Как младите хора се информират по актуални теми разказаха в интервю за БТА социолозите Алексей Пампоров от Института по социология и философия при Българската академия на науките (БАН) и Стойчо Босев от социологическата агенция „Алфа Рисърч“.

Според Босев младите са податливи към дезинформация.

По думите на Пампоров на българина му липсва умението за критично мислене. Свикнали сме да има една истина и да се страхуваме да се изправим срещу нея, допълни той.

Според проучване на Евробарометър от началото на годината, проведено сред младите хора между 16 – 30 години в Европа, 76% от тях смятат, че са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. В девет държави от Европейския съюз (ЕС) повече от половината респонденти съобщават, че са били изложени на дезинформация „често“ или „много често“.

Дезинформацията в социалните мрежи

В социалните мрежи може да има безконтролна продукция на новини, тоест голям обем от фалшиви, неистински новини, което да подведе и да позволи по-лесно идеологизиране на дискурса и на нагласите, може да изкриви общественото мнение, каза социологът Алексей Пампоров.

Съдържанието става все по-кратко, по-визуално насочено и по-изместено към кратките видеа, което предоставя на младите „мозаечна“ картина и неструктурирана информация, а това отваря широко вратите към дезинформация, фалшиви новини, непроверени факти и полуистини, каза Стойчо Босев.

Младите се привличат от вида на информацията и създателите на съдържание се опитват да я направят все по-привлекателна, каза Босев.

В България има ясни медийни кръгове, особено социални медии, които си пресподелят съдържанието едни други и си помагат, а в същия момент разчитат на конкретни аудитории, обясни Пампоров. Той посочи, че се създава т.нар. балон когато човек се придържа към един източник на информация. ,,Стоите там и смятате, че само това е истината“, поясни Пампоров.

За разлика от традиционните медии, които спазват някакъв стандарт и на теория би трябвало да са по-неутрални, социалните медии могат изцяло да са в една ниша, например политически, каза той и допълни, че макар и да няма контрол върху съдържанието, което социалните медии качват, все пак има изключения и независими социални медии.

За да е интересно на аудиторията, се допускат всякакви гледни точки, които обаче са дълбоко неекспертни, и това създава възможност всеки да приказва каквото си иска, без да се мисли критично, каза Пампоров. Той поясни, че често се случва двама неексперти да изразяват мнение и взаимно да си го потвърждават, но да постигат съгласие, именно защото не са експерти. Имаме много примери, в които само защото пише ,,доктор“ или ,,професор“ пред имената на някои хора, ги считат за авторитети. В медиите се канят математици да анализират обществените нагласи или социолози да говорят за екология, за да има разнообразие на мненията, посочи той.

Критичното мислене

Образованието по литература и по история в България е дълбоко идеологизирано, смята Пампоров. Според него това е наследство от тоталитарния режим, в който се е налагало да има една единствена истина и тя да се възпроизвежда. По негови думи и до днес в университетите се е запазила ,,традицията“ да има само една истина.

Според Пампоров шаблоните, които се преподават, пречат. Ако например питаме хората кой е създал българската азбука, 99% от тях ще ви кажат „Кирил и Методий“ без да се замислят, даде пример той. „Само че те нямат нищо общо с българската азбука, освен в далечната история с моравската азбука с глаголицата, но не с кирилицата“, каза Пампоров.

Той подчерта, че в социалните мрежи хората безкритично започват да споделят и много бързо се разпространява фалшива информация, която се възприема от големи маси хора, обясни той. По негови думи се създава шаблонизирано мислене и отказ от него.

Тази тенденция се отразява и в начина, по който хората гласуват на избори, като решението им се влияе от мнението на роднини, смята той.

Като друг пример за липса на критично мислене, той посочи, че 1/3 от хората гласуват под влияние на тяхното възприятие кой ще победи на изборите, защото накрая този, за когото са гласували, ще спечели. Той определи това като психологически феномен.

Относно начина на гласуване на младите, Пампоров заяви, че все повече се увеличава делът на ефектно гласуващите. Възможно е с един концерт на Орлов мост или с готин клип в „Тик Ток“ някой, който младите харесват, да им повлияе на начина, по който гласуват, на решенията им и на социалната им активност, допълни той.

Изкуственият интелект като средство за информиране

Изкуственият интелект (ИИ) навлиза в глобален мащаб, а и в България с ускорени темпове, каза Босев. Той обясни, че ИИ се ползва от младите като средство на информация много често.

Младите са най-активни в използването на генеративния интелект, като най-често става въпрос за Chat Gpt, каза той. Всеки трети младеж използва такива приложения активно, на национално ниво този дял е 13%, допълни социологът.
ИИ се използва по-скоро за лични цели – за търсене на лична информация, отколкото за работа или обучение както от младите, така и от по-възрастните, обясни Босев.

Той отбеляза, че ИИ се използва повече за забавление и проверяване на информация при спорове с приятели, отколкото за постигане на по-висока ефективност в професионалните задължения, например в учебен план.

Самооценка за информираността при младите

Самооценката на всеки трети младеж между 16 и 18 години е за по-скоро неинформираност по даден въпрос, включително и по базисни въпроси като този откога ще се приеме еврото, каза Босев. Всеки трети от представителите на 16-18 години не знае по какъв курс ще се обменят левовете в евро, посочи той.

На почти всеки от въпросите, които задаваме в анкетите, оставаме опция, в която да се поставят хората, които не са запознати или нямат информация, обясни Стойчо Босев. По негови думи младите най-често се откриват в тези опции и тенденциозно се самооценяват като неинформирани по различни въпроси. Според социолога е нормално младите да са неинформирани, защото на този етап от възрастта ги вълнуват други неща, а не социално-политически теми.

Социалните медии изместват традиционните източници на информация за младите

Да се изместват традиционните източници на информация от социалните медии не е тенденция само при младите, а вече и хората на средна възраст все по-рядко гледат новини по телевизията, посочи Пампоров. Той аргументира твърдението си с това, че новините в традиционните медии са структурирани в конкретен времеви интервал, в който човек може да има работа, или да не го интересува конкретната тема, докато социалните медии му позволяват да види това, което го интересува, тогава, когато му е удобно.

Стойчо Босев посочи спорадичната и по-скоро инцидентна употреба на телевизията. Според него 60% от младите се информират от онлайн източници като „Тик Ток“ и другите социални мрежи. Ежедневието на младите все повече ще се прехвърля в онлайн среда и широки групи ще се пренасят в онлайн онлайн пространството занапред, тъй като неизбежно младите ще започнат да навлизат в по-кономически активна и зряла възраст, допълни той.

В сравнение със интернет, традиционните източници като радиото, вестниците и списанията остават на още по-заден план, с около 10-20% потребление в национален план, а сред младите на практика почти липсват такива източници, подчерта Босев.

Дезинформацията сред младите хора в ЕС

Значително мнозинство (76%) от младите хора смятат, че са били изложени на дезинформация и фалшиви новини, според проучване на Евробарометър. Убедени, че могат да разпознаят дезинформацията са 70% от участниците в проучването.

Източник: БТА