ОтЗимбабведо Европа – горещите вълни оказват негативен ефект

Не само Европа е засегната от горещите вълни. Според Националната агенция за океански и атмосферни изследвания 2023 и 2024 г. са най-горещите години в глобален мащаб, тенденцията продължава и през 2025 г. За последните две години са регистрирани едни от най-опустошителните суши в историята, показва доклад за сушите на ООН. През този период затоплянето и климатичните промени бяха утежнени от естественото климатично явление Ел Ниньо. Ел Ниньо, познато още като ENSO (от El Niño-Southern Oscillation), е явление в Тихия океан, което се случва, когато повърхностните води в източната и централната част на океана станат необичайно топли. Често това води до по-сухи условия в региони като Южна Африка, както и части от Югоизточна Азия, Северна и Южна Америка и Югоизточна Австралия.

Според доклада светът е изправен пред безпрецедентна суша, която вече е нанесла тежки щети на икономиките и населението в над 20 държави. Най-силно засегнати са Източна и Южна Африка, Средиземноморието, Амазония и Централна Америка. За 2024 г. реколтата от царевица в Зимбабве е спаднала със 70% в сравнение с 2023 г. В рамките само на няколко месеца в началото на 2024 г. цената на продукта се е удвоила, карайки жителите на столицата Хараре да пропускат хранения. Според Световната банка инфлацията на хранителните продукти в Зимбабве е достигнала 26% към април 2024 г. Сушата в Южна Африка е намалила и потока на река Замбези с до 20% от средния през април 2024 г., като язовир Кариба, където се намира основната водноелектрическа централа в Замбия, работи на 7% от капацитета си през септември, принуждавайки Замбия, която зависи на 87% от водна енергия, да въведе внос и ограничения на тока през февруари. Енергийната криза, засилена от увеличеното използване на въглища в Замбия и Зимбабве, остави милиони без ток до 21 часа дневно, карайки малките фирми да спрат производство, а големите да понасят високи разходи за гориво.

На другия край на света, в Испания, маслиновите дръвчета също страдат. Производството на зехтин е намаляло с около 50% поради продължителната суша, което е довело до значително увеличение на цените до септември 2023 г., като в някои случаи те дори са се удвоили.Това има сериозни последици както за местните потребители, така и за международните пазари, тъй като Испания е един от най-големите износители на зехтин в света. Според доклада на ООН заради слаба реколта през 2023-2024 г. в Малага са произведени едва 28 390 тона зехтин при обичайни над 50 хил. Зехтинът поскъпва, а слънчогледовото олио го измества в Испания. Като световен лидер в производството, спадът в Испания влияе на цените в глобален мащаб. В Мароко сушата продължава вече шеста поредна година, като водните запаси са с 57% под нормата, а Панамският канал, който е основен път за световна търговия, отчита спад в трафика с над една трета, нарушавайки глобалната търговия. Америка е определена като гореща точка на климатичните промени, а Ел Ниньо през 2023-2024 г. влоши тежката суша в Панама, като валежите спаднаха с 8%. 2023 г. беше определена като най-сухата година там от 1950 г. насам, което доведе до 36% спад в трафика през Панамския канал и загуби от около 100 млн. долара месечно.

„Това е бавно развиваща се глобална катастрофа, най-тежката, която съм виждал“, казва д-р Марк Свобода, съавтор на доклада, основател и директор на Националния център за смекчаване на последиците от сушата в САЩ, за BBC. Горещите вълни не се отразяват само на икономиката. Най-тежката суша от години насам засегна Африканския рог, от което последва смъртта на хиляди от глад, свързан със сушата. В Амазонка са отчетени рекордно ниски нива на водата, довели до загуба на риба. Възпрепятствано е и снабдяването с питейна вода на стотици хиляди хора. Според доклада на ООН сушата е нарушила производството, както и веригите за доставки на ключови култури като ориз, кафе и захар. През 2023-2024 г. сухите условия в Тайланд и Индия причиниха недостиг, който доведе до повишаване на цената на захарта с 9% в САЩ.

Източник: Капитал

Същевременно Европейският парламент настоява ЕК да предприема повече действия в посока намаляване на зависимостта от Китай, чиито ограничителни мерки определя като неоправдани и упражняващи целенасочен натиск. Тази позиция обяснява стремежа на ЕС към сделки, фокусирани върху суровини, като подписаната с Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай през миналата година.

Необходима е правителствена подкрепа

Много западни компании смятат, че им е нужна повече подкрепа от правителствата, за да достигнат китайските си конкуренти. Рафаел Морено, главен изпълнителен директор на австралийската компания Viridis Mining, обяснява пред британската медия, че е особено важна не само финансовата, но и регулаторната подкрепа. Компанията в момента развива мина в Бразилия, като се надява от нея да добива 5% от световните редки минерали.

Reuters съобщи, че австралийското правителство обмисля да въведе минимални цени в сектора, за да защити и стимулира индустрията. Мярката, разбира се, би била позитивна за производителите, но би увеличила разходите на крайните потребители.

Радиоактивното замърсяване също остава един от значимите проблеми, предизвикани от добива на редкоземните елементи. Именно толерантността на китайското правителство в този аспект е една от причините за настоящата доминантност на страната в сектора.

Източник: Капитал

Байба Браже, министър на външните работи на Латвия, заяви пред FT, че разширяването е „много положително и много необходимо развитие“, но допъли, че е „от решаващо значение“ отбранителната промишленост да е готова да изпълни нарастващите разходи на НАТО и да използва парите на данъкоплатците „ефективно“.

По-голямата част от физическите промени в обектите на ASAP са в тези, които са включени в списъка за производство на снаряди. Комисарят по отбраната на ЕС Андрюс Кубилюс заяви пред FT, че след руската инвазия годишният капацитет на Европа за производство на боеприпаси ще е нараснал от 300 хил. на около 2 млн. до края на тази година. Голяма част от този ръст ще се дължи на разширяването на Rheinmetall, като компанията е заявила, че годишният ѝ производствен капацитет за 155-милиметрови снаряди ще нарасне от 70 хил. през 2022 г. до 1.1 млн. през 2027 г.

Длъжностни лица и представители на индустрията твърдят, че действителното производство в Европа вероятно ще бъде значително под потенциалния капацитет. Оценката на точното въздействие на финансирането по ASAP също е трудна, като се има предвид, че много производители вече са имали планове за растеж, когато програмата за финансиране е била представена през 2023 г.

ЕС преговаря за нова програма за отбрана на стойност 1.5 млрд. евро, която „възпроизвежда логиката на ASAP“ чрез безвъзмездни средства, а според Европейската комисия ще финансира и съвместни обществени поръчки. Кубилюс заяви, че Комисията проучва дали подобни методи могат да се използват „за стимулиране на промишлеността да разширява производството си в други области“. Сред приоритетните области са ракетите и противовъздушната отбрана, артилерията и безпилотните летателни апарати.

Източник: Капитал