Турция ще предостави финансова помощ на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) по проект за борба срещу използването на културни ценности в транснационална организирана престъпност и дейности по пране на пари. Това предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.

Текстът на споразумението, постигнато между Турция и ООН и одобрено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, беше публикуван в днешния брой на Държавен вестник.

Беше оповестена и информация относно финансовата помощ, която Турция ще предостави на СНПООН в рамките на проекта „Подобряване на защитата на културното наследство в Югоизточна Европа и предотвратяване на използването на културни ценности в транснационална организирана престъпност и дейности по пране на пари“.

Турция и СНПООН също така се ангажираха незабавно да се информират взаимно за всякакви обстоятелства, които възпрепятстват или застрашават успешното развитие на проекта.

Освен това ООН ще отговаря за наблюдението и редовния преглед на проекта. Проектът предлага многостранен подход за борба със заплахите от „многостранна сериозна организирана“ престъпност.

(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Върховният представител по въпросите на външната политика и сигурността на ЕС Кая Калас заяви, че меморандумът за частично разграничаване на изключителните икономически зони в Средиземно море, който Турция и Либия сключиха през 2019 г., противоречи на международното право и нарушава правата на трети страни, съобщиха АНА-МПА и „Тюркийе тудей“.

„Както припомни Европейският съвет през юни 2025 г., меморандумът за разбирателство между Турция и Либия относно определянето на границите на зоните на морска юрисдикция в Средиземно море нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с международното право и не може да породи правни последици за трети страни. ЕС твърдо вярва в това“, заяви вчера Калас пред гръцката агенция АНА-МПА. В изказването си Калас подчерта още, че въздържането от едностранни действия, които противоречат на интересите на ЕС и нарушават международното право, е „ключова стъпка“ за осигуряването на стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие. 

Наред с меморандума между Турция и Либия, Гърция и Египет също имат меморандум относно изключителните икономически зони в Средиземно море, който е сключен през 2020 г. Двата взаимноизключващи се документа отразяват фактически позициите съответно на Анкара и на Атина по въпроса, който потенциално може да засяга сериозни залежи от природен газ под морското дъно.

По-рано тази година контролираната от отцепническите сили на маршал Халифа Хафтар Камара на представителите в Източна Либия, която първоначално се противопостави на морското споразумение от 2019 г., обяви сформирането на техническа комисия, която да преразгледа споразумението, припомня „Тюркийе тудей“. Междувременно в медиите се появиха слухове, че Камарата обмисля ратифицирането на меморандума, което се тълкува като част от по-широко затопляне на отношенията между Анкара и властите в Източна Либия, отбелязва още медията. 

Очаква се назначаването на първия пациентски омбудсман в Република Кипър да стане през септември, предаде за БТА кипърската агенция КНА, цитирайки  министър на здравеопазването Михалис Дамянос.

Пред КНА министърът посочи, че надзорът върху Общата здравна система (GeSY) продължава както обикновено да се осъществява от Министерството на здравеопазването.

Според Дамянос назначаването на пациентския омбудсман вече е в напреднал етап и ще бъде обявено в рамките на следващите две седмици. Както той обясни, окончателният избор е отнел малко повече време, тъй като това е „емблематична институция“.

Поканен да посочи причините, поради които пациентският омбудсман все още не е назначен, Дамянос заяви, че не е имало проблеми или забавяния от страна на министерството и е отговорност на президента на републиката да продължи с назначаването на подходящото лице.

„От президента на републиката зависи да пристъпи към назначаването на компетентното лице. Институцията на омбудсмана е емблематична и това ще бъде първият омбудсман, така че ще отнеме още известно време. Позицията ще бъде запълнена в рамките на септември“, отбеляза той.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)