/ВЙ/

Източник: БТА

През 2024 г. в България са се полагали най-малко допълнителни часове труд сред трудоспособните граждани на Европейския съюз (между 20 и 64 годишна възраст) от всички държави в Европейския съюз (EС), показват данни на Евростат, публикувани днес. У нас делът на служителите, работили над 49 часа седмично, е 0,4 на сто през миналата година.

Според данните на Евростат през 2024 г. 6,6 на сто от заетите на възраст между 20 и 64 години в страните от ЕС са се трудили повече часове на основното си работно място. Увеличените трудови часове се отнасят за онези служители, които обикновено работят по 49 часа или повече на седмица, уточняват от европейската статистическа служба.

Този дял на работещите повече от 49 часа на работното си място е намалял с течение на времето – от 9,8 на сто през 2014 г., 8,4 на сто през 2019 г. и 7,1 на сто през 2023 г.

В страните от ЕС Гърция има най-висок дял на работници с допълнителни трудови часове (12,4 на сто), следвана от Кипър (10 на сто) и Франция (9,9 на сто). С най-малко допълнителни трудови часове, освен България, са Латвия (1 на сто) и Литва (1,4 на сто).

По-висок е делът на самостоятелно заетите лица, трудили се повече часове (27,5 на сто от всички самонаети служители) в сравнение с наетите лица (3,4 на сто от всички заети лица).

Продължителното работно време е най-често срещано при квалифицираните работници в селското, горското и рибното стопанство (26,2 на сто от всички квалифицирани работници в селското, горското и рибното стопанство) и мениджърите (21,1 на сто), отчитат от Евростат.

Източник: БТА

Икономиката на континентална Норвегия е нараснала по-бързо от очакваното през второто тримесечие, а данните за първото бяха ревизирани нагоре, съобщи Статистическата служба на страната (SSB), цитирана от Ройтерс. Новината предизвика поскъпване на норвежката крона.

Брутният вътрешен продукт на континенталната икономика, който изключва нестабилното производство на петрол и газ, е нараснал с 0,6 на сто спрямо първото тримесечие. Централната банка и анкетирани от Ройтерс икономисти очакваха повишение от 0,3 на сто.

Ръстът за първото тримесечие бе ревизиран до 1,2 на сто спрямо първоначално обявените 1,0 на сто.

Кроната поскъпна до 11,89 за едно евро спрямо 11,92 преди обявяването на данните.

През юни централната банка на най-големия износител на петрол и газ в Западна Европа неочаквано започна да понижава основния си лихвен процент от 16-годишния връх, за да подпомогне секторите, ориентирани към вътрешния пазар, тъй като прогнозира, че ръстът на цените ще намалее. През миналата седмица централните банкери задържаха разходите по заемите на равнище 4,25 на сто, като повториха, че планират да удължат „предпазливото“ облекчаване още следващия месец, въпреки че основната инфлация се повиши през последните два месеца.

„Виждаме риск, че Норвежката централна банка ще отложи намалението на лихвата, предвидено за септември,“ се казва в анализ на „Ханделсбанкен“.

БВП на континенталната част на страната, който изключва често променливото въздействие на добива на петрол и газ, е най-често наблюдаваният показател за състоянието на норвежката икономика.

Източник: БТА