България
Допълнителни средства за улични ремонти ще гласуват съветниците в Ямбол

Включването на нови обекти в списъка на капиталовите разходи ще обсъди на днешното си заседание Общински съвет (ОбС) – Ямбол. Предвижда се ремонт на улични платна и благоустрояване на обществени пространства, се посочва в публикувания на уебстраницата на Общината предварителен дневен ред.
Внесеното от кмета Валентин Ревански предложение се отнася за проекти за основен ремонт, които са одобрени за финансиране от Министерството на финансите (МФ) като приоритетни обекти от техническата инфраструктура. Новите суми, които се предлагат в докладната, са за покриване на разходите за изготвяне на инвестиционни проекти, оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и административни такси.
Общо 47 040 лв. се залагат допълнително към проектите за основен ремонт на ул. „Крайречна” (в участъка от кръстовището с ул. „Кожух планина” до ул. „Акация”), за улични платна в кв. „Кючюк махала” (по улиците „Божур”, „Латинка” и „Китка”). В списъка влизат още участък от ул. „Безмерско шосе” и прилежащи улици към кв. „КОС” в западната промишлена зона на града. За тези обекти от финансовото министерство са одобрени като прогнозни стойности общо 2 550 000 лева. за строителство, авторски и строителен надзор.
Допълнителни 14 000 лв. за проектиране и ОВОС се залагат и за паркови алеи в Градския парк на Ямбол. За ремонта им от МФ е одобрен прогнозен бюджет от 805 000 лв.
Предлаганата актуализация на бюджета включва още изготвяне на инвестиционни проекти и ОВОС на обща стойност 133 600 лв. за други четири обекта. Те са за благоустрояване в жилищните комплекси „Хале” и Георги Бенковски”, в „Първи жилищен район” и в квартал „Райна Княгиня”. Одобрените от МФ дейности по строителство в тях са с общ прогнозен бюджет от 11 147 000 лева.
По същата точка от предварителния дневен ред на сесията се предлага съветниците да одобрят отпускането на 44 500 лв. като дофинансиране на Народно читалище „Зора-1945”. Средствата ще се използват за ремонт на покрива, заради течове и образуване на влага в помещенията.
С пари от бюджета на общината да се финансира създаване и публично представяне на пълнометражен документален филм по повод 140 от Съединението на Княжество България с Източна Румелия е друго предложение към точката. За целта се предвиждат 10 000 лв. от общинския Фонд „Култура”. Предложение за това е постъпило от проф. д. и. н. Петър Стоянович, се посочва в докладната на кмета. Сценарист на филма е Димитър Стоянович, а режисьор – Лъчезар Аврамов.
На днешното си заседание Общинският съвет в Ямбол ще разгледа и постъпило предложение от Фондация „Лили Иванова“ да изгради Културен център в Брънековата къща в Ямбол. Както БТА съобщи, искането е за учредяване за срок от 10 години на безвъзмездно право на ползване върху имота – частна общинска собственост. Предложението на фондацията е да изгради културния център със собствено финансиране.
В предварителния дневен на ред на сесията са включени общо 21 точки. Сред другите теми, които ще разискват съветниците, е приемане на Годишен план за развитие на социалните услуги през 2026 г. Включени са и няколко предложения, свързани с управлението и разпореждането с общинска собственост, промяна в Общия устройствен план, даване на разрешения за изработване на подробни устройствени планове и др.
На вниманието на съветниците е и проекторешение за предоставяне на гаранция под формата на запис на заповед на Министерството на младежта и спорта (ММС). Тя е във връзка с изпълнението на проект за изграждане на зона за катерене и баланс. БТА припомня, че Общината получи одобрение от ММС за финансиране в пълен размер на новата площадка, която ще е на стойност 618 034 лева. Тя ще бъде разположена непосредствено до открития през септември миналата година атракционен парк за екстремни спортове, западно от Градския парк на Ямбол.
Източник: БТА
България
Започнаха 20-ите Празници в Долината на тракийските царе, посветени на културно-историческото наследство на Казанлъшкия регион

С тържествено откриване край Казанлъшката гробница започна 20-ото издание на Празниците в Долината на тракийските царе, посветени на тракийския бит и културно-историческото наследство на региона. Официални гости бяха зам.-областните управители на Стара Загора Петко Карагитлиев и Левент Палов, представители на общинската администрация и на културни институти, общински съветници, както и Царица Роза 2025 Мария Шамбурова и подгласничките ѝ Константина Костадинова и Таня Чипилска.
Двадесет години са следа, която доказва необходимостта от все по-широко популяризиране на тракийската култура в нашия регион, каза кметът на общината Галина Стоянова. Това е цивилизация, която е световна, затова наш е дългът да я популяризираме и да разпространяваме това наследство далеч извън пределите на България, подчерта тя. Кметът отбеляза, че тази година Празниците ще продължат две седмици не защото това е тяхното 20-о издание, а защото се развиват и напомни, че същото се случва ежегодно и с Празника на розата.
Стоянова посочи, че траките са ни завещали много богата култура, част от която все още незиследвана, затова и проучванията в Долината продължават. „Ние сме наистина длъжници към тях, които са все още неразгадани и на много от въпросите за тях все още не е отговорено. Това е и идеята на Празниците – да показваме новите открития“, посочи тя. Галина Стоянова благодари на екипа на местния Исторически музей „Искра“ за това, че всяка година правят обектите по-социализирани и достъпни. Кметът изказа благодарност и на всички останали културни институти, които ежегодно участват в програмата на празниците, както и на зам.-кмета Сребра Касева и на отдел „Култура“ в Община Казанлък за организацията. Тя напомни, че предстоящите събития са на различни места в общината – както в Казанлък, така и на брега на язовир „Копринка“ и в комплекс „Долината на тракийските царе“. Целта на Община Казанлък не е просто да прави празници, а да прави достояние тракийската култура и красотата на нашия град и Долина на казанлъчани и на всички гости на града от страната и чужбина, заяви Стоянова.
Откриването продължи с връчване на традиционната награда на името на проф. Александър Фол за изключителен принос в изучаването на бита и културата на древните траки, чийто носител стана Меглена Първин, завеждаща отдел „Археология – Античност“ в местния Исторически музей „Искра“. По инициатива на Галина Стоянова беше връчена и специална награда за научен и обществен принос в съхраняването, изследването и популяризирането на тракийската културна памет, с която Община Казанлък отличи доц. д-р Милена Тонкова от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (БАН).
Приемам тази награда като признание за моята работа като музеен работник и археолог, каза Меглена Първин. Тя подчерта, че отличието е изключително задължаващо не само заради името на проф. Александър Фол, а и заради личностите, които до момента са били лауреати на наградата.
Доц. д-р Милена Тонкова посочи, че всички археолози са винаги изключително добре приети в Казанлък и имат пълното съдействие от местните си колеги, за да работят с фондовете, архитектурата на гробниците и с всички артефакти. Искам да поздравя Община Казанлък и ръководството, както и Историческия музей за това, че вече дълги години поддържат ежегодната научна конференция, посветена на тракийската култура.
Поздрав към присъстващите отправи и командирът на 61 Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Маргарит Михайлов, който подчерта важността на празниците и поздрави кмета за тяхната дългогодишна организация и развитие.
Вечерта продължи със спектакъла „Бендида – всемогъщата господарка на траките“ на Общински театър “Любомир Кабакчиев“, създаден по програма за подкрепа на творчески проекти в областта на сценичните изкуства на Министерство на културата и ще завърши с етно рок изпълненията на талантливите музиканти от група “Етнотикс”.
Източник: БТА
България
В Казанлък отличиха археолозите Меглена Първин и доц. д-р Милена Тонкова за приноса им в изследването и популяризирането на тракийската култура

За първа година по време на Празниците в Долината на тракийските царе в Казанлък отличиха двама археолози, дали своя принос в изучаването и популяризирането на тракийската памет и култура. Носител на традиционната награда на името на проф. Александър Фол за изключителен принос в изучаването на бита и културата на древните траки стана Меглена Първин, завеждаща отдел „Археология – Античност“ в местния Исторически музей „Искра“. По инициатива на кмета на общината Галина Стоянова беше връчена и специална награда за научен и обществен принос в съхраняването, изследването и популяризирането на тракийската културна памет, с която Община Казанлък отличи доц. д-р Милена Тонкова от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (БАН).
Отличията бяха връчени от Галина Стоянова по време на официалната церемония по откриване на празниците край Казанлъшката гробница.
Приемам тази награда като признание за моята работа като музеен работник и археолог, каза Меглена Първин. Тя подчерта, че отличието е изключително задължаващо не само заради името на проф. Александър Фол, а и заради личностите, които до момента са били лауреати на наградата. Със своите професионални постижения за мен те са пример и този пример задължава да се опитвам да вървя по техните стъпки, посочи тя. Тя поздрави всички свои колеги, които опазват, проучват и популяризират тракийското културно наследство и им пожела здраве и сили в това интересно, но предизвикателно поприще.
