Петдесет и осем процента от американците смятат, че всички държави членки на ООН трябва да признаят Палестина като независима държава, показва проучване на Ройтерс/Ипсос. 

Около 33% от анкетираните не подкрепят признаването на държавата Палестина, а 9% не са дали отговор. Резултатите от шестдневното проучване, приключило в понеделник, бяха огласени след като близките съюзници на САЩ – Канада, Великобритания и Франция – обявиха, че ще признаят държавата Палестина. Това увеличи международния натиск върху Израел на фона на задълбочаваща се хуманитарна криза в ивицата Газа.

Израелски представители съобщиха вчера, че Израел обмисля отговор на „Хамас“ за предложеното 60-дневно примирие, включващо освобождаването на половината от израелските заложници в Газа. Междувременно Канада, Австралия, а също Великобритания и други европейски страни, заявиха, че хуманитарната ситуация в Газа е достигнала „нетърпими мащаби“, а хуманитарни организации предупредиха, че населението е на ръба на гладна смърт.

Службата на ООН по правата на човека също съобщи, че Израел не допуска достатъчно хуманитарни доставки в ивицата Газа, за да предотврати масовия глад. Израел отрича вината да е негова и обвинява „Хамас“, че присвоява помощите, въпреки че групировката категорично отхвърля това. 

Проучването сочи, че според 65% от анкетираните САЩ трябва да предприемат действия за подпомагане на гладуващото население в Газа. На обратното мнение са 28% от запитаните, като 41% от тях са поддръжници на Доналд Тръмп и Републиканската партия.

Освен това според анкетата 59% от американците смятат, че военният отговор на Израел в Газа е бил прекомерен, а несъгласни с това твърдение са 33%. При подобно проучване миналия февруари 53% са смятали реакцията на Израел за прекомерна, а 42% са били на противоположното мнение.

Източник: БТА

Китайският президент Си Цзинпин пристигна днес в тибетската столица Лхаса на второто си посещение в региона в качеството си на лидер на Китай, предаде Ройтерс. Визитата му е по повод 60-ата годишнина, откакто Тибет е автономен район. 

През 1965 г., 6 години след като 14-ият Далай Лама бяга в изгнание в Индия заради провален бунт, Китайската комунистическа партия основава Тибетския автономен район – пети и последен автономен район след Вътрешна Монголия, Синцзян, Гуанси и Нинся.

Основаването му има за цел да даде на местните етнически малцинства, като например тибетците, възможност да се изказват по отношение на политически въпроси, включително свободата на вероизповедание. Международните хуманитарни организации обаче често описват китайския контрол над Тибет като репресивен – обвинение, което Пекин отхвърля. 

Предишното посещение на Си в Тибет се състоя през юли 2021 г., когато той призова хората там да „следват правилата на партията“. Това посещение беше възприето от външни наблюдатели като знак за увереността на Комунистическата партия, че най-накрая е възстановен редът в район с дълга история на протести срещу китайското управление.

След Олимпийските игри в Пекин през 2008 г., когато Китай допълнително отвори вратите си за външния свят, Тибет бе разтърсен за кратко от протести на монахини и монаси, имаше и няколко случая на хора, самозапалили се в знак на протест. 

Преди визитата от 2021 г. последният китайски лидер, който посети Тибет, бе Цзян Цзъмин през 1990 г.

Като цяло, Тибет е много стратегически регион за Китай, тъй като се намира на границата с Индия. През годините са избухвали сблъсъци между войски и от двете страни.

Пристигането на Си в Тибет съвпадна и с визитата на китайския външен министър Ван И в Индия, където двете страни се ангажираха да възстановят отношенията си, влошени след сблъсък на границата през 2020 г.

Си беше придружен от Ван Хунин и Цай Ци, четвъртият и петият по ранг лидери на партията.

През 2015 г. партията изпрати вече пенсионирания Юй Чжъншън, който по това време заемаше ранг, равностоен на този на Ван, в Тибет за 50-годишнината от основаването на Тибетския автономен район.

Източник: БТА

Генералният секретар на опозиционната партия Индийския национален конгрес (ИНК) Приянка Ганди разкритикува като „драконовски и недемократичен“ нов проектозакон, който предвижда отстраняване на министри, арестувани по тежки криминални обвинения, предаде индийската новинарска агенция ПТИ.

Ганди заяви, че представяйки подобни законопроекти, правителството на Индийската народна партия се опитва да залъже хората.

„Това е изцяло драконовска стъпка, а да се представя като антикорупционна мярка е чисто и просто залъгване на народа. Това би позволило на правителството да прави каквото си иска и дори няма да има нужда да се стига до съд“, заяви тя пред репортери в кулоарите на парламента.

„Утре може да повдигнат обвинение срещу главен министър и да го задържат за 30 дни, без дори да бъде осъден, и тогава той престава да бъде главен министър“, обясни генералният секретар на ИНК. „Мисля, че това е напълно погрешно, антидемократично, в разрез с Конституцията и напълно злощастно“, допълни Приянка Ганди.

Днес правителството планира да внесе в парламента три законопроекта за отстраняване на министри (включително премиери, федерални и щатски министри), ако бъдат арестувани или задържани по сериозни криминални обвинения.

ИНК заяви, че централното правителство, водено от Индийската народна партия, се стреми чрез закона да дестабилизира опозицията, като „предубедените“ федерални агенции ще задържат нейните министри и ги отстраняват от поста скоро след „произволния им арест“.

Представителят на ИНК Абхишек Сингви заяви, че управляващата партия иска да гласува закона, за да отстрани главните министри на опозицията, след като не е успяла да ги победи на избори.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ПТИ)

Източник: БТА