Браншът на информационните технологии е най-бързо развиващият се, няма сфера от бизнеса и живота на хората, в която те да отсъстват. Това каза в интервю за БТА председателят на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) Ирина Радоева.

2025-а е юбилейна за БАИТ, която ще отбележи тържествено своята 30-годишнина тази вечер. 

Когато беше създадена Асоциацията, мобилният телефон беше най-големият лукс, а сега има Индустрия 5.0, създават се фабрики за изкуствен интелект, умни градове, коментира тя.

По отношение на навлизането на Изкуствения интелект в ежедневието ни експертът каза, че е много важно да се намери баланс между необходими регулации и ограничаващи развитието мерки. В тази връзка работна група на БАИТ участва в изготвянето на проектозакон.

Ирина Радоева съобщи, че в ИТ сферата има търсене на кадри с добър опит, а при младите специалисти се отчита спад. Възнагражденията продължават да растат, като се забелязва умереност.

Следва пълният текст на интервюто:

Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) отбелязва своята 30-годишнина, как се промени сферата през годините?

– Това е най-бързо развиващият се бранш в нашето съвремие. Когато беше създадена Асоциацията, мобилният телефон беше най-големият лукс и беше с размера на разрешения ръчен багаж в нискотарифна авиолиния, интернет нямаше… А сега има Индустрия 5.0, създават се фабрики за изкуствен интелект, умни градове. Вече няма сфера от бизнеса и живота на хората, в която да отсъстват информационните технологии и сега става лукс да можем да си позволим „цифров детокс“ за няколко дни!

С навлизането на Изкуствения интелект все по-често се поставя въпросът за регулациите и сценариите за развитие. Какво е виждането на асоциацията по тази голяма тема? 

– В БАИТ е създадена работна група по изкуствен интелект. Колегите взимат дейно участие в обсъждането на регулациите, скоро беше публикуван проект на Закон за използването и развитието на изкуствения интелект, какъвто трябва да има. В Европейския съюз има директива, т.нар. AI act, който България е длъжна да транспонира в местното законодателство. И е много важно да се намери баланс между необходими регулации и ограничаващи развитието мерки. Работната ни група е много активна по проекта на закона и очакваме да видим отразени наши предложения в него.

Каква е ситуацията в момента на пазара на труда на ИКТ специалисти по отношение на търсенето на кадри? Имаме ли нужда като държава да „внесем“ такива? 

– Търсене на кадри винаги ще има. Политиката на държавата трябва да бъде такава, че да подпомага от една страна създаването на кадри – от учебната скамейка се започва, и от друга страна гъвкаво да отговаря на нуждите на бизнеса чрез облекчени мерки за привличане на кадри от чужбина и създаване на приветливи условия и за техните семейства. ИТ сферата се развива толкова бързо, че се появяват нови професии, за които няма кадри. В тази връзка БАИТ е много активна, прави предложения до МОН и участва в обществени обсъждания. Така например работната ни група по киберсигурност подготви мотивирано предложение до Министерството на образованието и науката за предмет, а по-късно и специалност „Киберсигурност“ в средното образование.

Известно е, че секторът е с едни от най-високите възнаграждения у нас, какво показват наблюденията Ви, продължава ли да има база за нови ръстове и генерално за растеж или напротив? 

– Да, заплатите продължават да имат ръст, като се забелязва някаква умереност. Търсене има на кадри, които имат вече добър опит, докато има спад при младите специалисти, на които предстои навлизане в материята.

Какви предизвикателства виждате пред сектора с днешна дата? 

– Сега модерната тема е изкуственият интелект и е много необходимо всеки да погледне през очилата на възможностите, които дава AI за неговия бизнес и да направи бърз „реглаж“ на дейностите си. Както е казала Алиса в „Алиса в страната на чудесата“: „За да стоиш на едно място, трябва много бързо да тичаш!“.

А какво трябва да правим, ако искаме да вървим напред, е ясно!

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА

Единният пазар на ЕС е могъщ икономически инструмент, но все още не е достигнал пълния си потенциал. За да се случи това, са необходими силна координация на политиките и инвестиции, насочени към задълбочаване на интеграцията му, които да бъдат подкрепени от силен бюджет. Това посочиха експертите от Международния валутен фонд (МВФ) Джей Йо и Александра Фотиу на започналите днес годишни срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон. 

Растежът на компаниите в Европа и възможностите им да се възползват напълно от потенциала на единния пазар се възпрепятстват от различните национални регулации и правни режими, труден достъп до финансиране, бюрократични пречки пред наемането на служители от други държави в ЕС и високите и непредвидими цени на енергията, сочат анализите на експертите на МВФ.

За преодоляването на тези пречки могат да се очертаят четири ключови области за реформа не само на общоевропейско, но и на национално равнище, отбелязват Йо и Фотиу.

На първо място се препоръчва разработване на единен правен режим, който да надгради националните и да улесни разрастването на компаниите. Ключово е също така подобряване на достъпа до финансиране чрез насърчаване на участието на венчърен капитал и улесняване на регулациите, насочени към инвеститорите, наред с намаляване на зависимостта от банково финансиране, което не обслужва добре малките иновативния компании. По-благоприятна среда за работа на бизнеса може да бъде създадена и чрез улесняване на мобилността на работната сила, например посредством дигитализация на признаването на професионалните квалификации и улесняване на прехвърлянето на социални и трудови права между държавите членки. Повишаване на енергийна сигурност и намаляване на цените на енергията същевременно може да се постигне чрез инвестиции в енергийна инфраструктура и възобновяеми енергии, както и в разширяване на трансграничните електропреносни мрежи. 

Според анализите на експертите от МВФ тези реформи могат да увеличат брутния вътрешен продукт на ЕС с най-малко 3 процента за следващото десетилетие при очакван растеж в момента около 1 процент, макар че според аналитичните модели ползите вероятно ще се усещат в различна степен в отделните държави. 

За постигането на тези цели многогодишният бюджет на ЕС, закрепен в многогодишната финансова рамка (МВФ), е основополагащ инструмент за подкрепа и координация на националните реформи и инвестиции, както и начин да се подсигури финансирането на обществените блага. 

Експертите на МВФ препоръчват в следващата МФР, която трябва да обхване периода от 2028 до 2034 г., да бъдат удвоени инвестициите в общоевропейски обществени блага като отбрана, чиста енергия и иновации – от 0,4 до 0,9 процента от европейския БВП, което би изисквало значително увеличаване на бюджета, ако не се съкращават вече съществуващи програми. Дори това значително увеличение обаче няма да покрие общите нужди от инвестиции в Европа, оставащата част от които ще трябва да бъде покрито от други източници, включително от частния сектор, според анализите на МВФ. 

За максимална ефективност на европейската подкрепа освен това се препоръчва финансирането да бъде обвързано с резултатите, вместо да се базира на критериите за допустимост, както и да модернизира общоевропейската стратегия за финансиране, например да се прибягва до съвместно поемане на дълг като редовна стратегия за финансиране или намиране на нови източници на приходи като приходи от търговия с въглеродни емисии или евентуални такси за използване на трансгранична инфраструктура. 

Източник: БТА