През второто тримесечие на 2025 г. броят на регистрациите на предприятия от ЕС се е увеличил с 4,6% в сравнение с първото тримесечие на 2025 г., отчита Евростат.

В същото време броят на обявяванията в несъстоятелност се е увеличил с 1,7% в сравнение с първото тримесечие на 2025 г.

През второто тримесечие на 2025 г. броят на регистрациите на фирми се увеличи във всички сектори на икономиката в сравнение с предходното тримесечие, с изключение на промишлеността, където нямаше промяна. Най-висок ръст е отчетен в транспорта (13,1%), информацията и комуникациите (8,2%) и финансовите услуги (5,2%).

През второто тримесечие на 2025 г. обявяванията на фалити показаха смесени тенденции в различните сектори. Броят на фалитите се е увеличил в 4 сектора, докато в други 4 е регистриран спад. Най-голямо увеличение е регистрирано в сектора на информацията и комуникациите (13,6%) и строителството (8,1%), докато най-голямо намаление на фалитите е регистрирано в хотелиерството и хранителните услуги (-7,5%) и търговията (-3,7%).

През второто тримесечие на 2025 г. спрямо първото най-голямо увеличение на регистрациите на нови предприятия е наблюдавано в Нидерландия (57,7%), Испания (27,6%) и Румъния (19,0%). Най-голямо намаление на регистрациите на нови предприятия е наблюдавано в Дания (-18,2%), Кипър (-8,4%) и Германия (-6,2%).

През второто тримесечие на 2025 г. спрямо първото, сред страните от ЕС, за които има налични данни, най-голямо увеличение на обявените фалити е наблюдавано в Латвия (70,7%), Кипър (66,8%) и Словакия (20,1%). Най-голямо намаление на броя на обявените фалити е регистрирано в Естония (-28,7%), Испания (-8,3%) и Швеция (-8,1%). В малките страни тримесечният абсолютен брой на фалитите е много нисък и ниските числа могат да направят индексите много волатилни, какъвто е случаят с Кипър и Латвия.

Новорегистрираните дружества в България са се увеличили през второто тримесечие на 2025 г.  със 7,3% спрямо първото, когато е отчетен спад от 2,7%, а компаниите, подали декларации за фалит – със 7,7%, след спад през първото тримесечие на годината от 5,8%.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

От 1 септември 2025 г. в Европейския съюз влиза в сила забраната за продажбата и употребата на съставка, използвана в гел лакове и UV-втвърдяващи се продукти. Става дума за химикала Триметилбензоил дифенилфосфин оксид (Trimethylbenzoyl diphenylphosphine oxide), по-известен като TPO.

На 12 май ЕК добави 22 съставки към списъка на веществата, забранени за употреба в козметичните продукти. В това число влиза TPO, което играе ключова роля в индустрията за маникюр – то е т. нар. фотоинициатор, с който гел лакът се втвърдява след излагане на UV или LED светлина, съобщава „Дарик“.

Досега TPO е предпочитан от производителите заради своята ефективност, дори при силно пигментирани цветове. Сега обаче ще бъде премахнат от пазара на ЕС, а продуктите, в които се съдържа и са в обращение, няма да могат да се използват в професионалните салони.

Причината за забраната се базира на научни изследвания, класифициращи TPO като потенциално опасен за човешкото здраве, тъй като може да увреди плодовитостта, да има неблагоприятни ефекти върху репродуктивната система, да причини хормонален дисбаланс и др.

Салоните за красота имат срок до 1 септември да премахнат от употреба продуктите, съдържащи TPO. Алтернативите му са акрил, потапяща пудра или традиционните бавносъхнещи лакове. Много европейски марки вече са преформулирали продуктите си, като изрично посочват на етикетите „без TPO“. Преформулирането на пазара обаче е дълъг процес.

Триметилбензоил дифенилфосфин оксид е химическо вещество, което играе ключова роля в състава на гел лакове, изграждащи UV/LED гелове и други фотополимерни продукти. То действа като фотоинициатор – активна съставка, която реагира на UV или LED светлина и задейства процеса на полимеризация, т.е. втвърдяване на лака върху ноктите.

Благодарение на TPO гел лаковете се фиксират бързо и устойчиво под лампа, осигурявайки дълготрайност, блясък и здравина. Затова е масово използван в салони за маникюр, както и в домашни комплекти за гел лак.

Освен в козметиката TPO намира приложение и в стоматологията (фотополимери за пломби), 3D принтиране, промишлени лепила и смоли, печатни технологии, където се използват UV-отвърдими мастила.

Според Европейската агенция по химикали (ECHA) TPO е класифициран като вреден за репродуктивното здраве и може да предизвика кожни алергии.

Затова Европейският съюз реши да ограничи или забрани употребата му в потребителски продукти, включително в козметиката и гел лаковете. Мярката цели да предпази здравето на потребителите и професионалистите, които работят редовно с такива продукти.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg