия обаче ситуацията е особено тежка. Всяка година около една четвърт от федералния бюджет – 117.9 млрд. евро през 2024 г. – се използва за запълване на дупките в пенсионната система. При сегашната политика това бреме ще се увеличи още повече, прогнозира миналата година Федералната сметна палата.

Много малко от работещите в страната инвестират

Идеята за месечната субсидия е на Улрике Малмендие, професор по поведенчески финанси в Калифорнийския университет в Бъркли и член на Съвета на икономическите експерти в Германия.

В интервю за FT тя споделя мнението, че ако човек инвестира в добре диверсифицирано портфолио, в 30-годишен план добрата възвръщаемост е на практика гарантирана. Малмендие отбелязва, че макар и това да е доказано от множество изследвания, германците „просто не са го разбрали истински“. „Мога да го обясня на теория, но е по-добре, ако хората го усетят сами“, добави тя.

Домакинствата в Германия разполагат колективно с активи за цели 9 трлн. евро, от които 37% (над 3 трлн. евро) се държат кеш или в депозити с ниска лихва, по данни на Bundesbank.

Източник: Капитал