Постоянният комитет за наблюдение на египетско-африканските отношения проведе вчера редовно заседание под ръководството на заместник-министъра на външните работи по африканските въпроси Абу Бакр Хефни Махмуд, съобщи египетската новинарска агенция МЕНА.

Срещата, която се състоя в сградата на Министерството на външните работи, е част от продължаващите усилия на Египет, в съответствие с политиката на президента на страната Абдел Фатах ас Сиси, за укрепване на връзките с африканските държави и изграждане на стратегически партньорства на континента.

Срещата се проведе и след неотдавнашното посещение на министъра на външните работи Бадр Абделати в няколко западноафрикански държави.

В заседанието участваха представители на ключови министерства, на частния сектор и депутатът Шериф Ел-Габали, който е председател на Комитета по африканските въпроси към Федерацията на египетските индустрии.

Дискусиите се фокусираха върху развитието на сътрудничеството със страните, посетени наскоро от министъра на външните работи, като част от стратегията на Египет за разширяване на присъствието на страната в Африка.

На срещата бяха разгледани и възможности за увеличаване на търговията, привличане на инвестиции и подкрепа за плановете за развитие на африканските държави.

Членовете на комисията прегледаха състоянието на текущите проекти в няколко африкански държави и обсъдиха перспективите за бъдещо сътрудничество в областта на развитието, търговията и инфраструктурата.

По време на срещата бе поставен специален акцент върху стартирането на различни инициативи за развитие и инфраструктурни проекти, които насърчават регионалната интеграция, в контекста на вярата на Египет в ключовата роля на Африка като двигател на глобалния растеж и стабилност.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МЕНА) 

Източник: БТА

Университетските кампуси в цяла Европа се оказаха на предна линия в дебатите за участието на Израел в проучвания на ЕС на фона на университети и студенти, които преценяват доколко е етично продължаващото сътрудничество, предвид действията на Израел в Газа. Това пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Държавите членки на ЕС не успяват да се споразумеят относно санкции върху израелското финансиране на научни изследвания. В същото време много европейски университети са взели нещата в свои ръце и са прекъснали връзките си с осигуряващите финансиране страни.

Разделението доведе до смесица от академични бойкоти, временно прекратяване достъпа на професори и студенти, както и протести, като академичните институции на някои страни призовават за действия от страна на ЕС, докато други се противопоставят категорично.

Разногласие на ниво ЕС

През юли Европейската комисия предложи частично да се преустанови участието на Израел в „Хоризонт Европа“ – водещата инициатива на ЕС за финансиране на научноизследователска дейност и иновации.

Според Европейската комисия нетният принос на ЕС за израелските участници в този проект от 2021 г. насам възлиза на 875,9 млн. евро.

Предложеното временно спиране би засегнало участието на Израел в „Ускорителя“ на Европейския съвет за иновации, инструмент на „Хоризонт Европа“, който осигурява финансиране за стартиращи и малки предприятия, разработващи технологии с двойна употреба, като киберсигурност, дронове и изкуствен интелект.

Това беше предложено след доклад на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), в който се беше стигнало до извода, че действията на Израел в Газа нарушават принципа на зачитане на правата на човека – условие, заложено в Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, в основата на политическите и икономическите отношения между страните от 2000 г.

По данни на контролираните от „Хамас“ здравни власти в Газа от 7 октомври 2023 г. в анклава са били убити най-малко 62 000 души. Миналия петък подкрепяната от ООН Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност потвърди, че в провинция Газа – административен район, включващ град Газа, е налице масов глад.

Предложението за временно преустановяване обаче не получи достатъчна подкрепа от държавите членки, за да бъде прието, и се очаква след лятната ваканция дискусиите в Брюксел да бъдат възобновени. Позицията на Германия е ключова, тъй като в момента тя не подкрепя санкциите срещу Израел, а за приемането им е необходимо квалифицирано мнозинство.

Натиск на гражданското общество върху университетите

Хърватия също не подкрепи предложението.

Мнозина в академичните среди на страната са доста критични към това решение. През юли 2024 г. група учени, изследователи, академични служители и студенти сформираха Инициативата за академия на солидарността и епистемичната справедливост, за да „изразят солидарност с жертвите на геноцида в Газа“.

Инициативата е идентифицирала най-малко 40 съвместни научноизследователски проекта между хърватски и израелски институции, финансирани чрез програмите „Хоризонт Европа“ и „Еразъм+“.

Инициативата изисква незабавно прекратяване на такива сътрудничества. Те призовават за академичен бойкот на сътрудничеството с израелски институции и университети поради това, което описват като „техните връзки с военно-сигурностния сектор в Израел и политиката на окупация и геноцид в Газа“.

Инициативата събира подписи за писмо, изразяващо солидарност с академичната общност в Хърватия, и до началото на август бяха събрани повече от 700 подписа.

В средата на август Люблянският университет в Словения призова Европейската комисия да преустанови участието на Израел в „Хоризонт Европа“. Университетът също така реши да се въздържа от участие в проекти, в които са включени израелски университети и организации.

Това решение бе взето след апел през юли от над 200 професори и служители, с подкрепата на синдиката си, които настойчиво призоваха ректора да поиска изключването на Израел от програмите за финансиране на ЕС.

По-късно през месеца Клавдия Кутнар, ректор на Университета в Приморска, Югозападна Словения, обяви, че учебното заведение няма да участва в нови проекти с Израел, след като единственото съществуващо сътрудничество приключи в края на годината. Третият по големина университет в страната, Университетът в Марибор, понастоящем няма съвместни проекти с Израел.

Белгийските университети също настояват за действия. Фламандският междууниверситетски съвет, който представлява ректорите на висши учебни заведения във Фламандия, определи предложението на Комисията като „символично“ и заедно с със съвета на ректорите на френскоезичните университети призова за преустановяване на цялото споразумение за асоцииране между ЕС и Израел въз основа „масови и обективно документирани“ нарушения на правата на човека.

Активизмът сред студентската общност изигра ключова роля. През 2023 г. окупации и протести в белгийските университети принудиха няколко институции да прекратят сътрудничеството си с израелски партньори, въпреки че някои проекти продължават.

За много студенти и академици мястото на Израел в европейските научни изследвания се превърна в тест за ангажимента на Евросъюза към правата на човека. Според други преустановяването на академичните връзки рискува да подкопае принципа на научното сътрудничество.

Напрежението отново бе в центъра на вниманието, когато випуск 2025 на юридическия факултет на Брюкселския свободен реши да кръсти випуска си на името на френско-палестинската евродепутатка Рима Хасан. Това е символична традиция, като за избора гласува всеки студент. Решението предизвика критики, а френски обществени личности написаха отворено писмо, в което осъдиха избора на лявата политичка, която обвиниха в подкрепа за „Хамас“. Решението за името беше одобрено от Брюкселския свободен университет вчера след среща между професори, изследователи, административни и технически служители, студенти и власти.

Няколко италиански университета – включително Университета в Пиза, Висшето нормално училище в Пиза, Университета в Милано, Университета в Торино, Университета в Каляри, Университета в Палермо и Университета във Флоренция – са преустановили, прекъснали или намалили сътрудничеството си с израелски институции.

Испания също предприе координирани действия. Испанският университетски съвет, който представлява 76 университета в цялата страна, обяви през май миналата година, че ще преразгледа всички споразумения с израелски институции. Партньорствата ще бъдат преустановени, ако бъде сметнато, че израелските партньори не спазват международното хуманитарно право или не показват ангажимент към мира.

Разединен континент

Не цяла Европа е поела по този път. В Чехия университетите не са обявили каквото и да е преустановяване или бойкот на съвместната работа с Израел, а правителството остава твърдо против санкциите на ниво ЕС.

Германия – най-близкият съюзник на Израел в Европа, също е против подобни мерки. Председателят на Германският съвет на ректорите проф. д-р Валтер Розентал заяви през юни, че прекратяването на участието на Израел в „Хоризонт Европа“ би било неправилно.

„Това би отслабило значително академичната общност и изследванията в Израел в качеството им на международни признати постижения, (би отслабило) иновационния капацитет и би нанесло трайни щети на ролята им като значим глас на академичното мислене в Израел – анализиращ, посредничещ и обединяващ различни гледни точки и интереси.“

Унгария също не е предприела никакви стъпки за ограничаване на сътрудничеството.

Разделението подчертава трудността задача пред Брюксел да изработи обща позиция.

Критиците на академичните санкции твърдят, че те подкопават принципа на академичната свобода и идеята, че университетите трябва да останат отворени пространства за сътрудничество извън политиката. Те предупреждават, че прекратяването на връзките рискува да накаже отделни изследователи, включително тези, които може да се противопоставят на политиката на правителството си, а не да накаже самата държава. Опонентите също така твърдят, че поддържането на научни партньорства позволява диалог и иновации.

С продължаващото получаване на финансиране за Израел по програмата „Хоризонт Европа“ предстои да стане ясно дали ще бъдат предприети действия на ниво ЕС.

Източник: БТА

/НС/

Източник: БТА