Десетчленната Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) често е наричана „анти-НАТО“. Тазгодишната й среща поне като реторика отново даде основание за подобни аналогии. В Тиендзин, огромният пристанищен град, разположен в близост до китайската столица Пекин, китайският президентът Си Дзинпин разкритикува „тормозещото поведение“ на някои държави, отправяйки не особено прикрит упрек към САЩ. Тиендзин стана домакин на среща на върха на ШОС, на която пристигнаха и лидерите на държави като Турция, Узбекистан, Киргизстан, Азербайджан, Армения и Пакистан. Индонезийският президент Прабово Субианто отмени посещението си заради бушуващите в страната му социални протести след смъртен случай вследствие на полицейско насилие.

Докато Исламабад и Ереван установяха за първи официални дипломатически отношения в кулоарите на срещата, китайският президент заяви, че глобалната международна ситуация става все „по-хаотична и преплетена“, призовайки да „се противопоставят на манталитета на Студената война, блоковата конфронтация и тормоза“. След речта на Си, руският президент Владимир Путин, дошъл за нетипични едноседмично посещение, използва платформата, за да защити инвазията на Руската федерация в Украйна. По-рано, когато пристигна в Китай, за да участва в честванията на общата победа във Втората световна война и капитулацията на Япония, Путин атакува нарастващата „милитаризация“ на Запада, акцентирайки върху Токио и Германия.

Честванията ще достигнат кулминацията си с очакван огромен парад на площад Тянанмън на 3-ти септември, на който Народоосвободителната армия (НОА) на Китай ще покаже най-новите си танкове, самолети и военноморски технологии. Но посещението на Путин започна в пристанищния град Тиендзин със срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) на азиатските държави, които не приемат лидерството на Запада.

Източник: Капитал

Според най-широко разпространената хипотеза, която експертите смятат за най-правдоподобна, това е цинична правна и политическа стратегия. Либих може да преследва две основни цели със смяната на пола. Първо: на него явно никак не му се иска да влезе в мъжки затвор, а в един женски затвор би могъл да инсценира съдбата си като политически акт срещу системата. Второ: представяйки се за трансджендър жена, Либих би могъл да се опита да получи политическо убежище в държави като Руската федерация или дори в САЩ с аргумета, че е преследван в Германия като дисидент и трансперсона. За сегашните правителства в Москва и Вашингтон всяка новина за „политически преследвания“ в Европа е добре дошла.

Дебатът около Закона за самоопределянето в Германия

Но не е само лицемерието и циничната политическа стратегия на Либих. Неговият случай предизвика много шум и поради друго. В момента в правителството на канцлера Фридрих Мерц, съставено от християндемократи и социалдемократи, темата за половото самоопределяне е истински горещ картоф. Законът за самоопределянето, който беше приет през пролетта на 2024 г. и влезе в сила през ноември 2024 г., има за цел да улесни правната промяна на пола и на името за транс, интерсексуални и небинарни лица. Допреди този закон съответният процес беше дълъг, скъп и често унизителен за подаващите заявление, които като аргумент трябваше да представят включително и медицински доказателства. Новият закон позволява приемането на различен пол да става чрез проста декларация в службата по вписванията. За информация: числеността на небинарните и трансджендър хора в Германия се оценява в рамките на между 0.1 и 1% от цялото население на страната.

Опростената процедура в новия закон предизвика остри дебати в Германия. Привържениците виждат в закона важна стъпка към самоопределението и достойнството на засегнатите. Критиците обаче изразяват опасения, че законът може да бъде използван неправомерно. Най-горещият въпрос е свързан със сигурността на т.нар. женски защитени зони. Защото нали си представяте, че мъже, които по лесната процедура са се вписали като жени, биха могли да получат достъп до такива зони като обществени женски тоалетни, съблекални и женски приюти. Ако тези лица са недобросъвестни, положението става доста неприятно. В един от дебатите министърът на вътрешните работи Александър Добринд неколкократно изрази безпокойство от възможната злоупотреба със закона. Политикът от Християнсоциалния съюз говори за „опасност за обществото“ и призовава за допълнителни механизми за сигурност, за да се гарантира неприкосновеността на защитените зони. В същото време по-малкият партньор в коалицията, ГСДП, засега не желае промяна на закона – най-вече защото част от левите в Германия продължават борбата си за правата на маргинализирани обществени групи, включително транс и бинарни хора.

Случаят с Либих, изглежда, потвърждава опасенията на противниците на закона: Марла-Свеня Либих в женски затвор – това звучи малко като да пуснеш вълка в кошарата. Самият той не е трансперсона в медицинския смисъл на думата и не случайно в дебата го сочат като символ на потенциална злоупотреба с един закон, който всъщност трябва да даде повече права на маргинализирани хора и да ги предпази от публични унижения.

Източник: Капитал

Друга важна тема са ресурсите. Минното дело в Гренландия има дълга история, датираща от XIX век, като миналите усилия са били насочени към добива на въглища и уран. В момента обаче работи само една мина, която добива анортозит, използван за производството на изолация от каменна вата. Добивът на сапфири и рубини е преустановен през 2023 г. и все още няма действаща мина за редкоземни камъни. Един от показателните спорове подчертава разделението в обществото относно минната активност и пречките пред нея заради екологичните измерения на споразумението относно мините с ЕС. Австралийската минна фирма Greenland Minerals беше близо до получаване на одобрение за добив в Южна Гренландия, когато новоизбраното правителство забрани добива на уран през 2021 г. Правителството твърди, че добивът на редкоземни елементи неизбежно ще доведе до добив на уран, който сега е забранен.

На фона на стратегическото значение на острова трудността както за Дания, така и за Гренландия ще бъде да намерят начин да овладеят амбициите на САЩ. Датските правителствени служители правилно отбелязват, че двете публично заявени причини на Тръмп да иска Гренландия – националната сигурност и находищата на редки минерали, са постижими без завземане.

Както вече стана ясно – САЩ вече имат военна база в Гренландия. Както Копенхаген, така и Нуук многократно са заявявали, че са отворени за по-голямо американско присъствие, дори ако самият Вашингтон е намалил броя на войските си през последните десетилетия. По подобен начин Гренландия отчаяно се стреми да привлече международни инвеститори в минния си сектор, но повечето са възпрепятствани от високите разходи, негостоприемния климат и дългите срокове за възвръщаемост на инвестициите.

Ако се върнем към Ørsted, времето за компанията не е лукс, като се има предвид, че финансите й вече са под натиск. Администрацията на Тръмп издаде подобна заповед за спиране на вятърен парк, собственост на норвежката енергийна група Equinor. Но тя имаше Йенс Столтенберг, финансовият министър на Норвегия, бивш ръководител на НАТО и близък съюзник на Тръмп, който да се бори срещу нея.

Източник: Капитал