Опасност за Босна и Херцеговина

След свалянето на Додик от президентския пост в регионалната автономия се заговори за провеждането на предсрочни президентски избори. Той обаче, заяви че такива избори ще бъдат бойкотирани от Баня Лука и ще насрочи референдум, чиято цел е да се демонстрира подкрепа за политиката му. След този референдум Република Сръбска може да влезе в каскада от референдуми и да насрочи такива за приемането на собствена конституция и друг за отделянето и от Босна и Херцеговина и присъединяването към Сърбия. Но дали Додик ще го направи в крайна сметка е ключовия въпрос, защото рисковете са много? Босненският сръбски лидер всъщност отчаяно се стреми да получи подкрепата на президентът на САЩ Доналд Тръмп, за да превъзмогне препятствията, пред които е изправен. Той вече нае за свой лобист в Белия дом бившия губернатор на Илинойс Род Благоевич, осъден за политическа търговия и реабилитиран по време на първия мандат на Доналд Тръмп.

В момента обаче Тръмп е зает със спирането на кремълската война в Украйна. Въпреки това медиите в Сараево съобщават, че Додик ще има среща в черногорския град Котор с пратеника на президента Тръмп за специални мисии Ричард Гренел, който е известен с близостта си със сръбския президент Вучич.

По време на първия мандат на Тръмп Гренел отговаряше по балканските въпроси в администрацията му. Но днес не е ясно дали той може да гарантира подкрепата на Вашингтон за действията Додик и на сърбите на Балканите? Ключовият момент е готов ли е Додик да стигне до край в намерението си да разбие Босна и Херцеговина, като го представи като защита на Дейтънското споразумение? Не е изключено Додик да тръгне до край и да разпали огъня под „босненската тенджера“, както през 90-те години говориха за балканската страна международните наблюдатели.

По този начин напълно е възможно Додик да постави на карта бъдещето на Босна и Херцеговина в името на своето политическото оцеляване подпомогнат от Москва, Белград и Будапеща. Както личи от риториката на Милорад Додик стратегията му е да върне страната във времето, когато в нея се водеше най-кървавият етнически конфликт в Европа след 1945 г. Ставащото в Босна и Херцеговина затвърждава оценката, че тя е „болният човек“ на Балканите. Но може ли, Додик да подхлъзне Босна и Херцеговина по наклона на национализма? Да, защото практически управлява Баня Лука от почти 20 години и има ресурсите да направи така, че балканската страна да се разпадне, обявявайки независимост от Сараево. Това, което Милошевич не успя през 90-те години, днес Белград постига чрез меката сила на „сръбския свят“ в региона на постюгославското пространство. Тя създава всички предпоставки за разпалването на старите национализми и реанимирането на местните конфликти. Изглежда мнозина имат интерес огънят отново да се разгори в Босна и Херцеговина, пречейки на нейното мирно развитие. Ще отвори ли бившият босненски сръбски лидер кутията на Пандора на Балканите? Ще видим, но едно е ясно, че тези въпроси засягат много регионални процеси на сигурност и стабилност, които са част от голямото домино в отношенията между Вашингтон, Брюксел, Париж, Лондон и Берлин и Москва.

Източник: Капитал

Израелските офанзиви през 2024 и 2025 г. вече значително намалиха арсенала на „Хизбула“, като бяха убити високопоставени командири – включително дългогодишния генерален секретар Хасан Насралла – и бяха унищожени стратегически активи, сред които ракетни запаси, използвани многократно както срещу Израел и по време на войната в Сирия, така и като възпиращ ефект срещу ливанските правителствени сили. Продължаващият военен натиск на Израел, съчетан с перспективата за принудително разоръжаване, сигнализира за предстоящата загуба на престижа и възпиращия капацитет на „Хизбула“ – критичен фактор, който подкрепя регионалното й лидерство.

Разпадане на транснационалните мрежи

През последните две десетилетия „Хизбула“, с помощта на Иран, организира глобални финансови, логистични и паравоенни мрежи, обхващащи Близкия изток, Европа, Западна Африка и Латинска Америка. Триграничният регион в Южна Америка, зоните за свободна търговия в Африка и Централна Америка, както и клетки от Канада до Югоизточна Азия са замесени в набирането на средства, контрабандата на оръжие и незаконната търговия за финансиране на операциите на „Хизбула“ в Ливан и региона. Голяма част от международната подкрепа – включително местни новобранци и набиране на средства от диаспората – се основава на репутацията на „Хизбула“ като ефективен военен фактор и защитник срещу Израел. Тази мащабна инфраструктура минава и през Балканите, а България, Гърция и Сърбия имат водещо значение за трансфера на средства и оръжия, от които се нуждае дейността на „Хизбула“. България има трагичен опит с ливанската организация, която стои зад терористичната атака срещу израелски туристи на летище „Бургас“ през 2012 г.

