Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) отпуска общо 168 617 лв.(86 212,5 евро) по помощ de minimis за компенсиране на щети от пожари през месец юли 2025 г. на 4 земеделски стопани на територията на страната.

В резултат на поредицата от пожари през месец юли, обхващащи различни региони в страната, бяха унищожени земеделски култури и животни. Земеделските стопани понесоха значителни загуби, които не биха могли да възстановят със собствени възможности и за които е необходимо да се предостави финансово подпомагане в спешен порядък.

На основание извършените от експертните комисии констатации и издадените протоколи подпомагане се отпуска на:

– земеделския стопанин Кръстю Тюйлиев в размер на 45 419 лв.(23 222,37 евро), като обезщетение за унищожените 21 бр. говеда в стопанството му в землището на с. Студена, общ. Свиленград, област Хасково;

– земеделския стопанин „Био Сакар“ ЕООД в размер на 41 236 лв.(21 083,63 евро) за възстановяване на част от производствения потенциал и компенсиране на част от направените разходи за отглеждане на бадеми в землището на с. Студена, общ. Свиленград, област Хасково;

– земеделския стопанин Павлин Желев в размер на 42 770 лв.(21 867,95евро) за възстановяване на част от производствения потенциал в животновъдния му обект в с. Радовец, общ. Тополовград, област Хасково;

– земеделския стопанин Красимир Воденичаров в размер на 39 192 лв.(20 038,55 евро), като обезщетение за унищожени 23 бр. едри преживни животни в стопанството му в землището на село Козловец, общ. Свищов, област Велико Търново.

Помощите de minimis се прилагат като най-бърз и ефективен инструмент за подкрепа при създали се непредвидени, сложни или тежки обстоятелства, изискващи своевременна държавна намеса, който позволява да се реагира в кратки срокове, за да се осигури адекватно подпомагане и защита на фермерите.

Следва да се отбележи, че индивидуалният таван за подпомагане чрез този инструмент, при спазване на приложимия регламент, който един земеделски стопанин може да получи в рамките на 3 години, е в размер до 50 000 евро. При предоставянето на тази подкрепа Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“, като предоставящ орган, стриктно спазват посочения таван, като се вземат предвид всички получени помощи de minimis в рамките на три години, пише в прессъобщението на Държавен фонд „Земеделие“.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Целта на намаляването на часовете по чужд език в гимназиите не е да бъдат унищожени езиковите гимназии, а да се намерят балансирани решения в образователната система, поясни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

„Предложенията на МОН не са нормативен акт, в момента текат обсъждания. Предложили сме в осми клас намаляване на часовете по чужд език от 18 на 16 часа, което ще запази възможността учениците да се подготвят“, каза Вълчев.

Според министъра 18 от 35 часа в езикови гимназии са само по език, съответно учениците не учат история, физика, химия, биология. Дори след промените тези часове ще останат повече, отколкото по другите предмети.

„Ние сме предложили промени в рамковите учебни планове. Имахме разговори с директори на езикови гимназии и много от тях смятат, че промените са полезни за езикови гимназии“, посочи Красимир Вълчев.

Той отбеляза, че в момента голяма част от осмокласниците, които изучават английски в езиковите гимназии, „буквално почиват“ през половината учебна година, тъй като познават езика от ранна детска възраст. По думите му това е голяма загуба на учебно време, докато по всички останали предмети има недостиг на часове, а липсата на време за упражнение, осмисляне и формиране на умения води до възпроизводство на културата на заучаване и лоши резултати по история, физика, химия и биология. 

От МОН предлагат този проблем да бъде решен, като се създаде принцип на групиране на децата според нивото им на познаване на езика.

В момента се обсъжда колко да бъдат амбициозни програмите за професионална подготовка. Според Вълчев трудните програми отказват голяма част от децата от профилирана подготовка. Той иска да се облекчат програмите, което ще освободи време за изучаване на общообразователни дисциплини.

Предстои да се обсъди въпросът дали основното образование трябва да приключва по-късно за сметка на по-къс гимназиален етап. Под въпрос е и провеждането на национално външно оценяване след 10-и клас.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Целта на намаляването на часовете по чужд език в гимназиите не е да бъдат унищожени езиковите гимназии, а да се намерят балансирани решения в образователната система, поясни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

„Предложенията на МОН не са нормативен акт, в момента текат обсъждания. Предложили сме в осми клас намаляване на часовете по чужд език от 18 на 16 часа, което ще запази възможността учениците да се подготвят“, каза Вълчев.

Според министъра 18 от 35 часа в езикови гимназии са само по език, съответно учениците не учат история, физика, химия, биология. Дори след промените тези часове ще останат повече, отколкото по другите предмети.

„Ние сме предложили промени в рамковите учебни планове. Имахме разговори с директори на езикови гимназии и много от тях смятат, че промените са полезни за езикови гимназии“, посочи Красимир Вълчев.

Той отбеляза, че в момента голяма част от осмокласниците, които изучават английски в езиковите гимназии, „буквално почиват“ през половината учебна година, тъй като познават езика от ранна детска възраст. По думите му това е голяма загуба на учебно време, докато по всички останали предмети има недостиг на часове, а липсата на време за упражнение, осмисляне и формиране на умения води до възпроизводство на културата на заучаване и лоши резултати по история, физика, химия и биология. 

От МОН предлагат този проблем да бъде решен, като се създаде принцип на групиране на децата според нивото им на познаване на езика.

В момента се обсъжда колко да бъдат амбициозни програмите за професионална подготовка. Според Вълчев трудните програми отказват голяма част от децата от профилирана подготовка. Той иска да се облекчат програмите, което ще освободи време за изучаване на общообразователни дисциплини.

Предстои да се обсъди въпросът дали основното образование трябва да приключва по-късно за сметка на по-къс гимназиален етап. Под въпрос е и провеждането на национално външно оценяване след 10-и клас.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg