България
Експерти коментираха приложима ли е четиридневна работна седмица в България

В последните години в Европа се дискутират различни идеи за намаляване на работната седмица от пет на четири дни. В Гърция на обществено обсъждане е поставен законопроект, който предвижда по-гъвкави форми на работно време, както и възможност на родителите да работят 4 дни седмично по 10 часа на ден. В Полша пилотно въведоха четиридневна работна седмица с цел служителите да отделят повече време за семействата си. Подобни инициативи има и в други европейски държави. Според Кодекса на труда работната седмица у нас е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Проучване на Евростат от май тази година за продължителността на работната седмица показва, че на челните две места са Гърция и България, като у нас работните часове са 39.
БТА събра мнения на работодатели и синдикати дали идеята за намаляване на работната седмица е приложима в България.
Страната ни не е готова за това петдневната работна седмица да стане четиридневна, като се запази осемчасовият работен ден и възнагражденията, каза за БТА зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. Населението ни застарява, работещите хора стават все по-малко и ако те работят по-малко часове, ще произвеждат по-малко продукция, аргументира се експертът. Нямаме достатъчно високо ниво на заместване на ръчния труд чрез дигитализация и автоматизация, за да може хората да разполагат с повече свободно време, обясни тя.
От тази седмица в Гърция се коментира законопроект, според който 40-часовата работна седмица ще се запази, но вместо пет дни по осем часа, гръцките граждани биха работили по 10 часа, по четири дни в седмицата, обясни тя. Това би запазило трудовия и осигурителния стаж, както и възнагражденията, подчерта експертът. Според нея обаче това също не е приложимо в България, защото предполага да се работи дълги часове при един работодател, а у нас има ограничение за това колко часа труд може да се полагат в рамките на деня, обясни Минчева. Тя добави, че това може да се случи само за отделни предприятия, но с редица ограничения, свързани с типа на предприятието, колко подписани трудови договора има служителят, как се плаща извънредният труд и други. Минчева посочи, че подобно изменение на работната седмица може да се случи само със законодателни промени.
Идеята за четиридневна работна седмица с осемчасов работен ден би намалила с 20% производителността на стоки и услуги, а срещу това стоят 20% разходи за работодателите, каза за БТА зам.-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Кирил Бошев. Това би довело до спад в икономическата активност, съкращаване на работни места и намаляване на приходите в бюджета. Такива идеи не могат да работят при отворена икономика като българската, където битката е за всеки работник, работно място и произведен лев продукция, смята Бошев.
Производителността на труда в България е далеч под средното ниво на тази в Европа, която е далеч под средното ниво на тази в Америка или Китай, допълни той. По думите му българската икономика не може да се сравнява с тази на други страни и има своите особености.
По отношение на гръцката идея за четиридневна работна седмица, но с 10-часов работен ден, Бошев посочи, че „хората не са роботи“. Според него работниците и служителите не биха били продуктивни в последните часове на деня, което ще намали производителността и мотивацията и също ще рефлектира негативно. Това е и намеса в свободното договаряне на отношенията на работник –работодател, което е стълбът на пазарната икономика, посочи още Бошев.
За да се измени работната седмица, трябва да има диалог с работниците и служителите, каза конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Александър Загоров. Промяната на работната седмица би означавала работодателите да преорганизират работното време и начина, по който се отчитат за него, което би им създало трудности, добави той.
Загоров посочи, че у нас форма на нетрадиционна работна седмица съществува в някои от по-нестандартните сектори, като например ИТ секторът. Има и разрешение от правилника за вътрешния трудов ред, според което в някои фирми понякога петък може да бъде взет като „личен ден“, добави той. Загоров отбеляза, че работата от разстояние е друга форма да се откъснеш от работното място.
Споразумение би могло да се постигне чрез колективния трудов договор. Работниците, служителите и синдикатите могат да предложат на работодателите четиридневна работна седмица, допълни Загоров. Според него в България не се наблюдава търсене на четиридневна работна седмица от страна на работниците.
Има примери на български фирми, които вече експериментират с четиридневна седмица, при условие че заплащането на служителите остава непроменено, каза за БТА вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Тодор Капитанов. Дали подобен модел е приложим, зависи най-вече от естеството на работата, смята той. В сфери като търговия на дребно, здравеопазване или транспорт моделът е по-трудноприложим, допълни Капитанов.
Предизвикателствата пред четиридневната работна седмица са повече пазарни, отколкото юридически, каза той. Кодексът на труда допуска гъвкави решения при съгласие между работодател и служител, но по-сериозният проблем е недостигът на кадри, обясни той. Според него в България служителите често изпълняват две или повече функции на работното си място, затова работодателите са по-предпазливи, защото трудно си представят как ще намалят работните дни, при положение че и сега трудно покриват нуждите на бизнеса с наличния персонал. В някои сектори организационните трудности могат да се окажат непреодолими, особено когато е необходима непрекъсната дейност, смята още той.
Заплащането е ключовият фактор в дискусията, отбеляза Капитанов. Ако се запазят възнагражденията, това се възприема като стимул за по-висока ефективност, но ако работодателите опитат да компенсират с намалени заплати, ефектът ще бъде обратен – работниците и служителите ще се чувстват ощетени, ползите за тях ще се изгубят и няма да подкрепят промяната.
Четиридневната работна седмица не е новост и вече се прилага в различни страни и компании по света. Приложим ли е този модел на работа на Балканите може да се прочете тук.
Източник: БТА
България
Учителите са най-търсените висококвалицирани специалисти в Панагюрище

В Дирекция „Бюро по труда“ – Панагюрище към момента са обявени 13 свободни работни места за висшисти. Най-търсените кадри са в сферата на образованието, съобщиха от институцията.
Търсят се помощник-директор „административно-стопанска дейност“; двама учители за група за целодневна организация на учебния ден в V–VII клас с висше образование в професионално направление Педагогика; учител в детска градина, както и преподаватели по музика, английски език, химия, физическо възпитание и спорт. Това е обичайно за периода преди началото на новата учебна година, каза за БТА директорът на Дирекцията в Панагюрище Галя Бимбашова.
Висшисти с техническо образование се търсят за длъжности като ръководител транспорт, технолог, специалист продажби и мениджър производство.
Свободни места има също за рехабилитатор с висше образование по специалност „Кинезитерапия и рехабилитация“.
/ВД/
Източник: БТА
България
Подсъдим за изнудване е осъден на година и три месеца лишаване от свобода и безвъзмезден труд в полза на обществото в Търговище

Подсъдим за изнудване е осъден на година и три месеца лишаване от свобода и безвъзмезден труд в полза на обществото в Търговище, съобщават от пресцентъра на Окръжния съд.
Съдът в Търговище одобри споразумение между прокуратурата и 23-годишния жител на града – Г. Г., според което наказанието лишаване от свобода ще бъде отложено за три години изпитателен срок. Към това споразумение съдът предложи да се включи и пробационна мярка „150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година“, тъй като счете, че наказанието е занижено. Включена е и възпитателна мярка – срещи с полицейски инспектор, допълни говорителят на Окръжния съд в Търговище Десислава Здравкова.
Г. Г. е подсъдим за това, че от месец май тази година до 5 юли, в условията на продължавано престъпление, е принудил Р. С. да му предаде парични суми, да тегли от свое име кредит и да внесе суми в платформи за онлайн залагания. Имуществената вреда за пострадалия е в размер на 7 020 лв., а деянията са извършени при условията на чл. 214, ал. 2, т. 1 от Наказателния кодекс за изнудване чрез причиняване на лека телесна повреда, сила и заплашване, поясни Здравкова.
За да сключи споразумение с държавното обвинение, подсъдимият е възстановил изцяло имуществените вреди на Р. С.
Подписаното споразумение има сила на присъда, не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага след одобрението от съда.
/ВД/
Източник: БТА
България
Атанас Зафиров и български ветерани миротворци обсъдиха законова промяна участниците в мироопазващи мисии също да имат статут на ветерани

Вицепремиерът Атанас Зафиров се срещна с ръководството на Асоциацията на българските ветерани миротворци (АБВМ), съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет (МС).
По време на срещата от асоциацията настояха за промяна в Закона за ветераните от войните, която да позволи статут на ветерани да имат и участниците в мироопазващите мисии на ООН. Вицепремиерът Зафиров заяви подкрепата си за въпросната промяна в законодателството, водейки се от конституционно записаните правомощия на държавата да предоставя специална закрила на граждани, допринесли за националната сигурност, международния авторитет на страната и световния мир.
Стефан Давидов и Пламен Генов от Асоциацията на българските ветерани миротворци изразиха благодарност във връзка с изказаната подкрепа от вицепремиера Зафиров, който е и председател на БСП, и заявиха, че ще търсят такава от представители на всички политически сили в парламента, се посочва в съобщението.
БТА припомня, че през април 2023 г. в храм „Св. Георги Победоносец“ в Пном Пен беше почетена 30-годишнината от гибелта на четирима български войни, загинали по време на мироопазваща операция в Камбоджа, съобщиха за БТА от Асоциацията на българските ветерани миротворци (АБВМ), организатори на събитието. През 1992 и 1993 г. България участва в най-голямата мисия на ООН – UNTAC (временно управление на ООН). По време на мисията единадесет български военнослужещи губят живота си.
/ЛРМ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 4 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 4 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 4 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 4 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 2 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 2 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Технологиипреди 2 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации