Филмовите критици на Би Би Си Карин Джеймс и Никълъс Барбър изброиха своите любими филми за годината до момента – от „уникалния“ хорър филм Weapons до подобния на романтична комедия Materialists.

Зак Крьогер; Снимка Getty Images

Weapons

Weapons започва в 2:17 през нощта, в неназовано предградие, когато 17 деца от един и същи клас в начално училище стават от леглата си, напускат домовете си и изчезват в тъмнината. От този момент нататък отчаяните местни жители трябва да открият причината за случилото се.

Решението на свръхестествената мистерия се оказва сравнително просто, но Зак Крьогер, сценарист и режисьор на Barbarian (2022), поема по необичаен път към зашеметяващия финал, представяйки събитията от гледната точка на няколко различни персонажа един след друг: озлобената учителка на децата (Джулия Гарнър), притесненият директор на училището (Бенедикт Уонг), разгневен родител (Джош Бролин), проблемен полицай (Олдън Еренрайх) и други.

По пътя Крьогер демонстрира майсторския си контрол над безброй хорър елементи – от напрегнати тишини до шокираща жестокост, от зловещ сюрреализъм до изненадващ хумор. Но именно живата мозайка от обикновения американски живот прави „Weapons“ толкова уникален. Вдъхновен от Magnolia на Пол Томас Андерсън и Short Cuts – адаптацията на Робърт Олтман по разказите на Реймънд Карвър – филмът се усеща като съвсем нов тип хорър.

Спайк Лий

Highest 2 Lowest

Този вълнуващ и задълбочен трилър е вдъхновен от „High and Low“ на Акира Куросава, но е изцяло в стила на Спайк Лий. Дензъл Уошингтън играе музикален магнат на име Дейвид Кинг, чийто син е отвлечен за откуп. Но става ясно, че похитителят всъщност по погрешка е отвлякъл сина на асистента на Кинг (в ролята – Джефри Райт). Ще плати ли закъсалият с парите Кинг за чуждо дете?

Моралната дилема е представена чрез характерните похвати на Лий, вплетени в изчистен филм. Присъстват дълбокото му усещане за расовите и класовите различия като фундаментални социални проблеми; впечатляващи визуални решения, включително луксозният пентхаус на Кинг в Бруклин, изпълнен с произведения на чернокожи артисти. Лий използва и богата музикална палитра – от рап и салса до пълноценен оркестров саундтрак.

А когато Кинг влиза в контакт с похитителя, се разгръща наелектризиращо преследване из нюйоркското метро по време на празничното шествие за Деня на Пуерто Рико. Уошингтън е в отлична форма, а A$AP Rocky предлага стегнато изпълнение в поддържаща роля. Няколко по-дидактични реплики може и да се появят, но това е част от почерка на Спайк Лий. Напрегнат и виртуозно реализиран, Highest 2 Lowest е филм, какъвто само той може да създаде.

Bring Her Back

Дани и Майкъл Филипу направиха впечатляващ преход от YouTube звезди към режисьори на пълнометражни филми с призрачния хорър Talk to Me през 2022 г. Следващият проект на двамата австралийци е дори по-добър. Bring Her Back е прецизно изграден, наситено атмосферен разказ за осиротели брат и сестра, изиграни от Били Барат и Сора Уонг, изпратени да живеят при грижовна – може би прекалено грижовна – приемна майка, в чиято роля е Сали Хокинс.

Ключът към успеха на филма е фактът, че братята Филипу се отнасят към ужаса и драмата еднакво сериозно. Вместо да се задоволят със стряскане и нереалистични обрати, те разказват емоционална история за достоверни персонажи в реалистичен свят. Просто в случая в историята присъстват демонично обладаване и зомбита.

С тази своя творба двамата братя се утвърждават като едни от най-добрите съвременни хорър режисьори. А ако гласуващите за „Оскар“ обръщаха повече внимание на жанра, Сали Хокинс със сигурност щеше да бъде сред основните претендентки за най-добра актриса.

Педро Паскал

Materialists

Джейн Остин е знаела, че парите и бракът са неизменно свързани, а Селин Сон умело пренася тази идея, с немалка доза ирония, в 21-ви век в това очарователно подобие на романтична комедия. Materialists на пръв поглед изглежда точно като такъв филм, но разчупва всякакви клишета на жанра и предлага трезв поглед към връзките в нашия материален свят.

Сон знае как да извлича непринудени и леки изпълнения от своя блестящ актьорски състав. Дакота Джонсън в ролята на Луси – професионална сватовница, която трябва да избира между двама мъже в собствения си живот. Крис Евънс е бившият, който все още я обича, но може да ѝ предложи единствено живота на закъсал актьор – а Луси не иска да бъде бедна. Педро Паскал е милиардерът, който всъщност я изслушва. Паскал е, както обикновено, перфектна комбинация от чар и искреност. Паскал е перфектната комбинация от чар и искреност.

Въпреки безпристрастния поглед на Сон към ролята на парите във връзките, тя никога не е цинична по отношение на самата любов. След дебютния ѝ филм Past Lives, това е още едно бижу от една от най-оригиналните и фини режисьорки на нашето време.

The Ballad of Wallis Island

Очарователната британска комедия е с участието на двамата ѝ сценаристи – Том Басдън и Тим Ки – заедно със сияйната Кери Мълиган. Ки играе Чарлс – ексцентричен веселяк, спечелил лотарията, който наема любимото си фолк дуо, Herb McGwyer (Басдън) и (Мълиган), да изнесат концерт на малкия остров, на който живее. Проблемът е, че дуото се е разделило преди години – както професионално, така и лично. Чарлс не е казал на нито един от двамата, че и другият ще бъде на острова.

Внимателно режисиран от Джеймс Грифитс, The Ballad of Wallis Island е триумф. Филмът е искрен, сърдечен и живописен, изпълнен с герои, към които няма как човек да остане безразличен, но същевременно е забавен от началото до края. Конкретно репликите на Чарлс са плътно наситени с нарочно лоши каламбури и глупави шеги, така че може би на зрителите ще им се наложи да гледат филма отново, за да хванат всичките остроумия.

Lurker

Малко са филмите, които разглеждат славата в епохата на социалните мрежи по толкова умел и актуален начин, колкото този пронизващ психологически трилър. В своя дебют като режисьор и сценарист Алекс Ръсел (сценарист и продуцент на The Bear и Beef) сръчно контролира развитието на историята, докато централният ѝ персонаж преминава границата от суперфен до токсична парасоциална връзка.

Матю (Теодор Пелерен) работи като продавач, когато поп звездата Оливър (харизматичният Арчи Мадуекве) влиза в магазина. Възторженият Матю става част от обкръжението на Оливър, но макар филмът да ни показва неговата гледна точка, той не е герой. Публиката се свива от неудобство, докато той позволява да бъде осмиван и третиран като талисман. А когато Оливър го отстранява, Матю прекрачва границата.

Докато повечето филми за феноманията бързат да се потопят в ужаса, този проницателен и смразяващ портрет е по-ефективен точно защото постепенно достига до напрегнатото усещане за преследване. Филмът разкрива всеобщите погрешни представи за славата.

Дрю Ханкок

Companion

Най-живият американски независим филм за годината досега, Companion. Джак Куейд и Софи Тачър са в ролите на отдадена млада двойка, която отива на гости при приятели в отдалечената горска вила на руски олигарх (Рупърт Френд има хумористичнa поява в ролята на олигарха).

С напредъка на пиянската вечер, изпълнена с признания, подозрения и караници, първоначално филмът изглежда като романтична комедия – или може би ноар трилър за провален обир. В действителност Companion е научнофантастична комедия-трилър – но колкото по-малко знаете за него предварително, толкова по-забавни ще бъдат множеството му изобретателни обрати.

Достатъчно е да се каже, че дебютът на сценариста и режисьор Дрю Ханкок е блестящо забавна сатира за съвременните технологии и за повече от актуалната тема за това колко самовлюбени и женомразки могат да бъдат някои несигурни млади мъже. Всичко това е събрано в рамките на 97 минути.

Майкъл Б. Джордан

Sinners

Колкото и впечатляващ да беше Black Panther на Райън Куглър, със Sinners той надмина себе си. Майкъл Б. Джордан е изключително убедителен в ролята на близнаците Смоук и Стак, завърнали се от Чикаго в родния си град в щата Мисисипи, по времето на Джим Кроу през 1932 г., за да отворят музикален бар.

С огромни амбиции и въображение Куглър вплита познати жанрове и тропи в оригинален филм, който размива границите между реалното и свръхестественото. Sinners е едновременно историческа драма и вампирски филм. Това е история за расизма, семейството, суеверията и духовността, поднесена с пламенни сцени на страст и вдъхновяваща блус музика.

Куглър режисира с размах, създавайки на моменти фантасмагория, в която облечени в мантии африкански музиканти се появяват редом до рапъри. Първият час от творбата сам по себе си би могъл да бъде исторически филм заради огромното количество детайли, но свръхестественото постепенно нахлува, довеждайки до финал, изпълнен с екшън, кръв и отмъщение.

Джордан е заобиколен от блестящ поддържащ актьорски състав, сред който Делрой Линдо, Уунми Мосаку и Хейли Стайнфелд.

Art for Everybody

Завладяващият документален филм на Миранда Юсеф разказва странната история на Томас Кинкейд – един от най-продаваните художници в историята. Критиците определят творчеството му като противно, но през 90-те и 2000-те години из цялата Америка има магазини, посветени на сантименталните му изображения на уютни селски къщички.

Art for Everybody задава интригуващи въпроси за това кой има право да определя кое изкуство се брои за истинско и дали някои картини могат да бъдат по-морални от други. Но чувствителният филм на Юсеф е също толкова завладяващ в личните аспекти, колкото и в социално-политическите.

Основен елемент от маркетинга на Кинкейд е бил внимателно изградената му публична репутация на дълбоко религиозен, изцяло американски семеен човек. Така нареченият „Художник на светлината“ все пак е имал и тъмна страна. Дали натискът да бъде безупречният д-р Джекил не го е тласнал към саморазрушителния мистър Хайд?

Алекс Гарланд и Рей Мендоса

Warfare

Алекс Гарланд, сценарист и режисьор на Civil War, и Рей Мендоса – ветеран и военен съветник на този филм – създават покъртителна, сурова и заснета в реално време драма, която пресъздава истинска битка между части на Navy Seals и джихадисти от Ал Кайда. Виртуозната техника на Гарланд и непосредственият боен опит на Мендоса се сливат в безкомпромисен филм, който ни хвърля в самия вихър на сражението без обяснения или предистория.

И все пак лицата на Джоузеф Куин, Уил Поултър, Космо Джарвис и Ди’Фаро Уун-А-Тай са достатъчни, за да уловят страха на хора, попаднали под обсада. Далеч от перченето, типично за холивудските военни филми, актьорите изобразяват куража в битка като изпълнено с ужас изпитание за издръжливост.

Филмът напълно потапя публиката в усещането. Той е оглушителен и напрегнат, съпътстван от непрестанни гърмежи на гранати и изстрели, които не стихват при виковете на ранените. Освен че е технически подвиг, Warfare се фокусира и върху личната цена на сражението и самото насилие, а не върху политиката на войната в Ирак. Филмът преоткрива военния жанр с шокираща свежест и непосредственост.

Bring Them Down

Бари Кеоган, Кристофър Абът и Колм Мини участват в този мрачен и кървав трилър в стил уестърн, разказващ за вражда между овцевъди в отдалечено селско кътче на Ирландия. Мини и Абът (които водят диалозите си на ирландски) играят мълчалив баща и син, които губят двата си най-ценни овена. Откриват, че са били откраднати от безделния син на съседа им (Кеоган).

Започват обвинения, обиди се превръщат в открита вражда и избухва насилие – но тогава Кристофър Андрюс, дебютиращ сценарист и режисьор, връща историята назад и я преразказва от нова перспектива. Внезапно познатата история за престъпление и възмездие се превръща в болезнена трагедия на отчаяна икономическа мизерия, младежка глупост, мъжка гордост и травмите, предавани от мълчаливи бащи на мълчаливи синове.

Bring Them Down не е лесен за гледане, но е заснет изключително красиво, а сюжетът е хитър и въздействащ.

Misericordia

Завладяващият филм на Ален Гироуди (Stranger by the Lake) е пълен с изненади. Той започва като драма за Жереми, млад мъж, който се връща в родното си селце в живописната френска провинция за погребение, но постепенно се превръща в комичен преглед на човешките желания, както и трилър за прикриване на убийство. Филмът умело води зрителя през всички тези обрати.

Жереми е загадъчен опортюнист. Възможно е да е изпитвал страст към своя бивш шеф и ментор – починалият селски хлебар. Вдовицата на хлебаря определено проявява интерес към Жереми, който е бил най-добър приятел на нейния син Венсан, който подозира с гняв, че Жереми иска да спи с майка му. Жереми не желае това, но се оказва в неохотна връзка с местния свещеник.

Забавното е фактът, че толкова много хора копнеят за иначе обикновения Жереми. Напрежението идва след мистериозното изчезване на Венсан, което полицията и жителите на градчето намират за необикновено.

Misericordia (от латински – милост) беше номиниран за осем награди „Сезар“, френския еквивалент на „Оскарите“, включително за филм и режисура, но неговата човешка комедия се възприема лесно от публиката навсякъде.

Holy Cow

Дълбоко в зелената френска провинция бездействащият тийнейджър Тотон (Клеман Фаво) трябва да се грижи за по-малката си сестра Клер (Луна Гаре) след внезапната смърт на баща им. Неговият отговор на тежките финансови проблеми? Производство на луксозно сирене.

Дебютният филм на Луиз Курвоазие е трогателна драма за порастването, вкоренена в почвата на региона Юра, откъдето режисьорката произхожда. Тя предлага вътрешен поглед към изтощителния живот на земеделските работници и мъчителния преход от безгрижна младост към безпощадно отговорна зрелост.

Същевременно тя изгражда топъл, романтичен, великолепно живописен и в крайна сметка изпълнен с надежда разказ за аутсайдери, които работят заедно под слънцето, за да подобрят живота си.

Наому Уотс и немският дог

The Friend

Огромен немски дог дърпа Наоми Уотс из улиците на Манхатън, но до края на този прекрасен филм за привързаност и скръб разправията с кучето изглежда като най-малкия проблем.

Уотс играе Ирис, учителка по творческо писане, чието най-добро приятелство с Уолтър, известен женкар и автор, завършва със самоубийството му. Той ѝ оставя кучето си Аполон, въпреки че тя живее в едностаен апартамент в сграда, където не се допускат домашни любимци.

Грижата за Аполон се превръща в начин за Ирис да се справи с чувствата си на любов и загуба към Уолтър, изигран от Бил Мъри. Въпреки кратката му поява във филма, ретроспективните сцени с него имат голямо въздействие.

Базиран на високо оценения роман на Сигрид Нунес от 2018 г., филмът е режисиран от Скот МакГий и Дейвид Сийгъл, чиито филми включват „Montana Story“ (2021) с Хейли Лу Ричардсън и Оуен Тийг. Избягвайки сантиментални клишета, те са създали малък шедьовър, който е забавен и трогателен, независимо дали обичате животни или не.

Wallace & Gromit: Vengeance Most Fowl

Двамата най-големи герои на Aardman се завръщат – а с тях и най-лукавият им противник, пингвинът Фетърс МакГроу. Режисиран от Ник Парк и Мерлин Кросингам, номинираният за Оскар „Vengeance Most Fowl“ е пълен с нещата, които правят приключенията на Уолъс и Громит толкова обичани: прецизната стоп-моушън клеймейшън анимация, техниката в стил Хийт Робинсън, намигванията към класическото кино, весело нелепият британски хумор и дълбоката обич към героите и техния свят.

Преди всичко е удоволствие за зрителите да видят Фетърс МакГроу повече от 30 години след като беше представен в „The Wrong Trousers“. Новият филм на студиото от Бристол предлага повече от очакваната носталгична приповдигнатост. Когато Уолъс изобретява роботизирано градинско джудже, което върши всички любими градински задачи на Громит (и това още преди то да се обърне към злото), историята поема по канала в територията на „Мисия: невъзможна“, като засяга страховете около изкуствения интелект.

Рунгано Ньони

On Becoming a Guinea Fowl

Tалантливата режисьорка Рунгано Ньони, чийто филм „I Am Not a Witch“ (2017) спечели БАФТА за най-добър британски дебют, създава художествени и достъпни филми с впечатляваща визуална изразителност. Най-новият ѝ проект е драма за културни и междупоколенчески конфликти. Главната героиня Шула е космополитна жена, която наскоро се е върнала от града в родното си село в Замбия. Ньони предава разликата в бита веднага, когато Шула се връща у дома след костюмно парти, облечена в блестящ сребърен шлем и тъмни очила, за да открие, че чичо ѝ Фред е мъртъв на пътя.

Историята въвежда зрителя в традиционните погребални ритуали на семейството и постепенно се разкрива мрачното минало: Шула и двама нейни братовчеди са били малтретирани от Фред в детството си – реалност, която майките им потискат, докато скърбят за брат си. Стилът на Ньони е реалистичен, дори когато включва сюрреалистични образи. Разказът за тайните и травмата от сексуално насилие набира сила до самия край, когато Шула си спомня детска телевизионна програма и заглавието на този впечатляващ филм най-накрая придобива смисъл.

Подредбата на филмите не е свързана с оценка.

Източник: Offnews.bg