Доц. д-р Милена Тонкова посочи, че всички археолози са винаги изключително добре приети в Казанлък и имат пълното съдействие от местните си колеги, за да работят с фондовете, архитектурата на гробниците и с всички артефакти. Искам да поздравя Община Казанлък и ръководството, както и Историческия музей за това, че вече дълги години поддържат ежегодната научна конференция, посветена на тракийската култура и издават докладите от тези конференции, допълни тя и отбеляза, че това е единственото издание в момента, което излиза непрекъснато и всеки, който се занимава с културата и бита на траките, може да представи своите открития и наблюдения.
Меглена Първин е родена в Казанлък. От 2005 г. до днес работи в Исторически музей „Искра“, където от 2010 г. завежда отдел „Археология – Античност“. Научните ѝ интереси са в областта на тракийската археология и по-специално въоръжение, гробнична архитектура и погребални практики. Била е член на екипа на доц. д-р Георги Китов и е участвала в проучванията на най-емблематичните паметници на тракийската монументална гробна архитектура в Казанлъшката долина, както и в разкопките му в Ямболско, Хасковско и Сливенско. Меглена Първин е била част и от екипа на доц. д-р Георги Нехризов, който провежда на територията на Казанлъшката долина едни от най-мащабните системни теренни издирвания за попълване на археологическата карта на района. От 2012 г. е организатор на ежегодната конференция на музей „Искра“ „Проблеми и изследвания на тракийската култура“ и съставител на едноименната поредица от сборници със статии. Автор е на над 40 научни публикации и участник в български и международни научни форуми.
Доц. д-р Милена Тонкова е родена в Стара Загора. От 2004 г. е доцент в секция „Тракийска археология“ в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. От 2010 г. е член на Научния съвет на НАИМ при БАН и член на Съвета за теренни археологически проучвания при Министерство на културата. Научните ѝ интереси са в сферата на ювелирното майсторство и художествената обработка на метала в Тракия, на селищната археология и на тракийските култови и погребални практики. Хоноруван преподавател в Нов български университет (в периода 1999-2007 г.) и в СУ „Св. Кл. Охридски“ (в периода 1995-2022 г.). Под нейно ръководство са проведени около 70 теренни археологически проучвания. Ръководител е на множество научни проекти и участник в редица организационни екипи на международни и национални, научни и приложни изложби. Организатор и участник в над 60 представителни научни форуми в България и чужбина. Автор на близо 160 научни публикации и носител на редица отличия.
Наградата „Проф. Александър Фол“ е учредена през 2006 година по предложение на екипа на Исторически музей „Искра“ и с решение на местния Общински съвет. Тя се присъжда за принос в проучването и изследване на тракийската култура в Казанлъшката долина и носи името на основателя на Института по тракология към БАН през 1972 година проф. Александър Георгиев, по-известен с псевдонима Александър Фол. От 2016 година статутът на статуетката с лика на Орфей е разширен за научна дейност на територията на цялата страна, а това е годишно отличие, което за пръв път се дава за принос в проучването и изследването на тракийската култура в национален мащаб.
Първият носител на наградата е покойният български археолог д-р Георги Китов, откривател на златната маска на тракийския цар Терес и на гробницата на владетеля на Одриското царство Севт III. През годините носители на статуетката са били спътницата на д-р Китов Диана Димитрова, съоткривателят на тракийската столица Севтополис ст.н. с. Мария Чичикова, проф. д-р Иван Маразов, проф. Николай Овчаров, проф. д-р Валерия Фол и други български учени, посветили своето дело на изучаване на древните траки. Посмъртно наградата е присъдена и на Гергана Табакова – Цанова, дългогодишен уредник и директор на Исторически музей „Искра“.
С тази награда Община Казанлък отдава дължимото на делото проф. Александър Фол, след чиято кончина по негово желание прахът му е разпръснат над едно от древнотракийските светилища – Мегалита на Богинята – майка в Сърнена Средна гора над казанлъшкото село Бузовград.
Източник: БТА
България
Актуализация на бюджета и инвестиционната програма на Община Габрово гласува Общинският съвет

Актуализация на бюджета и инвестиционната програма на Община Габрово за 2025 г. бяха подкрепени от Общински съвет – Габрово.
Общинските съветници приеха решение за отпускане на финансова помощ на териториалната организация в Габрово на Националната асоциация на сляпо-глухите в България. Те приеха и решение за одобряване на Общински годишен план за социалните услуги през 2026 година на територията на общината.
Сред приетите предложенията са и утвърждаване на паралелки в общинските училища, формирани с брой ученици под установения минимум за учебната 2025/2026 година и предложение до министъра на образованието и науката за включване на общински училища в Списъка на средищните детски градини и училища в Република България за учебната 2025/2026 година.
/ВД/
Източник: БТА
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 4 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 4 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 4 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 3 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 2 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 2 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Технологиипреди 2 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации