Сръбският президент Александър Вучич повтори призива си за диалог с протестиращите след девет месеца протести и блокади в цялата страна. В интервю за Евронюз вчера Вучич каза, че сръбското правителство остава ангажирано с диалога, въпреки отказа на протестиращите да приемат предложението му за публичен дебат.

„Това не беше първата ми покана. Всъщност, това беше петата или шестата ми покана за диалог, за открит разговор. Дори им предложих открит телевизионен дебат. Те могат да изберат темата, могат да изберат студиото. И бях готов да разговарят за това публично, защото вярвам, че няма алтернатива на разговора, на диалога“, каза Вучич в интервюто, което ще бъде излъчено днес.

Въпреки че поканата му за публичен дебат беше отхвърлена, Вучич посочи, че предложението продължава да е в сила.

„Предложението ми ще остане, докато не го приемат, защото един ден ще трябва да говорят с някого“, каза Вучич.

Протести обхванаха Сърбия, след като на 1 ноември миналата година рухна козирката на наскоро ремонтираната гара в северния сръбски град Нови Сад, което причини смъртта на 16 души. Според протестиращите до трагедията се е стигнало заради корупционни практики, довели до некачествен ремонт на сградата. Те настояват виновните да понесат наказателна и политическа отговорност, както и да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори.

Протестите, начело на които застанаха студенти, в началото бяха мирни, но през последните седмици се стигна до насилие.

В средата на август физическите сблъсъци между протестиращи и полицията се засилиха, като офиси на управляващата Сръбска прогресивна партия бяха подпалени в някои населени места като Нови Сад и Валево, което доведе до множество ранени полицаи и десетки арестувани, отбелязва Евронюз.

Част от протестиращите студенти отхвърлиха поканата на Вучич за дебат, заявявайки, че ще разговарят с президента на Сърбия, когато той насрочи избори и изпълни исканията им.

Вучич каза пред Евронюз, че е предлагал избори най-малко три пъти през последните шест месеца, включително референдум за президентския си мандат през януари, когато каза, че ще подаде оставка, ако не получи подкрепата на народа, но че всички предложения са били отхвърлени.

„Имаме много работа, много неща за вършене. Знаете ли, от време на време трябва и да се работи. Не може непрекъснато да има избори и избори. А сега казват, че единственото, което ни трябва са избори“, коментира сръбският президент.

Предишният премиер Милош Вучевич, който е от партията на Вучич, подаде оставка през януари след протестите в родния му Нови Сад. През април той беше заменен като министър-председател от Джуро Мацут.

Вучич отхвърли възможността за промяна на конституцията с цел да може той отново да се кандидатира за президент на Сърбия, след като изтече вторият му мандат през май 2027 година.

Сръбският президент подчерта в интервюто, че членството на Сърбия в ЕС остава негов приоритет, тъй като това е мястото, към което страната му принадлежи.

„Докато аз съм начело на държавата, Сърбия ще остане твърдо на европейския си път, ангажирана и решена да осъществи необходимите реформи“, каза той.

На въпрос за отношенията му с руския президент Владимир Путин, Вучич заяви, че те остават коректни и че според него руският лидер е готов да сложи край на войната в Украйна с мирно споразумение.

Вучич добави, че с удоволствие би посрещнал в Белград за мирни преговори и Путин, и украинския президент Володимир Зеленски, ако те пожелаят. 

Източник: БТА

Министърът на външните работи на Гърция Йоргос Герапетритис заяви, че работата по проекта за електропреносен интерконектор между Гърция и Кипър ще продължи, като подчерта, че Атина няма да отстъпи по нито една от точките, които международното право ѝ гарантира, съобщи изданието „Сайпръс мейл“. 

„Работата по проекта ще продължи нормално и нужните проучвания ще бъдат проведени в следващия период“, заяви Герапетритис снощи пред телевизия Оупън (Open), като подчерта, че няма „абсолютно никаква причина за притеснение“ относно евентуалната негативна реакция на Турция относно провеждането на проучванията в Източното Средиземноморие. 

„Позицията на гръцкото правителство е, че полагането на електрически кабели е нещо, което е абсолютно защитено от международното право. То не може да бъде възпрепятствано. Ако Турция, която се стреми да стане член на Европейския съюз, сметне, че трябва да възпрепятства европейски проект, то тя ще плати цената“, каза още Герапетритис, като подчерта, че Гърция ще „пази и изпълнява“ своите суверенни права, ако турските власти изпратят свои кораби в зоните, в които ще бъдат проведени проучвания за полагането на електропреносния кабел. 

Коментарът на Герапетритис идва, след като кипърският министър на финансите Макис Керавнос заяви по-рано този месец, че две отделни проучвания, проведени от две „сериозни и надеждни“ организации, показват, че проектът „не е устойчив“ и че присъствието на Турция в региона е основната причина за забавянето на интерконектора, подчертава „Сайпръс мейл“. 

Керавнос каза пред радио „Политис“, че степента, до която проектът е реализиран, „е пряко свързана с геополитически риск“. По думите му този риск е бил известен от самото начало, но сега се е превърнал в „една от причините, може би най-сериозната“ за липсата на напредък.

„Намесата на Турция, да кажем много сериозно и ясно, не позволява да бъдат завършени проучванията на морското дъно “, каза той.

Евроазиатския интерконектор (Great Sea Interconnector – GSI) трябва да свърже Гърция чрез Кипър с Израел, както и енергийните системи на Европейския съюз и на Близкия изток. Подводният кабел ще струва 2,4 млрд. евро, част от които ще бъдат финансирани от ЕС. При завършване на проекта това ще бъде най-дългият (1240 км) и най-дълбокият (3000 метра) интерконектор за постоянен ток с високо напрежение в света. Кабелът обаче преминава през акватория, която Турция възприема като част от своя континентален шелф въпреки възраженията на Гърция.

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА