Nippon Steel разширява капацитета на U.S. Steel

Nippon Steel планира инвестиции от 11 млрд. долара и трансфер на технологии в U.S. Steel, за да увеличи годишния ѝ принос към печалбата до 250 млрд. йени (1.7 млрд. долара) до 2028 г., спрямо очакваните 80 млрд. йени тази година. Плановете включват нов цех за горещо валцуване в Пенсилвания, модернизация на доменна пещ в Индиана и изграждане на нови мощности, включително електродъгови пещи. Инвестицията ще повиши вътрешния капацитет на U.S. Steel за сурова стомана до около 20 млн. тона, а глобалният капацитет на Nippon Steel ще достигне 86 млн. тона, приближавайки целта от 100 млн. тона. Финансирането ще бъде комбинирано чрез заеми, хибридни инструменти и евентуално облигации.

xAI на Илон Мъск представи нов AI инструмент за кодиране

Стартиращата компания на Илон Мъск, xAI, представи нов агентен модел за кодиране, наречен „grok-code-fast-1“, който е бърз и икономичен, като ще бъде безплатен за ограничено време за избрани партньори като GitHub Copilot и Windsurf. Агентните кодиращи инструменти могат автономно да извършват задачи по писане на код, а xAI посочва, че моделът предлага висока производителност в компактна и достъпна форма. Основните AI компании като OpenAI и Microsoft също се фокусират върху създаването на подобни помощници за програмисти, като Microsoft вече обяви, че 20-30% от кода ѝ се пише от AI. В същото време xAI заведе дело срещу Apple и OpenAI, обвинявайки ги в нелегален заговор за ограничаване на конкуренцията в областта на AI.

Наскоро xAI заведе дело срещу Apple и OpenAI, обвинявайки ги в нелегален заговор за ограничаване на конкуренцията в областта на AI.
Източник:
Reuters

Nike ще съкрати около 1% от персонала на компанията

Nike обяви, че ще намали по-малко от 1% от корпоративната си работна сила като част от стратегията на новия главен изпълнителен директор Елиът Хил за възстановяване на бизнеса. Американският концерн, който към 31 май има около 77 800 служители по света, уточни, че съкращенията няма да засегнат подразделенията на компанията в EMEA и Converse. Все още не е ясно точно колко позиции ще бъдат премахнати. Това е втори рунд на съкращения след февруари миналата година, когато Nike освободи над 1600 души, или около 2% от персонала си. В съобщение до служителите Nike казва, че в рамките на промените някои служители ще заемат нова длъжност, ще докладват на нов ръководител или ще се присъединят към нов екип. Работниците ще научат дали са засегнати по време на разговори до 8 септември, докато по-голямата част от новите длъжности ще влязат в сила на 21 септември.

Източник: Капитал

Едната е външна – към държавите, които посредничат в преговорите, и към САЩ, като им показват, че в Израел има лагер, който настоява за споразумение. Това важи особено за специалния пратеник на Тръмп – Стив Уиткоф, който има много близки отношения със семействата на заложниците. Това оказва натиск да продължат с усилията за постигане на сделка.

Другата област, в която тези демонстрации са важни, е създаването на нов политически лагер в Израел, който може да бъде важен процес в бъдеще. Например през 2011 г. в страната имаше вълна от протести, които бяха основно поради икономически причини и продължиха няколко месеца. Те всъщност бяха основата, от която три различни партии след това дойдоха на власт. Някои от тях бяха в правителството преди сегашното. Така че това може да бъде базата, от която се създават нови партии и нови коалиции. Тук се крие надеждата ми за това протестно движение, дори и извън настоящите му цели.

Тези демонстрации са важни, защото могат да доведат до създаването на нов политически лагер в Израел, който може да бъде важен процес в бъдеще.

Визията на отделните протестиращи обаче едва ли е единна?

Откакто започна израелската кампания за глад в Газа преди няколко месеца, има промяна в израелското общество към възприемане на страданието там, а не само фокусиране върху израелските травми и заложниците. Това, разбира се, е основно ограничено до елита, но има десетки, ако не и стотици петиции и официални писма от артисти, учени и професионалисти от различни области, които призовават за спиране на жестокостите в Газа, за прекратяване на глада и за внасяне на хуманитарна помощ. Това е едно от важните неща относно демонстрациите, въпреки че стотиците хиляди хора, които виждате по улиците, вероятно не представляват точно това.

Има десетки, ако не и стотици петиции и официални писма от артисти, учени и професионалисти от различни области, които призовават за спиране на жестокостите в Газа, за прекратяване на глада и за внасяне на хуманитарна помощ.

Те не поддържат точно пропалестинската позиция, а по-скоро се фокусират върху спирането на войната и освобождаването на заложниците. Но създават нещо като безопасно пространство за по-радикалните групи. В началото на войната изказвания като „Спасете Газа, внесете помощ в Газа“, тоест пропалестински, бяха възприемани за много, много радикални в Израел. Докато сега наличието на огромен лагер, който подкрепя спирането на войната, отваря много по-голямо пространство за по-радикални течения. Затова е важно и за създаването на по-широки коалиции на левия лагер в Израел. Защото когато по-центристки граждани казват „достигнахме „червена линия“, това трябва да спре“, се създава по-мащабно признание сред обществото, че такива „червени линии“ наистина съществуват. И тогава радикалите могат да кажат: „Добре, нашата „червена линия“ беше премината още преди няколко месеца, а вашата „червена линия“ е сега, но ние все още сме в един и същ лагер, защото и вие признавате, че тази война е безсмислена. Така че ние искаме да спасим Газа, вие искате да спасите заложниците, ние също искаме да спасим заложниците, значи имаме обща цел.“

Източник: Капитал

Едната е външна – към държавите, които посредничат в преговорите, и към САЩ, като им показват, че в Израел има лагер, който настоява за споразумение. Това важи особено за специалния пратеник на Тръмп – Стив Уиткоф, който има много близки отношения със семействата на заложниците. Това оказва натиск да продължат с усилията за постигане на сделка.

Другата област, в която тези демонстрации са важни, е създаването на нов политически лагер в Израел, който може да бъде важен процес в бъдеще. Например през 2011 г. в страната имаше вълна от протести, които бяха основно поради икономически причини и продължиха няколко месеца. Те всъщност бяха основата, от която три различни партии след това дойдоха на власт. Някои от тях бяха в правителството преди сегашното. Така че това може да бъде базата, от която се създават нови партии и нови коалиции. Тук се крие надеждата ми за това протестно движение, дори и извън настоящите му цели.

Тези демонстрации са важни, защото могат да доведат до създаването на нов политически лагер в Израел, който може да бъде важен процес в бъдеще.

Визията на отделните протестиращи обаче едва ли е единна?

Откакто започна израелската кампания за глад в Газа преди няколко месеца, има промяна в израелското общество към възприемане на страданието там, а не само фокусиране върху израелските травми и заложниците. Това, разбира се, е основно ограничено до елита, но има десетки, ако не и стотици петиции и официални писма от артисти, учени и професионалисти от различни области, които призовават за спиране на жестокостите в Газа, за прекратяване на глада и за внасяне на хуманитарна помощ. Това е едно от важните неща относно демонстрациите, въпреки че стотиците хиляди хора, които виждате по улиците, вероятно не представляват точно това.

Има десетки, ако не и стотици петиции и официални писма от артисти, учени и професионалисти от различни области, които призовават за спиране на жестокостите в Газа, за прекратяване на глада и за внасяне на хуманитарна помощ.

Те не поддържат точно пропалестинската позиция, а по-скоро се фокусират върху спирането на войната и освобождаването на заложниците. Но създават нещо като безопасно пространство за по-радикалните групи. В началото на войната изказвания като „Спасете Газа, внесете помощ в Газа“, тоест пропалестински, бяха възприемани за много, много радикални в Израел. Докато сега наличието на огромен лагер, който подкрепя спирането на войната, отваря много по-голямо пространство за по-радикални течения. Затова е важно и за създаването на по-широки коалиции на левия лагер в Израел. Защото когато по-центристки граждани казват „достигнахме „червена линия“, това трябва да спре“, се създава по-мащабно признание сред обществото, че такива „червени линии“ наистина съществуват. И тогава радикалите могат да кажат: „Добре, нашата „червена линия“ беше премината още преди няколко месеца, а вашата „червена линия“ е сега, но ние все още сме в един и същ лагер, защото и вие признавате, че тази война е безсмислена. Така че ние искаме да спасим Газа, вие искате да спасите заложниците, ние също искаме да спасим заложниците, значи имаме обща цел.“

Източник: Капитал