Всяка година в световен мащаб около 120 милиона тона дрехи се превръщат в отпадъци – количество, което би могло да запълни изцяло повече от 200 футболни стадиона с олимпийски размери. Данните са от нов анализ на консултантската компания „Бостън кънсълтинг груп“ (Boston Consulting Group – BCG), посветен на състоянието на текстилната индустрия.

Според експертите на компанията при реализиране на системни подобрения степента на рециклиране може да се увеличи до над 30 процента. Това би довело до производство на нови влакна със стойност на суровините, надхвърляща 50 милиарда долара. 

Голяма част от дрехите, които се изхвърлят, почти не са били носени. По данни на компанията купувачите обличат дадена дреха средно между седем и десет пъти, преди да я изхвърлят. Впоследствие 80 процента от отпадъците от облекло попадат на сметища или се изгарят директно. Едва 12 процента се използват повторно, а само около 1 процент се рециклират в нови влакна.

Една от основните пречки за рециклирането е, че много от дрехите се изработват от смесени материи, чиито компоненти е трудно да се разделят с настоящите технологии. Анализ от миналата година на екологичната организация „Чейнджинг Маркетс Фоундейшън“ (Changing Markets Foundation) установява, че модната индустрия произвежда все по-големи количества нискокачествен текстил от синтетични влакна. Тези влакна се изработват от изкопаеми горива и са сред основните източници на микропластмаса.

От една страна изключително ниският процент на рециклиране е сериозен екологичен проблем, тъй като над 90 процента от емисиите на въглероден диоксид в модната индустрия произлизат от добива и обработката на нови суровини. От друга страна той представлява и икономическа дилема – материалната стойност на изхвърлените текстилни изделия се оценява на 150 милиарда долара годишно.

Затова консултантската компания подчертава, че развитието на кръговата икономика в текстилната промишленост не бива да бъде само визия за бъдещето, а наложителен ход както от екологична, така и от икономическа гледна точка. Необходими са решения на ниво цяла индустрия, които да направят рециклираните материали по-достъпни за производители и потребители. Сред посочените възможности са опростени системи за обратно приемане на дрехи, нови технологии за сортиране и химическо рециклиране, които биха улеснили преработката на смесени тъкани.

Прогнозите на „Бостън кънсълтинг груп“ са, че ако сегашните тенденции се запазят, до 2030 г. годишният обем на текстилните отпадъци може да надхвърли 150 милиона тона – достатъчно, за да се запълнят 260 футболни стадиона. В северната част на Чили купчините изхвърлени дрехи вече са толкова големи, че могат да бъдат забелязани от космоса, посочват анализаторите.

Често употребяваните дрехи се изнасят към африкански държави като Гана и Кения, но значителна част от тях в крайна сметка също се озовават в огромни сметища.

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА

Виетнам си поставя за цел да стане богата страна до 2045 г. и да се превърне в следващия „икономически тигър“ на Азия – термин, използван за икономическия възход на страни като Южна Корея и Тайван, предаде Асошиейтед Прес.

Предизвикателствата пред страната са сериозни: съчетаване на икономически растеж с отдавна отлагани реформи, застаряващо население, климатични рискове и нестабилни институции. Допълнително напрежение идва и от действията на президента на САЩ Доналд Тръмп заради търговския излишък на Виетнам със САЩ – отражение на впечатляващата икономическа траектория на страната.

През 1990 г. средностатистическият виетнамец е можел да си позволи стоки и услуги на стойност около 1200 долара годишно, коригирани спрямо местните цени. Днес тази сума е нараснала над 13 пъти – до 16 385 долара.

Преобразяването на Виетнам в световен производствен център, с лъскави нови магистрали, небостъргачи и процъфтяваща средна класа, извади милиони хора от бедността по подобие на Китай. Но икономическият бум, движен от евтина работна ръка и износ, започва да се забавя, а климатичните промени се превръщат в сериозна пречка за планираните реформи като разширяване на частния сектор, засилване на социалната защита и инвестиции в технологии и зелена енергия.

„Всички трябва да се включат, нямаме повече време за губене“, казва Мими Ву от консултантската компания  „Рейс Партнърс“ (Raise Partners).

Инвестициите рязко са се увеличили, отчасти под влияние на търговското напрежение между САЩ и Китай, като в момента САЩ са най-големият износен пазар за Виетнам. Някога тихи предградия вече са заменени с индустриални зони, в които камиони профучават през обширни логистични хъбове, обслужващи глобални марки.

През 2024 г. Виетнам отбеляза търговски излишък със САЩ в размер на 123,5 милиарда долара, което разгневи Доналд Тръмп. Той заплаши виетнамските стоки с 46 процента вносно мито. Изглежда обаче, че двете страни са се споразумели за ставка от 20 процента, а за стоки, за които се подозира, че са само пренасочени през Виетнам, за да се избегнат американски търговски ограничения – двойно по-високо мито.

По време на преговорите с администрацията на Тръмп Виетнам е фокусирал вниманието си върху сравненията на митата със съседни държави и конкуренти, казва Даниел Критенбринк, бивш американски посланик във Виетнам.

„Докато (ставките)  са в една зона, в един и същи диапазон, мисля, че Виетнам може да приеме този резултат“, коментира той. Но добавя, че остават въпроси относно това колко китайско съдържание в износа ще се счита за  „твърде много“ и как точно тези стоки ще бъдат облагани.

