Икономика
Трето поред месечно понижение на производството в строителния сектор през юни в България отчита Евростат

През юни 2025 г. продукцията в строителния сектор е намаляла както в Европейския съюз, така и в еврозоната на месечна база, показват най-новите, сезонно коригирани данни на Евростат, публикувани днес на страницата на статистическата агенция.
През юни спрямо май 2025 г. строителната продукция е намаляла с 0,5 на сто в ЕС и с 0,8 на сто в еврозоната.
През май 2025 г. производството в строителството е спаднало с 1,9 на сто в ЕС и с 2,1 на сто в еврозоната.
Също през юни 2025 г., отнесено към същия месец на предишната година, строителната продукция е нараснала с 1,9 на сто в ЕС и с 1,7 на сто в еврозоната.
България
В България строителният сектор също е отчел месечно свиване – с 0,2 на сто през юни спрямо май, когато продукцията се понижи с 1,6 на сто, след спад от 0,7 на сто през април. На годишна основа обаче продукцията в строителството у нас е нараснала с 4,3 на сто през юни 2025 г., при ръст от 3,6 на сто през май. Това поставя страната на шесто място в ЕС по най-висок годишен растеж в сектора.
По сектори
В ЕС сградното строителство е намаляло с 1,6 на сто през юни спрямо май, гражданското строителство – с 0,1 на сто, докато специализираните строителни дейности са нараснали с 0,3 на сто.
В еврозоната сградното строителство е намаляло с 1,8 на сто, гражданското е нараснало с 0,5 на сто, а специализираните дейности са се свили с 0,2 на сто.
На годишна база през юни 2025 г. сградното строителство в ЕС се е увеличило с 3,9 на сто, гражданското – с 1,3 на сто, а специализираните дейности – с 1,5 на сто. В еврозоната съответните ръстове са 3,3, 2,9 и 0,9 на сто. В еврозоната през юни 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. сградното строителство се е увеличило с 3,3 на сто, гражданското строителство – с 2,9 на сто, а при специализираните строителни дейности – с 0,9 на сто.
По държави
Сред страните членки на ЕС, за които има данни, най-голям месечен ръст на производството в строителството е регистриран в Словакия (+5,3 на сто), Румъния (+4,5 на сто) и Полша (+3,2 на сто). Сред държавите членки на ЕС най-големите месечни намаления на производството в строителството са регистрирани в Испания (-5,6 на сто), Унгария (-5,3 на сто) и Словения (-3,7 на сто).
Сред страните членки на ЕС най-голям годишен ръст през юни при продукцията на строителния сектор е отчетен в Испания (+31,4 на сто), Чехия (+14 на сто) и Словакия (+9,8 на сто). Най-голям спад е наблюдаван във Франция (-5,1 на сто), Австрия (-5 на сто), Германия (-2,5 на сто) и Швеция (-0,3 на сто).
Източник: БТА
Икономика
Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото, валидни за 21.08.2025
Икономика
Уолстрийт пое надолу в ранната търговия фона на умерено покачване на молбите за помощи при безработица в САЩ

Борсовите индекси в Ню Йорк поеха надолу в ранната търговия. Инвеститорите проявяват предпазливост преди началото на икономическия форум в Джаксън Хоул на фона на умерения ръст на седмичните молби за помощи при безработица в САЩ, предаде Ройтерс.
Промишленият индекс Dow Jones Industrial Average спадна с 260,75 пункта или 0,58 на сто до 44 677,56 пункта към 16:41 часа българско време.
По-широкият S&P 500 се понижи с 23,22 пункта или 0,36 на сто до 6 372,56 пункта, а индексът на високотехнологичните компании Nasdaq Composite изтри 63,27 пункта или 0,3 на сто до 21 109,58 пункта.
Броят на американците, подали молби за помощи при безработица за първи път, се увеличи леко миналата седмица, но съкращенията остават в здравословния за икономиката диапазон, предаде Асошиейтед прес.
Молбите за помощи при безработица за седмицата, приключила на 16 август, са нараснали с 11 000 до 235 000, съобщи днес министерството на труда. Това е малко над прогнозите на икономистите за 229 000 нови молби.
Седмичните заявления за обезщетения за безработица се възприемат като индикатор за съкращенията и се движат в исторически здравословен диапазон между 200 000 и 250 000 откакто САЩ започнаха да се възстановяват от пандемията – преди повече от три години.
Американските работодатели са добавили едва 73 000 работни места през юли, което е значително под прогнозите на анализаторите за 115 000. Корекциите на данните от май и юни намаляват предишните оценки с 258 000 работни места, а нивото на безработица се повишава от 4,1 до 4,2 процента.
Докато общите съкращения остават на ниски нива в исторически план, през тази година се наблюдава забавяне на пазара на труда и признаци, че намирането на работа става по-трудно за американците, посочва АП.
Източник: БТА
Икономика
Договореностите между ЕС и САЩ са особено важни за България в областта на автомобилната индустрия, стандартизацията и изкуствения интелект, коментира за БТА заместник.министър Дончо Барбалов

Търговските договорености между Европейския съюз (EС) и САЩ са особено важни за България в областта на автомобилната индустрия, стандартизацията и изкуствения интелект, става известно от коментар за БТА на заместник-министъра на икономиката и индустрията Дончо Барбалов.
Барбалов коментира основни акценти от публикуваното днес от ЕС и САЩ съвместно писмено изявление, очертаващо споразумението, постигнато от председателя на ЕК Фон дер Лайен и президента на САЩ Доналд Тръмп на 27 юли.
Като отбеляза, че публикуваното писмено изявление препотвърждава и доразвива политическото споразумение от 27 юли, заместник-министър Барбалов посочи, че в него има няколко интересни нови момента, един от които е уреждането на въпроса с митата на автомобилите и моторните превозни средства, които ЕС изнася за САЩ. На практика тези мита в момента са над 25 процента, като в това съвместно изявление се уточнява, че те могат да спаднат на 15 процента и това ще се случи в месеца, в който ЕС започне законодателна промяна, която да освободи от мита някои американски земеделски продукти, отбеляза Барбалов. Той даде пример, че на практика, ако още през август започне такава законодателна процедура, ще има намаление на митата за моторните превозни средства, които ЕС изнася за Съединените щати. Това касае и нас индиректно, защото немалко предприятия в България произвеждат части за европейски производители в автомобилната индустрия, които биват продавани в Европа и в САЩ, посочи той. В тази връзка Барбалов добави още, че САЩ и ЕС ще работят по мерки за съвместното признаване на стандартите, свързани с моторните превозни средства, което по думите му ще е допълнително стимул за облекчаване на търговията между двете страни.
В сферата на стандартизацията Барбалов обясни още, че в изявлението се уточнява, че ще се работи по съвместно признаване на споразумения, свързани с киберсигурността, добавяйки, че това е тема, която е важна за целия свят в момента.
Във връзка с поетия ангажимент за закупуване на американски стоки от страна на ЕС, по думите на Барбалов хубавото е, че се уточнява планирано закупуване на стойност до 40 милиарда американски долара на чипове за изкуствен интелект. Той добави, че това също е една приоритетна област, в която и България, както и немалко други държави в света се развиват. Ние като страна имаме една добра, водеща роля в момента и инвестициите в техника за изкуствен интелект са нещо, което ще помогне в тези усилия, посочи той.
Дончо Барбалов отбеляза още, че в изявлението се препотвърждава нещо, което е валидно за ЕС, за разлика от други държави, свързано с начина, по който се образуват тези допълнителни мита. На практика допълнителните мита от 15 процента всъщност за ЕС не са „допълнителни“, а са 15 процента. Ако някое мито е било до 15 процента, сега става 15 процента, ако е било над 15, остава колкото е било, докато при други държави допълнителното мито се добавя към съществуващите мита, обясни Барбалов, като по думите му това също е в изгода на европейските производители, на европейските държави.
България винаги в тези разговори е изразявала позиция от гледна точка на стоманата, медта и алуминия, като в това споразумение има разбиране да се работи за създаване на общ защитен механизъм на двата пазара от дъмпингов внос – нещо, по което ЕС вече активно работи, и да се обсъжда възможността за въвеждане на квоти, което също би облагодетелствало нашите производители, отбеляза още Барбалов. Разговорите относно стоманата и алуминия продължават, което също е в интерес на нашата държава и нашите производители, добави той.
Дончо Барбалов уточни, че митата от 15 процента за европейски внос в САЩ влизат в сила от 1 септември.
Не бих казал, че това намалява рисковете за нашата икономика, но това, което споразумението дава, е яснота, защото за всеки бизнес е много важно да има яснота за правилата – кога, какви правила се прилагат, за да може да се реагира от икономическа гледна точка по най-разумния начин, каза Барбалов на въпрос за ефекта на споразумението. Това, което правим в Министерството на икономиката и индустрията, е да работим с българския бизнес, с нашите външнотърговски структури, за да може да компенсираме негативния ефект върху тези индустии, където има такъв от тези допълнителни мита, каза Барбалов. Така, че от една страна трябва да използваме възможностите, които се дават. От друга страна, там където ще се получи негативен ефект, трябва да работим с бизнеса, да търсим механизъм, по който да смекчим натиска върху тях, посочи още заместник-министърът.
Източник: БТА
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 3 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 3 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 3 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Новинипреди 1 месец
„Еманация на съдийското самоуправление“. ВСС поиска ВАС да каже кой да смени Чолаков начело на съда