Икономика
България е на второто място в ЕС по дял на застрашените от бедност, които не могат да си позволят питателна храна, отчете Евростат за 2024 г.

През 2024 г. 8,5 на сто от населението на ЕС не е било в състояние да си позволи храна, съдържаща месо, риба или вегетариански еквивалент, всеки втори ден, което е с 1 процентен пункт (пр. п.) по-малко в сравнение с 2023 г. (9,5 на сто), сочат публикувани днес данни на Евростат.
Сред хората, застрашени от бедност (тези, получаващи по-малко от 60 на сто от средния разполагаем доход в дадена страна), делът на населението, което не може да си позволи питателна храна, е 19,4 на сто в ЕС или с 2,9 процентни пункта по-малко спрямо 2023 г. (22,3 на сто).
Сред хората, които не са изложени на риск от бедност, делът на населението, което не може да си позволи питателна храна, е 6,4 на сто през 2024 г.
Делът на хората, застрашени от бедност, които не могат да си осигурят адекватна прехрана, е най-висок в Словакия (39,8 на сто), следвана от България (37,7 на сто) и Унгария (37,3 на сто).
Както през 2023 г., така и миналата година страната ни не е на последно място по този показател. През 2023 г. България бе на трето място (40,2 на сто).
През 2007 г., когато страната ни влезе в ЕС, българите с най-ниски доходи, които не са могли да си позволят адекватна прехрана, е бил 88,5 на сто, сочи справка в базата данни на Евростат.
Най-нисък дял на населението, застрашено от бедност, което не може да си осигури питателна храна, е регистриран в Кипър (3,5 на сто), следван от Ирландия и Португалия (по 5,1 на сто и за двете).
В ЕС разликата между общото население и населението в риск от бедност по отношение на осигуряването на адекватна храна е 10,9 процентни пункта. На национално ниво Гърция отчита най-голяма разлика от 23,3 процентни пункта, следвана от Словакия – 22,7 пр. п., и Унгария – 21,8 пр. п. България е четвърта по този показател с разлика от 19 пр.п.
Най-малка разлика между общото население и населението в риск от бедност по отношение на осигуряването на питателна храна отчита Кипър – 2,3 процентни пункта, Португалия – 2,6 пр. п., и Ирландия – 3,3 пр. п.
През 2024 г. у нас адвектна храна не са могли да си позволят 18,7 на сто от общото население, с което България отчита най-голям дял сред страните в ЕС за първи път от три години, показва справа в базата данни на Евростат.
Източник: БТА
Икономика
Европа е добре подготвена да се справи с бъдещи сътресения, заяви Кристин Лагард

Европа е в добра позиция и е подготвена да се справи с бъдещи сътресения, посочи президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард на дискусия по време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон.
Въпреки опасенията и шоковете в световната политика и икономика, икономическата ситуация в Европа е по-добра, отколкото се прогнозираше преди година – очакваните ответни мерки на митата, обявени от администрацията на САЩ, не бяха оповестени, инфлацията не се повиши толкова, колкото се очакваше, а еврото не се обезцени, като дори пое в обратната посока, засилвайки се спрямо долара. Несигурността като фактор също не се оказа толкова тежка, а на паричната политика не се наложи да прави традиционния компромис между забавяне на растежа и нарастване на инфлацията, отбеляза тя.
На съвкупността от предизвикателства и нови реалности, включващи война, протекционизъм и мита и нови тенденции в технологиите, ЕС реагира със засилени публични инвестиции и подобряване на отбранителния си капацитет, както и с ускоряване на търговските преговори с партньори от други части на света, посочи Лагард.
Вътрешният пазар на ЕС остава най-голямата икономическа зона в света, но страда от множество вътрешни регулационни бариери, призна тя, цитирайки проучване, изготвено от МВФ, според което вътрешните бариери в ЕС се равняват на мито от 44 процента за стоките и 110 процента за услугите.
По думите й обаче е налице стремеж за възможно най-голямо намаляване на тези бариери.
Втората посока, в която Европа се движи, макар и постепенно, е капиталовият пазар, като целта е да стане привлекателна дестинация за неевропейски капитал и инвеститори, както и депозитите да остават в европейската икономика, допълни тя.
Източник: БТА
Икономика
Европейските борсови индекси се повишиха, след като френското правителство премина през два вота на недоверие в парламента

Европейските борси завършиха с ръст, след като политическата несигурност във Франция временно отстъпи на заден план, предаде Си Ен Би Си.
В Париж CAC 40 нарасна с 111,59 пункта, или 1,38 на сто, до 8 188,59 пункта, след като новото правителство на Франция оцеля при два поредни вота на недоверие в парламента.
В Германия DAX прибави 90,82 пункта, или 0,38 на сто, до 24 272,19 пункта.
В Лондон FTSE 100 се покачи с 11,34 пункта, или 0,12 на сто, достигайки 9 436,09 пункта.
Паневропейският индекс Stoxx Europe 600 се повиши с 3,89 пункта, или 0,69 на сто, до 571,66 пункта, като повечето основни сектори приключиха в зелено.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
За ново намаляване на лихвите, но и предпазлив подход след това, призова членът на управителния съвет на УФР Кристофър Уолър

Членът на Управителния съвет на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Кристофър Уолър заяви, че подкрепя ново понижение на лихвените проценти на предстоящото заседание на централната банка по-късно този месец, поради смесените данни за състоянието на пазара на труда, предаде Ройтерс.
„Въз основа на всички налични данни за трудовия пазар, смятам, че УФР трябва да намали лихвения процент с още 0,25 процентни пункта на заседанието на 29 октомври“, каза Уолър в предварително разпространена реч, която ще изнесе пред Съвета по външни отношения в Ню Йорк.
След това заседание посоката на бъдещите решения ще зависи от новите икономически данни.
Уолър, който е един от възможните наследници на Джером Пауъл на върха на УФР, посочи, че при оценката дали са необходими допълнителни намаления на лихвите, ще следи как силните данни за растежа на брутния вътрешен продукт се съчетават с отслабващия пазар на труда.
Той потвърди, че търговските мита оказват умерено въздействие върху инфлацията, като натискът върху цените остава в съответствие с целта на УФР от 2 процента. Това позволява на централната банка да съсредоточи дискусиите си върху състоянието на пазара на труда.
Уолър отбеляза, че пазарът на труда дава признаци на отслабване на търсенето спрямо предлагането, въпреки намаляването на нетната имиграция и спад на участието в работната сила през тази година. Той също така предупреди, че пазарът с ниско ниво на наемане и уволнения е „зловещ знак“.
Членът на Управителния съвет заяви, че ако трудовият пазар продължи да отслабва, а инфлацията остане под контрол, Федералният комитет по отворените пазари (FOMC) трябва да намали лихвите до неутрално равнище, което според него е с около 100 до 125 базисни пункта по-ниско от настоящото – или в диапазона 2,75–3,00 процента.
Заседанието на УФР ще се проведе на 28-29 октомври, в условията на ограничен обем икономически данни заради спирането на работа на правителството на САЩ. Очаква се централната банка да намали лихвите с още 0,25 процентни пункта, след като вече ги свали на 4,00–4,25 процента миналия месец.
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието