Сега на дневен ред излиза приемането на нов закон за отбраната, който ще създаде правната основа за изброените възможни мерки, както и модернизирането на работата с резервистите. Бундесверът иска да включи резервистите по-активно в ученията и в планирането на отбраната.

Между пацифизма и отбранителната готовност: историческа промяна

Политическият дебат за закона за военната служба е тясно свързан с най-новата история на Германия. Всички допитвания показват, че днешните германци са трайно миролюбиво настроени, че не желаят военни конфликти. Тази нагласа, която е дълбоко вкоренена във Федерална република Германия, има своята предистория в западногерманския пацифизъм, възникнал като пряка реакция на ужасите на Втората световна война.

Особено в началото на 80-те години на миналия век мирното движение в тогавашната ФРГ беше истински мощен фактор. През 1981 г. над 300 000 хиляди души се събраха на протестен митинг в тогавашната столица Бон срещу така нареченото „двойно решение на НАТО“, което предвиждаше разполагането на ядрени ракети със среден обсег в Западна Европа. Тези масови протести формираха политическото съзнание на цяло поколение и утвърдиха идеалите на една политика, насочена към дипломация и разоръжаване. (Това, впрочем, е и една от най-сериозните причини, поради които част от германците апелират за по-кротка политика към Русия.)

Именно завоевателната война на Русия срещу Украйна обаче сериозно разклати описания дълбоко вкоренен пацифизъм на германците. В Кьолн във вторник стотици излязоха на протест срещу производителя на оръжия „Райнметал“ – в града възниква палатков лагер, а демонстрациите под лозунга „Разоръжете „Райнметал“!“ се очаква да продължат няколко дни. В четвъртък в Дюселдорф също се планира демонстрация под това мото – в близост до дома на шефа на коцнцерна Армин Папергер, който тези дни прие Бойко Борисов във връзка с изграждането на две големи фабрики на компанията в България. Протестите през тази седмица в Германия отразяват напрежението между желанието на хората за мир и убеждението на политическото мнозинство, че страната спешно се нуждае от по-добра самоотбрана.

Източник: Капитал

Hyundai увеличава инвестициите си в САЩ

Hyundai Motor Group обяви, че ще повиши инвестициите си в САЩ до 26 млрд. долара за следващите четири години – с 5 млрд. повече от първоначално обещаното през март. Допълнителният капитал ще бъде насочен основно към нов завод за роботи с капацитет 30 хил. бройки годишно, който ще се превърне в американския хъб на компанията в този сектор. Корейският автомобилен гигант планира още значително разширяване на производството на автомобили, включително хибриди, ДВГ и електромобили, както и изграждане на стоманодобивен завод в Луизиана с капацитет 2.7 млн. тона. Част от средствата ще отидат и за сътрудничество с американски компании в сферата на автономното шофиране, изкуствения интелект и роботиката, включително чрез Boston Dynamics и Motional.

Mercedes-Benz продаде дела си в Nissan за 325 млн. долара

Пенсионният тръст на Mercedes-Benz е продал 3.8% дял в японския автомобилен производител Nissan за 47.83 млрд. йени (324.65 млн. долара), като цената на акция е била с близо 6% под пазарната стойност. Новината предизвика спад на акциите на Nissan до най-ниското им ниво от юли на фона на съмненията около плановете за възстановяване на компанията, която отчете загуба 535 млн. долара за тримесечието до юни. От Mercedes-Benz уточниха, че пакетът акции не е имал стратегическо значение и продажбата е част от прочистване на портфейла, докато новият CEO на Nissan Иван Еспиноса се опитва да наложи план за съкращения и връщане към печалба.

От Mercedes-Benz уточниха, че пакетът акции не е имал стратегическо значение и продажбата е част от прочистване на портфейла
Източник:
Reuters

Норвежкият петролен фонд се оттегли от Caterpillar и израелски банки

Най-големият суверенен фонд в света – норвежкият петролен фонд на стойност 2 трлн. долара – продаде целия си дял в Caterpillar, след като съветниците му прецениха, че машини на компанията се използват от Израел за разрушаване на палестинска собственост и нарушения на международното хуманитарно право. Фондът се е освободил и от акции в пет израелски банки, обвинени във финансиране на селища на Западния бряг, като така почти е намалил наполовина участието си в израелски компании. Решението идва под силен обществен и политически натиск в Норвегия, но крие риск от напрежение със САЩ, където действат закони против бойкот на Израел.

Netflix тества кината с KPop Demon Hunters

Netflix пусна двудневна премиера на новата си sing-along версия на хитовия анимационен филм KPop Demon Hunters, която донесе между 16 и 20 млн. долара от вътрешния пазар. Макар резултатът да е по-нисък от някои други скорошни преиздания като Coraline (33 млн. долара), той надминава повечето повторни прожекции, включително Interstellar. Компанията традиционно използва кината като маркетингов инструмент за промотиране на стрийминг съдържанието си и рядко прави изключения освен при „събитийни“ заглавия. Според анализатори подобни прожекции не променят стратегията на Netflix, а служат за генериране на шум, културен ефект и засилване на гледаемостта в платформата.

Източник: Капитал

Подобрение за услугите и промишлеността

„Нещата се подобряват“, казва пред Financial Times Сайръс де ла Рубия, главен икономист в Hamburg Commercial Bank, след публикуването на данните, посочвайки ръст както в производствения, така и в сектора на услугите. „Въпреки насрещните ветрове като митата от САЩ и общата несигурност бизнесите в еврозоната, изглежда, се справят сравнително добре.“

PMI в производството се повиши до 50.5 пункта през август от 49.8 през юли, което е първото му разширение от април 2022 г. и най-високото ниво за последните 38 месеца, надминавайки очакванията от 49.5, показват предварителните оценки. Производството нарасна с най-бързи темпове за последните три години, а новите поръчки също се увеличиха за първи път от 2022 г. Въпреки това заетостта в сектора продължи да спада, а фирмите намалиха покупките си с по-бързи темпове, макар и все още сред най-бавните спадове през последните години. Разходите за суровини се повишиха за първи път от пет месеца, а запасите от закупени и готови продукти спаднаха с най-бързи темпове от март насам. Сроковете за доставка се удължиха за трети пореден месец, като закъсненията бяха най-големи от края на 2022 г.

Проучването показва и засилване на инфлационния натиск в еврозоната, като цените нарастват по-бързо спрямо предходния месец, особено в сектора на услугите. Според Де ла Рубия ЕЦБ може да е малко недоволна заради нарастващите разходи в сектора на услугите.

Освен в инфлационното напрежение негативни тенденции се наблюдават също в увереността на бизнесите и покупателната активност, която спадна леко през август.

Източник: Капитал