Масовото навлизане на изкуствения интелект (ИИ) вече променя пазара на труда в САЩ, като най-силно засегнати са младите работници. Това сочат заключенията от проучване на Станфордския университет, информира ДПА.

Проучването установява, че заетостта сред софтуерните разработчици на възраст между 22 и 25 години е намаляла с 20 процента от края на 2022 г. насам. За периода заетостта сред хората на същата възраст е намаляла с около 6 процента, докато в секторите с по-слаба интеграция на ИИ е отчетено увеличение от 9 процента.

Позиции свързани с обслужване на клиенти, включително кол центрове, също са сред най-засегнатите от внедряването на ИИ, отбелязват изследователите.

Броят на по-възрастните работници в сектори с широко използване на ИИ се е увеличил. Експертите предполагат, че въпреки възможността на изкуствения интелект да възпроизвежда основни умения, придобити чрез образование, той не може да замени опита, натрупан с години практика на работното място.

Проучването също така показва, че освобождаването на работници е по-изразено при длъжности, където ИИ може изцяло да автоматизира задачите, отколкото при тези, където технологията само подпомага работата на хората. Сектори като здравеопазването, където технологиите играят поддържаща роля, отбелязват растеж на заетостта във всички възрастови групи.

Анализът се базира на данни от американската консултантска фирма Ей Ди Пи (ADP), обхващащи между 3,5 и 5 милиона служители на пълен работен ден. Въпреки че резултатите показват ясно изразено въздействие на ИИ върху пазара на труда в САЩ, изследователите предупреждават, че и други фактори – включително промени в заетостта след пандемията и икономическите условия – също може да са оказали влияние.

Източник: БТА

Правителството на Нигерия забрани износа на сурови ядки ший – основна суровина в много козметични продукти, в опит да превърне страната в световен доставчик на рафинирано масло от ший и други съставки за грижа за кожата, пише Асошиейтед прес.

Забраната за износ на ядката влиза в сила незабавно и ще бъде важи за шест месеца, след което наложените ограничения ще бъда преразгледани, заяви в четвъртък Кашим Шетима, вицепрезидент на страната.

Нигерия следва примера на други западноафрикански държави, между които Буркина Фасо, Мали, Того, Кот д’Ивоар и Гана, които забраниха или ограничиха износа през последните две години.

„Забраната ще превърне Нигерия от износител на сурови ядки ший в световен доставчик на рафинирано масло от ший, масло и други производни“, заяви Шетима.

Той добави, че решението не е „антитърговска мярка, а политика за добавяне на стойност, предназначена да осигури суровини за нашите преработвателни фабрики“ и да увеличи доходите и работните места в селското стопанство.

Суровите ядки от ший се стриват и преработват, за да се получи масло от ший – ключова съставка за производството на продукти като лосиони, шампоани, балсами и овлажнители.

„Това е една от най-важните основи за грижа за кожата, особено сега, когато много хора се насочват към нетоксични продукти за грижа за кожата“, каза Зайнаб Башир, дерматолог в столицата на страната Абуджа.

Въпреки че Нигерия осигурява 40 на сто от световните доставки на културата, страната държи едва 1 процента световния пазар на продукти от ший, който се оценява на 6,5 милиарда долара, сочат обявени от вицепрезидента данни.

Забраната последва откриването на завод в северния щат Нигер (кръстен на река Нигер) за преработка на масло от ший.

Властите заявиха, че ако забраната за износ остане в сила, се очаква тя да генерира икономически ползи за 300 милиона долара в краткосрочен план и 3 милиарда долара до 2027 година.

Експерти твърдят, че подобни усилия трябва да са съпроводени с повече инвестиции за растеж на местните индустрии, отбелязва АП.

„Забраната предполага, че правителството е идентифицирало проблем с недостига на доставки, но забраната за износ всъщност не прави много, за да насочи текущото производство в страната единствено към нигерийските преработватели“, каза Икемесит Ефионг, партньор в нигерийската консултантска компания за геополитически изследвания „ЕсБиЕм Интелиджънс“ (SBM Intelligence), базирана в Лагос.

Този ход изглежда противоречи на дългогодишната търговска политика на президента на Нигерия Бола Тинубу, който позиционира страната като пазарна икономика, като премахна серия от субсидии за основни стоки като горива и електричество. Тинубу също така въведе свободен курс на валутата на страната – найра и отмени забраната за внос на десетки стоки и продукти, наложена от предишното правителство.

Източник: БТА

Администрацията на президента Доналд Тръмп продължава преговорите с търговски партньори на САЩ въпреки решението на американски апелативен съд, че повечето мита върху вноса са незаконни. Това заяви днес американският търговски представител Джеймисън Гриър в интервю за „Фокс нюз“, предаде Ройтерс.

„Нашите търговски партньори продължават да работят в тясно сътрудничество с нас по преговорите“, независимо от решението на съда, каза Гриър.

Той не посочи с кои страни САЩ все още водят търговски преговори, но посочи, че в събота сутринта е разговарял по темата с министър на търговията на неуточнена страна.

Апелативният съд на САЩ в окръг Колумбия в петък се произнесе по законността на т. нар. реципрочни мита, обявени от президента Тръмп през април, както и по тарифите, наложени върху вноса от Китай, Канада и Мексико през февруари, като ги обяви за незаконни.

Решението не засяга митата, наложени по силата на други правни разпоредби, като например тези върху вноса на стомана и алуминий в САЩ.

Тръмп разкритикува съдебното решение и заяви, че ще отнесе случая до Върховния съд на САЩ. Апелативният съд заяви, че тарифите могат да останат в сила до 14 октомври, за да се даде възможност за обжалване.

По думите на Гриър митата, които Тръмп наложи на вноса от десетки страни, досега са генерирали приходи от повече от 150 милиарда долара.

Митата засягат около 69 процента от вноса на стоки в САЩ, но ако решението на апелативния съд бъде потвърдено от Върховния съд, оставащите в сила тарифи ще важат за около 16 процента от вноса, съобщи Си Ен Би Си, позовавайки се на данни на базираната във Вашингтон изследователска организация „Таксфоундейшън“ (Tax Foundation).

Източник: БТА