Виетнам започна да подготвя промени в икономическата си политика още преди митата на Тръмп да застрашат модела му на производство на евтин износ за световните пазари, като беше наясно с т.нар. „капан на средните доходи“ – момент, в който икономическият растеж се забавя, ако не се предприемат сериозни реформи.

За да излязат от „капанa на средните доходи“, Южна Корея заложи на електрониката, Тайван – на полупроводниците, а Сингапур – на финансите, казва Ричард Макклелън, основател на консултантската компания“Ер Ем Ей Си адвайзъри“ (RMAC Advisory).

Но виетнамската икономика днес е по-разнообразна и по-сложна, отколкото икономиките на тези страни бяха по онова време, и Виетнам не може да разчита само на един печеливш сектор, за да поддържа дългосрочен растеж и конкурентоспособност, особено при нарастващи заплати и намаляващата роля на евтината работна ръка като основно предимство.

„Трябва да се направят няколко големи залога едновременно“, казва Макклелън.

Следвайки примера на Китай, Виетнам разчита на високотехнологични сектори като компютърни чипове, изкуствен интелект и възобновяема енергия, като предлага стратегически данъчни облекчения и подкрепа за научни изследвания в градове като Ханой, Хо Ши Мин и Дананг.

Страната инвестира и сериозно в инфраструктура – включително в гражданска ядрена енергетика и в проект за високоскоростна железопътна линия на стойност 67 милиарда долара, която ще намали времето за пътуване между Ханой и Хо Ши Мин до осем часа.

Виетнам също така има амбицията да се превърне в глобален финансов център. Правителството планира създаването на две специални финансови зони – в оживения Хо Ши Мин и крайморския курортен град Дананг – с опростени регулации за привличане на чуждестранни инвеститори, данъчни стимули, подкрепа за финтех стартъпи и по-лесни механизми за разрешаване на търговски спорове.

В основата на всичко това стои институционалната реформа. Министерства се обединяват, ниски нива на администрацията са премахнати, а 63-те виетнамски провинции ще бъдат консолидирани в 34 с цел изграждане на регионални центрове с по-дълбоки резерви от таланти.

Виетнам залага на частния бизнес като двигател на новата си икономическа стратегия – радикална промяна спрямо миналото.

През май Комунистическата партия прие Резолюция 68, в която частният сектор е определен като „най-важната сила“ в икономиката и се поема ангажимент за отдалечаване от доминацията на държавни и чуждестранни компании.

До момента зад виетнамския износ стоят големи мултинационални корпорации, използвайщи вносни материали и части, както и евтината местна работна ръка. Местните компании обаче остават в ниските нива на производствените вериги и изпитват трудности с достъпа до кредити и пазари, които традиционно облагодетелстват около 700-те държавни гиганта – от пивоварни от колониалната епоха с арковидни прозорци до остарели държавни магазини, в които рядко влиза клиент.

„Частният сектор остава сериозно ограничен“, казва Нгуен Хак Зианг от Института ISEAS–Yusof Ishak в Сингапур.

Подобно на Китай Виетнам иска да създаде „национални шампиони“, които да застанат начело на иновациите и да се конкурират на глобално ниво – но не чрез директен избор на победителите, а оставяйки пазарът да определи кои компании ще се наложат. Политиката включва улеснен достъп до кредити за фирми, инвестиращи в нови технологии, приоритет при държавни поръчки за тези, които постигат иновационни цели, както и подкрепа за разширяване в чужбина. Дори мегапроекти като високоскоростната железопътна линия Север-Юг, които преди бяха запазени за държавни компании, вече са отворени за участие на частни инвеститори.

До 2030 г. Виетнам се надява да изведе поне 20 частни компании на глобално ниво. Но Зианг предупреждава, че ще има съпротива – както от консерватори в Комунистическата партия, така и от тези, които печелят от статуквото с държавните предприятия.

Дори когато политическата съпротива застрашава реформите, климатичните заплахи изискват спешни действия.

Климатичните рискове вече не са теоретични: ако Виетнам не предприеме решителни действия за адаптация и намаляване на климатичните промени, страната може да губи между 12 и 14,5 процента от своя БВП всяка година до 2050 г., а до 2030 г. до един милион души могат да изпаднат в крайна бедност, според Световната банка.

Междувременно Виетнам остарява, преди да е забогатял.

„Златният прозорец“ на населението – периодът, в който броят на хората в работоспособна възраст е по-голям от зависимите лица – ще се затвори до 2039 г., а работната сила се очаква да достигне своя връх само три години по-късно. Това може да намали производителността и да натовари социалните услуги, особено тъй като по традиция грижите за възрастните се поемат от семействата и най-вече от жените, каза Тирауичичайнан Бусараван от Центъра за изследване на семейството и населението в Националния университет на Сингапур.

Виетнам бърза да предотврати последствията, като разширява достъпа до превантивни здравни грижи, за да останат възрастните по-дълго здрави и независими. Мерки като постепенното повишаване на възрастта за пенсиониране и привличането на повече жени в официалната работна сила биха помогнали за компенсиране на дефицита на работна ръка и биха подпомогнали „здравословното остаряване“ на нацията, каза Бусараван.

Източник: БТА