Международната агенцията „Морнингстар Ди Би Ар Ес“ (Morningstar DBRS) потвърди дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута на ниво „BBB“ (високо). Краткосрочният рейтинг на страната в чуждестранна и местна валута също е без промяна – на ниво „R-1“ (ниско), се посочва в изявление на кредитната агенция, публикувано вчера на официалната ѝ страница.

Тенденцията по кредитните рейтинги на България е стабилна, а рисковете пред тях – балансирани, отбелязват експертите.

Присъединяването на страната към еврозоната през януари 2026 г. ще намали валутните рискове за българското правителство, тъй като голяма част от публичния дълг е деноминиран в евро. Освен това, приемането на еврото вероятно ще насърчи по-нататъшната интеграция на българската икономика с други европейски икономики, изтъкват от „Морнингстар Ди Би Ар Ес“.

Бюджетният натиск обаче може да се увеличи през идните години, ако прогнозираното рязко увеличение на държавните приходи не се изпълни, предупреждават от агенцията.

Българското правителство очаква приходите да нараснат с повече от 3 процентни пункта от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 година. Значителна част от увеличението е свързано с общи мерки, целящи подобряване на спазването на данъчното законодателство и намаляване на сивата икономика, добавят експертите.

Те уточняват, че е планирано увеличението на приходите да надмине покачването на разходите, свързано с разпределянето на повече средства за отбрана и заплати в публичния сектор и пенсии.

Докато съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да се увеличи от 24,1 процента през 2024 г. до 36,4 процента през 2028 г. поради първични дефицити, „Морнингстар Ди Би Ар Ес“ продължава да разглежда ниското ниво на задлъжнялост като основно предимство за България по отношение на кредитния рейтинг.

Освен ниските нива на държавен дълг, кредитният рейтинг на България се основава на членството ѝ в Европейския съюз и отразява доброто финансово състояние на местния банков сектор.

От „Морнингстар Ди Би Ар Ес“ посочват и някои значителни структурни предизвикателства пред страната ни, включително ниска производителност на труда, намаляващото и застаряващо население и големият дял на сивата икономика.

Освен това, малкият и отворен характер на българската икономика я прави уязвима към външни шокове, предупреждават експертите.

Агенцията за кредитни оценки изтъква, че може да подобри рейтинга на България ако констатира успешно прилагане на мерки, които подобряват доходите и производителността, напредък в укрепването на управлението и институционалния капацитет и трайно повишаване на политическата стабилност.

БТА припомня, че през юли международните рейтингови агенции „Стандард енд Пуърс“ (S&P Global Ratings) и „Фич“ (Fitch Ratings) повишиха с по една степен дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна валута на „BBB+“ със стабилна перспектива, което е най-високата степен от инвестиционните рейтинги от средния клас. Рейтинговата агенция „Скоуп рейтингс“ (Scope Ratings) също повиши дългосрочния кредитен рейтинг на България на „A-“ от „BBB+“ в местна и чуждестранна валута.

Източник: БТА

Европейският съюз няма да може да постигне целта си да контролира повече от една пета от световния пазар на чипове до 2030 г., според главния оперативен директор на нидерландската компания „Некспериа“ (Nexperia) Ахим Кемпе, предаде ДПА.

„Честно казано, няма да постигнем тази цел“, заяви Кемпе пред агенцията.

Според него „пазарен дял на ЕС от 20 процента е утопия“. Евросъюзът все още е далеч от тази цел, а средствата, които е инвестирал в САЩ, Китай, Тайван и Южна Корея, са твърде много, за да може да навакса с изоставането.

Освен това, поради причини, свързани с разходите, секторът за сглобяване и тестване в края на производствената верига на микропроцесорите се намира почти изцяло в Азия.

„И не смятам, че това ще се промени в близко бъдеще“, отбеляза Кемпе. 

Базираната в Нидерландия „Некспериа“, която е дъщерно дружество на на китайската „Уингтек“ (Wingtech), има заводи в Китай, Малайзия и Филипините.

През декември Германската асоциация на електрическата и на цифровата индустрия Цет Ве Е И (ZVEI) предупреди, че целта на ЕС не може да бъде постигната без значително увеличение на финансирането. Към декември миналата година пазарният дял на ЕС в сектора на полупроводниците е бил 8,1 процента, посочва асоциацията.

През април Европейската сметна палата също предупреди, че ЕС няма да успее да постигне целта за дял от 20 процента, като посочи като основна причина липсата на инвестиции.

Въпреки съмненията относно целта на ЕС, Кемпе похвали германския сектор на полупроводниците, като заяви, че той е в добра позиция и даде за пример производствените обекти, които в момента се строят в Дрезден и околностите.

Източник: БТА

Египет е сключил четири договора с международни енергийни компании за проучвания за нефт и газ в Средиземно море и делтата на Нил. Това съобщи Ройтерс, цитирайки изявление на египетското Министерство на петрола и минералните ресурси.

Общата стойност на договорите е над 340 млн. долара. Те са подписани от държавната компания „Египетски холдинг за природен газ“ (EGAS) и включват 10 сондажа.

Египет, който някога беше регионален износител на енергия, все повече разчита на внос, за да задоволи нарастващото вътрешно търсене, тъй като производството от старите находища намалява, а инвестициите в нови търпят забавяния.

Производството на газ в Египет през май е възлизало на 3,545 милиона кубични метра, което е с над 40 процента по-малко, отколкото през март 2021 г., според Съвместната инициатива за събиране на данни за петролния пазар (JODI).

Първата сделка е с петролния гигант „Шел“ (Shell) и е на стойност 120 милиона долара. Тя предвижда три сондажа в морската зона Мернейт в Средиземно море, съобщи министерството на петрола.

Съгласно споразумение с италианската „Ени“ (Eni) за 100 милиона долара ще бъдат извършени три сондажа в морския блок „Източен Порт Саид“ в Средиземно море.

Трето споразумение на стойност 109 милиона долара е сключено с „Арсиъс Енърджи“ (Arcius Energy), съвместно дружество, в което британската енергийна компания Би Пи (BP) притежавано на 51 процента, а останалите 49 процента държи инвестиционното подразделение на „Абу Даби Нешънъл Ойл“ (Abu Dhabi National Oil Company – ADNOC)  – Екс Ар Джи (XRG). Споразумението касае сондажи в офшорната зона „Норд Дамиета“ в Средиземно море.

Министерството на петрола обяви също така сделка на стойност 14 милиона долара с руската компания „Зарубежнефт“ за четири сондажа в „Норд Ел-Хататба“ в делтата на Нил.

Източник: БТА