Икономика
Петролът поскъпва след рязък спад на запасите в САЩ

Цените на петрола се повишиха днес, подкрепени от признаците за силно търсене в Съединените щати и на фона на несигурността около преговорите за прекратяване на войната в Украйна, съобщи Ройтерс.
Фючърсите на сорта Брент поскъпнаха с 27 цента, или 0,40 на сто, до 67,11 долара за барел, достигайки най-високото си равнище от две седмици. Американският лек суров петрол (WTI) се търгува с повишение от 29 цента, или 0,46 на сто, до 63 долара за барел. В предишната сесия и двата контракта добавиха по над 1 на сто към стойността си.
Запасите от суров петрол в САЩ са намалели с 6 милиона барела през миналата седмица до 420,7 милиона барела, показват данни на Администрацията за енергийна информация. Очакванията бяха за спад от 1,8 милиона барела. Запасите от бензин са намалели с 2,7 милиона барела при прогноза за понижение от 915 хиляди барела, което отразява стабилно търсене през летния сезон.
„Цените на суровия петрол се възстановиха, тъй като признаците за силно търсене в САЩ подкрепиха настроенията“, коментира анализаторът Даниел Хайнс от „Ей Ен Зет“ (ANZ). Той предупреди, че „част от песимистичните нагласи остават, тъй като търговците следят внимателно хода на преговорите за прекратяване на войната в Украйна“.
Въпреки ръста през последните дни цената на петрола остава с около 10 на сто под равнището от началото на годината заради опасенията, свързани с търговската политика на САЩ, както и с постепенното възстановяване на добива от страните в ОПЕК+, което поражда риск от свръхпредлагане.
Москва до голяма степен е запазила износа си въпреки санкциите, като значителни количества продължават да се доставят за Индия. Администрацията на президента Доналд Тръмп предупреди Делхи, че покупките на руски суров петрол може да доведат до икономически санкции.
В същото време запасите от суров петрол в основния център за съхранение в Кушинг, Оклахома, са се увеличили за седма поредна седмица на фона на по-големите доставки от Пермския басейн.
Източник: БТА
Икономика
Млади предприемачи могат да кандидатстват за участие в бизнес академията на сдружение „Бъдеще за Силистра“

Започна кандидатстването за участие в Бизнес академията за млади предприемачи, организирана от сдружението с нестопанска цел „Бъдеще за Силистра“. Инициативата представлява шестседмична програма, която ще помогне на млади хора да развият свой успешен бизнес в региона, съобщиха за БТА от сдружението.
Програмата е насочена към амбициозни хора на възраст между 19 и 35 години, които имат бизнес идея или вече развиват малък бизнес с годишен оборот до 100 000 лева. Желаещите да участват могат да кандидатстват онлайн на сайта на сдружението до 5 септември.
Академията предлага интензивно практическо обучение в затворен формат, където 10 избрани участници ще получат възможност да работят върху своите бизнес проекти под ръководството на опитни ментори и бизнес експерти. В продължение на две седмици участниците ще бъдат настанени заедно, за да се създаде фокусирана и вдъхновяваща среда за развитие на техните идеи.
Обучителната програма обхваща ключови аспекти на предприемачеството като генериране и валидиране на идеи, бизнес планиране, финансов мениджмънт, маркетинг, продажби, управление на екипи и много други практически умения. След приключване на обучителната фаза, участниците ще имат 4 седмици да подготвят завършен бизнес план, който ще бъде оценен от експертно жури. Проектът с най-голям потенциал и въздействие върху региона ще получи финансова награда и допълнителна професионална подкрепа през първата година след академията.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
В България са се полагали най-малко допълнителни часове труд през 2024 г. от всички страни в ЕС, по данни на Евростат

През 2024 г. в България са се полагали най-малко допълнителни часове труд сред трудоспособните граждани на Европейския съюз (между 20 и 64 годишна възраст) от всички държави в Европейския съюз (EС), показват данни на Евростат, публикувани днес. У нас делът на служителите, работили над 49 часа седмично, е 0,4 на сто през миналата година.
Според данните на Евростат през 2024 г. 6,6 на сто от заетите на възраст между 20 и 64 години в страните от ЕС са се трудили повече часове на основното си работно място. Увеличените трудови часове се отнасят за онези служители, които обикновено работят по 49 часа или повече на седмица, уточняват от европейската статистическа служба.
Този дял на работещите повече от 49 часа на работното си място е намалял с течение на времето – от 9,8 на сто през 2014 г., 8,4 на сто през 2019 г. и 7,1 на сто през 2023 г.
В страните от ЕС Гърция има най-висок дял на работници с допълнителни трудови часове (12,4 на сто), следвана от Кипър (10 на сто) и Франция (9,9 на сто). С най-малко допълнителни трудови часове, освен България, са Латвия (1 на сто) и Литва (1,4 на сто).
По-висок е делът на самостоятелно заетите лица, трудили се повече часове (27,5 на сто от всички самонаети служители) в сравнение с наетите лица (3,4 на сто от всички заети лица).
Продължителното работно време е най-често срещано при квалифицираните работници в селското, горското и рибното стопанство (26,2 на сто от всички квалифицирани работници в селското, горското и рибното стопанство) и мениджърите (21,1 на сто), отчитат от Евростат.
Източник: БТА
Икономика
Норвежката икономика расте по-бързо от очакваното

Икономиката на континентална Норвегия е нараснала по-бързо от очакваното през второто тримесечие, а данните за първото бяха ревизирани нагоре, съобщи Статистическата служба на страната (SSB), цитирана от Ройтерс. Новината предизвика поскъпване на норвежката крона.
Брутният вътрешен продукт на континенталната икономика, който изключва нестабилното производство на петрол и газ, е нараснал с 0,6 на сто спрямо първото тримесечие. Централната банка и анкетирани от Ройтерс икономисти очакваха повишение от 0,3 на сто.
Ръстът за първото тримесечие бе ревизиран до 1,2 на сто спрямо първоначално обявените 1,0 на сто.
Кроната поскъпна до 11,89 за едно евро спрямо 11,92 преди обявяването на данните.
През юни централната банка на най-големия износител на петрол и газ в Западна Европа неочаквано започна да понижава основния си лихвен процент от 16-годишния връх, за да подпомогне секторите, ориентирани към вътрешния пазар, тъй като прогнозира, че ръстът на цените ще намалее. През миналата седмица централните банкери задържаха разходите по заемите на равнище 4,25 на сто, като повториха, че планират да удължат „предпазливото“ облекчаване още следващия месец, въпреки че основната инфлация се повиши през последните два месеца.
„Виждаме риск, че Норвежката централна банка ще отложи намалението на лихвата, предвидено за септември,“ се казва в анализ на „Ханделсбанкен“.
БВП на континенталната част на страната, който изключва често променливото въздействие на добива на петрол и газ, е най-често наблюдаваният показател за състоянието на норвежката икономика.
Източник: БТА
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 3 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 3 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 3 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Новинипреди 1 месец
„Еманация на съдийското самоуправление“. ВСС поиска ВАС да каже кой да смени Чолаков начело на съда