Онова, което остана встрани, беше придружаващата разузнавателна дейност срещу мрежите на организацията извън Близкия изток. Източници на „Капитал“ потвърждават, че през последните две години израелското разузнаване е увеличило значително присъствието на агентура на територията на Балканите, в това число България, като основната цел е инфилтрирането и саботирането на инфраструктурата, по която се стичат средства към Ливан. Тъй като извън Близкия изток „Хизбула“ разчита на алианси от криминалния контингент, особено на територията на ЕС, а често тези усилия са подкрепени от Иран, Израел разчита и на местни партньорства, за да контрира усилията за възстановяване на мрежите. По този начин държавите от ЕС са също участници в активните действия срещу логистиката на „Хизбула“ и неслучайно европейските столици, в това число Атина и Рим, през които често минава трафик, свързан с „Хизбула“, са сред най-активните поддръжници на политиките на ливанското правителство да упражни натиск ливанската организация да свали оръжието.

Очакванията са, че след като бъде разоръжена, „Хизбула“ ще загуби основната си привлекателност за съмишлениците и поддръжниците си, мотивирани от въоръжената й борба и финансовата изгода от мащабните мрежи за пране на пари и наркотрафик. Това вероятно би подкопало способността й да генерира незаконни приходи, би понижило морала сред оперативните работници в чужбина и би направило международната й логистика по-уязвима на антитерористичните усилия, особено със засилването на финансовия и правен натиск от Запада.

Източник: Капитал

Но под каквато и форма да бъде решен въпросът с гаранциите, е ясно, че част от преначертаните с кръв в момента граници ще се втвърдят. Каквато и част от територията си да отстъпи, Киев ще инвестира в новата си граница с Русия огромно количество свои и европейски пари, за да се превърне в твърда преграда срещу руската агресия. Стотици милиарди ще се излеят, за да превърнат Украйна от някогашната разделена между Изтока и Запада държава в безценен съюзник с военен опит и ключова тухла от новата архитектура на сигурност. Това означава, че Русия дългосрочно ще е изгубила основна цел – вместо да бъде партньор за преговорите за нова европейска архитектура за сигурност, тя отново ще бъде противникът.

… и отвъд нея

Разбира се, ситуацията е много различна от средата на миналия век. Първо, руската армия не е на триумфален поход из полетата на Украйна, а се намира в дълъг, кървав и изтощителен сблъсък с противник, който няма никакво намерение да се предава. Второ, европейските водачи може и да изглеждат като вечно спореща група без особено влияние през повечето време, но имат много повече възможности от показаното досега. Всяка сделка, договорена с посредничеството на САЩ, ще включва активното европейско участие. ЕС има огромен арсенал от икономически инструменти срещу Русия, както и огромен интерес да инвестира в сигурността на Украйна. И трето, може би най-важно: САЩ изглеждат много, много по-малко ангажирани с Европа. Дългосрочната цел на Доналд Тръмп е да приключи конфликта в Украйна, за да се фокусира върху Китай. В разговор с Пентагона тази седмица, според Politico, американските военни са съобщили на Европа, че ще имат минимална роля в осигуряването на сигурността на Украйна. Това значи, че европейците ще трябва да работят сами по въпроса.

Едно нещо навява неудобно много паралели с миналото – възможността Русия отново да говори за сфери на влияние. Концепцията, че дадена голяма държава може да има такава сфера, където да решава какво може да се случва, без да взима предвид желанията на по-малките си съседи, беше отречена от Европа след падането на желязната завеса. Страни като Полша, България и Румъния заложиха целия си икономически просперитет на тази нова доктрина.

Сега евентуална сделка с Путин ще съживи концепцията – и това би било най-голямата победа за Русия. Където и да минава украинската граница, ще е ясно, че отвъд нея битува друга реалност. Доколко това ще включва не само Източна Украйна, но и места като Беларус, Армения, Грузия, предстои да се види. Но геополитическата цел на Кремъл е тази сфера да бъде контролирана през директна заплаха за използване на сила – нещо, което разпадането на СССР спря, което войната в Грузия подсказа и което войната в Украйна възстанови в пълна степен.

Източник: Капитал